Решение № 23
град Разград, 16.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: Емил Стоев
Членове: Светла Робева
Теодора Нейчева
Секретар: М.Н.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева
внчхд № 40 по описа за 2017г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 44
от 01.11.2016г. по НЧХД № 154/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият Ф.А.С.
признат за виновен в това, че
24.05.2016г. в село Звънарци, Разградска област, в местността „Стопанския
двор”, е причинил лека телесна повреда на Г.Н.Т. ***, изразяваща се в
кръвонасядания над и под тилната линия на окосмяване на главата, дясната
раменна област; хематом на лява ушна мида и гърба на дланта на дясна ръка;
разкъсно-контузна раничка под ушната висулка на дясно ухо; палпаторна
болезненост в лява раменна област и дясна подбедрица, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.378, ал.4, т.1
от НПК във вр. с чл.78а от НК, е
освободен от наказателна отговорност и му наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева
С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Г.Н.Т.
сумата от 800лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
– болки и страдания от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва считано от 24.05.2016г. до окончателното изпълнение и сумата
562лева – разноски по производството.В останалата част гражданският иск за
неимуществени вреди за горницата над 800лева до първоначално предявения размер
от 5000лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С посочената присъда, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на
Районен съд гр.Кубрат за разноски по делото
- 29.70 лева, а за държавна такса върху уважения граждански иск –
50лева.
Против посочената присъда на
Районен съд – Разград е постъпила
въззивна жалба, подадена от адвокат Ж.Ч., защитник на подсъдимия Ф.А.С..
Въззивната жалба е бланкетна. В същата се прави искане да бъде отменена
осъдителната присъда по нчхд № 154/2016 по описа на КРС и подс. С. да бъде признат за невинен по повдигнатото с
тъжбата обвинение. Сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт, като тази насока се твърди, че присъдата почива на
неизяснени и противоречиви
доказателства, че подсъдимият с поведението се е защитавал своите законни права
и интереси, което не е било изследвано достатъчно от районния съд.Подробни
съображения не се сочат в жалбата, не са
направени доказателствени искания.
Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали.
В съдебно заседание пред въззивния
съд, редовно призовани, подсъдимият се явява лично и заедно с неговият защитник
адвокат Ч.. Заявява, че поддържат изцяло подадената въззивна жалба. В съдебно
заседание сочат подробни доводи в тази насока, а именно, че присъдата
почива на неизяснени и противоречиви
доказателства, че първоинстанционния съд не е направил обективен и обстоен
анализ на доказателствения материал по делото, че подсъдимият с поведението си е защитавал
своите законни права и интереси, което не е било изследвано достатъчно от
районния съд, което също предпоставяло отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото на КРС за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и доводите за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който следвало
да бъде отменен, и подсъдимият да бъде признат за невинен по възведеното му с
тъжбата обвинение.
В съдебно заседание пред
въззивния съд, частният тъжител Г.Т. се явява лично и заедно с повереника
си адвокат К. . Заявяват, че жалбата,
подадена от защитника на подсъдимия е неоснователна, тъй като са налице доказателства по делото, които обосновават по
безспорен и категоричен начин обвинението спрямо подсъдимия. В този аспект
заявява, че КРС е изложил мотиви, които почиват на събрания
доказателствен материал по делото, въз основа на направения от първоинстанционния
съд анализ на тези доказателства. Предлагат на въззивния съд да потвърди изцяло
обжалвания съдебен акт.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:
От фактическа страна
Наказателното производството пред първата инстанция
е от частен характер.
Пред първоинстанционното производство подсъдимият
се е явил в съдебно заседание и е давал обяснения, и е заявил, че не се признава за виновен.
По делото е
установено, че подсъдимият
Ф.А.С. и тъжителят Г.Н.Т. ***. Установено е също, че от няколко години са във влошени отношения,
породени от спор относно собствеността на нива в землището на селото, като
често пъти страните са търсили и съдействие от полицейските служители.
По
делото е установено, че на 24.05.2016 год. след обяд св.Д. С., дъщеря на
тъжителя е извела кравите си да ги пасе в близост до кулата на село Звънарци в
местността „Стопански двор”. В този
район се е намирал и св.Н. Я., като е бил
нает да връзва бали. Подсъдимият С. е бил
в спорната нива с пръскачка на гърба и пръскал с препарат, при което тъжителят
като го е забелязал в мястото, отишъл е пред него с цел да му попречи да
продължи работата си. Въпреки молбите и настоятелните думи на подсъдимия,
отправени към тъжителя, последният да се махне от мястото и да не му пречи да
си върши работата, тъжителят не е отстъпвал. Тогава , ядосан подсъдимият е нанесъл
няколко удара с пръчката (удължената част) на пръскачката в областта на
главата, ръцете и краката на тъжителя, при което последният е паднал на земята
и е започнал да вика. Разправията между
двамата е била чута от св.С., която е възприела
как подсъдимият ударил тъжителя. Тя се е обадила по телефона на св.Е., зет на
тъжителя, който е пристигнал с колата си, взел е тъст си и го завел в дома му.
Тъжителят е имал болки, при което са се обадили на другата му дъщеря в
гр.Кубрат – св.Н. К., която е уведомила полицейските служители за случилото се,
след което е пристигнала със сина си в с.Звънарци. Поради това, че родителят й е
имал насинявания, рани, ръката му е била подута, К. го е прибрала в дома си в
гр.Кубрат, за да се грижи за него и да прави превръзки, като на 26.05.2016г. го
е завела в гр.Разград, където тъжителя е бил освидетелстван от съдебния лекар д-р В..
При извършения преглед съдебният медик е направил и е съхранил в електронния си
архив, и снимков материал, приложен по делото. Издал е приложеното
съдебно-медицинско удостоверение № 51/2016г., в което са описани констатираните
телесни увреждания.
По делото е безспорно установено,
че подсъдимият Ф.А.С. е на
шейсет и четири годишна възраст, с
българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер.
Такава фактическа обстановка е приел и КРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят съществена промяна на описаната по-горе фактическа обстановка.
КРС подробно и мотивирано е
анализирал доказателствения материал по делото. В този аспект е приел, че от изготвената съдебно - медицинска експертиза се установява, че в резултат
на процесния инцидент, пострадалият Г.Т. е получил следните телесни увреждания: кръвонасядания над и под
тилната линия на окосмяване на главата, дясната раменна област; хематом на лява
ушна мида и гърба на дланта на дясна ръка; разкъсно-контузна раничка под ушната
висулка на дясно ухо; палпаторна болезненост в лява раменна област и дясна
подбедрица. По своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия.
Описаните увреждания според експерта са резултат от твърд/и тъп/и и
тъпоръбест/и предмети, и могат да бъдат получени по начин, както е посочил
тъжителя. Среден срок за приключване на оздравителния процес около две
седмици. Освен това в съдебно заседание вещото лице е заявило, че причинените на пострадалия Т. увреждания,
по своето разположение са в различни части на тялото, от което следва че не
могат да бъдат получени с един удар или само при падане на земята. Единственото
увреждане, което би могло да се получи при падане от собствен ръст това е
увреждането над тилната линия. Но, за да се случи това, както посочва вещото
лице, то следва да бъде при падане по гръб, като при това падане главата се
удря в твърд тъп предмет, който има определена ширина, по-скоро определено като
дърво, удължен предмет някакъв, защото констатираната дължина на това увреждане
е
Относно гласните доказателства, КРС
е направил следния доказателствен анализ: от една страна това са показанията
дадени от свидетелите С. и К., дъщери на тъжителя и св.Е. – зет на тъжителя,
като първата е била очевидец на нанесените от подсъдимия удари, а другите двама
възпроизвеждат факти относно състоянието на пострадалия непосредствено след
инцидента. Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че правилно КРС ги е кредитирал изцяло, тъй като те макар и
дадени от лица, заинтересовани от изхода на делото, отразяват факти, които са
възприели по време и непосредствено след
инцидента, житейски и логични са, и съвпадат с останалия събран доказателствен
материал, вкл. и със заключението на СМЕ. В този аспект, показанията на св.Я.
от една страна подкрепят показанията дадени от св.С. - че по време на инцидента тя се е намирала
близо до мястото и е имала възможност да възприеме случилото се. А, от друга
страна, този свидетел заявява, че тъжителят е направил опит да го подкупи като
му даде 100 лева в замяна на това да свидетелства по делото, но при въпрос кога
е било това заявява първо през месец април, а впоследствие в периода 15-20 май,
т. г. С оглед предходното, въззивният съд намира за правилен извода на КРС да
не кредитира с доверие тези свидетелски показания в ЧАСТТА им относно това
негово твърдение, че е бил подбуден да лъжесвидетелства.
В контекста на изложението, настоящият
въззивен съдебен състав намира, че правилно КРС не е кредитирал и обясненията на подсъдимия в
частта им, че тъжителят му е нанесъл удар със сопа, както и, че е паднал сам на
земята при категорично заявено твърдение, че не е нанасял каквито и да било
удари на пострадалия. Това е така, защото от една страна, не се установи
тъжителят да е носил сопа или пък в близост до мястото да е имало сопа и той да
я е взел. А, от друга страна, дори и без да е необходимо да притежаваш
специални знания, е видно, че се касае за множество на брой телесни увреждания,
които са получени в различни части на тялото – и в ляво, и в дясно, като за
едното увреждане е характерно с удължена форма. Ето защо, е правилен извода на
КРС да приеме, че и това увреждане е получено от нанесени удари с удължената част
на пръскачката.
Описаните по
- горе доказателства са събрани по реда и начините,
указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.
С оглед така направения
доказателствен анализ, въззивният съд намира за правилен и обоснован извода на
КРС, че по делото са събрани единни и безспорни доказателства, които
установяват по несъмнен начин, че подсъдимият Ф.А.С. е автор на
инкриминираното с тъжбата деяние, това по чл.130, ал1 от НК. Показанията на свидетелите
С., Е. и К. са единни и
безпротиворечиви. Така, както бе посочено по - горе, въззивният съд счита, че посочените показания правилно са изцяло кредитирани, тъй като същите са
последователни и логични, и в тяхна подкрепа са обективните находки, закрепени в
съдебномедицинското освидетелстване и заключението на
СМЕ, изготвена от вещото лице – д-р В., която е категорична за механизма на получените увреждания и,
че не могат да бъдат получени само и единствено от падане на земята, а се касае
несъмнено за нанесени няколко удара.
Между така анализираните
доказателства, събрани на съдебното следствие, проведено пред КРС, показанията на посочените свидетели, обективните находки в медицинското
освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза съществува обективна връзка,
а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимият Ф.А.С. е автор на
инкриминираното деяние по чл.130, ал1 от НК, за което е обвинен с тъжбата. Този
извод на районния съд напълно се споделя и от настоящия въззивен съдебен състав,
като се има предвид направения доказателствен анализ на събрания доказателствен
материал по делото, така както бе посочено по-горе.
С оглед изложените съображения и в контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че присъдата почива на неизяснени и противоречиви доказателства, че първоинстанционния съд не е направил обективен и обстоен анализ на доказателствения материал по делото. В контекста на изложеното, въззивният съд намира, че са неоснователни и доводите на защитата на подсъдимия, че подсъдимият с поведението си е защитавал своите законни права и интереси, което не е било изследвано достатъчно от районния съд, което също предпоставяло отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на КРС за ново разглеждане от друг съдебен състав. Напротив, както бе посочено по-горе, КРС е направил оценка на събрания доказателствен материал по делото, анализирайки всички относими доказателства към релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства, посочил е подробно защо кредитира едни и защо не кредитира с доверие други доказателствени източници. В този аспект, въззивният съд намира, че не са налице каквито и да било доказателства, които да подкрепят твърдението на защитата на подсъдимия, че последният с поведението си, което било правомерно и законно/според защитата на подсъдимия/, да е защитавал своите законни права и интереси, както и, че по този начин с действията си, подсъдимият е отблъснал напълно правомерно/каквито доводи навежда защитата на подсъдимия/, за да се защити от неправомерно поведение на тъжителя, отправено срещу него. Във връзка с предходното, следва да бъде посочено и, че в хода на въззивното съдебно следствие не се установяват нови факти и обстоятелства, които да водят до промяна на установената по делото фактическа обстановка, не са налице и нови доказателства в тази насока.
Като взе предвид изложените
съображения, настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и
районния съд/намира, че е налице категоричен извод, че липсват
съществени противоречия, които обективно да водят до разколебаване на
обвинението, възведено с тъжбата по отношение на подсъдимия, относно авторството на деянието или настъпилия
престъпен резултат.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения
от КРС извод, че така изложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи: По описания начин с
деянието си, подсъдимият Ф.С.
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК - на инкриминираната дата - 24.05.2016г. в с.Звънарци, Разградска област, в местността „Стопанския двор” е
причинил лека телесна повреда на Г. Н.Т., довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. От
обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице – подсъдимият е нанесъл удари с удължената част на пръскачката в областта на
главата и горната част на тялото на пострадалия, и така е причинил
телесни увреждания на тъжителя Г.Н.Т. -
кръвонасядания над и под тилната линия на окосмяване на главата, дясната раменна
област; хематом на лява ушна мида и гърба на дланта на дясна ръка;
разкъсно-контузна раничка под ушната висулка на дясно ухо; палпаторна
болезненост в лява раменна област и дясна подбедрица. Този вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Действал е при евентуален умисъл - предвиждал е, че следствие на ударите ще настъпят конкретните увреждания, но се е отнесъл с безразличие към това, преследвайки друга
цел – саморазправа с пострадалия.
С
оглед изложените съображения и в контекста на изложението, настоящият въззивен
съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания съдебен акт, който следвало да бъде отменен и подсъдимият да бъде
признат за невинен по възведеното му с тъжбата обвинение.
При определяне на
наказанието на подсъдимия, КРС е приел, че по
отношение на подсъдимия Ф.С., са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл.78а от НК, който извод се споделя напълно и от настоящия
въззивен съдебен състав. Това е така, защото към момента на извършване на
деянието подсъдимият е пълнолетен, за извършеното от него престъпление се
предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация, към момента на извършване на престъплението подсъдимият
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV и глава VIII
от НК, и към момента на извършване на
престъплението няма причинени имуществени вреди от престъплението, и не е бил в
пияно състояние. Ето защо и в контекста на изложеното, правилно подсъдимият С. е
освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и
на основание чл.78а, ал.1 от НК, му е наложено от КРС административно наказание глоба.
Относно
определянето на конкретния размер на административно наказание глоба, при
индивидуализацията на наложеното наказание, КРС е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а
отегчаващи вината обстоятелства не са отчетени. Ето, защо при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в закона, е
определен като размер на административно наказание глоба, сумата от 1000лева. В
този аспект, настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно са отчетени
от КРС наличието на посочените смекчаващите отговорността обстоятелства, и правилно е
прието, че не са налице отегчаващите отговорността обстоятелства, които да
бъдат отчетени, поради което така
определеното административно наказание глоба в размер на 1000лева, се явява
справедливо и отговарящо на целите, визирани в
чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НК. Това е така, защото, административното наказание
глоба в размер на 1000лева, наложено на подсъдимия съответства на конкретния
вид престъпление и ще въздейства поправително и възпитателно върху него към спазване на законите и добрите нрави,
а и по този начин, ще се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
Относно предявеният граждански иск,
КРС е приел следното: Предявен е граждански иск в размер на 5000лева,
като обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е понесъл.
В този аспект, въззивният
съд/както правилно е приел и КРС/отчитайки тежестта на уврежданията /между впрочем са причинени множество телесни увреждания/,
понесените болки и страдания, предвид естеството им и здравословното състояние и възрастта на тъжителя/на възраст повече от 90години/, намира,
че за репариране на понесените неимуществени вреди подсъдимият му дължи обезщетение в размер на 800лева, до който размер следва да бъде уважен като
основателен и доказан предявения граждански иск. А, в останалата
част за горницата над 800лева до първоначално предявения размер от 5000лева, следва гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
След като е уважен до размера,
посочен по – горе, главният иск по чл.45 ЗЗД, то основателен се явява и
предявеният акцесорен иск, този за претендираната законна лихва. В този смисъл,
въззивният съдебен състав/както правилно е приел и КРС/ намира искането
за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за основателно, поради
което същото следва да бъде уважено, считано от датата на увреждането/24.05.2016г./.
Относно
разноските:
Правилно КРС е приел, че направеното
искане на тъжителя за присъждане на сторени разноски е основателно и следва да
бъде уважено в размера на 562.00 лева, от които 12.00 лева – държавна такса,
150.00 лева възнаграждение за извършена СМЕ и 400.00 лева – адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото, тези разноски правилно са възложени в тежест на
подсъдимия.
Освен
това, следва подсъдимият Ф.А.С. да заплати и по сметка на Районен съд гр.Кубрат, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50.00 лева, както и сторените разноски за повторното явяване на експерта в
съдебно заседание в размер на 29.70 лева, както правилно е приел и КРС.
В хода на въззивното съдебно
производство пред Окръжен съд –Разград, тъжителят
Т. се явява лично и заедно с процесуалния си представител - адвокат К.. Направено е от тях искане за
присъждане на сторените от тъжителя пред въззивния съд разноски. С оглед изхода
на делото пред настоящия въззивен съд и предвид представените пред въззивното
производство доказателства за сторени от тъжителя разноски в размер на 200/двеста/лева,
представляващи договорено и заплатено възнаграждение за адвокат/договор за
правна защита и съдействие № 0000063799
от 27.02.2017г., ведно с пълномощно от 27.02.2017г./, настоящият
въззивен съдебен състав намира искането за основателно. Ето защо, следва да бъдат присъдени в полза на тъжителя Т. посочените
по-горе разноски, направени пред въззивната съдебна инстанция, като същите
бъдат възложени в тежест на подсъдимия С..
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.
Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44 от 01.11.2016г., постановена по НЧХД № 154/2016г., по описа на Районен съд – Кубрат, като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА
Ф.А.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Т.
***, сумата от 200/двеста/лева, представляващи сторени разноски
в хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд – Разград, за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.
MH