Решение № 24

град Разград, 17.03.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Разградски окръжен съд на двадесет и седми февруари две хиляди  и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                         Председател:  Емил Стоев

                                                                Членове:  Светла Робева

                                                                                Теодора Нейчева

                                                               

секретар: М.Н.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

вчнд  № 46 по описа за 2017г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С протоколно определение от 20.12.2016г., постановено по нчхд № 283/2016 по описа на Районен съд- Исперих, е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК производството по НЧХД № 283/2016г. по описа на PC - Исперих.

         Против посоченото определение на ИРС е постъпила  въззивна частна  жалба, подадена от адвокат Р.В., повереник на частния тъжител А.Б.А.. Сочат се твърдения, че са неправилни фактическите и правни изводи на ИРС да прекрати производството по НЧХД № 283/2016г. по описа на посочения съд и неправилно  се е позовал на  Тълкувателно решение № 3 от 22.12.15г. по тълкувателно дело № 3 /15 г. описа на ВКС и с визирания в него принцип nоn bis in idem, които в случая  са  неотносими. Допълнителни съображения не са изготвени, като в процесната жалба се съдържа изявление, че такива ще бъдат направени по –късно. В жалбата се прави искане да бъде отменено като незаконосъобразно посоченото определение. Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали.

В  съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител А.Б.А. се явява лично и заедно с повереника си  адвокат Р.В.. Заявяват, че поддържат подадената частна жалба по доводите за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение.В този аспект сочат, че в случая, първоинстанционният съд разширително е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съответно не е съобразил с това  ТР № 3 на ВКС. Твърдят, че необосновано ИРС е преценил, без да има съдебно следствие, без да прецени за какво деяние става въпрос и в тоя смисъл без никакви доказателства е приел, че се касае за едно и също деяние при едни и същи обстоятелства, като не е проведено съдебно следствие. Сочат също, че в настоящия случай се касае за повдигнато с тъжбата обвинение за извършено от Г.И.С. престъпление по чл.130, ал.2 НК, поради което естеството на това обвинение е съвсем различно от това, за което на подсъдимия е било ангажирана административно-наказателна отговорност. В този смисъл се сочат твърдения, че в единия случай се касае за непредпазливо деяние, съставомерно като такова по ЗДвП, а в другия за умишлено престъпление по НК. В тоя смисъл не може едно деяние, което е извършено поради непредпазливост, а в другия случай умишлено, да бъде квалифицирано при едни и същи обстоятелства и като другото посочено деяние. Освен посочените доводи, повереникът на частния тъжител сочи и, че в конкретния казус квалификацията не е една и съща, нито характера и естеството, а и тежестта на предвиденото наказание. Ето защо, повереникът на частния тъжител изразява становище, че изводът на първоинстанционния съд е изцяло необоснован, още повече, че е следвало да бъде проведено пред районния съд съответното съдебно следствие, за да се установи по съответния процесуален ред, дали се касаело за същите фактически обстоятелства и за едно и също деяние. Моли въззивния съд да отмени като незаконосъобразно и необосновано обжалваното определение на първоинстанционния съд и делото да бъде върнато на ИРС за продължаване на съдопоризводствените действия по същото.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован, подсъдимият Г.И.С. не се явява. Вместо него се явява защитника му адвокат Д.. Защитата на подсъдимия заявява, че подадената жалба е неоснователна, поради което моли въззивния съд да потвърди изцяло като законосъобразен и обоснован атакувания съдебен акт. В този аспект сочи доводи, че по настоящото дело се съдържа  административно-наказателна преписка, като видно от материалите по нея се установява, че е имало неправилна маневра, в следствие на което е блъснато лицето, подало тъжбата пред ИРС. Същото е позвънило на тел 112, явили са се контролни органи, извършили са проверка, съставили са наказателно постановление и е реализирана изцяло административно-наказателната отговорност на нейния подзащитен, който е подсъдимия по настоящото дело, за това, че същият, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е блъснал пострадалото лице. Ето защо, защитата на подсъдимия счита, че в процесния случай, ако се проведе съдебно следствие и подсъдимият бъде осъден, то би се стигнало до реализиране два пъти за едно и също деяние на отговорност по отношение на нейния подзащитен, който вече веднъж е наказван по административно  -наказателен ред, с влязъл в сила акт, поради което счита, че ИРС е приложил тълкувателното решение правилно и не следва да се реализира и наказателната отговорност на подзащитния й,  и по реда на НК. Заявява също, че за пострадалото лице съществува възможността да реализира правата си по чл.45 ЗЗД въз основа на наказателното постановление, което е влязло в сила.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна

Наказателното производството пред първата инстанция е от частен  характер.

Производството пред ИРС е образувано  по подадена от А. ***, чрез Р.В., тъжба против Г.И.С. ***, за това, че на 05.07.2016г. Г.И.С. е причинил на А.  А. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК.

С тъжбата е предявен от А.Б.А. против Г.И.С. граждански иск за причинените от деянието неимуществени вреди в размер на 4000лева.

Като е взел предвид установените по делото фактически обстоятелства, районният съд е приел, че в настоящия случай критериите Енгел са изпълнени и настоящото наказателно производство касае фактически обстоятелства, за които подсъдимия Г.И.С. вече е било наказано с влязлото в законна сила Наказателно постановление № 16 – 0275 – 000266/ 22.07.2016г. на Началник група към ОДМВР Разград, поради което с оглед правилото nоn bis in idem не може да носи втори път наказателна отговорност по същите фактически обстоятелства. В този аспект, ИРС е изложил подробни съображения, които настоящият въззивен съдебен състав възприема и споделя напълно. В този смисъл, с посоченото наказателно постановление е признато за установено, че с реализираното на инкриминираната дата, подсъдимият С. е нанесъл вреда на пострадалия – тъжител А.Б.А. – блъснал го е, като е извършена правна квалификация на реализираното поведение, очертани са обективните и субективни признаци на реализираното административно нарушение, а с оглед противоправността на същото и нарушенията на правилата за движение по пътищата указани в Закона за движение по пътищата на подсъдимия е било наложено административно наказание „Глоба“, т.е. по отношение на същия вече е била реализирана наказателна репресия.

По делото е безспорно установено, че в конкретния случай, подсъдимият Г.И.С. *** вече е бил наказан с влязло в законна сила на 15.09.2016г. Наказателно постановление № 16 – 0275 – 000266/ 22.07.2016г. на Началник група към ОДМВР - Разград, за това че на 05.07.2016г. около 9.30 часа в село Самуил, на улица Паркова, на обособен паркинг на жп гарата като водач на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ РР 84 10 АХ, държава България, собственост на Мехрибан Кемал С. с ЕГН **********, при предприемане на маневра за паркиране не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и е блъснал лицето А.Б.А., живущ ***, с което от обективна и субективна страна е извършил административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ За реализираното поведение на подсъдимият е била наложена Глоба по чл.179, ал.2 в.в. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100.00лв.

Настоящото наказателно производство е от частен характер  и  е образувано пред ИРС с оглед твърдения на пострадалото при инцидента лице, А.Б.А., че при описаното по-горе реализирано поведение подсъдимият Г.С. му е нанесъл умишлена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в АУАН № Т582700/05.07.2016г./вж л.20 от нчхд № 283/2016г./,  респективно в издаденото въз основа на посочения акт , наказателно постановление  № 16 – 0275 – 000266/ 22.07.2016г. на Началник група към ОДМВР Разград, влязло в законна сила на 15.09.2016г./вж л.23 от нчхд № 283/2016г./, с което е била реализирана спрямо Г.И.С., административно - наказателната му отговорност и  фактите, посочени в тъжбата, подадена от А.Б.А., по повод на която е образувано НЧХД № 283/2016г. по описа на РС-Исперих, определението, постановено по което е предмет на проверка от настоящата съдебна инстанция.  

Наказателното постановление е влязло в законна сила на 15.09.2016г. и следователно по отношение на Г.И.С. е било проведено приключило с влязъл в сила акт - окончателен по смисъла на ЕСПЧ, поради разрешаването на правен спор относно конкретното деяние – административно - наказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на Конвенцията.

Настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и ИРС/намира, че обвинението на Г.С., формулирано в  Наказателно постановление № 16 – 0275 – 000266/ 22.07.2016г. на Началник група към ОДМВР Разград е наказателно съгласно националното право,  поради което попада  в сферата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По този начин е изпълнен първият от критериите Енгел. Изпълнен е и вторият критерий Енгел – нарушението на Г.С. касае обществените отношения, свързани със спазването на правилата за движение по пътищата, гарантиращи опазването живота и здравето на останалите участници в движението – в случая живота и здравето на пострадалия А.А..

Освен това, настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и ИРС/намира, че е налице и третият критерий Енгел, съобразявайки наказанията, предвидени за реализираното административно нарушение и твърдяната телесна повреда. В този аспект, в подкрепа на това са доводите, че в административно-наказателното производство, на подсъдимият е била наложена вече глоба в размер на 100лева. С  оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК, която предвижда наказание „Лишаване от свобода до шест месеца или Пробация“, или Глоба от 100 до 300лв. и предвид необремененото съдебно минало на лицата се налагат административни наказания по реда на чл.78а от НК, също административна глоба в определен размер.

В контекста на изложеното, въззивният съд счита, че в този смисъл е налице сходство в наказанията за твърдяното от частния тъжител А.  А. престъпление и вече наложеното административно наказание по реализираната по отношение на подсъдимия Г.С. административно - наказателна отговорност, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд.  Ето защо, с оглед посочените съображения, районният съд  е приел, че са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.6 от НПК , а именно:  „Спрямо същото лице, за същото деяние има влязло в законна сила наказателно постановление“, с което за същото деяние е реализирана неговата административно-наказателна отговорност, поради което последващото заведено наказателно производство – това, което е предмет на образуваното НЧХД № 283/2016г. по описа на РС – Исперих, с оглед спазване на принципа nоn bis in idem, следва да бъде прекратено. Този извод на районния съд се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. В този аспект, въззивният съдебен състав счита, че изложените по – горе съображения  и така направения от ИРС извод за прекратяване на производството по образуваното НЧХД № 283/2016г. по описа на посочения съд, намират опора в Тълкувателно решение № 3/ 22.12.2015г. по т.д. № 3/ 2015г. на ОСНК, докладчик съдия Г. З.

Съгласно ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията, съставлява нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"- сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес.

   След като в разглежданата хипотеза отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания – административно и по НК/в настоящия случай за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК, а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната – за правонарушението /административно нарушение или престъпление/, за което съответното производство е приключило първо по време, с влязъл в сила акт. По същество фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на  чл. 24, ал.1, т.6 НПК така и по смисъла на чл. 4, §1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.  Тази тъждественост, посочена и по-горе, мотивира настоящата съдебна инстанция да заключи, че обявяването на осъденото лице за нарушител с акта за установяване на административно нарушение и наказването му със съответното наказателно постановление, съставлява по съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние е допуснато в нарушение на правилото non bis in idem, което изисква да се прекрати висящността на неправилно образувания втори по ред наказателен процес. По този начин е възможно да се избегне недопустимото двойно наказване на дееца по административнонаказателен  и наказателен път, като се прекрати второто по ред наказателно производство, образувано и протекло в разрез с принципа non bis in idem.

           В контекста на изложеното по-горе, следва изводът, че наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт, административно - наказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ  по реда на  чл. 24, ал.1, т.6 от НПК,  и поради което правилно ИРС е прекратил образуваното пред ИРС,   НЧХД № 283/2016г. по описа на посочения съд.

Ето защо и с оглед изложените по – горе съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни изложените от повереника на частния тъжител доводи, че първоинстанционният съд разширително е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съответно не е съобразил с това, с ТР № 3 на ВКС, че необосновано ИРС е приел, без да е проведено съдебно следствие, без да прецени за какво деяние става въпрос, без никакви доказателства, че се касае за едно и също деяние при едни и същи обстоятелства, че в настоящия случай се касае за повдигнато с тъжбата обвинение за извършено от Г.И.С. престъпление по чл.130, ал.2 НК, поради което естеството на това обвинение е съвсем различно от това, за което на подсъдимия е било ангажирана административно-наказателна отговорност, тъй като според повереника на частния тъжител, в единия случай се касаело за непредпазливо деяние, съставомерно като такова по ЗДвП, а в другия за умишлено престъпление по НК и в този смисъл не можело едно деяние, което е извършено поради непредпазливост, а в другия случай умишлено, да бъде квалифицирано при едни и същи обстоятелства и като другото посочено деяние, както и соченият довод, че в конкретния казус квалификацията не е една и съща, нито характера и естеството, а и тежестта на предвиденото наказание.

С оглед това, че въззивният съд намери за неоснователни изложените от повереника на частния тъжител доводи, посочени по-горе, то счита, че се явява  неоснователно и искането, обективирано в подадената частна въззивна жалба, и поддържано от жалбоподателя Г.С. в съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, да бъде отменено обжалваното от него определение на първоинстанционния съд, тъй като било незаконосъобразно и необосновано,  и  делото  да бъде върнато на ИРС за продължаване на съдопоризводствените действия по същото.

Само за пълнота на изложението, следва да бъде посочено и, че е правилен изводът на ИРС, че това прекратяване  не прегражда възможността на пострадалия А. да води гражданско дело за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от реализираното от подсъдимия Г.С. неправомерно поведение.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд  - Разград,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.12.2016г., постановено по НЧХД  № 283/2016 по описа на Районен съд- Исперих, с което е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК производството по посоченото наказателно частен характер дело, по описа на посочения съд, като правилно  и  законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

                                                                        Председател:

 

 

                                                                Членове:  1.

 

 

                                                                                 2.

НР