РЕШЕНИЕ № 29
Гр. Разград 19.04.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на двадесети март две хиляди и седемнадесета
година в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ
СВЕТЛА РОБЕВА
Секретар: С.Л.
Прокурор: Огнян Дамянов
Като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ
внох дело № 51 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа от НПК.
С присъда № 1 / 10.01.2017 г. по нох
дело № 1 / 2017 г. РС-Кубрат признал подсъдимия К.Т.Б. *** за виновен в това,
че на 26.12.2016 г. в гр. Завет, обл. Разград, действайки в съучастие с Г.Д.Н.
от с. гр., като съизвършител, извършил непристойни действия-отправил псувни“ ще
еба децата ти“ “майка Ви ще ебем“, неприлични думи на “майка“, обидни и цинични
думи “ашлаци, простаци, педерасти“, към Ш. П. Ш. от гр. Исперих, М. С. М. от с.
Ивански, обл. Шумен, Н.Ю.Г. от с. Салманово, обл. Шумен и Р.М.А. от с. Ивански,
обл. Шумен, нанесъл удари с вила по преден десен калник, преден ляв калник,
предна броня, декоративна решетка, задна броня и радиатор на л.а. “ Ауди А6“ с
рег. № РР 6269 АХ, собственост на С.И.Ю., грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено повторно –
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл.
20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на три месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в условията
на затвор.
С присъдата подсъдимия К.Т.Б. е
признат и за виновен в това, че на 26.12.2016 г. в гр. Завет, обл. Разград,
действайки в съучастие с Г.Д.Н. ***, като съизвършител, противозаконно повредил
чужда движима вещ: преден десен калник, преден ляв калник, предна броня,
декоративна решетка, задна броня и радиатор на л.а. “ АудиА6“ с рег. № РР 6269
АХ, всичко на обща стойност 410.00 лв., собственост на С.И.Ю. от
с.гр.-престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и при условията
на чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим в условията на затвор.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът определил общо наказание между наложените на подсъдимия Б. наказания в размер
на най-тежкото, а именно – шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим в условията на затвор.
Със същата присъда подсъдимия Г.Д.Н. е
признат за виновен, в това, че на същата дата и на същото място, действайки в
съучастие с К.Т.Б., е извършил при условията на повторност описаното по-горе
деяние, съставляващо престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, за което
при условията на чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което
да изтърпи при строг първоначален режим в условията на затвор.
Със същата присъда подсъдимия Г.Д.Н. е
признат за виновен, на същата дата и на същото място, действайки в съучастие с К.Т.Б.,
да е извършил при условията на повторност описаното по-горе деяние,
съставляващо престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което при условията на
чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
строг първоначален режим в условията на затвор.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът определил общо наказание между наложените на подсъдимия Н. наказания в
размер на най-тежкото, а именно – шест месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим в условията на затвор.
С присъдата съдът осъдил подсъдимите Б.
и Н. да заплатят солидарно на С.И.Ю. сумата 410.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 26.12.2016 г. до окончателно
плащане, както и сумата 500 лв.представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
С присъдата съдът се произнесъл и по
отношение на веществените доказателства и останалите разноски.
Недоволен от присъдата останал
подсъдимият К.Т.Б., който я обжалва с твърдението, че не се чувства виновен,
тъй като бил предизвикан и провокиран. При определяне на наказанието съдът не
взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на
обществената му опасност, като деец, подбудите за извършване на престъплението
– обстоятелството, че е провокиран с обиди и непристойно поведение първо от
страна на пострадалите. На първо място иска от въззивната инстанция да бъде
отменена присъдата и постановено нова, с която да бъде оправдан. В условията на
алтернативност иска да бъде изменена
присъдата в частта досежно наказанието, като му бъде наложено друго по-леко
наказание или да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца.
Жалбата се подържа и в съдебно
заседание от защитника на подсъдимия К.Б. адв. Иванов. Допълнително се иска определяне на общо
наказание за предходно осъждане и наказанието по настоящото дело. Излага се, че
подсъдимия Б. имал четири деца , болна и безработна съпруга. Той работел без
трудов договор във ферма и нямало кой са де грижи за децата му.
Въззиваемият Г.Д.Н. не се явява в
съдебно заседание. По отношение на него по делото са налице данни, че е
напуснал адреса си в гр. Завет и се установил да живее в гр. Сандански на
неизвестен адрес. Извършената справка от РУ на МВР Кубрат установява същите
данни относно установяването на адрес, липсва и телефон за контакт. Служебният
защитник на подсъдимия Н. заявява, че не се присъединява към жалбата и пледира
са потвърждаване на присъдата.
Участващия по делото прокурор намира
жалбата за неоснователна. Счита, че наложеното наказание е справедливо.
Исканото от защитника определяне на общо наказание следва да се извърши от
първоинстанциония съд.
В последната си дума подсъдимия Б.
иска определяне на общо наказание. Твърди,че не е виновен, има четири деца.
Излага твърдения за предходни конфликти между неговият син и сина на
пострадалите.
Съдът прецени доказателствата по
делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие
следно:
Първоинстанционното производство се
развило по реда на чл. 371, т.1 от НК. Подсъдимите се съгласили да не се
извършва разпит на свидетелите и вещото лице, а при постановяване на присъдата
да се ползват съответните протоколи и експертното заключение от досъдебното
производство.
За да постанови обжалваната присъда
първоинстанционният РС-Кубрат приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
К.Т.Б. е
40-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с начално
образование, безработен.
Подсъдимият Г.Д.Н. е 18-годишен, с
българско гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, безработен.
Подсъдимите К.Т.Б. и Г.Д.Н. са
съответно баща и син и живеели в гр. Завет, обл. Разград.
Също в гр. Завет, обл. Разград живеели
на семейни начала свидетелите Ш. П. Ш. и С.И.Ю.. Те притежавали лек автомобил “Ауди
А6“ с peг. № РР 6269 АХ, но като собственик била вписана С.Ю.. Тъй като и
двамата били неправоспособни водачи, при необходимост наемали като св.Николай
Георгиев, който да управлява превозното средство.
Отношенията
между подсъдимите и свидетелите Ш. и Ю. били лоши.
На
26.12.2016г. около 13:00 часа, св. Ш., зет му - св. Рафаил Асенов и приятеля му -
св. М. М., решили да пият кафе в гр. Завет. В изпълнение на това намерение всички
седнали във въпросния лек автомобил
„Ауди А6” с peг. № РР 6269 АХ, който св. Георгиев седнал да управлява. Свидетелят
Ш. седнал отпред до водача, а свидетелите М. и Асенов седнали на задната
седалка. След като пили по кафе, всички отново се качили в автомобила и
потеглили към края на града, където се намирала къщата на техен съгражданин -
Моньо. Пътят им минавал през кръстовището на улиците “Освобождение“ и “ Вихрен “ в
гр.Завет. По това време на същото кръстовище,
с конската си каруца, натоварена с трева, се намирал св. Бейзат Махмуд, а с
него, но с друга каруца бил и Хюсеин Ибрям. Върху натоварените каруци с трева
имало забита по една вила с дървен сап.
Свидетеля
Бейзат Махмуд изчаквал приятелят си Хюсеин Ибрям, който се отбил до къщата на св.
Филев. В това време към св. Махмуд се приближили подсъдимият К.Б. и синът му –
подсъдимия Г.Н. и се заприказвали с него. Докато тримата разговаряли по пътя се задал
лекия автомобил“ Ауди А6“, с който пътували посочените по-горе лица.
Щом
видели лекият автомобил, подсъдимите, без каквито и да били повод и причина, както
и без да бъдат провокирани по какъвто и да бил начин от намиращите се в превозното
средство свидетели, грабнали намиращите се в каруците на Махмуд и Ибрям вили,
въпреки опита на свидетеля да ги спре, и започнали да удрят с тях по
приближилият се до тях автомобил, управляван от Георгиев. Свидетелят Георгиев и
намиращите се при него свидетели Ш., М. и Асенов се изплашили от неочакваното
нападение от страна на подсъдимите, които нанесли удари с вилите по преден
десен калник, преден ляв калник, предна броня, декоративна решетка, задна броня
и радиатор на лекият автомобил „Ауди А6”. Докато нанасяли ударите по колата,
подсъдимите отправили и псувни „ще еба децата ти”, „майка Ви ще ебем”, както и неприлични
думи „на майка”, обидни и цинични думи „ашлаци, простаци, педерасти” към
намиращите свидетелите Ш., Георгиев, М. и Асенов. За да преустанови нападението
над автомобила, свидетелят Георгиев влязъл с него в канавката, след което
всички излезли навън.
Всички
извършени действия от страна на подсъдимите Б. и Н., както и отправените
псувни, неприлични и цинични думи били видени и чути от свидетеля Махмуд, който
по същото време бил с конската си каруца до местопроизшествието.
Когато
подсъдимите видели, че от автомобила излизат намиращите се в него лица, побягнали с вилите в ръце и се скрили в дома
на свидетелите Таня Филева и Божко Филев, като преди това подсъдимия Б.
произвел изстрел с газов пистолет. Свидетелката Филева от своя страна веднага
се обадила на тел. 112.
На
място пристигнали служители на УМВР-Завет, като с тях бил и началникът на
участъка – свидетелят Мирослав Христов. На местопроизшествието и на лекия
автомобил били извършени огледи, а подсъдимия Б. предал на полицейски служител
с протокол за доброволно предаване вещите, с които нанесли удари по автомобила:
1 бр. вила с дървен сап с дължина
В
хода на разследване по досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна
експертиза, според заключението на която подсъдимите са повредили преден десен
калник, преден ляв калник, предна броня, декоративна решетка, задна броня и радиатор
на лек автомобил „Ауди А6” с peг. № РР 6269 АХ, собственост на св. Ю., а
стойността на щетата възлиза на 410.00 лева.
Очертаната
фактическа обстановка съдът приел въз основа на събраните на досъдебното
производство и приобщени доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие
от 26.12.2016 г.; Протоколи за разпит на свидетелите Ш., Махмуд, Христов, Ю., М.,
Георгиев, Асенов, Филева и Филев; протокол за доброволно предаване, справки за
съдимост, заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза.
В
изпълнение разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът изложил обстойни мотиви
относно анализ на доказателствения материал.
Първоинстанционният
съд приел, че единственият очевидец на случилото се – свидетелят Бейзат Махмуд,
бил в приятелски отношения с подсъдимите, тъй като спокойно разговаряли с него
преди да се появи автомобила. Този свидетел е без родствени връзки с
подсъдимите и пострадалото лице, не е заинтересован от изхода на делото и в
показанията си възпроизвежда факти, които лично е възприел. Поради това съдът
ги кредитирал изцяло.
Показанията
на останалите свидетели – Ш., М., Асенов, Георгиев, Христов, Т. Филева и Б.
Филева съответстват с показанията на св.Махмуд, поради което правилно и
законосъобразно им е дадена вяра.
Въззивната
инстанция изцяло споделя приетата от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, описана по- горе. Същата е изградена на събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност от районният съд.
Твърденията
на подсъдимите, развити и във въззивната жалба на подсъдимия К.Б., че съдът не
взел предвид виновното поведение на лицата, които провокирали с поведението си
и първо те нагрубили остават изолирани от всички останали доказателства. Не е
вярно, че първоинстанционния съд не взел предвид тези твърдения при
постановяване на присъдата. Видно от мотивите към обжалваната присъда,
районният съд изложил обстойни мотиви защо не споделя тезата на подсъдимите,
аргументирайки се също с целия останал доказателствен материал, който опровергава
тези твърдения. Освен това в тази връзка първоинстанционният съд посочил също
така в мотивите си, че му е служебно известно, че с Решение № 74/14.11.2016г.
по АНД № 275/2016г. по описа на РС-Кубрат, подсъдимият Н. е признат за виновен
да е извършил непристойна проява -
предизвикал скандал и нанесъл удари в областта на главата на И. Сидиков
Исмаилов, син на свидетелите Ш. и Ю..
При тези фактически констатации
правните изводи на районният съд относно вината и квалификацията на деянието са
правилни и законосъобразни. С действията си, описани по – горе, всеки от подсъдимите
К.Б. Тошев и Г.Д.Н. осъществил състава на престъпленията по чл. 325, ал. 3 вр.
с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна по делото е установено, че на инкриминираните дата и място всеки
един от подсъдимите, действайки в съучастие с другия, като съизвършител извършил непристойни действия – отправил псувни“ ще еба децата ти“ “майка Ви ще ебем“,
неприлични думи на “майка“, обидни и цинични думи “ашлаци, простаци,
педерасти“, към Ш. П. Ш. от гр. Исперих, М. С. М. от с. Ивански, обл. Шумен, Н.Ю.Г.
от с. Салманово, обл. Шумен и Р.М.А. от с. Ивански, обл. Шумен и нанесъл удари
с вила по преден десен калник, преден ляв калник, предна броня, декоративна
решетка, задна броня и радиатор на л.а. “ Ауди А6“ с рег. № РР 6269 АХ,
собственост на С.И.Ю., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено повторно. Квалифициращият
признак “повторност“ се установява от предходно осъждане на двамата подсъдими
по нох дело № 39/2015 г., по описа на РС-Кубрат.
От субективна страна всеки един от
двамата подсъдими осъществил деянията при форма на вината - пряк умисъл - по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимия Б. съдът отчел като смекчаващи вината обстоятелства семейното му и
материално положение, а като отегчаващо вината обстоятелство – проявената от
него престъпна упоритост. За деянието по чл. 325, ал. 3 от НК/преди изменението
с ДВ бр. 95/2016 г./, законодателят предвидил наказание лишаване от свобода до
три години. Отчитайки горните обстоятелства съдът отмерил предвиденото от
законодателя наказание лишаване от свобода във възможният минимум от три месеца,
което подсъдимия Б. да изтърпи ефективно в условията на затвор, при строг
първоначален режим.
За деянието по чл. 216, ал. 1 от НК
законодателят предвидил наказание лишаване от свобода до пет години. Отчитайки
горните обстоятелства относно вината, съдът отмерил за това деяние наказание от
шест месеца лишаване от свобода, което също да бъде изтърпяно също ефективно в
условията на затвор, при строг първоначален режим. На основание чл. 23, ал. 1
от НК съдът правилно и законосъобразно определил общо наказание в размер на
най-тежкото, а именно шест месеца
лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимия Н. съдът отчел като смекчаващи вината обстоятелства младата му
възраст, семейното му и материално положение, а като отегчаващо вината
обстоятелство – също проявената от него престъпна упоритост. За деянието по чл.
325, ал. 3 от НК/преди изменението с ДВ бр. 95/2016 г./, законодателят предвидил
наказание лишаване от свобода до три години. Отчитайки горните обстоятелства
съдът отмерил предвиденото от законодателя наказание лишаване от свобода във
възможният минимум от три месеца. Първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно, след като констатирал наличието на предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК, отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три
години. , което подсъдимия Н. да изтърпи
ефективно в условията на затвор, при строг първоначален режим.
За деянието по чл. 216, ал. 1 от НК
законодателят предвидил наказание лишаване от свобода до пет години. Отчитайки
горните обстоятелства относно вината, съдът отмерил за това деяние наказание за
подсъдимия Н. също от шест месеца лишаване от свобода. И в този случай,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, след като констатирал
наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години. По отношение на подсъдимия Н.
също така съдът, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, правилно и законосъобразно определил общо
наказание в размер на най-тежкото, а именно
шест месеца лишаване от свобода, като отложил изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години.
При наличието на предпоставките на чл.
45 от ЗЗД, съдът правилно и законосъобразно осъдил подсъдимите да заплатят
солидарно на пострадалата сумата 410.00 лв. , представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди.
С оглед изхода на делото, съдът правилно
и законосъобразно осъдил подсъдимите да заплатят разноските по делото,
включително и следващата се държавна такса за уважения граждански иск.
При служебната проверка въззивната
инстанция констатира, че присъдата е постановено преди влизане в сила на
измененията на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража / ДВ
бр.13/2017 г. в сила от 07.02.2017 г./. Така съгласно изменената разпоредба на
чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определя първоначалният режим при изпълнение на
наказанията, но не и типа на затворническото заведение, в което осъденият
трябва да се настани първоначално. При това положение присъдата следва да бъде изменена,
като бъде отменена частта, с които е определено, че наложените на подсъдимия Б.
наказания лишаване от свобода от три месеца и от шест месеца, както и определеното
общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, следва да бъдат изтърпяни в
условията на затвор.
След изменението на разпоредбата на
чл. 60 и отмяната на разпоредбата на чл. 61 от ЗИНЗС, първоначалният режим за
изтърпяване на наказанието се регламентира с разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС. С
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а-в“ са регламентирани случаите пир
които се определя строг първоначален режим. Тъй като в случая не е налице нито
една от предвидените от горната разпоредба хипотези, съгласно чл. 57, ал. 1, т.
3 за подсъдимия Б. следва да бъде определен общ първоначален режим при
изтърпяване на наказанието.
По тези съображения, обжалваната
присъда следва да бъде изменена в частта досежно определеният първоначален
режим при изтърпяване на наказанието на подсъдимия Б., като вместо при “строг“ първоначален режим, следва да бъде
определен “общ „ първоначален режим при изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
В останалата й част присъдата следва
да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
С оглед на изложеното и на основание
чл. 334, т. 3 и 6 вр. с чл. 337 и чл. 338 от НПК Разградския окръжен съд
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ присъда № 1/ 10.01.2017 г. по
нох дело № 1 / 2017 г. по описа на РС-Кубрат, в ЧАСТТА, с която е определен първоначалният режим при
изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимия К.Т.Б.,
като заменя определеният “СТРОГ“ първоначален режим, при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода с “ ОБЩ“ първоначален режим, на основание чл.
57, ал. 1,т.3 от ЗИНЗС и ОТМЕНЯ
присъдата В ЧАСТТА, с която е определено наказанията лишаване от свобода
по отношение на подсъдимия К.Т.Б., да бъдат изтърпяни в условията на затвор.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част, като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.