РЕШЕНИЕ № 25

Гр. Разград  04.04.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                                                         ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Огнян Дамянов                                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ван дело № 53 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

        С Решение № 33 / 26.01.2017 г., постановено по ан дело № 1106 / 2016 г., РС-Разград признал обвиняемия Н.Х.И. за виновен в това, че на 26.05.2016 г. в с. Раковски, причинил лика телесна повреда на длъжностно лице – Байдин Хълми Реджеб от с. Раковски - имам в Мюсюлманско вероизповедание, Районно мюфтийство гр. Разград, назначен със Заповед № 5/05.01.2015 г., при и по повод изпълнение на службата му съгласно Устав на Мюсюлманското изповедание в Република България и Правилника за дейността на свещенослужителите, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето поради кръвонасядане над горната трета на гръдно-ключично-систовидния мускул от лявата страна, палпаторна болезненост по хода на гръдно-ключично-систовидния мускул двустранно, болка и парене при преглъщане, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, предл. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

         Недоволен от решението Н.Х.И. го обжалва, като необосновано. Твърди, че в този момент бил в афектно състояние. Моли за отмяна на наложеното административно наказание глоба или за намаляване на неговия размер.

          Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на жалбоподателя адв. М.Й., на същите основания и със същите искания.

         Жалбоподателят също изразява лично становище , че не е виновен много, пет години помагал в работата на джамията, а когато влизал вътре не му приемали поздрава. Иска да бъде намален размера на глобата или да бъде отменена същото, тъй като имал болна жена.

         Участващият по делото прокурор от ОП – Разград намира жалбата за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е обосновано, както и че изложените от подсъдимия обстоятелства не могат да обусловят физиологичен афект. Счита, че тези обстоятелства могат да бъдат квалифицирани като възможни мотиви, но те не влияят на правната квалификация. По отношение на наказанието се излага, че същото е наложено във възможният минимален размер и не може да бъде намалявано.

         Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните при което констатира следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

         За да постанови обжалваното решение РС – Кубрат приел фактическа обстановка:

         Свидетелят Байдин Хълми Реджеб от с. Раковски бил назначен със Заповед № 5/05.01.2015г. на длъжност имам в Мюсюлманско изповедание, Районна мюфтийство - гр. Разград. Задълженията на този свидетел във връзка с длъжността и характера на работата му били отразени в Устава на Мюсюлманското изповедание в Република България и Правилника за дейността на свещенослужителите, съгласно които той бил длъжен да изпълнява и ръководи различни обреди и проповеди, да съхранява и опазва имуществото на джамията,  да подготвя покойника за погребение и да извършва погребение според изискванията на шериата, да извършва надзор върху правилното използване и стопанисване на вакъфските имоти, при извършване на религиозни обреди да събира такси за съответното мюсюлманско настоятелство срещу издаване на документ.

         Свидетелят Реджеб и обвиняемият Н.И. се познавали, като от месец април 2015г. отношенията им се влошили. Подсъдимият бил изключен от джамийското настоятелство. Между двамата имало спорове, относно начина на обзавеждане на помещения за извършване на ритуали до джамията в селото. Подсъдимият се чувствал засегнат от това, че нямал достъп до ключа за джамията, като обвинявал за това свидетелят Реджеб, за който предварително знаел че е имам.

          На 26.05.2016 г. свидетелят Реджеб бил на работа и в изпълнение на задълженията си трябвало да посети дома на починалия Хамид Ахмед в с. Раковски и да извърши съответния ритуал. Къщата се намирала близо до джамията.

          Обвиняемият Н.И. отишъл в дома на починалия Хамид Ахмед и започнал подготовката на покойника, като подготвил погребалната обвивка на покойника, въпреки че бил изключен от джамийското настоятелство и нямал правомощия да извършва ритуали по погребения.

          Когато свидетелят Реджеб пристигнал в дома на покойника около 10:30 ч., на вратата, наред с другите опечалени, го посрещнал обвиняемия Н.И., който започнал на висок глас да упреква имама, че закъснявал, а не бързал. Свидетелят Реджеб отговорил, че бил на лекар и го попитал какъв е той, предвид това че е изключен от джамийското настоятелство. Подсъдимият му викнал защо пред хората му казва така и че вече е подготвил погребалната обвивка на покойника. Свидетелят Реджеб пак го попитал какъв е и му казал че няма работа при него и че няма да участва в ритуала по погребението. Ядосан от това, обвиняемия И. му викнал „Ей тебе аз” и го стиснал силно с две ръце за шията. Свидетелят Реджеб бил слаб и болен човек и изпитал силна болка при натиска. Опитал да се освободи, но не успял. Обвиняемият И. продължавал да го души и свидетеля Реджеб усетил, че ще падне. Намиращият се на мястото свидетел Исмет Шерифов и други присъстващи се намесили, като застанали между двамата мъже и успели да освободят свидетеля Реджеб. Свидетелите Хюсеин Дервишев Орхан Ахмед-син на покойния, чули кавгата и видели нападението. Свидетелят Дервишев упрекнал обвиняемия за поведението му, още повече, че били на погребение.  Останалите опечалени също се намесили, за да успокоят обвиняемия И. и го приканили да се засрами. Свидетелят Реджеб постоял няколко минути,  за да се възстанови. Въпреки че продължавал да изпитва силна болка, той извършил ритуала по погребението.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. От заключението  е установено, че в резултат на инцидента на 26.05.2016 г. в с. Раковски, общ.Разград, пострадалият Байдън Реджеб е получил травма на шията, изразяваща се в: синкавозеленеещо кръвонасядане зад най-горната трета на гръдно-клюнично-сисовидния мускул от лявата страна; палпаторна болезненост по хода на гръдно-клинично- сисовидния мускул двустранно; -анамнеза за болка и парене при преглъщане.

По своята медико-биологична характеристика установените увреждания обуславят болка и страдание.

Локализацията на травмата и нейният вид отговаря да е получена от натиск/стискане с пръсти на ръка, като нападателят се  намирал с лице в лице с пострадалият и вероятно си служил с дясна ръка.

Обвиняемият Н.Х.И. е български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан.

Очертаната фактическа обстановка, районният съд приел въз основа на всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви и взаимно се допълват. Тази фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция пред която не са правени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

          При тези фактически констатации правилно Районния съд приел, че с действията си обвиняемия е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, предл. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Въззивната инстанция споделя изложените съображения относно обективната и субективна страна на деянието.

         В мотивите си районният съд изложил обстойни мотиви относно възражението на обвиняемия, че се намирал в състояние на “афект“, причинен от отказа на пострадалия да го допусне при участието в погребалния ритуал и по искането за определяне на наказанието при условията на чл. 132, ал. 1, т. 4 от НК. Тези съображения също изцяло се споделят от въззивната инстанция.   

        В този смисъл е и основното възражение на жалбоподателя във въззивната жалба. За да се обоснове това състояние, в жалбата се твърди, че пострадалия имал арогантно държане и закъснял с два часа за погребалния ритуал. Това твърдение на жалбоподателя не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От една страна в показанията на разпитаните по делото свидетели липсват данни за арогантно държане на пострадалия. От друга страна липсват и данни за закъснение. В показанията на свидетеля Орхан Хамид Ахмед – син на починалия, се сочи, че пострадалия му казал,че ще извърши погребението в деня след смъртта около 10:30-11:00 часа. Пострадалия се явил в дома на покойника в 10:30 часа. От това следва, че пострадалия е дошъл в часа, за който предварително съобщил. Преди него в дома на покойните дошъл обвиняемия, който на започнал да извършва действия с покойника, на каквито нямал право. По делото няма каквито и да било данни за извършвани от пострадалия провокиращи действия, които да са мотивирали обвиняемия. Отделно от това в свидетелските показания не се съдържат данни относно състоянието на обвиняемия при пристигане на пострадалия. Единствено в показанията на последния се сочи, че при пристигането му в дома на покойните, обвиняемия му държал сметка защо е закъснял, а той го попитал като какъв му търси сметка, след като е изключен от джамийското настоятелство

         Съдът, след като правилно констатирал, че са налице формалните предпоставки на чл. 78а от НК, освободил обвиняемия Н.Х.И. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

         Предвид изложените по –горе съображения искането за отмяна на наложената глоба е напълно неоснователно. При освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, налагането на административно наказание глоба е задължително.

          Тъй като административното наказание глоба е наложено в минимален размер от 1000 лв., неоснователно се явява и искането за намаляване размера на глобата.

          По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

          Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖАДАВА Решение № 33 / 26.01.2017 г., постановено по ан дело № 1106 / 2016 г., РС-Разград.

        Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

        Председател:                     Членове: 1.                        2.

 

ДГ