РЕШЕНИЕ № 26

Гр. Разград 05.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Огнян Дамянов

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 56 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 34 / 26.01.2017 г. по нох дело № 1095 / 2016 г. РС-Разград признал подсъдимия Е.А.Р. *** за виновен в това, че на 14.10.2016 г. в гр. Разград управлявал МПС – л.а. “ Фолксваген Голф“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда – одобрено споразумение № 334/22.07.2015 г. по нох дело № 467/2015 г. по описа на РС-Разград, влязло в сила на 22.07.2015 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. с ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и единадесет месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, както и на наказание глоба в размер на 980 лв. С присъдата съдът приспаднал един ден от така наложеното наказание лишаване, поради задържане на подсъдимия по ЗМВР на 14.10.2016 г. по ДП № 330-ЗМ-334/2016 г.по описа на ОД на МВР-Разград, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК. Освен това с присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът привел в изпълнение по отношение на осъдения Е.А.Р., наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено му с одобрено споразумение № 334/22.07.2015 г. по нох дело № 467/2015 г. по описа на РС-Разград, влязло в сила на 22.07.2015 г., което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Недоволен от присъдата останал служебният защитник на подсъдимия Е.Р., който я обжалва в частта досежно размера на наложените наказания, които счита за завишени по размер. Моли за изменение на присъдата с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода на една година и шест месеца и намаляване размера на наказанието глоба на 600 лв.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от служебният защитник на подсъдимия на същите основания и със същите искания.

Подсъдимият Е.Р. не се явява в съдебно заседание. По отношение на него призовката се е завърнала в цялост, с отбелязване, че по данни на баща му същият се намира в чужбина и не е намерено лице, което да получи призовката. Видно от постъпилото по делото писмо от ОД на МВР-Разград, последното излизане на подсъдимия е през ГКПП Русе Дунав мост, на 18.10.2016 г.

Участващия по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

Първоинстанционното производство пред РС-Разград се развило в отсъствие на подсъдимия Е.А.Р., като съдът приел, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Съдът констатирал, че подсъдимият е обявен за издирване с телеграма № 41875/04.11.2017 г. на ГДНП София и от проведените издирвателни мероприятия лицето не е издирено.

За да постанови обжалваната присъда Районния съд приел фактическа обстановка:

Подсъдимият Е.А.Р. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българско гражданство, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

На 13.10.2016 г. за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. на 14.10.2016 г. свидетелите С.М.Н. и Н.Р.Н. - служители на ОД на МВР-Разград, били назначени в наряд, като дежурни по КАТ, в обслужвания от управлението район. Около 03:00 ч. в гр.Разград на ул. „Странджа“, до бензиностанция „ОМВ“, двамата полицейски спрели за проверка МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Автомобила управлявал подсъдимия Е.А.Р.. Водачът на автомобила представил на полицейските служители само свидетелство за регистрация на МПС част I /голям талон/. Други документи не е могъл да представи. Двамата свидетели забелязали, че подсъдимия Е.Р. бил в нетрезво състояние, миришел силно на алкохол, залитал и говорел завалено. Тъй като не носел други документи в себе си и не можело да бъде установена самоличността му, подсъдимия бил отведен в сградата на РУ на МВР- Разград.

След извършената справка в масивите на МВР, чрез дежурния при РУ на МВР-Разград, била установена самоличността на подсъдимия Е.А.Р., който управлявал „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Същият бил с постоянен адрес ***.

След това св. Н. извършил на подсъдимия Р. проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № 0169, цифровата скала на който отчела концентрация на алкохол в издишвания от подсъдимия Р. въздух в размер на 1,30 промила на хиляда. В разговор с полицейските служители подсъдимия Р. споделил, че същата вечер изпил около 100 мл. водка.

За констатираното нарушение свидетелят Н. съставил на подсъдимия Р., АУАН с бланков № 582996 / 14.10.2016 г. Акта бил подписан от подсъдимия Р. без възражения. След съставяне на акта, на подсъдимия било предложено да даде кръвна проба, за което му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване бл. № 0019328/14.10.2016 г., но същият отказал.

Със Заповед № 330-33-65 / 14.10.2016 г. на РУ на МВР-Разград, на

основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, подсъдимия Екбер А.Р. бил задържан за срок до 24 часа.

Видно от справката за съдимост, по НОХД 467 / 2015г. на РС - Разград, приключило със споразумение № 334 / 22.07.2015 г. по описа на РС - Разград и влязло в сила на 22.07.2015 г, подсъдимия Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Изтърпяването на това наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал. 1 от НК.

Това предходно деяние, извършено от подсъдимия Р., за което има влязла в сила осъдителна присъда е за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и квалифицира извършеното от подсъдимия на 14.10.2016г. в гр.Разград деяние, като престъпление по чл.343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а именно, че е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 467/2015 г. по описа на РС- Разград на 22.07.2015 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, но видно от приложената справка са му налагани административни наказания за извършени нарушения по ЗДвП.

На 14.10.2016г. в 16:30 ч. на Е.А.Р. е връчена призовка от водещия разследването по настоящото наказателно производство да се яви на 20.10.2016г., за да бъде привлечен като обвиняем. Наред с връчената призовка, Е.А.Р. попълнил и декларация, от която е видно, че на същия му е разяснена разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от НПК и чл. 25, ал. 5 от ЗПП. Подсъдимия Р. изявил желание в деня, когато е насрочено да бъде извършено привличането му като обвиняем да ползва адвокатска защита, по негов избор и за негова сметка.

Въпреки, че на 14.10.2015 г. Е.А.Р. бил редовно призован да се яви пред разследващия орган на 20.10.2016г. и да бъде привлечен като обвиняем, на 18.10.2015г. той напуснал пределите на страната, като не е уведомил разследващия орган за промяна на своето местожителство и адрес. По делото са приложени писмени документи от ОД на МВР-Разград, според които на 18.10.2016 г., подсъдимия Р. е напуснал страната през ГКПП Русе Дунав мост и няма данни за неговото завръщане в Република България. Това обстоятелство наложило подсъдимия Р. да бъде обявен за ОДИ и по отношение на него да бъде постановено принудителното довеждане. С Телеграма № 41875 / 04.11.2016 г. на ГДНП-София, подсъдимия Р. е обявен за издирване и същият е заложен в системата АИС -НШИС като обвиняем по воденото досъдебно производство с мярка „принудително довеждане“. Въпреки проведените щателни мероприятия свързани с издирването, местонахождението му не е било установено.

При тези обстоятелства и при съблюдаване разпоредбите на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а“ и б.“б“ и чл. 206 от НПК, на 12.12.2016 г. е извършено задочно привличане на Е.А.Р., като привличането му като обвиняем е извършено в присъствието на назначения му служебен защитник - адв. П.П. ***.

Очертаната фактическа обстановка е установено от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Н.Р.Н., С.М.Н., справка за съдимост, копие от АУАН, справка за нарушител/водач,талон за медицинско изследване, Заповед по ЗМВР.

Приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка се споделя изцяло и от въззивната инстанция, пред която не са правени доказателствени искания и не са представяни нови доказателства.

При тези фактически констатации правните изводи на районният съд относно вината и квалификацията на деянието са правилни и законосъобразни. С действията си, описани по – горе, подсъдимия осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. От обективна страна по делото е установено, че на инкриминираните дата и място подсъдимия управлявал МПС – л.а. “ Фолксваген Голф“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 1.30 на хиляда. Това обстоятелство било установено по надлежния ред – с техническо средство. Освен това подсъдимия осъществил деянието, след като е осъждан с влязъл в сила съдебен акт за такова деяние по нох дело № 467/2015 г. по описа на РС- Разград, приключило със споразумение № 334/22.07.2015 г., влязло в сила на същата дата, с което подсъдимия Р. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

При индивидуализация на наказанията съдът отчел наличните данни за отегчаващите вината обстоятелства – предходно осъждане, концентрацията на алкохол в кръвта, обстоятелството, че подсъдимия е неправоспособен водач, многобройни предходни административни наказания за нарушения на ЗДвП. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени съдействието на органите на КАТ, младата възраст на подсъдимия и лошото му материално състояние. При тези обстоятелства съдът отмерил предвиденото от законодателя наказание лишаване от свобода в размер на една година и единадесет месеца, както и глоба в размер на 980 лв., при положение, че за това деяние се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода и от 500 до 1500 лв. глоба. След като констатирал, че деянието е извършено в изпитателния срок, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът привел в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено му с одобреното споразумение по нох дело № 467/2015 г. по описа на РС-Разград.

По жалбата:

Съдът намери жалбата за неоснователна. По същество в нея се прави искане за намаляване размера на наложените с присъдата наказания лишаване от свобода и глоба. За първото се иска да бъде намалено от една година и единадесет месеца на една година и шест месеца, а за глобата от 980 лв. на 600 лв. Съдът намери, че не са налице основания за намаляване размера на наложените наказания. При индивидуализация на наказанията съдът отчел наличните данни за смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, при което определил размер на двете наказания под средния такъв. Пред настоящата инстанция не се представят доказателства във връзка с жалбата. Определените наказания са справедливи и съобразени с всички релевантни обстоятелства, поради което намаляването им би било проява на неоправдано снизхождение.

При служебната проверка въззивната инстанция констатира, че присъдата е постановено преди влизане в сила на измененията на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража / ДВ бр.13/2017 г. в сила от 07.02.2017 г./. Така съгласно изменената разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определя първоначалният режим при изпълнение на наказанията, но не и типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално. При това положение присъдата следва да бъде отменена в частите, с които е определено, че двете наказания лишаване от свобода следва да бъдат изтърпяни в Затворническо общежитие от закрит тип.

След изменението на разпоредбата на чл. 60 и отмяната на разпоредбата на чл. 61 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се регламентира с разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от същия закон, за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сбора от двете наказания надвишава две години, първоначалният режим е строг. Такъв е и настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС обаче, в такива случаи съдът може да определи общ първоначален режим, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Настоящата инстанция приема, че в настоящият случай осъденият Е.А.Р. не е с висока обществена опасност, поради което същият следва да изтърпи двете наказания лишаване от свобода при общ първоначален режим и в този смисъл следва да бъде изменена присъдата в тази й част.

В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

С оглед на изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и 6 вр. с чл. 337 и чл. 338 от НПК Разградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда 34/ 26.01.2017 г. по нох дело № 1095/2016 г. по описа на РС-Разград, в ЧАСТИТЕ, с която е определен първоначалният режим при изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода, съответно за срок от една година и единадесет месеца по нох дело № 1095/2016 г. на РРС и за срок от осем месеца, по протоколно определение № 334/22.07.2015 г., с което е одобрено споразумение по нох дело № 467/2015 г. по описа на РС-Разград, като вместо при “ СТОГ“ първоначален режим, двете наказания лишаване от свобода следва да бъдат изтърпяни при “ ОБЩ“ първоначален режим, на основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал. 1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС и ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, с която е определено двете наказания лишаване от свобода, съответно за срок от една година и единадесет месеца и за срок от осем месеца по същите две нох дела, да бъдат изтърпяни в Затворническо общежитие от закрит тип, на основани е чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ