Р Е Ш Е Н И Е № 31

град Разград, 02.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на трети април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

секретар: Д.Г.

прокурор: Емилиян Грънчаров

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНОХД № 65 по описа за 2017г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 722 от 01.12.2016г. по НОХД № 838/2016г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият В.С.Ч. е признат за невинен в това, че за времето от 01.02.2014г. до 07.02.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари на обща стойност 969.09 лв., собственост на „Ейра-27“ ЕООД гр. Разград, със собственик и управител ШУКРАН РУЖДИ ШУКРИ, ЕГН ********** от гр. Разград, които е владеел и пазил – престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение.

Против присъдата на Районен съд – Разград е постъпил протест от РП-Разград, в който е направено искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за виновен подсъдимия В.С.Ч. по предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. С оглед направеното в протеста искане се сочат доводи, че от събраните по делото доказателства е категорично установено, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Допълнителни съображения са изложени по - късно след подаване на протеста.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че поддържа изцяло протеста. Счита присъдата на РРС неправилна, незаконосъобразна и необоснована, и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за виновен подсъдимия Ч. по предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Излага доводи, че са налице достатъчно писмени и гласни доказателства установяващи по безспорен и категоричен начин авторството на престъплението по отношение на подсъдимия Ч., а не както неправилно е приел РРС.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият В.С.Ч. се явява лично и заедно с назначения си служебен защитник адвокат Е.. Подсъдимият и неговата защита пледират за законосъобразност, обоснованост и правилност на първоинстанционната оправдателна присъда, тъй като считат, че подсъдимият е невинен и обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. В тази насока сочат подробни съображения. Молят въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на РРС.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Наказателното производството пред първата инстанция е от общ характер и се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 НПК.

Пред първоинстанционното производство подсъдимият се е явявал в съдебно заседание и е заявил, че не се признава за виновен. В предоставената му от съда последна дума подсъдимият е заявил, че моли съда за справедливост.

Установено е, че свидетелят Ш.Ш.-А. е управител на фирма „Ейра-27“ ЕООД-гр.Разград, която стопанисва бистро „ Скай“- еврофутбол „, намиращо се на ул. ***№ 19. Установено е също, че в бистрото, като барман е работел подсъдимият Ч., който е бил назначен с трудов договор № 10/18.08.2013г. Освен като барман, по устно разпореждане на св. Ш.Ш.-А., подсъдимият е изпълнявал функциите и на букмейкър. В това си качество подсъдимият е приемал от клиентите залозите към Еврофутбол и Евробет, изплащал е печеливши залози, а също събирал и суми от продажбата на скреч талони. Продажбата на тези талони се е отчитала месечно, като за целта в заведението е имало тетрадка, в която подсъдимият е отбелязвал колко талона е продал. Тези талони са се регистрирали в системата на Еврофутбол. Установено е, че с оглед служебните си задължения, които подсъдимият е изпълнявал, същият е разполагал с ключове за заведението, имал е достъп до охранителните камери, а също и до СОТ, с който е оборудвано заведението. Подсъдимият е отчитал ежеседмично на св. Ш.Ш.-А. събраните парични суми, като това се е случвало обикновено в петък в 12,00ч. След като, св. Ш.Ш.-А. е получела от подсъдимия събраните суми, същата е внасяла паричните средства в банката, като е отчислявала процент за предоставилите съответните права върху хазартните игри фирми. За последно подсъдимият коректно е отчел паричния оборот на 31.01.2014г. След тази дата обвиняемият продължил да изпълнява функциите си като барман и букмейкър. На 07.02.2014г. свид. Ш.Ш.-А., както обикновено е отишла в заведението около 09,30ч., за да вземе сумите, които са събрани от подсъдимия, в качеството му на букмейкър от оборотите на Еврофутбол, Евробет и скреч-талоните. При пристигането й в заведението подс. Ч. е започнал да се държи неадекватно, заявил на свидетелката „Вие поемате заведението“ и „съжалявам, че така се получи“, влязъл е в кухнята, откъдето си е взел чантата и се е отправил към изхода. Свидетелката го е попитала какво се е случило, но подсъдимият не й отговорил, след като е излязъл, побягнал е и свидетелката не е могла да го спре. Свидетелката се е обадила на съпруга си – св. Г.Д., който е дошъл в заведението, а малко по – късно повикан от последния, е дошъл и охранителят Д.Д.. Свидетелката е установила, че ключът за чекмеджето с оборота е в ключалката. Тя е извършила проверка на паричните средства, находящи се в чекмеджето и е установила, че от тях липсва сумата, събрана по Евробет, в размер на 605,93 лева, както и 153,97 лева към нея, представляваща букмейкърски процент. От другото терминално устройство - това на Еврофутбол липсвала сумата от 169,19 лева, като самият оборот на Еврофутбол е бил наличен, а тази сума 169,19 лева представлявала букмейкърски процент. Според свидетелката общо липсвали 969,09 лева, като 40 лева били от талони на Национална лотария, като тези свои констатации, тя е споделила със съпруга си – св. Гр. А..

Подсъдимият В.С.Ч. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Такава фактическа обстановка е приел и Разградския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от събраните по делото доказателства – въз основа на свидетелските показания на Ш.Ш.-А., Д.Д. и Г.Д., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл. 283 вр. чл. 373, ал.1 от НПК, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство: жалба, балансови отчети по „ Евробет „ и по „ Еврофутбол „, Трудов договор № 10/18.08.2013г. и длъжностна характеристика към него, справка за съдимост, характеристична справка и декларация. РРС е приел, че показанията на св. Л.Х. не допринасят за разкриване на факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото, както и приложените запорни съобщения и покани за доброволно изпълнение, който извод се споделя от мнозинството от членовете на въззивния съдебен състав, поради което правилно същите не са обсъждани от РРС.

От правна страна: При така установената фактическа обстановка, РРС е приел, че обвинението срещу подсъдимия В.С.Ч. е недоказано по категоричен и безспорен начин и поради което е изцяло оправдан по така повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Този извод се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав. Съображенията в тази насока са следните: За да е осъществен състава на престъпление по 206, ал.1 НК, подсъдимият трябва противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази. Владеенето или пазенето трябва да е на правно основание. Деянието следва да е осъществено от субективна страна при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият да е съзнавал, че владее или пази чужда движима вещ на правно основание, че няма право да се разпорежда с нея и въпреки това да предприеме действия за разпореждане с нея. В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав, намира, че както в хода на разследването по ДП, така и в хода на съдебното следствие не са събрани категорични и безспорни доказателства за това, че подсъдимият В.С.Ч. за времето от 01.02.2014г. до 07.02.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари на обща стойност 969.09 лв., собственост на „Ейра-27“ ЕООД гр. Разград, със собственик и управител ШУКРАН РУЖДИ ШУКРИ, ЕГН ********** от гр. Разград, които е владеел и пазил, и по този начин да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. За доказване на съставомерността на престъплението присвояване, субсумирано под горепосочената законова разпоредба съществено значение имат от доказателствена гледна точка - заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които трябва да установят липсата на инкриминираното имущество от патримониума на пострадалото учреждение или търговско дружество, както и да проследят движението му в резултат на деянието; от съществено значение са и различните платежни документи, няма пречка присвояването да бъде установено посредством свидетелски показания, както е приел и РРС. В този аспект, настоящият въззивен съдебен състав счита, че в процесния случай, това са само показанията на свидетелката Ш.Ш.-А., каквото е и становището на РРС. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че показанията на тази свидетелка са силно разколебани, което се споделя и от настоящия въззивен съдебен състав. Това е така, защото свидетелката Ш.Ш.-А. твърди, че на процесната дата е отишла в „ Скай“-еврофутбол „ около 11,30ч., което категорично се опровергава от показанията на свидетелите Др. Димитров, който заявява, че е отишъл в заведението около 11,15ч. и то извикан от св. Гр. А., който заявява от своя страна, че е отишъл в обекта около 09,30ч. – 10,00ч., т.к. е бил повикан от св. Ш.Ш.-А.. В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав, както е приел и първоинстанционния съд, приема като категоричен и безспорен извод, че св. Ш.Ш.-А. е отишла в обекта на дружеството най – късно около 09,30ч., т.е. сутринта, каквото е твърдението и на подсъдимият Ч. в дадените от него обяснения пред разследващия полицай и в присъствието на защитник. В този аспект, този извод се подкрепя от друга страна и от писмените доказателства - приложените по делото в оригинал и копие Балансови отчети по „ Евробет „ и по „ Еврофутбол „, които са разпечатани от електронните устройства, съответно в 13,14ч. и в 13,15ч., т.е. много време след тръгването на подсъдимият Ч. от обекта, поради което се предпоставя и следващият извод, че към 11,15ч. на процесната дата, когато е пристигнал и св. Др. Димитров, обективно е било невъзможно, св. Ш.Ш.-А. да е знаела колко точно пари липсват от оборота на заведението, но въпреки това е посочила на двамата свидетели процесната сума. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице каквито и да било писмени доказателства по делото досежно продажбата на скреч – талони, тяхната стойност и засечен оборот, поради което твърдението на свидетелката Ш.Ш.-А. относно липсата на 40,00лв. от продажбата на тези талони остава недоказано, който извод се възприема напълно от настоящия въззивен съдебен състав. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика на ВКС /РРС подробно е посочил в мотивите към присъдата конкретни съдебни решения, чиито становища се възприемат напълно от настоящия въззивен съдебен състав/, според която само констатацията за липса на пари и имущество като факт не е достатъчно доказателство за присвояване, защото тя може да се дължи на различни причини. В областта на отчетническата имуществена отговорност “липса” означава неотчитане на имущество, предизвикано от щета с неизвестен произход. Присвояване по смисъла на чл. 206 от НК ще има само ако наред с констатираната липса се докаже по несъмнен начин, че длъжностното лице се е разпоредило с имуществото в свой личен интерес или в интерес на други лица (физически или юридически), които нямат право да получат такова имущество. Не бъдат ли доказани такива действия, съдът следва да постанови оправдателна присъда, защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение (Р.5-83-ПВС, Р.8-90-I, Р.425-91-I, Р.429-01-I, Р 65-03-II, Р.469-09-II). Съгласно Р.634-05-I, ако размерът на присвояването не е доказан, това не може да бъде компенсирано с косвеното доказване на други обстоятелства от предмета на доказване. В Р.854-05-I е посочено, че неотчитането на чуждо имущество може да бъде косвено доказателства за присвояването му, но само когато не е единственото доказателство за причинената щета, а съгласно Р.46094-I съдът не е длъжен да установява за какво са изразходвани присвоените средства, но във всички случаи е длъжен да установи размера на щетата, която се дължи само на присвояването. Ето защо и с оглед изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че предявеното на подсъдимия Ч. обвинение за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, е недоказано по категоричен и безспорен начин, поради което правилно подсъдимият е признат за невинен и оправдан по това обвинение. Във връзка с предходното, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни възраженията на държавното обвинение, че са налице достатъчно доказателства писмени – балансови отчети по „Евробет“ и „Еврофутбол“, респективно свидетелски показания/на свидетелите Ш.Ш.-А., Д.Д. и Г.Д./, обсъдени по – горе, от които да се направи категоричен извод, че подсъдимият е виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. В този аспект се явяват неоснователни и доводите на държавното обвинение, че е безспорно установено обстоятелството, че единствено подсъдимият е имал достъп и ключ на чекмеджето, в което са съхранявани дневните оборотни средства. Обстоятелството, че достъп до процесното чекмедже и ключ за него е имал, освен подсъдимият и свидетелите Ш.Ш.-А. и съпругът й Г.Д., се доказва както от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, така и от показанията на свидетеля Г.Д., дадени в хода на ДП, и приобщени по делото по реда на чл.373, ал.1, вр. с чл.283 НПК. Нещо повече, от показанията на свидетеля Ш.Ш.-А. се установява, че процесното чекмедже в работно време е стояло отключено. В този аспект се явяват и неоснователни възраженията на държавното обвинение, че подсъдимият при напускането си на процесното заведение е взел със себе си паричните средства в размер на 969.09лева. Както бе посочено по - горе такива твърдения сочи единствено свидетелката Ш.Ш.-А., чиито показания относно това обстоятелство са изолирани от останалия доказателствен материал по делото, както бе посочено по – горе в решението, при анализа на доказателствата. Неоснователни са и възраженията на държавното обвинение, че единствено подсъдимият е имал достъп до охранителните камери на процесното заведение и, че той е изтрил записите, за да оневини сам себе си. Не са налице каквито и да е доказателства за тези твърдени обстоятелства.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 722 от 01.12.2016г., постановена по нохд № 838/2016г. по описа на РС - Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1. 2.

ДГ