Решение по Наказателно дело 66/2017г.

Решение № 36

град Разград, 09.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на десети април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: М. Н.

прокурор: Тихомир Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 66 по описа за 2017г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 648 от 03.11.2016г. по НОХД № 660/2016г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимата А.А.Ю. е призната за виновна в това, че в периода от 23.02.2009 г. до 28.02.2014 г. в гр. Разград, в гр. Лозница и в с. Бели лом, общ. Лозница, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0243/29.01.2009 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД – Разград, представен на 23.02.2009 г. в гр. Разград пред П. И. И. – служител на Районно управление “Социално осигуряване” – Разград /сега ТП на НОИ-Разград/ и на 27.02.2009 г., в гр. Лозница, пред Г. М. К.– служител на Дирекция “Социално подпомагане” – Лозница, е получила без правно основание чуждо движимо имущество: пари на обща стойност 6621,46 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ – София и пари, на обща стойност 1189,50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане – София, всичко на обща стойност 7810,96 лева с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ години.

С присъдата, подсъдимата е осъдена да заплати на НОИ – София, ЕИК 121082521, представлявано от управител ***, сумата 6621,46 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.04.2012 г. до окончателното изплащане.

С присъдата, подсъдимата е осъдена да заплати на АСП – София, ЕИК 121015056, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата 1189,50 лева, представляващи обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 28.02.2014 г. до окончателното й изплащане.

С присъдата на основание чл. 53, ал. 1 б. „а” от НК, Експертно решение № 0243/29.01.2009 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД – Разград, представляващо неистински официален документ, е отнето в полза на държавата и е постановено да бъде оставено по делото.

Освен това, с присъдата е постановено, ПИСМЕНИТЕ доказателства, приложени към делото в оригинал, както следва:

1. Предоставени от директора на ТП на НОИ – Разград

- Заявление с вх. № МП-2686/23.02.2009 г.;

2. Предоставени от директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Разград

- Заповед № 41/09.03.2009 г.

- молба декларация, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ Разград, като заверени копия от същите останат по делото.

- Медицинско експертно досие на А. Ю., съдържащо следните документи в оригинал: опис на документите заявление вх. № П 732/24.09.2009 г., 3 бр. изследвания от неврологично отделение, 2 бр. рентгенови графии, 5 бр. ЕКГ, искане за образно изследване, 14 бр. медицинско направление, 15 бр. резултати от клинична лаборатория, известие за доставяне на пощенска пратка, експертно решение № 0847/18.04.2007 г. становище от АСМП-ИП-д-р Х. М. – съдова хирургия – гр. Шумен, експертно решение №1758/26.05.2004 г., експертно решение № 1618/26.06.2002 г., експертно решение № 1416/11.07.2000 г., заключение от отделение за функционална диагностика, експертно решение № 2009/29.10.1999 г., епикриза и. з. № 12327/721/13..10.1999 г., протокол на медицинска комисия, след влизане на присъдата в сила да бъде върнато на РЗИ Разград.

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 262,89 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 314.86 лева за разноски в съдебното производство (държавна такса върху уважените граждански искове).

Против посочената присъда на Районен съд – Разград е постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат Д.Р.П. ***, защитник на подсъдимата. В същата се сочат доводи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. В този аспект се излагат съображения, че подсъдимата е призната за виновна при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата; изводите на РPC не кореспондират с показанията на свидетелите и останалите доказателства, събрани по делото и, че обвинението е недоказано, тъй като са налице предположения, а не доказателства. В тази връзка се прави искане да бъде отменена изцяло/в наказателната и в гражданската част/обжалваната присъда и подсъдимата да бъде призната за невинна по предявеното й обвинение, като бъдат отхвърлени предявените граждански искове. Подробни доводи и съображения не са изложени в жалбата. Не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадената жалба не са постъпвали. Впоследствие са постъпили допълнителни съображения към подадената жалба. В тях се сочат доводи за несъставомерност на деянието по чл.212, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, каквито доводи са сочени и пред първата съдебна инстанция.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призована подсъдимата Ю. се явява лично и заедно със служебния си защитник адвокат П.. Защитата пледира за невинност на подсъдимата, поддържат се всички изложени доводи в жалбата и в допълнителни съображения към същата, поради което моли въззивния съд да бъде оправдана подсъдимата Ю. по възведеното й обвинение.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна, тъй като са налице, както писмени, така и гласни доказателства от които се доказва по безспорен начин предявеното против подсъдимата обвинение, тоест налице е съставомерност на деянието по чл.212, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо, моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят въззивния съд да потвърди изцяло атакувания съдебен акт на РРС.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Наказателното производството пред първата инстанция е от общ характер и се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 НПК.

Пред първоинстанционното производство подсъдимата се е явявала в съдебно заседание и е заявила, че не се признава за виновна. В предоставената й от съда последна дума подсъдимата е заявила, че моли съда да бъде оправдана.

Установено е, че подсъдимата Ю. действително е имала здравословни проблеми, във връзка с които от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград са били издадени експертни решения: *** /съдържащи се в приложеното към делото медицинско досие/. В посочените експертни решения, обаче като водещи диагнози са отбелязани „Други разстройства на щитовидната жлеза” и „Тиреотоксикоза”. Във всички експертни решения, които са били издадени на подсъдимата е определен срок на инвалидизиране от една до три години. В последно издаденото й от ТЕЛК експертно решение на подс. Ю. е бил определен 2-годишен срок на инвалидността, който е изтичал на 01.04.2009г.

Установено е също, че в началото на 2009г. подсъдимата се е сдобила с неистински официален документ - експертно решение № 0243/29.01.2009г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград. В експертното решение е било посочено, че подсъдимата е с трайно намалена работоспособност, в размер на 72%, считано от 09.09.1999г., с водеща диагноза - «Варикозни вени на долните крайници», като срокът на инвалидността е бил пожизнен. На посоченото решение бил придаден вид, че представлява писмено изявление на други лица - д-р ***, д-р ***, д-р ***, д-р *** и ***, които към посочената в решението дата са били съответно председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”- гр.Разград, д-р Б.Б.-представител на НОИ, а Св. *** - представител на Д»СП»-гр.Разград, а не на лицето, което действително го е съставило.

Установено е, че нa 23.02.2009г. подсъдимата се е явила в сградата на Районно управление «Социално осигуряване» в гр.Разград и е представила, пред св. П. И. И. - служител на РУ”СО”-гр.Разград, експертно решение *** на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”, заявление с ***. от нейно име за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО, както и документи, удостоверяващи трудовият й стаж.

По този начин, подсъдимата съзнателно и противозаконно се е ползвала от експертно решение *** на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград, въпреки че е знаела, че посоченият документ е неистински официален документ, тоест, че на това експертно решение само е придаден вид, че представлява документ, издаден по установения ред и форма от посочените в него длъжностни лица - председател и членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград и представител на НОИ, в кръга на службата им.

Установено е също, че въз основа на подадените експертно решение, заявление и др. документи, с разпореждане №**********/16.03.2009г. на директора на РУ«Социално осигуряване»-гр.Разград, е била възобновена на основание чл.97 от КСО, считано от 29.01.2009г., социалната пенсия за инвалидност на подсъдимата, която съгласно чл.90, ал.2 от КСО е била в размер на 101.78лв. В разпореждането е било посочено,че съгласно чл.101 от КСО и §8 от ПЗР на КСО, от 29.01.2009г. на подсъдимата Ю. е следвало да се изплащат:

-лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 106.11 лева и

-лична социална пенсия за инвалидност,в размер на 25.45 лева,като общият размер на пенсиите е 131.56лева.

От 01.02.2009г. на подсъдимата следвало да се изплащат:

-лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 131.08лева и

-лична социална пенсия за инвалидност,в размер на 25.45 лева,като общият размер на пенсиите е 156.53лева.

От 01.04.2009г. на подсъдимата следвало да се изплащат:

-лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в размер на 131.08лева и

-лична социална пенсия за инвалидност,в размер на на 25.45 лева,като общият размер на пенсиите и съответно месечната сума,която била определена да бъде изплащана на подсъдимата е 156.53лева.

Установено е също, че така отпуснатите пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, подсъдимата е получавала за периода от 29.01.2009г. до 30.04.2012г., като общият им размер е 6 621,46 лева. Пенсиите са били изплащани на подсъдимата в пощенската станция в с.Бели Лом, общ.Лозница.

С разпореждане № Ра-326/23.04.2012г. изплащането на пенсиите е било спряно, считано от 01.05.2012г., на основание чл.95,ал.2 от КСО, поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получаваните пенсии,съгласно чл.96,ал. 1 от КСО.

Установено е, че свидетелката Г. М. К.е работела като социален работник в отдел «Хора с увреждания и социални услуги» към Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Разград, изнесено работно място - гр. Лозница. На 27.02.2009г. подсъдимата е представила пред св. Г.К., на работното й място в гр.Лозница, експертно решение № 0243/29.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград, молба-декларация с вх.№ 41/27.02.2009г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, с която е декларирала, че притежава експертно решение № 0243/29.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ„Св.Иван Рилски”-гр.Разград и желае да й бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, както и др. документи. По този начин, подсъдимата отново съзнателно и противозаконно се е ползвала от експертно решение № 0243/29.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр.Разград, въпреки че е знаела, че посоченият документ е неистински официален документ. Със заповед №41/09.03.2009г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Разград, въз основа на подадените експертно решение, молба-декларация и др.документи, на подсъдимата, за периода от 01.02.2009г. до 28.02.2014г., са били отпуснати месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, в размер на 9.75лева и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9.75лева, в общ размер на 19.50лв. месечно. Така отпуснатите месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти подсъдимата е получавала ежемесечно от Агенция „Социално подпомагане”-гр.София, чрез Дирекция ’’Социално подпомагане”-гр.Разград. Установено е, че общият размер на месечните добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти,които са били изплатени на подсъдимата от Агенция „Социално подпомагане”-гр.София, чрез Дирекция ’’Социално подпомагане”-гр.Разград, за периода от 01.02.2009г. до 28.02.2014г., е в размер на 1 189,50 лева.

Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза, се установява, че: Подписите, положени в графите “председател“ и „членове“ в ЕР № 0234/29.01.2009г., не са изпълнени съответно от ***. Подписът, положен в графа „получих решението“ в ЕР № 0234/29.01.2009г. не е изпълнен от А.А.Ю.. Отпечатъкът от печат в ЕР № 0234/29.01.2009г., вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград. Подписите, положени в графа „Подпис“ в Заявление №МП-2868/23.02.2009г. и в графа „подпис“ в молба-декларация с вх.№ 41/27.02.2009г., не са изпълнени от А. А. Ю..

От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че: За периода от 29.01.2009г. до 30.04.2012г., подс. Ю. е получила от НОИ-гр.София, чрез РУ,.Социално осигуряване”-гр.Разград, пари на обща стойност 6 621.46 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. За периода от 01.02.2009г. до 28.02.2014г., подс. Ю. е получила от Агенция„Социално подпомагане”-гр.София, чрез Дирекция ”Социално подпомагане”-гр. Разград, пари, на обща стойност 594.75 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги. За периода от 01.02.2009г. до 28.02.2014г., подс. Ю. е получила пари, на обща стойност 594.75 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарства. За периода от 29.01.2009г. до 28.02.2014г. на подс. Ю. била изплатена парична сума за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,лична социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарства, в общ размер на 7 810.96лева.

Подсъдимата А.А.Ю. е родена на *** ***, област Разград, ул. Трети март № 6, български гражданин, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Такава фактическа обстановка е приел и Разградския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите В. Ш., Г. К., П. И., както и писмените доказателства – Информация от св. В. Ш. с приложения – заверено копие на Изходящ журнал за преминали освидетелствани лица – 2008г.; заверено копие на Изходящ журнал за преминали освидетелствани лица – 2009г.; заверено копие на Книга за описване на издадените от ТЕЛК – Разград експертни решения 2009г.; от доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, приети от съда на основание чл. 283 вр. чл.373, ал.1 от НПК - Експертно решение № 0243/29.01.2009 г., заявление с вх.№ МП-2868/23.02.2009г., молба-декларация с вх.№ 41/27.02.2009г., заключението на вещото лице по назначената комплексна експертиза, заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, от показанията на свидетелите ***

При така изложената фактическа обстановка, РРС е приел, че обвинението срещу подсъдимата Ю. е доказано по категоричен и безспорен начин, тъй като подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Този извод се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав.Съображенията в тази насока са следните: От обективна страна – за времето от 23.02.2009 г. до 28.02.2014 г. в гр. Разград, в гр. Лозница и в с. Бели лом, общ. Лозница, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0243/29.01.2009 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД – Разград, представен на 23.02.2009 г. в гр. Разград пред П. И. И. – служител на Районно управление “Социално осигуряване” – Разград /сега ТП на НОИ-Разград/ и на 27.02.2009 г., в гр. Лозница, пред Г. М. К.– служител на Дирекция “Социално подпомагане” – Лозница, подсъдимата е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари на стойност 6621,46 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ – София и пари, на стойност 1189,50 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане – София, всичко на обща стойност 7810,96 лева с намерение да го присвои. Подсъдимата лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 0243/29.01.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград и Д „СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама е бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подсъдимата не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии и социалните интеграционни добавки. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 7810,96 лева са преминали във фактическата власт на подсъдимата. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Тези правни изводи на РРС се споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен състав, тъй като същите намират опора, както от показанията на свидетелите изслушани лично и непосредствено, така и от заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство комплексна техническа експертиза. От една страна безспорно по делото е установено, че процесното ЕР на ТЕЛК не е съставено и издадено от членовете на комисията по ред белези, на които не отговаря, а и заради това, че подписите положени в него не са на председателя и членовете на комисията. От друга страна безспорно се установява, че подсъдимата Ю. не се е явила пред ТЕЛК, за да бъде освидетелствувана, следствие, на което да бъде издадено и процесното ЕР.

На следващо място от разпита на двете свидетелки Г. К. и П. И., безспорно се установява, че освидетелствуваното лице се явява лично пред тях, за да подаде необходимите документи и лично подписва заявлението или декларацията. В тази връзка съдът намира възраженията на защитника, за липса на субективната страна на деянието за неоснователно. Точно обратното, видно от доказателствата по делото подс. Ю., предвид предходно издаваните ЕР на ТЕЛК – Разград е била напълно наясно с процедурата, която трябва да се осъществи, за да й бъдат отпуснати процесните социални пенсии и добавки към тях. Същата много добре е съзнавала, че не се е явила пред ТЕЛК – Разград, за да й бъде издадено процесното ЕР, но въпреки това се е възползвала от него, за да получи процесните суми. В този аспект, съдът счита за неоснователни възраженията на защитата, че не е налице съставомерност на деянието по чл.212, ал.1 НК, от обективна страна. Вписването,че подсъдимата се е явила на преглед пред ТЕЛК на 29.01.2009г. в изходящия журнал за преминали през ТЕЛК лица за 2009г., направено със саморъчния почерк на бившата служителка ***, срещу която са налице данни, че се води досъдебно производство за подобни злоупотреби, не доказва по безспорен начин обстоятелството, че подсъдимата се е явила на посоченото време и място, тъй като същото се опровергава категорично от показанията на св.В.Ш., който подробно в показанията си, дадени пред съда/о.с.з. на 03.11.2016г./ описва в хронологическа последователност реда и начина, по който са извършвани освидетелстването на лица, явяващи се пред ТЕЛК, което обстоятелство косвено се потвърждава и от останалите писмени и гласни доказателства. Между посочените по – горе писмени, гласни доказателства и заключения на комплексна техническа и съдебно икономическа експертизи не са налице противоречия, същите представляват годни доказателствени източници, събрани по реда, предвиден в НПК. Не са налице данни за заинтересованост на разпитаните по делото свидетели и вещи лица.Самата подсъдима в обясненията си пред РРС не е категорична, че се е явявала точно на 29.01.2009г., а заявява, че се е явявала на ТЕЛК, 3, 4, 5 пъти.

В контекста на изложението извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, така както правилно е приел и РРС.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и, че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя е предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала е акта на имуществено разпореждане, като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата е било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимата, че не е налице съставомерност на деянието по чл.212, ал.1 НК, предмет на обвинението и от субективна страна.За умисъла се съди по действията, които обективира подсъдимата. В случая, от доказателствата по делото се установява, че подсъдимата, предвид предходно издаваните й ЕР на ТЕЛК – Разград е била напълно наясно с процедурата, която трябва да се осъществи, за да й бъдат отпуснати процесните социални пенсии и добавки към тях. Същата много добре е съзнавала, че не се е явила пред ТЕЛК – Разград, за да й бъде издадено процесното ЕР, но въпреки това се е възползвала от него, за да получи процесните суми. Много добре е съзнавала, че представяйки процесния неистински документ – процесното решение на ТЕЛК пред служителките - свидетелки Г. К. и П. И., пред които се е явяла лично пред тях, за да подаде необходимите документи, следствие на това, ще получи и е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 7810, 96лева. Всички тези нейни действия, обективиращи умисъла й за извършване на процесното деяние и обстоятелството, че реално подсъдимата е получила чуждо движимо имущество/пари/ без да й се следва, се доказва както от показанията на разпитаните по делото свидетелки Г. К. и П. И., В.Ш. и др., така и от писмените доказателства и заключенията на комплексната техническа и съдебно икономическа експертизи по делото, поради което се явяват неоснователни сочените от защитата на подсъдимата в тази насока възражения, вкл. и тези за неизяснена фактическа обстановка, че обвинението почивало на предположения, а не на доказателства, и, че изводите на РРС не кореспондирали с показанията на разпитаните свидетели и останалите събрани по делото доказателства.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът й да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание, РРС е съобразил следното: За престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години. В този аспект, РРС е приел, че по отношение на подсъдимата Ю., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – две години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, който извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. В контекста на изложението, правилно са отчетени като смекчаващи отговорността й обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, безспорно констатираните заболявания, които се явяват фактическо основание за получаване на процесните суми, но това фактическо основание предпоставя правна възможност на подсъдимата Ю. да се възползва от правото си да бъде освидетелствана от ТЕЛК – Разград, за да се сдобие с правното основание – ЕР на ТЕЛК, на база, на което да получава инвалидните пенсии и социални добавки, както и не лекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. Правилно са отчетени като отегчаващи отговорността й обстоятелства – упорството на подсъдимата да осъзнае качеството на стореното, и твърдото й решение, че не е сторила нищо нередно. Така преценените смекчаващи от една страна и отегчаващи отговорността й обстоятелства от друга, дават основание на съда да се определи на основание чл.66, ал.1 НК и минимален изпитателен срок, а именно за изпитателен срок от три години, за който се отлага изпълнението на така определеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода от две години, така както правилно е приел и РРС, и което отговаря на целите, визирани в чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По отношение на гражданските искове, РРС е приел следното:

Досежно предявеният граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ – София, ЕИК 121082521 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представлявано от управител ***, в размер на 6621,46 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.04.2012 г. до окончателното изплащане, РРС е уважил същия като основателен и доказан в посочения размер, което се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; имуществени вреди за НОИ – София, ЕИК 121082521, представлявано от управител ***, в размер на 6621,46 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.04.2012 г. до окончателното изплащане, изразяващи се в изплатена без правно основание и получена без правно основание в патримониума на подсъдимата Ю., пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на НОИ – София, ЕИК 121082521 със седалище и адрес на управление гр. София, сумата в размер на 6621,46 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.04.2012 г. до окончателното изплащане. С оглед на това, че бе уважен гражданския иск, то следва да бъде уважена и акцесорната претенция върху него, а именно законната лихва, която в случая се дължи от датата на увреждането 30.04.2012 г.

Досежно предявеният граждански иск в размер на 1189,50 лева от ощетеното юридическо лице - от АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.Триадица № 2, представлявана от изп.директор ***, РРС е приел, че този иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен така както е предявен, което се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; имуществени вреди за АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.Триадица № 2, представлявана от изп.директор ***, в размер на 1189,50 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.02.2014 г. до окончателното изплащане, изразяващи се в изплатени без правно основание и получени без правно основание в патримониума на подсъдимата Ю., месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София, сумата в размер на 1189,50 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.02.2014 г. до окончателното изплащане. С оглед на това, че бе уважен гражданския иск, то следва да бъде уважена и акцесорната претенция върху него, а именно законната лихва, която в случая се дължи от датата на увреждането - 28.02.2014 г. В контекста на изложението, въззивният съд/както правилно е приел и РРС/намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимата, че следвало да бъдат оставени без уважение предявените граждански искове.

С присъдата, правилно РРС е постановил на основание чл. 53, ал. 1 б. „а” от НК, Експертно решение № 0243/29.01.2009 г., на което е придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД – Разград, представляващо неистински официален документ, да бъде отнето в полза на държавата и е постановено да бъде оставено по делото.

С присъдата, правилно РРС е постановил писмените доказателства, приложени към делото в оригинал, както следва:

1.Предоставени от директора на ТП на НОИ – Разград

- Заявление с вх. № МП-2686/23.02.2009 г.;

2.Предоставени от директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Разград

- Заповед № 41/09.03.2009 г.

- молба декларация,

след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ Разград, като заверени копия от същите останат по делото;

след влизане на присъдата в сила да бъде върнато на РЗИ Разград.

Относно разноските , правилно РРС е осъдил подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград, сумата от 262,89 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 314.86 лева за разноски в съдебното производство (държавна такса върху уважените граждански искове).

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 648 от 03.11.2016г. постановена по НОХД № 660/2016г., по описа на Районен съд – Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1. 2.

МН