Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на
двадесет и четвърти април |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Е. Стоев
2. Т. Нейчева
секретар М. Н., с участието на прокурора Емилиян
Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №67 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Възивното производство е образувано по жалби от
частните обвинители и подсъдимите против постановената присъда по нохд
№294/2016 г. по описа на Разградски районен съд.
Постъпили са жалби против Присъда №45/31.01.2017 г. по
нохд №294/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Разград от:
1. Подсъдимата Е.Е.М. ***, ЕГН **********,
чрез защитника адв. Н. (вх. №1170/02.02.2017 г. и допълнение към жалбата вх.
№1425/09.02.2017 г.);
2. Частните обвинители С.А.Х. ***, ЕГН **********
и Ш.М. ***, ЕГН **********, чрез повереника адв. Д. (вх. №1343/07.02.2017 г. на
РС Разград);
3. Частните обвинители С.Ф.Х. ***, ЕГН **********
и С.С. А. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. С. (вх. №1364/08.02.2017 г.);
4. Подсъдимият Н.Е.М. ***, ЕГН **********
(вх. №1390/09.02.2017 г.);
5. Защитника на подсъдимия Н.Е.М. адв. С.
(вх. №1427/09.02.2017 г.).
Постъпили са възражения против жалбите от:
1. Защитника на подс. Е.Е.М. адв. Н.
(вх. №1770/20.02.2017 г.).
Постъпили са частни жалби против Определение №..
/08.02.2017 г. по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, с което са присъдени разноски в
тежест на подсъдимите от:
1. Защитника на
подс. Е.Е.М. адв. Н. (вх. №1771/20.02.2017 г.).
2. Подсъдимият Н.Е.М.
***, ЕГН ********** (вх. №1883/22.02.2017 г.);
Постъпила е
жалба от адв. Н. защитник на подсъдимата Е.Е.М. (вх. №№1170/02.02.2017 г. и допълнение към жалбата вх.
№1425/09.02.2017 г.).
Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при
нарушения на съществени процесуални правила и наложеното наказание е явно
несправедливо. Искането е за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата М.
за невиновна и алтернативно да се намали наложеното наказание.
В допълнителни съображения излага доводи, че
подсъдимата не е участвала в извършване на кражбата и единственото искане е за
отмяна на присъдата и признаване за невиновна.
В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата. Счита,
че допуснато процесуално нарушение, тъй като поемно лице е била Виждан Х., а е
недопустимо поемното лице да има друго качество, да е заинтересовано от изхода
на делото. Отразеното в протокола за оглед, че стаята е разхвърляна противоречи
на показанията на св. С., че е заварила стаята прибрана. От протокола за оглед
не се установява и твърдяното от свидетелите, че кофата в която намерили
метални останки, била скрита. Намира неясноти и в показанията на пострадалия
св. С., който твърди, че с оглед установеното от разпечатките на телефонните
разговори на подсъдимите се усъмнил в Н., а разпечатките са получени едва на
22. Следва да се провери достоверността на показанията на свидетелите и относно
размера на щетите. Не е установено и че Е. е знаела къде са парите, след като и
собствената дъщеря на пострадалите не е знаела. Според разпечатките се
установявало и че на 18 С. ***, а не в Русе. Съответно има непълноти и следва да
се постанови оправдателна присъда.
Постъпила е
жалба от подсъдимия Н.Е.М. (вх. №1390/09.02.2017 г.) и от защитника му адв. С. (вх. №1427/09.02.2017 г.).
Оплакванията са, че неправилно подсъдимият е признат за виновен, тъй като липсват
доказателства, че пострадалите са притежавали такива вещи, в хода на
производството посочват различни количества и стойности на отнетото.
Подсъдимият се позовава и на телевизионна шоу-програма „Съдебен спор“, в която
„цяла България, заедно със съдията“ приели, че невинен. Позовава се на близост
с пострадалите на всички свидетели по делото. Искането за отмяна на присъдата и
оправдаване на подс. М.. Защитникът адв. С. излага доводи, че присъдата е
незаконосъобразна и необоснована. Искането е за отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна присъда.
В съдебно заседание защитникът адв. С. поддържа
жалбата. Излага доводи, че не може да се направи безспорен извод, че
подсъдимият М. е автор на описаното в обвинителния акт престъпление. Излага
доводи и че няма доказателства, че подсъдимата М. е знаела къде се намират
ценностите на пострадалите. Разнопосочни са доказателствата и колко и какви са
ценностите, тъй като пострадалите дават разнопосочни показания. Няма
доказателства, че пострадалите реализират доходи и съответно могат да запазят
непокътнати спечелени в Англия пари. Подсъдимия в дадени под диктовка на
пострадалите обяснения е заявил, че с брадва е взломен прозореца, но се
установява от заключението на вещото лице съвсем друго. Показанията на шофьор
на такси, че взел подсъдимия от с. Я. не са достатъчни, за да се приеме че М. е автор на кражбата. Не е установено и
кога е извършена кражбата. Счита присъдата за необоснована.
Постъпила е
жалба (вх. №1343/07.02.2017 г. на РС Разград) от частните обвинители С.А.Х. и Ш.М.М. чрез повереника адв. Д.. Оплакванията са, че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като наложеното на подсъдимите наказание е явно
несправедливо. Считат, че на подс. М., при наличие само на отегчаващи
обстоятелства наказанието следва да се определи към максимума, а на подс. М.
при превес на отегчаващи обстоятелства – над средния размер, като се отмени и
приложението на чл. 66 НК.
В съдебно заседание адв. Д. поддържа жалбата и излага
доводи за неоснователност на жалбите от подсъдимите. счита, че аргументите,
изложени в жалбите са получили аргументиран отговор от РС. Намира за
установено, че Е., е съседка на пострадалите и близка родственица, фактическа
съпруга на брата на С.А. и е знаела разположението на всички вещи в дома на
пострадалите, включително за това къде те съхраняват парите. Счита, че е установено
заплащането на сумата 50 000 лв. по предварителен договор, получавани приходи
от стопанска дейност, извършвана от всички пострадали, и съответно няма съмнение
относно количеството на паричните суми и на накитите. Намира, че в това
отношение са показателни обясненията на подсъдимия, който казва: „Като взех
парите и тръгнах да бягам, видях, че съм откраднал много пари“ и сочи около 100 000
лв., обяснява как е направил разпределението със своите близки. Излага доводи,
че вида и размера на отнетото имущество се установява и от показанията на св. Я. Р. и другите близки на
подсъдимите, показанията на свидетеля Е. Е., който е бил районен инспектор на
с. Я., на А. А..
Счита, че се касае за добре обмислена планирана
хладнокръвно и реализирана кражба на имущество в особено големи размери. Подс. М.
е многократно изтърпявал наказания лишаване от свобода, с утвърдени престъпни
навици. С оглед на изложеното наказание към средния размер намира за неоправдан
либерализъм и предлага да се увеличи наложеното наказание. Счита за установено,
че Е.М. е интелектуалният организатор, който в решаваща степен извършва
планирането, организирането и след това успешното приключване на тази дръзка и
с голяма обществена опасност кражба. Излага доводи, че наказанието следва да
бъде завишено и няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 66 НК.
Излага доводи, че искането за разноски е направено още
с молбата за конституиране като частни обвинители.
Постъпила е
жалба (вх. №1364/08.02.2017 г.) от частните обвинители С.Ф.Х. и С.С. А., чрез пълномощника адв. С.. Оплакванията са, че наложените
наказания не съответстват на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца. Искането за изменение на присъдата и налагане на наказания към
максимума, предвиден в закона.
В съдебно заседание адв. С. поддържа жалбата. Излага
доводи за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Намира, че РС е дал
отговор на възраженията и оплакванията в жалбите, тъй като същите са изтъкнати
и пред първоинстанционния съд. Счита, че са събрани достатъчно доказателства,
че пострадалите са притежавали посочените суми и златни накити. Разминаванията
в показанията не са съществени. Намира за изяснено, че подсъдимата е имала
достъп до къщата и е знаела какво съхраняват пострадалите. Счита, че няма
допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство. Поддържа искането
на адв. Д. за увеличаване на наказанията и на двамата подсъдими.
Постъпили са
жалби от подсъдимите против Определение №.. /08.02.2017 г. по чл. 306, ал. 1,
т. 4 НПК, с което са присъдени разноски, направени от частните обвинители в тежест на
подсъдимите. Оплакванията са, че определението е необосновано и
незаконосъобразно, че се претендират разноски за граждански иск, който не е
приет за съвместно разглеждане. Искането е за отмяна на определението.
В жалбите няма направени доказателствени искания.
Прокурорът намира присъдата за правилна,
законосъобразна и обоснована. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил
фактическата обстановка по делото и събрал е всички възможни доказателства.
Излага доводи, че няма пречка поемните лица да бъдат разпитани като свидетели. Счита,
че съдът правилно е индивидуализирал доказателствата.
Моли съда да потвърди присъдата.
В последната си дума подс. М. заявява, че е отвлечен
от Германия. Моли за оправдателна присъда.
В последната си дума подс. М. заявява, че била удряна
от полицая Е., че С. учел Е. да я плаши, да я удря. Моли за оправдателна
присъда.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК,
установи:
С атакуваната Присъда №45/31.01.2017 г. по нохд
№294/2016 г. Районен съд гр. Разград е
признал:
1. Подс. Н.Е.М.
за ВИНОВЕН в това, че на 18/19.01.2015 г. в с. Я., в условията на опасен
рецидив, в съучастие като извършител с Е.Е.М. *** – като помагач, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи: 54 000 лв., 4 400 евро и шест пръстена от злато с общо тегло
23,95 грама, на обща стойност 958 лв.,
три гривни от злато с общо тегло 36 грама на обща стойност 1440 лв., златен синджир едра плетка с тегло 26
грама на стойност 1040 лв., чифт златни
обеци, представляващи големи халки с общо тегло 9 грама на стойност 360 лв., златна гривна с ромбовидна шарка с тегло
17 грама на стойност 680 лв., златна
гривна гравирана с шарка на успоредни линии с тегло 17 грама на стойност
680 лв., златен пръстен, гравиран с бяло
злато с тегло 8 грама на стойност 320
лв., златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност
200 лв., златно украшение представляващо
сърце с тегло 5 грама на стойност 200
лв., чифт златни обеци тип халки с общо тегло 5 грама гравирани от
външната страна с хиксове на стойност 200
лв., златен синджир с изписано на турски език „С.“ с тегло 13 грама на
стойност 520 лв., златен пръстен
инкрустиран с бели камъчета с тегло 5 грама на стойност 200 лв., всички вещи и пари на обща стойност 69
403.65 лв., собственост на С.А.Х. и Ш.М. *** 000 евро и златен пръстен
инкрустиран с камъчета с тегло 4 грама на стойност 160 лв., златен пръстен инкрустиран с камъчета с
тегло 5 грама на стойност 200 лева, златен
пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 6 грама на стойност 240 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с
тегло 4 грама на стойност 160 лв.,
златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с
тегло 3,75 гр. на стойност 150 лева,
златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200 лв., златна гривна с едра плетка с тегло 21
грама на стойност 840 лв., златен
синджир с тегло 36 грама на стойност 1440
лв., златно украшение с формата на сърце с тегло 5 грама на стойност
200 лв., златен синджир с тегло 6 грама
на стойност 240 лв., златно украшение
във формата на българската буква „С“ с тегло 1.5 грама на стойност 60 лв., всичко на обща стойност 33 427,45 лв.,
собственост на С.Ф.Х. и С.С. А. от владението на С.А.Х., или всичко на обща
стойност 102 831,10 лв., без съгласието на собствениците и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК и му наложил наказание
ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор.
2. Подс. Е.Е.М.,
за виновна в това, че на 18/19.01.2015 г. в с. Я., в съучастие като помагач с Н.Е.М.
– като извършител, умишлено е улеснила извършването на престъплението чрез
оказване на помощ при отстраняване на улики, както и набавяне на транспорт и
даване на съвети и информация за местонахождението на пострадалите и на
отнетите вещи, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот
е отнела чужди движими вещи: 54 000 лв., 4 400 евро и шест пръстена от злато с
общо тегло 23,95 грама, на обща стойност 958
лв., три гривни от злато с общо тегло 36 грама на обща стойност
1440 лв., златен синджир едра плетка с
тегло 26 грама на стойност 1040 лв.,
чифт златни обеци, представляващи големи халки с общо тегло 9 грама на стойност
360 лв., златна гривна с ромбовидна
шарка с тегло 17 грама на стойност 680
лв., златна гривна гравирана с шарка на успоредни линии с тегло 17 грама
на стойност 680 лв., златен пръстен,
гравиран с бяло злато с тегло 8 грама на стойност 320 лв., златен пръстен, гравиран с бяло злато с
тегло 5 грама на стойност 200 лв.,
златно украшение представляващо сърце с тегло 5 грама на стойност 200 лв., чифт златни обеци тип халки с общо тегло
5 грама гравирани от външната страна с хиксове на стойност 200 лв., златен синджир с изписано на турски език
„С.“ с тегло 13 грама на стойност 520
лв., златен пръстен инкрустиран с бели камъчета с тегло 5 грама на
стойност 200 лв., всички вещи и пари на
обща стойност 69 403.65 лв., собственост на С.А.Х. и Ш.М. *** 000 евро и златен
пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 4 грама на стойност 160 лв., златен пръстен инкрустиран с камъчета с
тегло 5 грама на стойност 200 лева,
златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 6 грама на стойност 240 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с
тегло 4 грама на стойност 160 лв.,
златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200 лв., златен пръстен гравиран с бяло злато с
тегло 3,75 гр. на стойност 150 лева,
златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама на стойност 200 лв., златна гривна с едра плетка с тегло 21
грама на стойност 840 лв., златен
синджир с тегло 36 грама на стойност 1440
лв., златно украшение с формата на сърце с тегло 5 грама на стойност
200 лв., златен синджир с тегло 6 грама
на стойност 240 лв., златно украшение
във формата на българската буква „С“ с тегло 1.5 грама на стойност 60 лв., всичко на обща стойност 33 427,45 лв.,
собственост на С.Ф.Х. и С.С. А. от владението на С.А.Х., или всичко на обща
стойност 102 831,10 лв., без съгласието на собствениците и с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, поради което й наложил
наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 5 години.
Съдът се е произнесъл по веществените
доказателства.
Съдът е присъдил направените разноски в хода на
наказателното производство в тежест на подсъдимите.
С определение №.. /08.02.2017 г. по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК съдът е
осъдил подсъдимите да заплатят на частните обвинители С.А.Х. и Ш.М.М. сумата
1600 лв. – разноски и на частните обвинители С.Ф.Х. и С.С. А. 500 лв.
Определението е съобщено на страните на 13,14 .02.2017
г. Жалбата от подс. М. е получена по пощата с клеймо от 20.02.2017 г.
Подадените жалби са в срок.
За
да постанови присъдата районният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.
е роден на *** ***. Същият е с начално образование, безработен, неженен,
осъждан.
Подсъдимата
М. е родена на *** г. в ***,
живуща ***. Същата е с основно образование, безработна, неомъжена, неосъждана.
Подсъдимият
М. е осъждан за извършени престъпления със седем влезли в сила съдебни акта. С
присъда по нохд № 390/2008 г. на РС-Нови пазар в сила от 29.01.2009 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК, му е било наложена наказание лишаване от свобода в размер на три
години при строг режим на изтърпяване.
Двамата
подсъдими били брат и сестра. Имали още един брат - Х. Е.М., който живеел на
съпружески начала със св. С. А. и сестра - Г. Я. М., която живеела в с. ***,
Област Шумен на съпружески начала със св. Р. А.. Тя имала трима сина, единия от
които св. Я. С..
Подсъдимата М. ***, на съпружески начала със
св. Р. А.Х. - брат на пострадалия С.Х., който живеел на съпружески начала със
св. Ш.М..
Двамата
братя живеели в с. Я. със семействата си в съседни къщи, съответно на ***.
Пострадалият
С.Х. имал три дъщери – С., С. и св. С.А., която била по-голяма и съжителствала
със св. С.Х., като живеели на друг адрес.
Подс.
М. често посещавала дома на пострадалите С. Х. и Ш. М., който бил в съседство.
Знаела разположението, както и стаята, където държат парите и накитите, тъй
като ги виждала да се накичват с тях по сватби. Отделно св. С. Х. и съпругата
му давали заеми на нея и св. Р. Х., последният от които в размер на 7000 лв.
Подсъдимият
Н. М. познавал св. С. Х., тъй като три години живял в с. Я., тогава работил за
него, също така е правил ремонт в дома му. През този период извършил кражба на
дърва в съучастие със С. Я. от с.с, за което било образувано НОХД № 852/2015 г.
по описа на РС - Разград. След извършване на кражбата подс. М., се преместил да
живее в с. Добри дял.
Тъй като в началото на 2015 г. в апартамента
на св. С.А. *** се извършвал ремонт, тя живеела с детето си при родителите си в
с. Я.. В къщата си свидетелите С. Х. и Ш. М., в една от стаите съхранявали
парите си, както и златни накити. Една част от тях били негови и на съпругата
му, на техните по-малки дъщери , а друга част златни накити били на голямата
дъщеря - св. С.А.. Св. С. Х. държал семейните пари в малка касичка, закупена от
магазин за китайски стоки в гр.Разград, която била дървена, с метален обков и
заключващ механизъм. Самата касичка била поставена в една ракла, където в
кутийка от парфюм съхранявали процесните златни накити – на св. Ш. М. и
по-малките и дъщери С. и С.. В касичката имало 54000 лв. и 4400 евро.
На
10.01.2015 г. след рождения ден на дъщеря им С., св. С. Х. и семейството му
заминали за гр. Русе. В къщата останала дъщеря им - св. С. А. заедно с баба си.
Стаите в къщата се заключвали като ключа за стаята, в която семейството
съхранявало парите и ценностите били в св. С. А.. Същата съхранявала в същата
стаята в шкаф, нейни и на съпруга и пари - 15 000 евро в черна дамска чанта.
На
18.01.2015 г. св. С. А. около обяд се обадила на майка си св. Ш. М. и й казала,
че ще влезе в стаята, за да си вземе пари. Свидетелката влязла, взела 200 лева,
след което виждайки, че останалите и пари са на мястото си, излязла като отново
заключила стаята.
На
18.01.2015 г. подс. М. бил в с. Я., имал да взема пари от Р. и А. и се отбил в дома на сестра си
подс. Е. М.. Тя била сама с детето си, тъй като съпруга й отсъствал и той
останал вечерта. Докато двамата подсъдими разговаряли, станало въпрос, че в
дома си пострадалия С. М. имало голяма сума пари, както и златни накити. Подс. М.
му казала, че семейството отсъствало от дома си, както и къде точно, в коя стая
съхранявали парите и ценностите. Знаела къде са парите, тъй като често
посещавала дома им, искала пари на заем и е виждала в коя стая ги държат. Подс.
Н. М. казал, че има намерение да влезе в посочената му от нея стая и да вземе
намиращите се вътре пари и накити. Около полунощ и малко подс. М. прескочил
оградата между двете къщи, като по този начин влязъл в двора на св. С.М., със
себе си взел от дома на подс. М. малка брадва с железен сап около 50 см.
Напънал с ръце да се отвори място, после вкарал железния сап там където се
отварял прозореца на стаята, в която пострадалите съхранявал парите и
ценностите и той се отворил. Подс. М. знаел от подс. М., през кой точно
прозорец и в коя точно стая трябва да влезе, за да вземе намиращите се вътре
пари и златни накити. След като се отворил прозореца, влязъл в стаята и от
раклата взел касичка с намиращите се в
нея пари както и златни накити от кутийка, които били увити в чаршаф, а именно:
54 000 лева, 4 400 евро и шест пръстена от злато с общо тегло 23,95 грама, три
гривни от злато с общо тегло 36 грама, златен синджир едра плетка с тегло 26
грама, чифт златни обеци, представляващи големи халки с общо тегло 9 грама,
златна гривна, с ромбовидна шарка с тегло 17 грама, златна гривна гравирана с
шарка на успоредни линии с тегло 17 грама, златен пръстен, гравиран с бяло
злато с тегло 8 грама, златен пръстен, гравиран с бяло злато с тегло 5 грама,
златно украшение, представляващо сърце с тегло 5 грама, чифт златни обеци, тип
халки с общо тегло 5 грама гравирани от външната страна с хиксове, златен
синджир с изписано на турски език „С.“ с тегло 13 грама, златен пръстен,
инкрустиран с бели камъчета с тегло 5 грама. Както и 15 000 евро, които били в
черна кожена дамска чанта в шкаф. Също така златни накити от шкафа в стаята: златен пръстен
инкрустиран с камъчета с тегло 4 грама, златен пръстен инкрустиран с камъчета с
тегло 5 грама, златен пръстен инкрустирай с камъчета с тегло 6 грама, златен
пръстен гравиран с бяло злато с тегло 4 грама, златен пръстен гравиран с бяло
злато с тегло 5 грама, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 3,75 грама,
златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 грама, златна гривна с едра
плетка с тегло 21 грама, златен синджир с тегло 36 грама, златно украшение с
формата на сърце с тегло 5 грама, златен синджир с тегло 6 грама, златно
украшение във формата на българската буква „С“ с тегло 1,5 грама, парите били собственост
на св.С.Х. и св.С. А., а златните накити-на
последната. След това по същия път
излязъл, като оставил прозореца отворен и се върнал в дома на сестра си, като и
казал, че е взел парите и златото. Там подсъдимият счупил касичката и взел от
нея намиращите се вътре пари. Частите от нея подс. Е. М. в последствие хвърлила
в кофа, която била в постройка в двора на къщата, където складирали дърва. От
взетите пари и вещи подс. М. оставил 5 000 евро и две златни гривни на подс. М..
Тя се обадила от телефона си и извикала такси, което да откара подсъдимия до
гр. Шумен. Таксиметровият автомобил бил управляван от св. Х. Х., когото
подсъдимият изчакал до бензиностанцията в с. Я., било около 04 часа на
19.01.2015 г., след което св. Х. го откарал до автогарата в гр. Шумен, където
подсъдимият му платил за извършения превоз, като се отправил по посока ж.п.
гара гр. Шумен. В гр. Шумен подс. М. се срещнал с брат си Х. М., с когото се
разбрали да пътуват за Германия. След това подс. М. отишъл в с. Беломорци,
където живеел баща му Е. М.. Там оставил част от златните накити и пари, като
останалите взел в себе си. На следващия ден заедно с брат си отпътували за
Германия с микробус. В Германия казал на брат си Х. какво е направил. В
последствие от тези пари, бащата на подсъдимия дал на брат му Х. съответно 1 500
лв., и на два пъти по 10 000 лв., също така изпращал на подсъдимия в
Германия по негови познати, а останалите били изхарчени.
На
20.01.2015 г. св. С. А., влязла в стаята, където били и нейните пари и искала
да вземе от тях, при което установила липсата им. Видяла отворения прозорец, а
в стаята нищо не било разхвърляно.
Обадила се по телефона на баща си св. С. Х.. Той и съпругата му се
върнали веднага от гр. Русе и установили, че действително е извършена кражба на
описаните по-горе пари и вещи, за което подал съобщение в РУ на МВР - Разград.
Св.
Я. С., син на сестрата на подсъдимите - Г. М. и техен племенник, на неустановена дата през зимата на 2015 г.
пътувал с личния си автомобил „Опел Вектра“ до с. Драгановец, Община Търговище
заедно със свой познат. Докато пътували по телефона му се обадил дядо му - Е. М.,
който му казал, че е в болницата в гр. Омуртаг. Св. Я. С. отишъл в болницата,
за да види дядо си, като му купил храна. В болницата двамата разговаряли
относно здравословното състояние на дядо му. На тръгване последният, извадил от
джоба си една хартийка, в която имало обвито нещо и я подал на внука си с
думите „това е за спомен от мен, аз съм ти дядо, ти си кръстен на моето име,
подарък за бъдещата ти булка“. Св. Я. развил хартията и видял, че подаръкът е
дамски пръстен извит с камъчета отгоре. Взел пръстена и след като се прибрал го
дал на майка си Г. да го прибере. След
известно време св. Я. С. видял в с. ***
подс. М., която се била разделила с мъжа си.
След това тя му се обадила по телефона, за да я закара от с. Хърсово,
тъй като била в дома на майка си по това
време, при баща и в с. Беломорци.
Поискала пари от баща си - Е. М. , който и дал 1000 лв. След това още два пъти
ходила със св. Я. С. до там, при което вземала пари от баща си. Той им казал,
че бил дал на сина си Х. от парите, които били от тези дето подс. М. му оставил.
Също така подсъдимият му бил казал, че били откраднати от С. ***, заедно със
злато около 300 гр. Казал и също, че бил скрил парите и златото. От тези пари
изпращал и на подс.М., когато бил в Германия.
След
като се върнал от Германия, Х. М. казал на съжителницата си св. С. А. /В./, че
пътувал с брат си – подс. М., когато на 21.01.2015 г. се обадил по телефона, че
е минал границата. Х. и казал също, че
подс. М. откраднал парите от С., който се обадил на подсъдимия по телефона
докато бил с него в Германия и казал да му върне отнетите пари. През месец
февруари 2015 г., св. С.А. с мъжа си отишли в дома на майката на подсъдимите
св. Ю. М., която им казала, че подс. М. била в полицията, както и че двамата с
брат и били откраднали от С. 100 000 лв. Св. Ю. М. разговаряла по телефона
с подс. М. и след като затворила казала, че последната не можела да дойде, тъй
като имала скрити пари и злато сложени в елек в мазата и, а хората се били
усъмнили в нея и за това не можела да ги вземе и чакала удобен момент за
това. Парите и златото били от
откраднатите от С. ***. Там възникнал спор, като св. С. А. и св. Ю. М. се
скарали и първата била удряна от втората включително и с чанта, от която
изпаднали пари - столевки.
Свидетелите Т. М., М. А. и В. Х., близки на семейството на
св. С. Х. след деянието често посещавали дома му. Една вечер чули подс. М.,
която била в двора на къщата си да разговаря по телефона и да казва: „Майко,
търсиха при баща ми, може да дойдат и при теб да търсят, скрий нещата“. Преди
това св. В.Х. ходила в дома на подс. М., като и казала да каже, ако има нещо,
тъй като има малко дете. На нея подс. М. и казала: „аз не съм виновна, аз не
направих, брат ми дето откраднал”.
Отделно
от провежданите издирвателни мероприятия на органите на МВР, св. С. Х.
предприел свое проучване за установяване извършителя на кражбата. Съмнявал се,
че кражбата е извършена от подсъдимите, а за това го насочила св. С. Х., която
му споделила, че 20-тина дни преди кражбата подс. М. казала, че е ядосана на
св. Ш.М., която и била отказала заем преди Нова година и казала, че ще извика
брат си Н., който знаел къде са им парите и „ще го накара да ги краде“. Св. С. Х.
разбрал от разследващите също така, че процесната вечер двамата подсъдими са
разговаряли по телефона от с. Я.. За това той и съпругата му след това често
ходили в дома на подс. М., за да я питат дали има нещо общо с кражбата. Пред
тях тя признала, че брат и я бил извършил. Поискали да им се върне каквото е
останало от парите. След това подс. М. се уплашила и помолила мъжа си св. Р.Х.,
да я заведе при майка и в с. Хърсово, Шуменско, тъй като била притеснявана от
пострадалите. Св. С. Х. възлагал на различни лица, да разговарят с тях, да ги
следят, да посещават дома на майката на подсъдимите - св. Ю. М. в с. Хърсово.
След
като св. С.А. установил, че подс. М. се намирал по това време в Германия, както
и точното му местонахождение чрез негов братовчед Н., заедно със свидетелите И.
Х. и С. М., заминали с личния му автомобил в Германия. В гр. Хановер се срещнали
с подс. М., когото били го с юмруци и шамари като му казали, че ако върне
останалата част от парите и златото, ще направят споразумение и ще оттеглят
жалбата. Подс. М. се съгласил.
Пред
свидетелите И. Х. и С. М. подсъдимия описал как извършил деянието – как
прескочил през оградата, как влязъл в стаята като натиснал с дръжката на
брадвата прозореца, за да го отвори, къде
намерил и какви точно пари и вещи, както и това, че след като се върнал
в къщата на подс. М. е счупил касичката. След това подс. М. извикала
таксиметров автомобил, с който отишъл до гр. Шумен, където се срещнал с брат си. Казал как по-късно оставил
на баща си част от взетите пари и златни накити. Пред тях се обадил по телефона
на подс. М., на брат си Х. и на баща си
и на тримата казал, да върнат парите и златото. На последните казал
също, че св. С. Х. го е хванал и ще го убие, ако не върнат парите и
откраднатите вещи. След като тримата отказали да сторят това, подс. М., се
върнал заедно с посочените свидетели в България.
След
като се прибрали в България на 08.08.2015г., завели подсъдимия вечерта в къщата на негов познат - св.Б. Г.,
където да пренощува. На последния казали, че идват от Германия. Оставили подс.М.
при св. Б. Г., след което си тръгнали.
Подсъдимият
обяснил на св. Б. Г., че е бил хванат от тях, заплашили го и го удряли, искали
да им каже къде са откраднатите пари, след което се върнал с тях. След това
дошъл св. И. Х., който казал, че ще заведе подсъдимия в гр. Разград, тъй като
св. Р. Х. бил тръгнал да го търси и за да не му направи нещо. Св. И. Х. закарал
подсъдимия в апартамента на св. С. Х. ***, където останал до10.08.2015 г.,
когато заедно с тях отишъл и се предал на органите на полицията.
От
заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, златните накити
по пострадали лица са с общо количество 273, 20 грама, на стойност 10 928 лева.
От които 103,25 гр. златни накити посочени по видове на стойност 4090 лв. на С.А., а останалите златни накити посочени по видове
на св. Ш.М. и по-малките и дъщери С. и С.. Левова равностойност на 4 400 евро и
15 000 евро е 37 943, 10 лева. Общата стойност на ответните пари и златни
накити в размер на 102 831, 10лв.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза при прегледа на подс. Н. М. на
11.08.2015 г. се установява анамнеза за болезненост в средната част на лявата
ребрена дъга, външностраничната половина на лява лакътна област и
външностраничните половини на поясната област двустранно – видимо б.о. Не се
установяват следи от травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на
освидетелствания.
Според
заключението на вещото лице по назначените криминалистически експертизи:
Представените за изследване обекти иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.02.2015 г. в с. Я., представляват: 22 бр. метални шини
с ивици по тях с различна дължина; 2 бр. метални ивици от същия вид свързани с
панти; 1 бр. метална шина с прикрепен към нея заключващ механизъм; части от
заключващ механизъм; 6 бр. метални елементи за ъгли, към единия от тях е
снабдена с метална шина; 3 парчета от огледало. При проведеното разделно и
сравнително изследване на обектите на експертизата с предоставената от св.С.Х. касичка /чантичка/ от същия вид като
неговата, е налице съвпадение на орнаментите на металните елементи; налице е
съвпадение в заключващия механизъм; в част от обектите за изследване се
наблюдават червени петна и нишки, като тези от вътрешната страна на здравата
касичка; под увеличение се виждат елементи, като тези от външната страна на
здравата касичка; огледалото е от същия вид. При замерване на изследваните
обекти се установило, че те са по-малки от елементите на предоставената
допълнително касичка. Представлявали са касичка, като тази предоставена
допълнително от свидетеля С.Х., но по-малка. Представените обекти иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2015г. в с. Я. са
представлявали едно цяло. Предадените обекти представляват, части от каса, като
тази предадена от свидетеля С.Х. за сравнение.
Според
заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза следите
фиксирани при огледа на местопроизшествието на 20.01.2015 г. върху рамката и
касата на прозорец на спално помещение, не са от метална брадва иззета при
претърсване и изземване на 12.08.2015 г. в с. Я., на ***
С
протокол за оглед на местопроизшествие от 16.02.2015 г. от с. Я., ул. Стара
планина №7 било иззети множество метални парчета в сив цвят. С протокол за
претърсване от 28.04.2015 г. в с. ***, *** от дома на Г. М. били иззети пари
и вещи, една от които златен - пръстен 3,75 гр. с „S“ образен елемент. С
протокол от 12.08.2015 г. от с. Я., *** била иззета метална брадва с
метална дръжка с дължина 51 см.
Съдът
е приел, че фактическата обстановка се доказва въз основа на показанията на
свидетелите: С. Х., Ш. М., С. А., С. Х.,
Т. М., М. А., В. Х., Р. Х., Л. А., Х.Х., С. А., Ф. Х., С. С., Ат
И., И. Х., Ю. А., Х. Х., З. А., Я. С., А. И., Е. Н., С. А., А. А., Л. М.,
Р. А., Е. И., Ю. М., С. М., Б. Г., Е. Е..
Св. С.Х. е разпитан в съдебно заседание на 21.11.2016 г. В
показанията си твърди, че е имал в дома си 50 000 лв. от продажба на къща, след това посочва че
са 54 000 лв., които изобщо не били пипани, същевременно сочи, че е дал
7 000 лв. – заем на подсъдимата Е.М.. Заявява, че в каса е съхранявал
54 000 лв. и 4500 евро, които имал от продажба на орехи. Същевременно
заявява, че не знае колко пари е сложил в касата след продажба на къщата.
Посочва,
че в гардероба имало и чанта с пари на С. – 30 000 лв. и след това
15 000 евро. Твърди, че подс. М. му е казал, че сложил парите в една
чанта, която взел от тях. Заявява, че след като разбрал от разследващия
полицай, че от разпечатки на телефонните разговори се установява, че
разговаряли подс. М. и подс. М., отишъл при Е.М. и поискал да му върнат парите,
а тя казала, че брат й ги откраднал и ще го потърси да донесе каквото е
останало. Твърди, че разбрали че Е. и Н. им откраднали парите, че предварително
се разбрали с баща си и брат си. Подс. М. му казал, че взел парите и оставил от
тях 5 000 евро на подс. М. и две гривни. Както и че брат му Х. го чакал в
Шумен. М. му обяснил, че влязъл с брадвата. Св. Я. твърди, че не било
разхвърляно нищо вътре. От огледния протокол се установява друга обстановка в
жилището.
Съдът не е допуснал въпроси относно произхода
на сумата 4500 евро, относно извършвани ли са плащания със сумите, от кога са
парите в касата.
Съдът
е прочел показания на св. Х., дадени пред друг съдебен състав на 03.06.2016 г. и е отказал да прочете показания, дадени на ДП
(л. 556) с мотиви, че дадени след това показания са идентични с тези в съдебно
заседание.
В
показанията си от 22.01.2015 г. (л. 164/134 9/27, т. 1) св. Х. подробно е
описал липсващите вещи от дома и не е посочил сумата 4500 евро. Същите липсващи
вещи е описала и св. Ш.М. в разпит от 06.02.2015 г. (л. 168/137 12/30). В поредни
разпити от 01.04.2015 г. св. Ш. Х. и С. Х. добавят липсващи 4400 евро без да
посочват на какво се дължи различието в посочените суми. Св. Х. посочва, че
подс. М. знаела в коя стая държат парите, но не знаела че са в раклата.
Св.
Ш.М. е разпитана в съдебно заседание на 21.11.2016 г. В показанията си твърди,
че в бижутерска кутия съхранявали 54 000 лв. и 4500 евро, които били
откраднати заедно с бижута и 15 000 евро на дъщеря й С. докато били в Русе
със св. С. Х.. Заявява, че след като
излезли „разпечатките“ отишли при подс. М. и тя им казала, че ще говори с брат
си, който е в Германия да върне парите. Твърди, че разбрали, че бащата на
подсъдимите казал на подс. М. „Не можете ли да вземете на тези парите?“. Свидетелката
е посочила, че е купила откраднатите бижута от магазин в Русе, от заложна къща.
Твърди, че залагала бижутата си и затова знае грамажа им.
Съдът
е отказал по искане на защитата и поради наличие на противоречия да прочете
показания на свидетелката от ДП от 06.02.2015 г., а е прочел други протоколи от
три разпита. Съдът е отказал да прочете показанията от ДП (л. 565), тъй като
показанията на свидетелката в съдебно заседание не противоречали на показания,
дадени пред друг състав на съда.
Св.
С.А. е разпитана в съдебно заседание на 21.11.2016 г. дава сходни показания за
липсващите вещи с показания на св. С. Х. и
Х.. Посочва, че й липсвали 15 000 евро и около 1 000 лв.
Съдът
прочита показанията на св. А., дадени пред друг състав на съда и отхвърля
искането на защитата, основано на противоречия в показанията, за прочитане на
показания от ДП, тъй като счита, че няма противоречия. В показанията, дадени
пред друг състав на съда св. С.А. твърди, че липсват 600 лв.
Налице
са противоречия и в показанията на св. С.А., която първо твърди, че посетила
дома на родителите си само, за да вземе пари (разпит от 06.02.2015 г. на л.
195/165/58, т. 1), а след това че живяла, заедно с детето си и баба си в него,
докато родителите й били в Русе (разпит от 09.04.2015 г. на л. 202/172/65, т.
1). Налице са противоречия и в размер на сумата, която твърди, че липсва.
В
мотивите съдът приема безкритично фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, че св. С.А. на 18.01.2015 г. взела 200 лв. от парите, които
съхранявала в дома на родителите си и видяла, че всички са там. В показанията
си пред съда св. А. твърди, че баба й поискала 100 лв., без да уточнява кога и
тогава Е. била видяла къде са парите. В показанията си на 03.06.2016 г. пред
друг състав на първоинстанционния съд твърди, че това било няколко дни след
като родителите й заминали за Русе и подс. М. видяла в коя стая отива.
Съдът
е отказал да прочете показанията на свидетелката от ДП, мотивирайки се с това,
че липсват противоречия. На ДП (разпит на 06.02.2015 г. л. 196, т. 1) свидетелката
не е посочила, че подсъдимата е била в стаята, когато е взимала пари. Освен
това е казала, че от 18.01. до 20.01. не е влизала в къщата. Очевидно са налице
противоречия, които следва да се отстранят от съда по реда на чл. 281 НПК и
след това се изложат убедителни мотиви на кои от показанията се дава вяра и по
какви причини.
Извод
за знанието на подс. М. за мястото, където се съхраняват ценностите на
семейството на С.Х. и Ш.М. се прави въз основа на показанията на свидетелите,
че при сватби присъствала, когато се „кичат“. Налице е противоречие относно
този факт, тъй като дъщерята на пострадалите – св. С. А. твърди, че не е знаела
къде съхранява парите майка й и се обаждала по телефона, за да я пита. Както и
св. Ш. М. твърди, че по телефона обяснила на дъщеря си къде съхранява
ценностите, за да провери дали са там. Налице са противоречия досежно достъпа
до парите, съхранявани в кутията – св. Ш. М. твърди, че мъжът й имал ключ и
отваряли кутията само заедно. Св. С. Х. твърди, че може и съпругата му – св. Ш.
М. да е отваряла. Св. Х. първоначално твърди, че подсъдимата знаела стаята, в
която се съхраняват парите, но не и точно къде са. А една от свидетелките
твърди, че подсъдимата М. се заканила, че ще извика брат си, който знаел къде
са парите и щял да ги открадне.
Св.
С. Х. твърди, че отворил касата и дал 7000 лв. на Е., а св. Р. Х. твърди, че брат му – св. С. Х. му дал 7000 лв.
на два пъти преди кражбата.
В
съдебният протокол, отразяващ разпита на св. С.Х. (л. 579) е записано, че
липсващата сума е 1500 евро.
Необходимо е било да се изяснят противоречията
в показанията на свидетелите. Съдебният състав е следвало, като отчете
емоционалното състояние на свидетелите и степента на владеене на езика, да
положи дължимите усилия по отстраняване на противоречията и изясняване на
фактическата обстановка.
Съдът
намира, че мотивите не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК.
Съставът на въззивния съд счита, че е направен непълноценен анализ на
доказателствата, декларативно са отхвърлени възраженията на защитата и не е ясно
защо едни от доказателствените материали се приемат, а други не. Неясно е защо
едни от противоречия в показанията на свидетелите в съдебно заседание и на ДП
водят до извод за недостоверност (л. 11 от мотивите), а други се отдават на особено
емоционално състояние, без това да води до извод за недостоверност. Липсва задълбочено,
всестранно и обективно изследване на доказателствата, не са изложени конкретни
съображения за кредитирането им, за да се приеме, че по несъмнен начин и в съответствие
с правилата в НПК са формирани и обосновани изводите, относно авторството на
деянието, ролята на подсъдимите при извършване на престъплението и размера на
отнетото имущество.
Формално
погледнато мотивите съдържат изложение въз основа на кои доказателства е приета
фактическата обстановка и отговор на възраженията на защитата, но са схематични
и декларативни и с оглед подхода в съдебното следствие да се отхвърлят
исканията на защитата по изясняване на противоречия в свидетелските показания и
възприетото от съдебния състав становище, че произхода на парите и разходите,
които са правили семействата на пострадалите, съответно възможностите да ги
посрещнат и средствата, с които са разполагали са неотносими към предмета на
спора, то ясен и обоснован отговор на възраженията на защитата не е даден. Мотивите
са схематични и основани на погрешния подход в хода на съдебното следствие. По
отношения на противоречията в доказателствения материал съдът само заключава,
че са несъществени. Мотивите не съдържат пълноценен анализ на доказателствата.
Съдът
е придал и несъответна доказателствена тежест на предприетото от пострадалия
„разследване“, като извел от това извод за стойността на отнетото имущество. Обяснимо
и логично е желанието на всеки пострадал да се установи извършителя на
престъплението, съответно да бъде обезщетен за вредите, които са му причинени.
Несъмнено пострадалият има право на това
и НПК има задача, съгласно чл. 1, да осигури разкриване на престъпленията,
разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Всеки пострадал би
предприел действия да защити и възстанови имуществото си, според възможностите
си, правната си култура и познанията си. Но интензитета на действията на
пострадалия за разкриване на престъплението или проведеното самостоятелно
„разследване“ не може да е основание за обективна оценка на размера на щетата. Въззивният
съд намира, че това „разследване“ и опита на свидетелите да „доказват“
„установените“ в хода на „разследването“ обстоятелства пречи на изясняване на
фактическата обстановка. Несъмнено претърпяната щета дава отражение върху
емоционалното състояние на пострадалите, но съдебният състав е следвало да
положи усилия, за да установи фактите, без емоционалните оценки на свидетелите
да пречат на това.
Съдът
правилно е приел, че произхода на средствата на пострадалите е извън предмета
на доказване, но наличността, размера, вида и стойността на отнетото имущество
са предмет на доказване и това, с оглед спецификата на конкретното деяние, е
свързано и с произхода на средствата, доходите на семейството, възможността на
семейството да посреща разходите си и пр.
Безспорно за изясняване на обстоятелствата от предмета
на доказване, относно вида и стойността на отнетите вещи, основен
доказателствен източник са показанията на пострадалите. Преценката за
достоверността и надеждността на същите е правомощие на решаващия съд. Ако
възникнат противоречия в дадените показания от свидетелите или празноти, съдът
е длъжен да ги изясни и отстрани с допустими процесуални техники - чрез
прочитането им, приобщаването по този начин към доказателствената съвкупност и
изясняване на какво се дължат противоречията.
Показанията на свидетелите съдържат оценки и убеденост
и следва да се установи на какво почиват оценъчните съждения на свидетелите.
Налице са данни от показанията на част от свидетелите за сговор от страна на
подсъдимите и техни роднини и не е изяснено на какво се дължи тази убеденост на
пострадалите.
В мотивите следва да има ясен и обоснован отговор по
какви причини се дава вяра на едни показания на свидетелите, а се отхвърлят
други. Съставът на въззивния съд не намира за убедително приетото от
първоинстанционния съд, че при обвинение за кражба, извършена на 18/19.01.2015
г., установена от пострадалите по същото време, разпит на 06.02.2016 г. е даден
непосредствено след инцидента и непосочването на всички вещи се дължи на
„паника“.
Допуснатите нарушения на правилата за проверка и
оценка на доказателствата по делото са съществени и са ограничили правата на
страните в процеса. Схематичността на мотивите по същество е липса на мотиви.
Поради тази причина, тъй като е налице основанието по чл. 334, т. 1
пр. 2 НПК вр. чл. 335, ал.
2 от НПК, съставът на ОС Разград няма да обсъжда останалите
аргументи на защитата, относно основателността на обвинението, както и жалбата
от частните обвинители. Само на изложеното основание следва да се отмени
присъдата, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
делото върне за ново разглеждане.
Следва да се извършат от съдебния състав, ако се
установи необходимост, възможните допълнителни процесуални действия, които биха
могли да отстранят съмнения, неясноти и противоречия или да ги сведат до
минимум, които могат да бъдат:
-
задълбочена
проверка и оценка на показанията на пострадалите, депозирани в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство;
-
задълбочена
и цялостна проверка и оценка на показанията на свидетелите, пресъздаващи чути
разговори между лица, извънсъдебни признания;
-
при наличие
- констатиране на противоречия с дадените показания от свидетелите и
приобщаването им ако са налице условията по чл. 281 НПК за това, както и
изясняване на какво се дължат противоречията;
-
ако е
необходимо и възможно да събере допълнителни доказателства (може да се
установи, с оглед показанията на св. Ш. М. за мястото от което са придобити
отнетите бижута, по-точно стойността им, ако в съответните търговски обекти се
пази информация за продаваните стоки, да се установи процесните бижута уникати
ли са или масово производство);
-
цялостен анализ
на доказателствата, при което да се изложат ясни и конкретни съображения,
относно установеното от фактическа страна, въз основа на кои доказателствени
материали са изведени изводите и то след задълбочен анализ и оценка на
съществуващите противоречия в събраните доказателства.
При констатираната непълнота на мотивите, свързана с
доказателствената обоснованост на приетата фактическа обстановка, въззивният
съд не може да провери правилността и законосъобразността на заключенията на РС
Разград, за да се произнесе по съществото на делото и да отговори на конкретни
доводи в жалбите от подсъдимите, нито може да провери правилността на правните
изводи. С оглед приетото съдът не следва да се произнася и по основанията,
изложени в жалбите на частните обвинители, относно размера на наказанията.
Установените, допуснати в хода на първоинстанционното
производство, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, са
основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По изложените съображения, на основание чл. 335, ал.
2 НПК във вр. с чл. 334, т.1
от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда №45/31.01.2017 г. по нохд №294/2016 г.
по описа на Районен съд – гр. Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на първоинстанционният съд - Районен съд Разград.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH