Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на десети април |
2017
г. |
в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар М. Н., с участието на
прокурора Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев
въззивно нох дело №70 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Въззивното
производство е образувано по постъпили жалби против Присъда №3/24.01.2017 г. по
нохд №121/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Кубрат, подадени от защитниците
на осъдените подсъдими:
1. Жалба (вх. №306/03.02.2017 г. на РС Кубрат, постъпила по пощата с клеймо от 02.02.2017 г.) от адв. Х. – защитник на подсъдимите С.Н.С., с постоянен адрес и живущ ***, ЕГН ********** и Н.С.Ю., с постоянен адрес и живущ ***, ЕГН **********. Оплакванията са, че присъдата е неправилна. Излагат се доводи, че събраните доказателства не позволят да се приеме, че е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 290, ал. 1 НК от страна на подс. С. и подс. Ю.. Дадените показания пред нотариуса материализират техни възприятие, а не съдържат лъжливи обстоятелства. Намират, че съдът е формирал грешни правни изводи. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани. Няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът адв. Х.
поддържа жалбата. Счита, че постановената присъда, не кореспондира със
събраните по делото доказателства. Намира, че дадените пред нотариуса показания,
съдържат впечатления на свидетелите от фактите, които са възприели в
ежедневните си контакти с подсъдимия Ш.. Не е установено, че те умишлено да са
казали неща и обстоятелства, които считат, че не са верни. Намира, че присъдата
е неправилна, постановена при едностранчива трактовка на доказателствата по
делото, съответно липсват адекватни правни изводи. Това което свидетелите са
казали пред нотариуса отразява тяхното знание за отношението на подсъдимия Ш.
към земеделските земи без да знаят, че правото на собственост се оспорва от
други лица. Поддържа се искането за постановяване на оправдателна присъда.
2. Жалба (вх. №351/08.02.2017 г. на РС Кубрат, постъпила по пощата с клеймо от 07.02.2017 г.) от адв. С.Д. – защитник на подс. Ш.Ш.Ш., с постоянен адрес ***, ЕГН **********. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Според защитника обвинението против подс. Ш. се подкрепя частично единствено от обясненията на останалите подсъдими, които са отречени, но не се установява кога и къде Ш. е склонявал и подпомагал другите подсъдими да лъжесвидетелстват. Обвинението се основава и на неистински документ – договор за наем на земеделска земя. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан. Направени са алтернативни искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл. 55 НК. Няма доказателствени искания.
В
съдебно заседание защитникът адв. Д. поддържа жалбата. Излага доводи, че съдът е
кредитирал безкритично обвинителната теза и приел, че са налице доказателства,
които да установяват категорично наличието на задружна престъпна дейност между
подзащитния му, като инициатор, подбудител и останалите подсъдими да извършат
престъплението лъжесвидетелстване. Счита, че изводът на съда за осъществен
състав на престъпление и осъдителната присъда се градят на отречени от
подсъдимите обяснения, без да е установено къде, кога и как е започнала
задружната престъпна дейност. Намира за установено, че сключен писмен договор
за арендуване на процесната земя няма. Счита, че са налице данни за документно
престъпление, съставяне на неистински документ. Счита, че разпитаните от
нотариуса подсъдими са споделили вярно и точно своите субективни възприятия, формирани
от личните им впечатления. Не е установено това, което законът изисква, за да
се приеме, че е осъществен състава на престъплението – пряк умисъл. Поддържа се
искането за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна и алтернативно
за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените
наказания.
3. Жалба (вх. №354/08.02.2017 г. на РС Кубрат, постъпила по пощата с клеймо от 07.02.2017 г.) от адв. Д.П. – защитник на подсъдимия Е.Р.Ш., с постоянен адрес и живущ ***, ЕГН **********. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Защитникът счита, че подсъдимият е признат за виновен при неизяснена фактическа обстановка; обвинението е недоказано; налице са предположения, а не доказателства; изводите на съда не съответстват на показанията на свидетелите и останалите доказателства. Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът адв. П.
поддържа жалбата. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на
жалбоподателя Ш.. Защитникът излага доводи, че съдът неправилно е приел, че
нотариусът е орган на власт, тъй като в легалното определение на понятието „орган на
власт“ в чл. 93, т. 2 от НК, нотариусът не е изрично посочен и след като не е
част от конституционно-установената система на държавни органи – органите на
държавна власт, държано управление и органите на съдебната власт, както и
служителите, които са натоварени с властнически функции, то не е орган на власт.
За постъпилите жалби е съобщено,
съгласно чл. 321 НПК, на заинтересованите лица, като са изпратени преписи.
Не са постъпили възражения по чл. 322
НПК срещу подадените жалби.
Прокурорът в съдебно заседание моли
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода
на наказателното производство е установен каузалния принос на всеки един от
четиримата. От показанията на разпитаните свидетели, прокурорът счита, че видно,
че подсъдимите, живеещи в с. З., няма как да знаят, че именно в процесната
местност „П.“ техния приятел е полагал изнурителен труд, обработвал тези 19 дка
и отказвал да играе мач с тях, защото го болели краката. Прокурорът счита, че
следва да се отчете и че решението на поземлената комисия за възстановяване е
от 21.03.1994 г. и е нелогично, с оглед възрастта му, баба му да го е дарила с
тази земеделска земя в акт на признателност, че е била обгрижвана от своя внук.
Самият арендатор заявява пред съда, че независимо от този договор за арендуване
или наем, той е знаел какъв е фактическият дял на всеки един от тях и е плащал
съобразно този квотен принцип. Счита, че е ясно, че деянието е осъществено в
Кубрат, тъй като пред нотариус с район на действие КРС се е развило това
охранително производство. Счита наказанията за справедливи и не намира
основания за изменение постановената присъда.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
С обжалваната Присъда №3/24.01.2017 г.
по нохд №121/2016 г. Районен съд – гр. Кубрат е признал:
1.
Подсъдимия Ш.Ш.Ш. за виновен в
това, че на 24.04.2014 г. в гр. Кубрат, действайки в съучастие със С.Н.С., Е.Р.Ш.
и Н.С.Ю., като подбудител и помагач е склонил и подпомогнал С.Н.С., Е.Р.Ш. и Н.С.Ю.
в качеството им на свидетели при обстоятелствена проверка за констатиране
правото на собственост на Ш.Ш.Ш. върху недвижим имот, представляващ поземлен
имот с начин на трайно ползване нива с площ 19.000 дка, трета категория,
находяща се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 16105, Община Кубрат, в местността „П.”,
съставляващ имот № 232012, по плана за земеразделяне на землището на с. Г., по
нотариално дело № 455/2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно съзнателно
да потвърдят неистина пред надлежен орган на властта С. С.-Нотариус с район на
действие PC град Кубрат, вписан под № 004 в регистъра на Нотариалната камара, а
именно, че „баба Р. е дарила този имот на внука си Ш. - син на дъщеря й С.
няколко години след възстановяването на земите. Спорове и претенции за този
имот Ш. с другите наследници няма. Никой нищо не иска от Ш. за този имот и той
е собственик на имота повече от 10 години”, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 3 и ал. 4 от НК, за което му е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
тригодишен изпитателен срок.
2.
Подсъдимия Е.Р.Ш. за виновен в
това, че на 24.04.2014 г. в гр. Кубрат, действайки в съучастие с Ш.Ш.Ш., С.Н.С.
и Н.С.Ю., като извършител, подбуден от Ш.Ш.Ш., пред надлежен орган на властта С.
С.-Нотариус с район на действие PC град Кубрат, вписан под № 004 в регистъра на
Нотариалната камара, като свидетел по производство по обстоятелствена проверка
за констатиране правото на собственост на Ш.Ш.Ш. върху недвижим имот, представляващ
поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ 19 дка, трета категория,
находяща се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 16105, Община Кубрат, в местността „П.”,
съставляващ имот № 232012, по плана за земеразделяне на землището на с.Г., по
нотариално дело № 455/2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно съзнателно
потвърдил неистина, а именно, че „баба Р. е дарила този имот на внука си Ш. -
син на дъщеря й С. няколко години след възстановяването на земите. Спорове и
претенции за този имот Ш. с другите наследници няма. Никой нищо не иска от Ш.
за този имот и той е собственик на имота повече от 10 години”, с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 290,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание 3 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от
НК за тригодишен изпитателен срок.
3.
Подсъдимия С.Н.С. за виновен в
това, че на 24.04.2014 г. в гр. Кубрат, действайки в съучастие с Ш.Ш.Ш., Е.Р.Ш.
и Н.С.Ю., като извършител, подбуден от Ш.Ш.Ш., пред надлежен орган на властта С.
С.-Нотариус с район на действие PC град Кубрат, вписан под № 004 в регистъра на
Нотариалната камара, като свидетел по производство по обстоятелствена проверка
за констатиране правото на собственост на Ш.Ш.Ш. върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ 19 дка,
трета категория, находяща се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 16105, Община Кубрат,
в местността „П.”, съставляващ имот № 232012, по плана за земеразделяне на
землището на с. Г., по нотариално дело № 455/2014 г. по регистъра на същия
нотариус, устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че „баба Р. е дарила
този имот на внука си Ш. - син на дъщеря й С. няколко години след
възстановяването на земите. Спорове и претенции за този имот Ш. с другите
наследници няма. Никой нищо не иска от Ш. за този имот и той е собственик на
имота повече от 10 години”, с което от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, за което му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен
изпитателен срок.
4.
Подсъдимия Н.С.Ю. за виновен в
това, че на 24.04.2014 г. в гр. Кубрат, действайки в съучастие с Ш.Ш.Ш., С.Н.С.
и Е.Р.Ш., като извършител, подбуден от Ш.Ш.Ш., пред надлежен орган на властта С.
С.-Нотариус с район на действие PC град Кубрат, вписан под № 004 в регистъра на
Нотариалната камара, като свидетел по производство по обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на Ш.Ш.Ш. върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ 19 дка,
трета категория, находяща се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 16105, Община Кубрат
в местността „П.”, съставляващ имот № 232012, по плана за земеразделяне на
землището на с. Г., по нотариално дело № 455/2014 г. по регистъра на същия
нотариус, устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че „баба Р. е дарила
този имот на внука си Ш. - син на дъщеря й С. няколко години след
възстановяването на земите. Спорове и претенции за този имот Ш. с другите
наследници няма. Никой нищо не иска от Ш. за този имот и той е собственик на
имота повече от 10 години", с което от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, за което му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за тригодишен
изпитателен срок.
Присъдени са разноски в тежест на
подсъдимите.
Присъдата е постановена на 24.01.2017 г.
и обявена в съдебно заседание на същата дата, съобразно с изискванията на чл.
311, ал. 1, т. 7 НПК.
Въззивните жалби (постъпили на 02.02. и
на 07.02.2017 г.) са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лица, които имат право на жалба.
След преценка на събраните в хода на
наказателното производство доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Подсъдимия Ш.Ш.Ш. е роден
на ***
Подсъдимия
Е.Р.Ш. е роден на *** ***
Подсъдимият
С.Н.С. е роден на *** ***
Подсъдимият
Н.С.Ю. е роден на *** ***
С Решение № г0190/21.03.1994 г. на
Поземлена комисия - Кубрат (л. 40) на наследниците на ***,
б. ж. на с. Г., е било възстановено правото на собственост върху нива от 19
дка, трета категория в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 16105, Община Кубрат, Област Разград, в местността „П.”,
съставляващ имот № 232012, по плана за земеразделяне на землището на с. Г. и
нива от 0.503 дка, трета категория в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 16105, Община Кубрат,
Област Разград, в местността „До турските гробища”, съставляващ имот № 261005
по плана за земеразделяне на землището на с. Г..
Приложена е скица №К00256/06.03.2014 г. на
имот № 232012 (л. 41, т. 1), в който също е описан като собственост на
наследниците на *** ***.
Видно от Удостоверение за наследници №
56/24.09.2014 г. (л. 26, т. 1) ***), от с. Г. е починал на 30.09.1977 г. в с. Г. (Акт
за смърт №116/ 01.10.1977 г.) и оставил законни наследници:
1.
Сина
***, починал на 14.08.1990 г.;
a.
Дъщеря
- ***;
b.
Син
- ***;
c.
Син
- ***;
d.
Син
- ***;
2.
Дъщеря
си ***, починала на 15.08.2000 г.
a.
Съпруг
– ***, починал на 28.03.2006 г.
b.
Дъщеря
- ***;
c.
Син
– ***;
d.
Дъщеря
– ****;
3.
Дъщеря
си Р. ***, починала на 29.10.1996 г.
a.
Съпруг
– ***, починал на 11.06.2008 г.;
b.
Дъщеря - С. ***;
c.
Дъщеря
– ***;
d.
Дъщеря
- *** С.;
4.
Сина
си ***, починал на 23.11.2000 г.
a.
Дъщеря
- ***;
b.
Син
- ***;
c.
Дъщеря
- ***;
5.
Сина
си ***
Последният упълномощил дъщеря си *** (л. 15) да го представлява и извършва всякакви
правни действия от негово име. *** починал през
2015 г.
След въвеждане във владение на имота
наследниците на ***) си
разпределили ползването и обработвали нивата. По-късно, през 2009 г. решили да
„дадат“ нивата на земеделски производител - св. ***,
за да я обработва. *** сключил договор
за наем на процесната нива със св. ***. Земедеският
производител *** плащал уговорените суми на наследниците
съобразно правата им.
Подс. Ш. решил да се снабди с документ
за собственост за цялата нива от 19 дка. Разговарял с нотариус С. С., която
обяснила, че може да се снабди с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност, ако е владял нивата 10 и повече години и ако останалите
наследници нямат претенции за имота. Тези обстоятелства трябвало да бъдат
установени с разпит на трима свидетели.
Затова на 24.04.2014 г. подсъдимият Ш.
заедно с подсъдимите Ш., С. и Ю. ***. Подсъдимият Ш.Ш. казал на останалите
трима, че трябва да му направят услуга, като кажат пред нотариуса, че нива от
19 дка в село Г., била подарена от баба му Р., обработвал я повече от десет
години и че другите наследници нямат претенции към нея. В нотариалната кантора,
пред нотариус С. С., тримата подсъдими,
като свидетели казали това, което им предал Ш., след което нотариусът признал
подс. Ш. за собственик и издала титул за собственост – нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №41/24.04.2014
г. (л. 34, т. 1). Видно от отбелязването в
протокола по нотариалното дело (л. 43,
т. 1) тримата подсъдими, като свидетели са предупредени за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване и са обещали да кажат истината.
С нотариален акт №105/25.08.2014 г. (л.
45, т. 1) подс. Ш.Ш. продал процесната нива на ***
за сумата 2700 лв.
През 2014 г., когато св. *** регистрирал в ОСЗ гр. Кубрат наемния договор за
нивата от 19 дка в местността „П.” в село Г., установил, че същата вече е
собственост на св. ***. Свидетелят *** уведомил св. ***,
последната разговаряла и с други от наследниците, но никой от тях не знаел и не
е давал съгласие за продажбата на съсобствения имот. Впоследствие установила,
че продавач на наследствената нива бил подс. Ш.Ш., правнук на общия наследодател.
Описаната фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства:
-
показанията
на свидетелите: ***
-
оценителна експертиза,
-
графологична ексертиза,
-
писмени доказателства: нотариална преписка по
нот. дело № 455/24.04.2014 год. на Нотариус С. С. рег. № 004 на Нотариалната
камара, удостоверение за наследници, договори за наем, справки за съдимост.
По несъмнен начин се установява, че
наследниците на ***, след
възстановяване на правото на собственост, са ползвали процесната нива,
съобразно правата си, а след това от 2009 г. са получавали рента от св. ***, който е обработвал нивата по договор с бащата на
св. ***. Това се установява въз основа на непротиворечивите
и подкрепящи се показания на свидетелите ***,
****, С. ***. Всички
наследници, живеещи в България твърдят, че са обработвали нивата, съобразна
правата си върху нея, а след това са я отдавали под наем на земеделски
производител и са получавали рента, съобразно правата си. Опровергават се
обясненията на подс. Ш.Ш., че майка му обработвала нивата, а след това я
отдавала под наем на земеделски производител.
Безспорно е установено, че
обстоятелствата, съобщени от подсъдимите С.Н.С., Е.Р.Ш. и Н.С.Ю. са неистински.
Не се установява, че „баба Р. е дарила
този имот на внука си Ш. - син на дъщеря й С. няколко години след
възстановяването на земите. Спорове и претенции за този имот Ш. с другите
наследници няма. Никой нищо не иска от Ш. за този имот и той е собственик на
имота повече от 10 години”. Нито се установява, че на подсъдимите са били
известни такива обстоятелства поради заблуда или грешка. Напротив установява
се, че свидетелите по обстоятелствена проверка и подсъдими са живели в друго
населено място, че не са имали непосредствени впечатления от обработката на
нивата, от отношенията на подс. Ш. с наследниците на земите, нито са узнали
факта, че баба му Р. „подарила“ нивата на подс. Ш.. Те са съобщили пред
нотариуса това, което им казал подсъдимия, за да му помогнат да „си прехвърли“
нивата. Твърденията на подс. Ш., че майка му „давала“ нивата да я обработва св.
*** се опровергават от показанията на св. *** и от показанията на св. ***
– майка на подс. Ш.Ш..
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, като логични, житейски обосновани, взаимно допълващи се
и в съответствие с писмените доказателства. Обстоятелството, че не е установено че
представеният договор за наем е подписан от наемодателя,
посочен в него, няма отношение към преценката извършили ли са
престъпление подсъдимите. Обстоятелствaтa как са ползвани земите и как е разпределяно
дължимото плащане от наемателя са установени от свидетелските показания.
Обясненията на подсъдимия Ш., че нивата
била подарена от баба Р., баба по майчина линия, са защитна теза, в
противоречие със вскички събрани доказателства, включително показанията на
майка му - св. С. ***.
Първоинстанционния съд обосновано не
дава вяра на обясненията на останалите подсъдими, дадени в съдебно заседание. Очевидно
не е възможно, подсъдимите които живеят в село З. да знаят кой обработва нивата
от 19 дка в село Г., кои са другите наследници и дали имат претенции, както и
дали бабата на подс. Ш. му е подарила нивата.
И дадените обяснения в съдебно заседание
от подс. Ш., С. и Ю. потвърждават, че са се явили пред нотариуса по искане на Ш.,
за да си „прехвърли“ нивата. Подсъдимите не отричат, че са живели в различни
населени места, но твърдят, че виждали Ш. да се връща от нивата, че чували от
него, че взима рента, а подс. Ш. дори, че чул от баба му, че „оставя“ нивата на
него.
Р. ***
е починала на 29.10.1996 г., когато подс. Ш. е бил на 13 години и твърдението,
че преди смъртта си баба му Р. му подарила нивата, защото се грижел за нея е
житейски нелогично.
Съставът на ОС Разград намира, че РС е
изложил мотиви, които съдържат, достатъчно ясен, анализ на доказателствата и
въз основа на него са направени обосновани фактически изводи. Доводите на
защитата, че е налице едностранчив анализ на доказателствата са необосновани.
Единствено подсъдимия Ш. твърди, че са истински обстоятелствата, съобщени от подсъдимите
– свидетели по обстоятелствената проверка пред нотариуса. Съдът намира това за
опровергана от събраните доказателства защитна теза.
Подсъдимите Ш.Ш.Ш., Е.Р.Ш., С.Н.С. и Н.С.Ю. с действията си са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление, в което са обвинени, по чл. 290, ал.1 от НК. Първият е действал като
подбудител и помагач, при условията на чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, тъй като
склонил и помогнал, а останалите като извършители, подбудени от първия, пред надлежен орган на властта С. С.-Нотариус с район
на действие PC град Кубрат, вписан под № 004 в регистъра на Нотариалната
камара, като свидетели по производство по обстоятелствена проверка, за констатиране правото на собственост на Ш.Ш.Ш.
върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с начин на трайно ползване
нива с площ 19.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с. Г.,
ЕКАТТЕ 16105, в местността „П.”, съставляващ имот № 232012, по плана за
земеразделяне на землището на с. Г., по нотариално дело № 455/2014 г. по регистъра на същия нотариус,
устно съзнателно потвърдили неистина, а именно, че „баба Р. е дарила този имот
на внука си Ш. - син на дъщеря й С. няколко години след възстановяването на
земите. Спорове и претенции за този имот Ш. с другите наследници няма. Никой
нищо не иска от Ш. за този имот и той е собственик на имота повече от 10
години”.
Въззивният съд споделя извода на РС, че
показанията са дадени дадени пред орган
на властта – нотариус, тъй
като нотариалното производство е регламентирано в ГПК, като вид охранително производство, насочено към
издаването на акт на държавно, съдебно съдействие, пораждащ за молителя
съответните благоприятни последици, съответно нотариусът осъществява функции, сходни с тези на органите на съдебната
власт.
Подсъдимите са заявили обстоятелства пред нотариуса обстоятелства, които обективно не са станали:
- не е вярно, че баба Р. е подарила нивата от 19 дка на
внука си Ш.Ш.,
- не е вярно, че той е обработвал цялата нива повече от
10 години и
- не е вярно, че
другите наследници нямат претенции към имота.
За извършването на деянието са били подбудени и подпомогнати от
подсъдимия Ш.Ш.,
тъй като действията им са резултат на неговото въздействие
– „откликнали“ са на неговата молба, склонени са да дадат лъжливи показания и са го направили.
Подсъдимия Ш.Ш. е мотивирал, подбудил и помогнал на тримата подсъдими, като съучастник по чл. 20, ал. 3 и ал.
4 от НК.
Подсъдимите Ш.Ш.Ш., Е.Р.Ш., С.Н.С. и Н.С.Юсеин са действали при пряк
умисъл,
тъй като съзнателно са заявили неверни
обстоятелства пред нотариуса. Лицата са
съзнавали, че в
качеството си на свидетели потвърждават неистина пред надлежен орган. Знаели са, че отиват пред нотариуса, за
да си „прехвърли“ Ш. нивата и са заявили това, което той им е казал без по друг
начин да са се убедили, че се е случило.
По оплакванията в жалбите.
Съдът намира, че фактическите изводи на
РС са обосновани. Обясненията на подс. Ш. се опровергават изцяло от събраните
доказателства.
Обясненията на останалите подсъдими, че
са възприели обстоятелствата, които са твърдели пред нотариуса са неубедителна
защитна теза в разрез със събраните доказателства. Подсъдимите не са имали
възможност да възприемат посочените обстоятелства, а и съобщеното пред съда: “съм
чувал от баба му, че оставя нивата на него“, при положение, че при смъртта на
баба си е бил 13 годишен, а самият подс. Ш. твърди, че познава подс. Ш. от 1996
г., когато дошли на село с майка му и брат му; „последните години бях в София“,
„не съм знаел да има други наследници“, „така продължи 3-4 години“, „от дядо му
останала 7 декара нива“, не обуславя истинност на заявеното пред нотариуса.
Няма съмнение за състава на въззивния
съд, че подсъдимите – свидетели по обстоятелствената проверка, за да съдействат
на подс. Ш., са се явили пред нотариуса и са заявили обстоятелствата, които той
е поискал, въпреки че са знаели, че не са истина.
Съставът на ОС Разград намира за
неоснователен довода на азащитата на подс. Ш., че не е осъществен състава на
престъплението, тъй като нотариусът не е орган на власт. Освен по изложените
по-горе съображения, и оглед практиката на ВКС който приема, че деянието по
чл. 290, ал. 1 НК е съставомерно и когато лъжесвидетелството бъде осъществено
пред нотариус. Отговор на това възражение е дал и РС.
Въззивният съд счита, че деянието на
подсъдимите осъществява състав на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК и е
установен прекият умисъл на подсъдимите. И от обясненията на подсъдимите,
дадени в съдебно заседание, се установява, че не са имали информация за това
чия е нивата, обработвана ли е и колко време от подсъдимия Ш., „подарена“ ли е
от баба му. Подсъдимите не са били в състояние да знаят съобщените пред
нотариуса факти и те не съставляват техни неверни впечатления, плод на заблуда,
а неистина, съобщена пред нотариуса, по искане на подс. Ш..
Времето и мястото на извършване на
деянието е установено в достатъчна степен и не е налице неяснота, която да е
пречка подсъдимите да понесат наказателна отговорност за извършеното. Липсата
на установен точен час на сговора на подсъдимите не е пречка да носят отговорност.
Ясно е установено кога са съобщени неверените обстоятелства пред нотариуса и
под чие въздействие.
Несъстоятелен е довода, че присъдата се
основава само на отречени обяснения на подсъдимите. По несъмнен начин е
установено къде живеят подсъдимите, каква възможност са имали да възприемат
съобщените от тях неверни факти, както и това, че обясненията им в съдебно
заседание се опровергават от останалите доказателства.
По наказанието.
Съставът на ОС Разград намира за
обоснован и съответен на тежестта на извършеното изводът на РС Кубрат за превес
на смекчаващите обстоятелства и налагане на наказание във възможния законов
минимум. Съдът намира, че не се установява наличие на многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят несъразмерност на
наложеното наказание и замяната му с пробационни мерки. Въззивният съд счита,
че е надценено от първоинстанционния съд приетото съдействие за разкриване на
обективната истина, тъй като в съдебно заседание подсъдимите изоставят
самопризнанията и се опитват да осуетят наказателната си отговорност с
обяснения, които макар и да са тяхно право, са в разрез с обективната истина.
Съставът на въззивния съд споделя правните
и фактически изводи на Кубратски РС и при проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяната или изменението й.
Поради това съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №3/24.01.2017 г. по нохд №121/2016 г. по описа на Районен съд – гр.
Кубрат.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
MH