РЕШЕНИЕ № 26

Гр. Разград 27.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на трети април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Емилиян Грънчаров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 74 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 6 / 10.02.2017 г. по нох дело № 43 / 2017 г., РС-Кубрат признал подсъдимия С.А.С. с адрес ***, за виновен в това, че на 10.02.2017 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, по ул. “ Цар Освободител“ управлявал моторно превозно средство-лек автомобил “ Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.65 на хиляда, установено по надлежния ред. – престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, а на основание чл. 343г от НК лишил подсъдимия С. от правото да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. .

Недоволен от присъдата останал подсъдимият С.А.С., който я обжалва чрез защитника си адв. И.Т. в частта досежно наложените наказания, чийто размери са определени като несправедливо и необосновано завишени. Твърди се, че съдът не е съобразил наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Като такива се изтъкват процесуалното поведение по подсъдимия, необременото му съдебно минало, липсата на неплатени задължения за налагани глоби по ЗДвП., самопризнания изразено съжаление. От въззивната инстанция се иска да бъде изменена присъдата в частта досежно наложените наказания, като бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца при условията на чл. 66 от НК, а наказанието по чл. 343г от НК да бъде намалено от една година и четири месеца на шест месеца.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия, на същите основания и със същите искания.

Участващия по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд правилно индивидуализирал наказанията. Изтъква, че при индивидуализация на наказанието районният съд не е отчел едно отегчаващи вмината обстоятелство – множеството наложени по административен ред наказания на подсъдимия за нарушения на правилата за движение по пътищата. Предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимия С. изразява съжаление и моли за снизхождение и уважаване на жалбата му.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

Първоинстанционното производство пред РС-Кубрат се развило по реда на глава двадесет и пета от НПК- Незабавно производство. В проведеното съдебно заседание прокурора поискал от съда, след като признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 34б, ал. 1 от НК, да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като определи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200 лв. Предложил, на основание чл. 343г от НКВ, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.В същото съдебно заседание подсъдимия С. признал изцяло фактите, описани в обвинителния акт и че извършил престъпление и поискал налагане на наказание в минимални размери

За да постанови обжалваната присъда Районния съд приел следната фактическа обстановка:

На 09.02.2017 г. свидетелите Н.Н. и П.Д. - служители при РУ на МВР гр.Кубрат, били назначени в наряд на територията на гр. Кубрат. Около 00:55 часа на 10.02.2017 г., във връзка с изпълнение на служебните си задължения-контрол на пътното движение, двамата свидетели се намирали на ул. “Цар Освободител“ в гр.Кубрат. Забелязали да се движи лек автомобил "Ситроен Ксара Пикасо” с per. № ***. Полицейските служители спрели за проверка движещият се автомобил. Поискали от водача свидетелството му за управление на МПС и документите на автомобила. Водача им им представил поисканите документи, при което двамата свидетели установили, че автомобила е управляван от подсъдимия С. А.С.. Свидетелят Н. извършил проверка по отношение на подсъдимия С. за употреба на алкохол, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410", с фабричен № ARSM 0041, цифровата индикация на което отчела 1,65 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. За констатираното нарушение свидетелят Н., в присъствието на свидетеля Димитров, съставил АУАН № 448766/10.02.2017 г. по отношение на подсъдимия С.. Свидетелят Н. издал на подсъдимия талон за изпращане на медицинско изследване № 0140874/10.02.2017 г., но няма данни подсъдимия С. да е давал кръв за изследване. Екземпляр от акта бил връчен на подсъдимия, който го подписал без възражения. Със заповед № 17-0290-000007 от 10.02.2017г. на Началник група към ОДМВР Разград, РУ - Кубрат, свидетелството на подсъдимия е отнето, като принудителна административна мярка, считано от 10.02.2017г.

Първоинстанционният съд констатирал, че подсъдимия С. е с необременено съдебно минало.

Очертаната фактическа обстановка е установено от събраните по делото доказателства: самопризнанията на подсъдимия С.; показанията на свидетелите Н.Н. и П.Д.; АУАН с бланков № 448766 от 10.02.2017 г.; талон за изпращане на медицинско изследване № 0140874/10.02.2017 г.; Заповед № 17-0290-000007 от 10.02.2017г. на Началник група към ОДМВР Разград, РУ - Кубрат за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП; Свидетелство за съдимост.

В кориците на делото се намира и Справка за нарушител/водач, видно от която на С. са съставен 3 бр. АУАН, преди този случай и са издадени три наказателни постановления за различни нарушения на ЗдвП. Издадени са също така 12 фишове за наложени глоба за различни нарушения на ЗДвП..

Приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка се споделя изцяло и от въззивната инстанция, пред която не са правени доказателствени искания и не са представяни нови доказателства.

При тези фактически констатации правните изводи на районният съд относно вината и квалификацията на деянието са правилни и законосъобразни. С действията си, описани по – горе, подсъдимия С. осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото е установено, че на инкриминираните дата и място подсъдимият С. управлявал МПС – л.а. "Ситроен Ксара Пикасо” с per. № Н 2365 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.65 на хиляда. Това обстоятелство било установено по надлежния ред – с техническо средство-„Алкотест Дрегер 7410", с фабричен № ARSM 0041.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл - по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият С. съзнавал общественоопасният характер на деянието. Като правоспособен водач, той знаел, че няма право да управлява МПС след употреба на алкохол в такова количество, което надхвърля допустимото по закон. Въпреки това предприел управление на лекият автомобил след употребата на алкохол.

При индивидуализация на наказанията съдът отчел като смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанието, за което е прието, че подпомогнало разкриването на обективната истина и чистото съдебно минало. Първоинстанционният съд не констатирал наличие на отегчаващи вината обстоятелства.

При тези обстоятелства съдът отмерил предвиденото от законодателя наказание лишаване от свобода в размер на една година, както и глоба в размер на 20 лв. След като констатирал, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.

По жалбата:

Съдът намери жалбата за неоснователна. По същество в нея се прави искане за намаляване размера на наложените с присъдата наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. За първото се иска да бъде намалено от една година на шест месеца, а за второто от една година и четири месеца на шест месеца. Съдът намери, че не са налице основания за намаляване размера на наложените наказания. Въззивната инстанция намира, че при индивидуализация на наказанията съдът надценил като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия, което било довело до разкриване на обективната истина. В действителност обективната истина са установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и самопризнанията на подсъдимия не допринасят с нещо съществено за установяване на обективната истина по делото.

На следващо въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд не отчел като отегчаващо вината обстоятелство наличните по делото данни за извършени от подсъдимия други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по административен ред.

Разградският окръжен съд не намира основание за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, каквото искане е развито във въззивната жалба. Сочените като смекчаващи вината обстоятелства са взети предвид при индивидуализация на наказанието. Изразеното съжаление за случилото не е достатъчно да обоснове приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК

Имайки предвид гореизложеното Разградският окръжен съд намери, че определените наказания са справедливи и съобразени с всички релевантни обстоятелства, поради което намаляването им би било проява на неоправдано снизхождение.

При тези обстоятелства обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.

С оглед на изложеното и на основание чл. 338 от НПК Разградският окръжен съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 6 / 10.02.2017 г., постановена по нох дело № 43 / 2017 г., по описа на РС-Кубрат. .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ