Р Е Ш Е Н И Е № 53

Гр. Разград, 06.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

СВЕТЛА РОБЕВА

с участието на секретаря Дияна Георгиева и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 93 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 328 и сл. НПК.

С Присъда № 97/01.03.2017 г., постановена по НОХД № 6/2017 г., Разградският районен съд е признал подсъдимия Д.Л.Д. ***, ЕГН ********** за виновен в това, че на неустановени дати в периода от 07.10.2016 г. до 01.11.2016 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – „помощник работник склад“ в Хипермаркети Технополис в „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, присвоил чужди движими вещи: 1 бр. преносим компютър „ASUS“ модел X554SJ-XX025D/BK на стойност 799.00 лева, 1 бр. преносим компютър „ASUS“ модел X554SJ-XX060D на стойност 729.00 лева и 1 бр. преносим компютър „HP“ модел 15-AY017NU/X8P66EA на стойност 799 лева, всички вещи на обща стойност 2327.00 лева, собственост на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, поверени му в това качество да ги пази, поради което и на основание чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД РРС е осъдил подсъдимия Д.Л.Д. да заплати на „Технополис България” ЕАД гр. София, представлявано от С.И.Г., сумата от 2327 лева за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 01.11.2016 г. окончателното им изплащане.

Недоволен от присъдата е останал подс. Д.Л.Д. и чрез защитника си адв. А.Т. *** я обжалва като постановена в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че обвинителният акт не отговарял на изискванията по чл. 246 НК и на ТР № 2/2002г на ВКС, тъй като в него не били изложени съставомерните признаци относно времето и начина на извършване на всяко деяние. Гражданският иск не бил надлежно предявен и не отговарял на изискванията за неговата допустимост. По същество се излагат съображения за недоказаност на обвинението поради липсата на безспорни доказателства. Наличните били косвени и противоречиви. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния съд за ново разглеждане, или постановяване на нова оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск, или намаляване на наложеното наказание с прилагане на института по чл. 55 НК.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззиваемата страна „Технополис България“ ЕАД - гр. София чрез упълномощения си представител Б.С.заявява, че е доволна от присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор от 24.03.2014 г. подсъдимият Д.Д. бил назначен на длъжността помощен работник склад в „Технополис България" ЕАД - гр.София с месторабота Хипермаркет „Технополис" в гр. Разград. По силата на трудовия договор и длъжностната му характеристика подс. Д. бил длъжен да извършва товарно-разтоварни и преносни работи, да подрежда и съхранява приетата стока в склада, да пази материалите и оборудването на работодателя си.

В периода от 02.08.2016 г. до 29.09.2016 г. в хипермаркет „Технополис“ в гр. Разград били доставени преносими компютри, в това число 1 бр. „ASUS“ модел X554SJ-XX025D/BK, 1 бр. „ASUS“ модел X554SJ-XX060D и 1 бр. „HP“ модел 15-AY017NU/X8P66EA, които към началото на м.октомври 20016 г. се съхранявали в склада на магазина..

На неустановени дати през времето от 07.10.2016 г. до 11.10.2016 г. на три пъти подсъдимият взел горните компютри с намерението да ги продаде. На 13.10.2016 г. продал първия компютър - марка „АSUS", модел Х554SJ-ХХ025D/ВК на св. Д.С. в заложната къща на „Фрешком"ЕООД- гр.Русе, находяща се в гр. Разград, бул. "България" № 16А, за 300 лева. На 17.10.2016 г. на същото място и на същата цена подс. Д. продал втория компютър „ASUS“ модел X554SJ-XX060D. Третият компютър - марка „НР", модел 15-АY-017NU/Х8Р66ЕА продал на св. К.К. за 350 лева.

На 01.11.2016 г. служители на Хипермаркет „Технополис"- гр. Разград извършили ревизии, при които била установена липсата на трите преносими компютъра. Управителят на магазина уведомил органите на МВР, пред които подс. Д. признал, че е взел трите лаптопа и ги е продал.

На досъдебното производство и пред първата инстанция подс. Д. е отказал да дава обяснения.

Назначената по делото оценъчна експертиза е дала заключение, че общата стойност на 3 бр. преносими компютри възлиза на 2327 лева.

Горните фактически положения се доказват от писмените и гласните доказателства по делото, които са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Фактите относно собствеността на процесните 3 бр. преносими компютри, тяхното местонахождение, длъжностното качество на подсъдимия и задълженията му за опазване на продаваната стока се доказват от приложените приемо-предавателен протокол, поръчки за доставка, стокови разписки /л. 48 – л. 60 от ДП/, трудов договор и длъжностна характеристика / л. 36 – л. 41 от ДП/.

Разпоредителните действия на подс. Д. се установяват от показанията на свидетелите Б. С., Г. Ц., Д. С. и К. К., както и от заложните билети на л. 31 и л. 32 от ДП.

И въззивният съд преценява гласните доказателства за еднопосочни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с писмените, поради което ги кредитира изцяло.

Подс. Д.Д. е на 31 години, не е женен, не работи, няма имущество и доходи, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда.

Липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд не споделя довода на защитата, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 НПК. Неговото съдържание е подробно и ясно. Описани са всички съставомерни признаци, достатъчно е конкретизиран предмета на посегателство. При това обвинителният акт е изпълнил процесуалното си предназначение да определи предмета на доказване по делото. Действително не са посочени точните дати, на които са извършени отделните деяния, но е определен времевия период на престъпната дейност.

Не се констатира процесуално нарушение във връзка с приемането на гражданския иск. Той изхожда от легитимирано лице и е основан на фактите на обвинението, при което процесуалните правила са били спазени.

Районният съд не е допуснал нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК. Мотивите към обжалваната присъда съдържат необходимия доказателствен анализ. Няма недопустими, негодни или противоречиви доказателства, на които да е основана присъдата. Изследването с полиграф не е ценено като доказателствено средство, дори изобщо не е приложено по делото. А е посочено в мотивите само като начин, по който работодателят на подсъдимия е търсил произхода на липсата на компютрите.

По същество при постановяването на присъдата материалният закон е бил приложен правилно. Верен е крайният извод, че е налице обективна и субективна съставомерност по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Подс. Д.Д. е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК предвид това, че е изпълнявал работа, свързана с пазене на чуждо имущество. Това имущество е включвало процесните преносими компютри, които са били поверени на подсъдимия в качеството му на длъжностно лице да ги пази. Подсъдимият ги е присвоил, като се е разпоредил с тях в свой личен интерес – изнесъл ги е от склада на магазина и ги е продал, като в резултат от това разпореждзане се е облагодетелствал. Деянията са били извършени от подс. Д. с пряк умисъл: той е съзнавал, че вещите са чужди, че носи отговорност за тях, искал е и ги е отчуждил в своя полза. Трите деяния осъществяват състава на едно и също престъпление – длъжностно присвояване, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, с обективна и субективна връзка между тях, което ги определя като единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

При определяне на наказанието РРС е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на общественоопасни прояви, а като отегчаващи - невъзстановяването на вредите. Въззивният съд не приема, че последното обстоятелство е отежняващ фактор. То е предвидено от законодателя в основния състав по чл. 201 НК и не следва да се взима предвид и като отегчаващо обстоятелство. Такова обаче е високата стойност на предмета на престъплението, която надхвърля пет пъти установената за страна минимална работна заплата. РРС неправилно е преценил като смекчаващо обстоятелство липсата на общественоопасни прояви, която е един от признаците на добрата характеристика, т.е. не може самостоятелно да смекчава отговорността му. Същевременно първоинстанционният съд не е отчел, че отговорността на подсъдимия се смекчава и от тежкото му материално положение като лице без имущество и доходи. Така при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наложеното от РРС наказание от 2 години лишаване от свобода се явява съответно на извършеното престъпление и подходящо за постигане целите по чл. 36 НК.

Въззивният съд счита за неоснователен довода за явна несправедливост на наказанието. То е определено значително под средния предел по чл. 201 НК, отговаря на критериите по чл. 54 НК и в този размер ще удовлетвори целите на генералната и индивидуалната превенция. Поради това не следва да бъде намалявано.

Законосъобразно е приложен и института на условното осъждане. Налице са формалните изисквания по чл. 66, ал. 1 НК: подс. Д. не е осъждан, наказанието е под 3 години лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието и особено за поправянето на подсъдимия не се налага изолирането му от обществото. Определеният от РРС изпитателен срок е минималния от 3 години, поради което не подлежи на изменение.

Правилно и в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсдъдимия са присъдени разноските по делото.

Гражданският иск е основателен и доказан. Налице са предпоставките по чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение от страна на подсъдимия – престъплението длъжностно присвояване; имуществена вреда за гражданския ищец в размер на стойността на присвоените компютри; причинна връзка, при която вредата се явява пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав обуславя ангажирането на пълната имуществена отговорност на подс. Д., който следва да заплати на гражданския ищец обезщетение в доказания размер на вредата от 2327 лева, ведно с текущата законна лихва.

Правилно и в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсдъдимия са присъдени разноските по делото, както и държавната такса върху уважения граждански иск.

Предвид горното жалбата се явява неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 97/01.03.2017 г., постановена по НОХД № 6/2017 г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ