Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на
шестнадесети май |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ:
1. Емил Стоев
2. Светла Робева
секретар М. Н., с участието на прокурора Емилиян
Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №94 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК и е образувано по жалба от адв. Н.М. –
защитник на подсъдимия А.К.Ч., ЕГН ********** против Присъда
№102/02.03.2017 г. по нохд №79/2017 г. Районен съд – гр. Разград.
Постъпила е жалба от адв. Н. М. – защитник на подс. Ч. (вх. №2546/13.03.2017 г. на РС Разград) против Присъда №102/02.03.2017 г. по нохд №79/2017 г. Районен съд – гр.
Разград. Оплакванията в жалбата са, че наложеното наказание е явно
несправедливо. Искането е за изменение на присъдата по чл. 337, ал.1, т.1 НПК -
като се намали наложеното наказание. Няма доказателствени искания.
В съдебно
заседание защитникът адв. М. поддържа жалбата. Моли съда да измени присъдата и
намали наложеното наказание при условията на чл. 55 НК.
Жалбоподателят
Ч. заявява, че признава вината си и ще отделя по 500 лв. на месец, за да плати
задълженията си.
В последната
си дума заявява, че иска да му се намали наказанието, че не е добре със здравето.
Прокурорът
заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Предлага
да бъде потвърдена присъдата.
Няма постъпили писмени възражения на страните по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд представят вносна бележка за платени
1500 лв. в полза на РУСО Разград.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК,
установи:
Въззивната
жалба е подадена от лице, което има право на жалба, съгласно чл. 318, ал. 6 във
вр. с ал. 3 НПК против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по
чл. 319 НПК.
С
атакуваната Присъда
№102/02.03.2017 г. по нохд №79/2017 г. Районен съд гр. Разград
е признал подсъдимия А.К.Ч. за
виновен в това, че:
За
времето от 17.02.2009 г. до 30.09.2014 г. в гр. Разград и в с. Е., в условията
на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи
– експертни решения № 2543/15.12.2008 г. и №2026/20.10.2011 г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ гр. Разград, приложени към заявление с вх. № МП-2563/17.02.2009 г. за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх.
№ МП-2563-А/17.02.2009 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност,
представени пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“ гр.
Разград (ТП на НОИ) до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“
гр. Разград (ТП на НОИ) и приложени към молба-декларация с вх. № 53/30.03.2009
г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл. 25 (транспорт)
и чл. 29 (диетично хранене и лекарства) от Правилника за прилагане на Закона за
интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), представени пред служител на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, до Директора на „Социално
подпомагане“ гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо
имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия
за инвалидност в размер на 14 443.02 лв., собственост на Национален
осигурителен институт гр. София, и месечни добавки за социална интеграция в размер
на 643.50 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София и всичко
на обща стойност 15088.52 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл.
212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 58а, ал.1
НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието
изпълнение се отлага за изпитател срок от ПЕТ ГОДИНИ, на осн. чл. 66, ал.1 НК.
Подсъдимият
е осъден, на основание чл. 45 във вр. с чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 86, ал.1
ЗЗД, да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по
НОХД № 79/2017 г. на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ сумата 11 443.02 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 01.10.2014 г. до окончателното изплащане
на сумата. Присъдени са и разноски в тежест на подсъдимия.
Производството пред първата инстанция се е
развило като съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК.
Фактическа
обстановка, с оглед реда по който е протекло съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, е
следната:
Подсъдимият А.К.Ч. никога не е лекуван в «Междуобластен
диспансер за онкологични заболявания със стационар –Русе» ЕООД, «Хирургично
отделение» /«МДОЗС-Русе» ЕООД/. По тази причина не се води на диспансерен учет
в лечебното заведение и не му били издавани медицински протоколи за
освидетелстване пред ТЕЛК и епикризи. Въпреки това подс. А.Ч. се сдобил, по
неустановен по делото начин, от неустановено в хода на досъдебното производство
лице, с неистински официален документ на негово име - Експертно
решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. К. Ш.
- за „Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М., д-р Б. Г. Б. и И.Н.-АСП - за
„Членове” на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски” - гр. Разград, а не от
лицето, което действително го било съставило. Експертното решение било издадено
въз основа на медицинска документация от «МДОЗС-Русе» ЕООД, Хирургично
отделение. В експертното решение било посочено, че подс. А.Ч. е с намалена
работоспособност в размер на 80 %, считано от 14.10.2008 г., с водеща диагноза
«Зл. новообразувание на стомаха». Срокът на инвалидизация бил определен до
01.12.2011 г. за три години.
Непосредствено преди изтичането на срока на ЕР № 2543/15.12.2008
г. на името на подс. А.Ч. било издадено ново Експертно решение №
2026/20.10.2011 г., на който бил
придаден вид, че е подписан от д-р Р. Д. Д. - за „Председател”, д-р М. К. М.,
д-р В. Х. М. и д-р П. И. И. - за „Членове” на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, а не от лицето, което действително го било съставило.
Експертното решение било издадено въз основа на медицинска документация от «КОЦ-Русе»
ЕООД, въпреки че подс. А. Ч. не се водел на диспансерен учет в лечебното
заведение. В експертното решение било посочено, че подс. А.Ч. е с намалена
работоспособност в размер на 75 %, считано от 14.10.2008 г., с водеща диагноза
«Зл.новообразувание на стомаха». Срокът на инвалидизация бил определен до
01.10.2014 г. за три години.
След като се сдобил с Експертно решение №
2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград на 17.02.2009 г. подс. А.Ч. се явил в сградата на РУ
«Социално осигуряване»-Разград /ТП на НОИ-Разград/ и подал Заявление
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП
2563/17.02.2009 г. /л. 104/ и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП
2563А/17.02.2009 г. /л. 106/ до Директора на Районно Управление „Социално
осигуряване“ – гр. Разград /ТП на НОИ–Разград/. Към заявленията подс. А.Ч. приложил Експертно
решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД-гр. Разград. Тъй като в експертното решение била посочена намалена
работоспособност 80%, св.Е. Ю. А. - специалист при ТП на НОИ-Разград, приела и
обработила заявленията и приложеното от подс. А.Ч. експертно решение.
С Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** от
23.03.2009 г. /л. 100/ на подс. А.Ч. били отпуснати лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто по чл.
74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена
работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 14.10.2008 г. със срок на
инвалидността до 01.12.2011 г.
Пенсиите подс. А.Ч. получавал в пощенската станция в с. Е.,
Област Разград. Изплащането на пенсии на подс. Ч. било спряно от м. октомври
2014 г., поради изтекъл срок на инвалидност, определен в ЕР № 2026 от
20.10.2011 г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр. Разград.
Общо за периода от 17.02.2009 г. до 30.09.2014 г. подс. А.Ч.
***/ пенсии в общ размер на 14 443, 02 лева, начислени за периода от
14.10.2008. г. до 30.09.2014 г., собственост на Националния осигурителен
институт-гр. София.
Тъй като притежавал неистинското Експертно
решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван
Рилски” АД-гр. Разград, подс. А.Ч.
решил да подаде и молба-декларация и за отпускане на месечна добавка за
социална интеграция.
Съгласно чл. 42 от Закона за интеграция на хората с
увреждания, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в
зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката по чл.12,
която представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са
предназначени за покриване на допълнителни разходи за ежедневни нужди,
обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и лекарствени продукти. На
основание чл. 12, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания,
социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза и
установява потребностите на хората с трайни увреждания, като се извършва по
искане на лицето с увреждане.
На 30.03.2009 г. подс. А.Ч. подал пред Т. Д. -социален
работник при Дирекция «Социално подпомагане», гр. Разград Молба-декларация №
53/30.03.2009 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към
молбата приложил и копие от Експертно решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ «Св. Иван Рилски.Разград» АД. Социалният работник
приел представените от подс. А.Ч. документи. Въз основа на тях със Заповед №
53/31.03.2009 г. /л.114/ на подс. Ч.
била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал. 1 от
ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на
9,75 лева, считано от 01.03.2009 г. до 31.12.2011 г. Впоследствие със заповед №
53/27.05.2009 г. /л. 112/ на подс. Ч. била отпусната и месечна добавка по чл.
29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства в размер на 9,75 лева, считано от
01.05.2009 г.
В резултат на приложеното от подс. Ч. Експертно решение №
2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Иван
Рилски-Разград» АД към молба-декларация с № 53/30.03.2009 г. до Директора на
Дирекция «Социално подпомагане» за отпускане на месечна добавка за социална
интеграция, на същата били отпуснати месечни добавки за социална
интеграция-месечни добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ /за транспорт/ в размер на
331, 50 лева и месечни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ /за диетично хранене и
лекарствени продукти/ в размер на 312 лева.
Общо подс. Ч. получил от Дирекция «Социално
подпомагане»-гр. Разград месечни добавки за социална интеграция в размер на
643,50 лева, за периода от 01.03.2009 г.- 31.12.2011 г., които му били
изплащани през месеца, следващ този, за който се дължат.
От заключението на назначената по делото комплексна
експертиза /л. 185-188/ е видно, че:
1.
Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР № 2543/15.12.2008 г.
не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К. М., Б. Г. Б. и И. М. Н..
2.
Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“ в ЕР №
2026/20.10.2011г. не са изпълнени съответно от Р. Д. Д., М. К. М., В. Х. М. и П.
И. И..
3.
Подписите, положени в графа „получих решението“ в ЕР № 2543/15.12.2008г. и в ЕР
№ 2026/20.10.2011г. не са изпълнени от А.К.Ч., ЕГН **********.
4.
Отпечатъците от печат в ЕР № 2543/15.12.2008г. и в ЕР № 2026/20.10.2011г.
вероятно са положени с печата на ТЕЛК-гр.Разград.
5.
Подписите, положени в графа „подпис“ в заявление № МП-2563/17.02.2009г. и
Заявление № МП-2563А/17.02.2009г. са изпълнени от А.К.Ч..
6.
Подписът, положен в графа „декларатор“ в молба-декларация с вх.№
53/30.03.2009г. не е изпълнен от А.К.Ч..
От заключението по назначената по ДП съдебно-икономическа
експертиза /л.192-197/, е
видно, че:
А.К.Ч., ЕГН ********** е получил за периода от 14.10.2008
г. до 30.09.2014 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и
социална пенсия за инвалидност в размер на 14 443,02 лева, месечни добавки
за социална интеграция за транспортни услуги, за диетично хранене и лекарствени
продукти в размер на 643,50 лева, общо в размер на 15 086, 52 лева.
Видно от представените пред първоинстанционния съд (л. 39
и л. 40) платежни нареждания на 01.03.2017 г. Ч. внесъл 643, 50 лв. по сметка
на ДСП Разград и 3 000 лв. по сметка на РУСО Разград. От представената
пред въззивния съд вносна бележка се установява, че са платени 1500 лв. в полза
на РУСО Разград на 15.05.2017 г.
Описаната
фактическа обстановка е приета за установена въз основа на самопризнанието и
събраните на досъдебното производство доказателства. Самопризнанието се
подкрепя от всички събрани на досъдебното производство доказателства. Съставът
на въззивния съд споделя приетото от РС, че самопризнанието се подкрепя от
доказателствата, събрани на ДП. Обвинението от фактическа и правна
страна се подкрепя от
всички събрани доказателства, сред които и:
1.
Показанията на свидетелите: С. В. /л.130-131/,
С. И.а /л.133-134/, Е. А. /л.137-138/, М. М. /л.139-140/, Б. Б.
/л.143-144/, В. Ш. /л.146-148/, Р. Д. /л.150-151/, И. Н. /л.174-175/, Пл. И. /л.177-178/, В. М.
/л.180-181/;
2. Писмените доказателства: Заявление №
МП-2563/17.02.2009 г. /л. 104/,
Заявление № МП-2563А/17.02.2009 г. /л. 106/, Експертно решение №
2543/15.12.2008 г. /л. 107/, Експертно решение № 2026/20.10.2011 г. /л. 108/, Заповед №53/27.05.2009 г. /л. 112/, Заповед №53/31.03.2009 г. /л. 114/,
молба-декларация №53/30.03.2009 г. /л. 115/;
3. Заключенията на вещите лица по комплексна експертиза
/л.185-188/ и съдебно-икономическа експертиза /л.192-197/ .
Фактическата обстановка, приета за установена, не се
оспорва и пред въззивния съд от защитника и жалбоподателя - подсъдим.
А.Ч. се е ползвал от неистински официални документи
– Експертно решение № 2543/15.12.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски”- гр. Разград, на което бил придаден вид, че е подписано от д-р В. К.
Ш. - за „Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М., д-р Б. Г. Б. и И.Н.-АСП - за
„Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило, и Експертно решение № 2026/20.10.2011 г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград, на което бил придаден вид, че е
подписано от д-р Р. Д. Д. - за „Председател”, д-р М. К. М., д-р В. Х. М. и д-р П.
И. И. - за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. Ч.
представил документите пред служители на РУ „Социално осигуряване” – гр. Разград „Социално подпомагане” – гр. Разград. Тези неистински документи създали привидно правно основание за разпореждане
от страна на служителите. Без тях не би
било налице основание за отпускането на на лични пенсии за инвалидност
поради общо заболяване, лични социални пенсии за инвалидност и месечни добавки
за социална интеграция по чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ за транспортни услуги и месечни добавки по чл.
29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарства. Вследствие на акта на имуществено
разпореждане от страна на заблудените лица, Ч. получил парични средства за
пенсии на стойност 14 443, 02 лева и месечните добавки за транспортни
услуги и диетично хранене на стойност 643, 50 лева, всичко на обща стойност 15 086,
52 лева, с което е осъществил от обективна и субективна страна, при пряк
умисъл, състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като изплащането
на посочените парични суми е продължило във времето и се основава на
представените пред съответните органи неистински документи, деянието е
извършено в условията на продължавано престъпление по чл. 26 НК.
Престъплението е извършено от Ч. при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че използва
неистински официален документ, че отсъства основание да получава плащания.
Подсъдимият е предвиждал заблуждението на измамените лица и последвалият акт на имуществено
разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи
чуждо движимо имущество и е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е
извършил деянието с намерение да присвои предмета на посегателството, след като
го получи.
По наказанието.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е пледирал за
наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за
срок от три години, като изложил че са налице смекчаващи обстоятелства – чистото
съдебно минало, възрастта на подсъдимия и частичното възстановяване на сумите.
Съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало, самокритичността, тежкото материално състояние,
частичното възстановяване на щетите и продължителният срок на наказателното
производство.
Въззивният съд намира, че не е налице необснована
продължителност на наказателното производство. Местоживеенето на подсъдимия и
необходимостта от издирване и установяване на адрес в Р Турция, изчакването на
съдебна поръчка, са довели до продължителност на производството, която е
обективно обусловена. Производството е било спряно от ноември 2015 г. до
декември 2016 г. Съответно не е налице нарушение на изискването за “разумен
срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 22 НПК.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е отчел
стойността на полученото имущество, продължителността на деянието, значителният
ръст на подобни престъпления.
Установените данни по делото са, че подс. Ч. е роден
на *** г., има двойно гражданство, живее предимно в Р Турция, не притежава
имущество и няма доходи (л. 173).
Съдът намира, че наказателният процес е оказал
въздействие върху подсъдимия, който осъзнава противоправността на извършеното и
искрено съжалява за това. Очевидно, въпреки недоброто материално състояние
подсъдимият не само декларира намерение да възстанови щетите, но и полага
усилия за това – внесъл е доброволно суми.
Съдът намира, че при правилно установени обстоятелства
относно отговорността на подсъдимия РС е надценил продължителността на процеса
и необходимостта от по-висок размер на наказанието, за да се въздейства
предупредително и възпитателно на останалите членове на обществото.
Въззивният съд счита, че подсъдимият е с ниска степен
на обществена опасност, разкаял се е за извършеното, извършва доброволни
плащания, въпреки че пребивава в Р Турция, съответно с оглед нормата на чл.
58а, ал. 4 НК, тъй като са налице предпоставките на чл. 55 НК следва да му се
определи наказание при условията на чл. 55 НК, под предвидения минимум – 1
година лишаване от свобода. Налице са основанията за определяне на наказание по
чл. 58а, ал. 4 НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за определяне на наказанието
под предвидения предел.
Налице са изключителни смекчаващи обстоятелства –
възрастта на подсъдимия, разкаянието, частичните плащания, които продължава да
извършва.
Обоснована е преценката на РС, че са налице условията
на чл. 66 НК и не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, за да се постигнат целите по чл. 36 НК. Съдът счита, че протеклият
наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в
изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното
въздействие. Въззивният съд счита, че е необосновано дълъг изпитателния срок и
той следва да е минималният по чл. 66 НК
- 3 години.
Поради изложените съображения присъдата в частта
относно наложеното наказание следва да бъде изменена.
В останалата част, включително и относно присъдените
суми по гражданския иск, не са налице основания за изменение на постановената
присъда. Погасените суми следва да се отчетат при изпълнение на присъдата.
Жалбата е основателна единствено по отношение на
довода за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като съставът на
въззивния съд намира размера на наложеното наказание лишаване от свобода и
размерът на изпитателния срок по чл. 66 НК за необосновано високи.
Извън изводите относно размера на наложеното наказание
лишаване от свобода и срока по чл. 66 НК, съставът на въззивния съд споделя установените
факти и правните изводи на Разградски РС и при проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се установяват
нарушения, предполагащи отмяната й.
Поради това съдът, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1
НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №102/02.03.2017 г. по
нохд №79/2017 г. Районен съд – гр. Разград като намалява наложеното наказание на подсъдимия А.К.Ч., ЕГН ********** от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода и срока, за който, на основание чл. 66 НК, се отлага
изпълнението на наказанието от ПЕТ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №102/02.03.2017 г. по нохд №79/2017 г.
Районен съд – гр. Разград в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
MH