Р Е Ш Е Н И Е № 40

град Разград, 23.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

секретар: ***

прокурор: Сезгин Османов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНОХД № 102 по описа за 2017г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 7 от 08.03.2017г. по НОХД № 321/2016г., по описа на Районен съд – Исперих, подсъдимата Л.М.М. е призната за невинна в това, че на 17.05.2016г. в село Малък Поровец, област Разградска, самоволно, не по установения от закона ред, чрез заковаване на врата и прозорец и закриването им с плътна материя откъм страната на верандата, осъществила едно чуждо действително право – правото на ползване на прозорец и врата по предназначението им, оспорвано от другиго – от *** от град Исперих, област Разградска, собственик на недвижим имот находящ се в ***, като деянието е немаловажен случай - престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение.

Против присъдата на Районен съд – Исперих е постъпил протест от РП-Исперих, в който е направено искане присъдата на ИРС да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за виновна подсъдимата Л.М.М. по предявеното й обвинение в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. В допълнителен протест се сочат допълнителни съображения относно твърдените в протеста пороци на атакувания съдебен акт. Не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадения протест, към момента на подаването му не са били подадени, но по –късно такива са постъпили по делото.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че поддържа изцяло протеста и изложените допълнителни съображения към него. Счита присъдата на ИРС за неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за виновна подсъдимата в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение. В този аспект сочи доводи, че неправилно ИРС е приел, че между подсъдимата и нейната сестра Н. Р. не е налице спор относно ползването на вратата и прозореца на процесната стая, тъй като според представителя на държавното обвинение такъв спор е налице.Ето защо, моли въззивния съд да уважи подадения протест.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призована подсъдимата Л.М.М. се явява лично и заедно със защитника си адвокат К.. Подсъдимата и нейната защита пледират за законосъобразност, обоснованост и правилност на първоинстанционната оправдателна присъда, тъй като считат, че подсъдимата е невинна и обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. В тази насока сочат подробни съображения в писмени възражения, подадени на 21.04.2017г., като адвокат К. в съдебно заседание заявява, че поддържа изцяло изложените в подадените писмени възражения, съображения. Молят въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на ИРС.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Наказателното производството пред първата инстанция е от общ характер и се е развило по общия ред.

Пред първоинстанционното производство подсъдимата се е явявала в съдебно заседание и не е давала обяснения. В предоставената й от съда последна дума подсъдимата е заявила, че моли съда за справедливост.

Установено е, че подсъдимата Л.М.М. и свидетелката Н. Р. са сестри. Установено е също, че през 2005 година, подс. Л.М. е закупила недвижим имот в село ***. Година по-късно – през 2006г. сестра й Н. Р. е закупила съседният имот на административен ***. Жилищните сгради, построени в двата съседни имота са били долепени една до друга. До края на месец август 2013 година двете сестри са били в добри отношения. Установено е, че през месец ноември 2013 година, обаче, подсъдимата завела срещу своята сестра и нейния съпруг установителен иск за собственост по отношение на дворно място с идентификатор 46913.120.51, цялото с площ от 1979 кв.м., находящо се на административен адрес, ***, както и ревандикационен иск по отношение на пристройка стая със застроена площ от 15.60 кв.м. и подобрения, находяща се в процесното дворно място. По повод на това е било образувано гр.дело № 643/ 2013г. по описа на РС – Исперих, по което с Решение № 361/ 07.10.2014г. съдът е уважил предявения установителен иск за дворното място, но е отхвърлил предявения ревандикационен иск за пристройката. Установено е, че впоследствие по образувано изпълнително дело № 85/ 2015г. по описа на СИС при РС – Исперих, на 20.07.2015 година е бил извършен въвод във владение, като от длъжниците Н. и Х. Р. са били отнети и предадени на взискателя – подсъдимата Л.М. 171.72 кв.м. намиращи се в западната част на дворно място с идентификатор 46913.120.51 в ***. На верандата са били поставени прегради, като част от верандата, находяща се пред стаята от 15.60 кв.м., собственост на семейство Р. е попаднала в собственост на подсъдимата. Н. и Х. Р. са поискали да не се поставят подпорни плоскости и материали, които да ограничават достъпа им до светЛ.посредством прозореца и вратата гледащи към верандата, собственост на М., което се установява от съставен от съдебния изпълнител Протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот.

Установено е също, че на 17.05.2016 година съпрузите Р. са посетили имота си в село Малък Поровец. В градината си те са отглеждали пчелни семейства. Свидетелят Х. Р. е отишъл да нагледа кошерите, но е установил че пчелите са раздразнени. Извикал е на съпругата си да се прибере в къщата и да затвори вратата, тъй като е алергична към пчели. Н. Р. е влязла в стаята от 15.60 кв.м., която гледала към верандата на подсъдимата М.. След нея в помещението са влезли няколко пчели. Н. Р. се е опитала да ги изгони, през прозореца на стаята. Опитала се да го отвори, но установила че прозореца е закован от външната страна. Освен това, върху него е имало поставен плътен зелен плат. В това време е дошъл и свидетеля Х. Р. и двамата със съпругата му са се опитали до отворят вратата към верандата, но и тя се оказала закована отвън, като върху нея също е имало поставен плътен зелен плат. Като излезнали в градината свидетелят Х. Р. и и съпругата му, видели, че върху плътния зелен плат са поставени тюлени пердета заковани върху дървените корнизи над прозореца и вратата на стаята към верандата на М.. Впоследствие, свидетелите Н. и Х. Р. са изготвили жалба до РУ на МВР Исперих, по повод на която е образувано досъдебно производство, като в жалбата са изложени твърдения, че семейство Р. не знаят кои са фактическите извършители на заковаването на плътните прегради на вратата и прозореца, твърдят че неизвестни лица са действали по нареждане на подсъдимата.

Подсъдимата Л.М.М. е *** **********.

Такава фактическа обстановка е приел и Исперихския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д. Р., Х. Р., В. М. и прочетения на основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал, съдържащ се в ДП № 275 ЗМ 215/ 2016г. по описа на РУ на МВР – Исперих : Постановление за образуване на ДП –л.1-2; докладна записка – л.3; постановление за възлагане на предварителна проверка – л.4; жалба от Н. Р. – л.5-10; протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот – л.12; постановление за обединяване на преписки – л.13; докладна записка-л.14; обяснения-л.15-16; договор за правна защита и съдействие-л.17; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение-л.18; биографична справка-л.20; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – л.21; протокол за доброволно предаване – л.27; фотоалбум –л.28-47; скица на поземлен имот – л.48-49; удостоверение от архитект – л.50; копие на НА за покупко-продажба на недвижим имот – л.51; постановление за възлагане на действия по разследването – л.52-54; докладна записка – л.55-56; постановление за възлагане на действия по разследването – л.57; протокол за оглед на произшествие – л.58-59; фотоалбум – л.60-64; копие на протокол за предупреждение – л.65; искане за изготвяне на справка за съдимост – л.66; справка за съдимост, рег.№526/17.08.2016г. – л.67; искане за изготвяне на копие от документи –л.68, 70; копие на решение №361/07.10.2014г. по гр.дело №643/2013г. по описа на РС Исперих – л.71-75; копие на решение №206/05.06.2015г. по гр.дело 643/2013г. по описа на РС - Исперих –л.75; копие на определение №399/05.11.2015г. по гр.дело №643/2013г. по описа на РС - Исперих –л.76; копие на определение №551/18.06.2014г. по ВЧГД № 183/2014г. по описа на ОС - Разград – л.77-78; копие на решение №9/18.02.2015г. по ВГД № 325/2014г. по описа на ОС - Разград – л.79-80; копие на определение №585/20.07.2013г. по ВЧГД №194/2015г. по описа на ОС - Разград – л.81-82; копие на определение №210/12.02.2016г. по ВЧГД №2/2016г. по описа на ОС - Разград – л.83; протокол за предявяване на разследване – л.84-85; постановление за вземане отношение по направени искания по възражения- л.87; постановление с обвинително мнение – л.88, носещи информация относно начина на осъществяване на твърдяното инкриминирано деяние, отношенията между свидетелите и подсъдимото лице предхождащи деянието. Тези доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото относно това престъпление.

От правна страна: При така установената фактическа обстановка, ИРС е приел, че обвинението срещу подсъдимата Л.М.М. е недоказано по категоричен и безспорен начин и поради което е изцяло оправдана и призната за невинна по така повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Този извод се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав. Съображенията в тази насока са следните: Безспорно е по делото, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата М. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, тоест, за това, че на 17.05.2016г. в село Малък Поровец, област Разград, самоволно, не по установения от закона ред, чрез заковаване на врата и прозорец и закриването им с плътна материя откъм страната на верандата, е осъществила едно чуждо действително право – правото на ползване на прозорец и врата по предназначението им, оспорвано от другиго – от ***, като деянието е немаловажен случай, поради и което на основание чл.304 от НПК, правилно същата е оправдана от ИРС по възведеното й обвинение. Във връзка с предходното и в този аспект, следва да бъде посочено, че самоуправството по чл. 323, ал.1 НК се характеризира с два момента: 1. едно претендирано от дееца право и 2. действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца. За да е налице самоуправство е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. От друга страна самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани. Затова субект на престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. Според установената съдебна практика, изпълнителното деяние на чл.323, ал.1 НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия, като в този смисъл Р-248-11-ІІ НО и Р-460-08-І НО. Освен това, законът изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и насрещната страна, като в този смисъл Р - 553-02-НО на ВКС, БВКС бр. 11/2003г. Само страна по конкретното правоотношение може да бъде извършител на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Преди да извърши самоуправното действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в него се оспорва от насрещната страна. В контекста на изложението, следва да бъде посочено, че в настоящия случай на първо място не се доказа, че твърдените от прокуратурата самоуправни действия са осъществени на дата 17.05.2016г., като безспорно установено по делото е, че никой от свидетелите не сочи, че на тази дата, посочена от държавното обвинение като дата на инкриминираното деяние, както и някой да е видял подсъдимата Л.М. или други лица, на които тя да е наредила да коват зелен плътен плат върху прозореца и вратата на стаята на свидетелите Р., които имат изглед към верандата на М., която попада в съседния имот. Няма спор, че зеленият плат е установен от семейство Р. при посещението им в имота им на 17.05.2016г., но за да е това дата на инкриминираното деяние, несъмнено трябва по безспорен начин да се докаже, че платовете са били наковани на прозореца и вратата точно на тази дата т.е., че физическите действия по наковаването, сочещи на самоуправство са извършени от дееца, в случая подсъдимата М., на сочената от обвинението дата, а е безспорно, че доказателства за установяване на тези обстоятелства не са налице по делото. Така изложените правни изводи, подробно са обсъдени и от първоинстанционния съд. Освен това, въззивният съд приема, че не се доказва и авторството на деянието, тоест, не са налице каквито и да било доказателства, че подсъдимата Л.М. да е автор на процесното престъпление. В този аспект, никой от свидетелите, разпитани по делото не твърди и сочи, че е видял на инкриминираната дата, подсъдимата да е ковала зеления плат – преграда върху прозореца и вратата на стаята на свидетелите Р.. Такъв правен извод правилно е приет и от ИРС. В контекста на изложението, следва да бъде посочено, че деянието по чл.323, ал.1 от НК се осъществява с активни физически действия от страна на дееца, а такива по делото не се доказаха да са били осъществени на инкриминираната дата от подсъдимата срещу която е повдигнато и поддържано обвинението. В този смисъл е правилен изводът на ИРС, че обвинителната теза се гради на предположения заявени от свидетелите Н. и Х. Р., които са обективирани в депозираната в досъдебното производство жалба, но ако обвинението може да се гради на предположения, то съгласно чл.303, ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, което се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав. Ето защо и с оглед предходното въззивният съд намира за неоснователни сочените от държавното обвинение доводи, че неправилно ИРС е приел, че между подсъдимата и нейната сестра Н. Р. не е налице спор относно ползването на вратата и прозореца на процесната стая, тъй като според представителя на държавното обвинение такъв спор е налице. Ето защо и с оглед предходното въззивният съд намира за неоснователни сочените от държавното обвинение доводи, че неправилно ИРС е приел, че не са налице доказателства установяващи датата на извършване на процесното деяние, че не са налице доказателства установяващи авторството на деянието в лицето на подсъдимата.

Извън посоченото по-горе, ИРС е приел и, че следва да се отбележи и обстоятелството, че между семейство Р. от една страна и подсъдимата М. от друга, няма вещен спор относно ползването на вратата и прозореца на въпросната стая от 15.60 кв.м. било за осветяване на стаята, било по предназначение – излаз на верандата, който извод се споделя напълно и от въззивния съд. В този аспект, е установено, че подсъдимата М. не е искала премахване на вратата и прозореца към своята веранда и не е оспорвала по съдебен ред правото на семейство Р. да имат прозорец и врата към нейната веранда, а от друга страна семейство Р. не са предявявали по съдебен ред претенции да ползват вратата и прозореца по преназначение – за достъп до верандата на М. или за светЛ., която пък претенция на Р. да бъде оспорена от М., първо юридически по исков ред и след това чрез фактически действия, за да се приеме че е налице съставомерност по чл.323, ал.1 от НК. Ето защо и с оглед предходното въззивният съд намира за неоснователни сочените от държавното обвинение доводи, че е неправилен извода на ИРС за това, че между подсъдимата и нейната сестра Н. Р. не е налице спор относно ползването на вратата и прозореца на процесната стая, тъй като според представителя на държавното обвинение такъв спор е налице. В контекста на изложението, въззивният съд намира за неоснователни сочените в допълнителния протест доводи на държавното обвинение, че в процесния случай, деянието е немаловажен случай. В този аспект, правилно ИРС е констатирал, че в обвинителната теза никъде не са изложени мотиви защо е наложен извод, че в случая се касае до значителни вредни последици и наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят извод за по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, като такива са изложени, както бе посочени по –горе в допълнителния протест. Във връзка с предходното, въззивният съд/както правилно е приел и първоинстанционния съд/, намира, че в настоящия случай се касае за точно обратното, а именно по-скоро се касае до маловажен случай, тъй като са поставени прегради, които не са трайно прикрепени към предмета на посегателство, които лесно могат да бъдат премахнати, не е разрушена целостта на стаята, прозореца и вратата са си били на място. Просто е била ограничена видимостта към верандата и съседния двор, които не принадлежат на семейство Р.. Ето защо, както бе посочено по –горе, въззивният съд намира за неоснователни и тези възражения на държавното обвинение.

С оглед изложените съображения и като взе предвид събраните по делото доказателства, и изяснената фактическа обстановка, въззивният съд/ както правилно е приел и първоинстанционния съд/приема, че не се обосновава извод за авторство на деянието в лицето на подсъдимата Л.М., извод че деянието е осъществено на твърдяната от обвинението дата – 17.05.2016г., както и че деянието съставлява немаловажен случай. Ето защо, правилно ИРС е приел, че подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана по възведеното й обвинение. С оглед на което се явява неоснователно искането на държавното обвинение, направено в подадения протест, поддържан впоследствие и в съдебно заседание, проведено пред въззивния съд от участващия по делото прокурор от ОП-Разград, присъдата на ИРС да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за виновна подсъдимата Л. М.М. по предявеното й обвинение в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 08.03.2017г., постановена по нохд № 321/2016г. по описа на РС - Исперих, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1. 2.

MH