Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
петнадесети май |
2017 г. |
в закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев
2. Светла Робева
секретар М. Н.,
с участието на прокурора .., като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев
въззивно внчх дело №105 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл. 328 и сл. НПК
и e образувано
по жалба от тъжителя В.С.И. ***, ЕГН ********** против Присъда №…/10.01.2017 г.
по нчхд №648/2016 г.
Изразява недоволство от постановената оправдателна
присъда и отхвърлянето на предявения граждански иск. Оплакванията са,че
присъдата е необосновано и незаконосъобразна, тъй като от събраните
доказателства се доказва участието на подсъдимия при възникналия инцидент,
който е и инициатор на агресията.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на
нова присъда, с която подс. П. да бъде признат за виновен и уважен гражданският
иск. В жалбата няма направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът адв. Н. поддържа
жалбата. Излага доводи, че СМЕ потвърждава достоверността на твърденията на
пострадалия. Обстоятелството, че свидетелите не са възприели нанасянето на
удара не изключва механизма на нараняването, описан от пострадалия.
Постъпило е писмено възражение против подадената жалба
от адв. Н.Г. – защитник на подс. П.Г.П. ***, ЕГН **********. Излагат се доводи,
че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна. Заявява, че няма
осъществен престъпен състав по чл. 130, ал.1 НК и такова деяние не е извършено
от подсъдимия. Искането е за потвърждаване на присъдата.
В съдебно заседание адв. Г. счита жалбата за
неоснователна. Претендира да му бъдат присъдени разноски.
В последната си дума П. заявява, че се счита за
невинен и иска да се потвърди присъдата.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки
правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Обжалваната присъда е обявена в съдебно заседание на
10.01.2017 г.
Жалбата е постъпила с вх. №717/23.01.2017 г. на РС
Разград.
С разпореждане от 10.02.2017 г. съдът е постановил
изпращане на преписи на заинтересованите страни и изпращане делото на ОС
Разград след изтичане на срока по чл. 319, ал. 1 НПК.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба. Внесена е държавна такса.
С обжалваната Присъда от 10.01.2017 г., постановена по
нчхд №648/2016 г. Районен съд Разград е признал подсъдимия П.Г.П. за невиновен в
това, че на 17.06.2016 г. в с. Осенец е причинил на В.С.И. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК и е оправдан по повдигнатото обвинение. Отхвърлен е и предявеният
граждански иск.
Съдът е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Г.П. е роден на *** *** и е с настоящ
адрес *** и живее в с. Осенец.
Тъжителят и подсъдимият се познавали. От известно
време подсъдимият живеел с бившата съпруга на тъжителя на семейни начала.
На 18.06.2016 г. тъжителят бил в с. Осенец и около 20
часа, заедно със свидетеля Й. Й., отишли пред къщата на св. Д. Х. да му нарежат
дървата, за което били помолени от последния. По това време там бил и
подсъдимият П. П., който също рязал дърва с електрическа резачка пред друга
къща на отсрещната страна на улицата.
Тъжителят отправил реплика срещу подсъдимия, казвайки
му, че резачката е негова и поискал да му бъде върната. Това ядосало подсъдимия
и той се приближил до тъжителя с резачката в ръце - същата първоначално била
включена, но при приближаването на подсъдимия до тъжителя била изключена.
Двамата си разменили реплики, но не се стигнало до по-сериозна развръзка и с
това ситуацията приключила.
Назначена е съдебномедицинска експертиза, която
установява наличието на белег с кафеникава пигментация от непълно завършена
епителизация на кожата по лицевата повърхност на долната част на средна трета
на лява предмишница, леко косо отгоре/надолу и отвън/навътре, заострени краища
и неотпаднала част на белезникава твърда коричка във вътрешната половина, общ
размер 4/0,4 см. Увреждането е причинено от предмет с остър/режещ ръб и
вероятно теглене на острието, което е проникнало сравнително повърхностно в
подкожието. По давност установената травма отговаря да е получена седмица преди
освидетелстването на 24.06.2016г. и към момента на причиняване е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В
съдебното заседание вещото лице уточнява, че нараняването може да е получено от
всякакъв предмет с остър режещ ръб – например стъкло или метал. Размерът на
раната по-скоро сочи на теглене на острието и най-вероятно има динамично
въздействие на това острие. Вещото лице изключва възможността нараняването да е
причинено с електическа резачка.
Разпитани са по делото свидетелите: Й. Й., В. М., М. С.,
Д. И. и Д. Б.. Св. Б. и И. - полицейски служители сочат, че не забелязали кръв
по тъжителя, че се оплакал, че подсъдимия одрал колата му с резачката, че ръката
му е одрана, но не забелязали следи по него. Служителите на полицията не забелязали следи и
по колата. Показанията на св. Й., че подсъдимия порязал тъжителя с машината за
рязане на дърва, че ръката му била обелена има кръв, са в противоречие с
показания на св. Б. и И. и със заключението по СМЕ, което изключва уврежданията
да са били причинени с машина за рязане на дърва. Св. Й. твърди, че е видял
ясно станалото между тъжителя и подсъдимия. св. М. – майка на тъжителя твърди,
че В.И. й показал рана, за която твърдял, че е причинена от подсъдимия. Св. Р.
твърди, че И. имал одраскване, което вече зараствало. Св. П. също твърди, че не
е видял наранявания нито по тъжителя, нито по подсъдимия.
В случая свидетели, за които може да се приеме, че не
са заинтересовани или емоционално или по друг начин обвързани със страните са
служителите на полицията – св. Б. и св. И. и св. П., който е и свидетел на
инцидента. От показанията ми не може да се направи извод, че подсъдимия е
причинил нараняване с нож на посоченото място и в посоченото време на тъжителя.
Очевидно недостоверни са показанията на св. Й., че тъжителя е наранен с машина
за рязане на дърва, а св. М. – майка на тъжителя пресъздава единствено
съобщеното от него – че е наранен с нож от подсъдимия. За това тъжителя не е съобщил на полицаите. Такова
обстоятелство не е възприето и от св. П..
Не се установява от събраните доказателства по
несъмнен начин, че подсъдимия е извършил деянието в което е обвинен от
тъжителя. Присъдата не може да почива на предположение.
Съставът на въззивния съд споделя правните и
фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяната или изменението й.
Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №…/10.01.2017 г. по нчхд №648/2016
г. по описа на Районен съд – гр.
Разград.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
MH