РЕШЕНИЕ № 43

Гр. Разград 12.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Емилиян Грънчаров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 119 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. Е.Н., действащ в качеството му на защитник на подсъдимия А. Н. А., против присъда № 11 / 22.02.2017 г. постановена по нох дело №49/2016 год. на РС-Кубрат, с която съдът е признал подсъдимия А. Недред А., ЕГН **********, за виновен в това, на 24.08.2014 г., в с. Брестовене, обл. Разград, причинил средна телесна повреда на Бекир Неждет КърджА.-на 28 години от с.с., изразяваща се в счупване на тялото на лакътната кост на лявата ръка, довела до трайно затруднение в движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 129 ал. 1 вр. с ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед изхода на делото, подсъдимия А. е осъден да заплати и разноските по делото. В жалбата се излага, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В допълнително депозирани писмени доводи се твърди и необоснованост на присъдата. В тази връзка се твърди, че първоинстанционния съд не обсъдил свидетелските показания и обясненията на подсъдимия. В показанията си пострадА.я категорично заявил, че удара му бил нанесен с бухала. Тези си показания той подържал и пред съда. Свидетелят Ибрям Неджиб съща категорично твърдял, че пострадА.я бил ударен с бухалка и то от група хора, които слезли от няколко автомобила, като категорично не разпознал подсъдимия, който според обвинението се намирал в заведението. Съдът приел, че обвинението било доказано от показанията на св. А.Хакъ, който бил с подсъдимия на една и съща маса и също участвал в инцидента. Районният съд не изследвал с необходимото внимание тези показания, а приел, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Ерол Шукри и Джунейт Хасан. Следвайки стриктно изложените в обвинителния акт обстоятелства и не съобразявайки се с доказателствения материал, а и с назначената съдебно-медицинска експертиза, КРС постановил неправилна и незаконосъобразно експертиза. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен.

Жалбата се подържа в съдебно заседание и от двамата защитници на подсъдимия, на същите основания и със същото искане. Допълнително се сочи, че погрешно е прието, че е без значение оръдието, с което е извършено деянието, както и къде бил ударен подсъдимия – по ръката или по главата.

Участващия по делото прокурор намира жалбата за неоснователна и предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна, законосъобразна и обоснована. Прокурора счита, че съдът изложил обстойни мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не. Констатирал противоречия, но като краен извод приел, че именно подсъдимия е този, който нанесъл удара, довел до съставомерния резултат.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните, на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следно:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.Н.А. е роден на *** г. в гр. Кубрат, с постоянен адрес ***, неженен, с начално образование, неосъждан-има наложено административно наказание по чл. 78а от НК.

Свидетелят Б. Н. К.. е роден на *** ***, обл. Разград, има психично заболяване.

На 24.08.2014 г. свидетеля К.. и свидетеля И. Н. работили в дома на първия с. Брестовене. След като приключили около 16:30 часа, отишли в центъра на селото да се почерпят. Посетили магазина на св. С. К., където св. Н., с пари дадени му от св. К., купил за него една бира, а за св. К..кафе и сода. В същия магазин, на друга маса се намирА. подсъдимия А. Н.А. и свидетеля А. М. Х. В един момент подсъдимия А. и пострадА.я К. започнА.да си разменят обидни реплики. Междувременно на място пристигнА.с автомобили и други лица, роднини и приятели на подсъдимия. Подсъдимият А. грабнал един от столовете и замахнал с него към св. К. За да се предпази последния вдигнал лявата си ръка над главата си. В резултат удара попаднал върху тази ръка. В боя се намесили и други лица, включително и св. А. Х., които нанесли множество удари с твърди предмети, основно по гърба и крайниците на пострадалия Кърджали.

След като боя приключил, собственика на магазина – св. К. – откарал с автомобила си пострадалия до домът му. Междувременно бащата на пострадалия, св. Н. Кърджали, разбрал за побоя и също тръгнал към центъра на селото, но по пътя го срещнал св. Каракаш с автомобила си, където бил и синът му. Когато се прибрали пострадалия се обадил на тел. 112, като малко по-късно пристигнал екип на спешна медицинска помощ гр. Кубрат. След прегледа, пострадалия бил насочен към болницата в гр. Разград за консулт с ортопед, поради съмнение за счупване на левия крайник. Медицинското лице установило, че пострадалия е във видимо нетрезво състояние. Св. Н. К. превозил сина си до МБАЛ-Разград, където бил приет на лечение и изписан на 27.08.2014 г.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза дава заключение за получените от пострадалия увреждания: счупване на тялото на лакътната кост на лявата ръка; рана тип “ламбо“ на палеца на левия крак; кръвонасядане на лява орбита и зад челната линия на окосмяване на главата от лявата страна; множество охлузвания по гърба и крайниците.

По своята медико-биологична характеристика счупването на лакътната кост на лявата ръка обуславя трайно затруднение в движението на левия горен крайник, а останалите увреждания-временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Срока за имобилизация при счупване на средната трета на лакътната кост е 9-10 седмици, като при липса на усложнения, работоспособността се възтановява след 14-18 седмици.

В заключението си вещото лице сочи, че увреждането добре отговаря да е получено по директен механизъм-от силен удар с твърд тъп предмет, при което ръката е заемала предно анатомично положение.

Кръвонасяданията по главата могат да се дължат на удар/и с/върху твърд/и тъп/и предмет/и. локализацията им в лявата половина сочат, че е възможно да са резултат от удари с юмруци, нанесени с дясна ръка на нападателя, ако се е намирал лица в лица или във фронтална равнина на пострадалия.

Множествените охлузвания са резултат от тангенционалното действие на тъп/и или тъпоръбест предмет при което се свлича повърхностния кожен слой, като не може да се изключи тези в областта на десния лакът и двете колена да са резултат от динамично приземяване на терена-падане с плъзгане.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия А. Н.А., от чието заключение се установява, че по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При осъществяване на деянието, дълбочината на преживяванията на подсъдимия не достига интензивността, характерна за афективно реагиране, поведението е пряко свързано и изводимо от конкретната обстановка. Няма данни за физиологичен и патологичен афект.

В хода на съдебното следствие, първоинстанционият съд назначил съдебно-психиатрична експертиза на пострадалия Бекир Кърджали. В заключението си вещото лице сочи, че същия е диспансеризиран към Психиатричното отделение гр. Разград с диагноза Емоционално нестабилна личност от м.юни 2014 г., което е вид разстройство на личността, т.н. психопатии от различни класификации. По време на инцидента Б. К. е бил в обикновено алкохолно опиване, тъй като липсват достатъчно събрани данни за обективно установени белези на качествено разстройство на съзнанието. Заболяването, както и обикновеното алкохолно опиване, не му пречат да възприема правилно фактите и обстоятелствата, свързани с делото и дава достоверни обяснения. Лицата с личностово разстройство, както при Бекир Кърджали , са с по-голяма чувствителност към алкохола и реагират не само с повишена реактивност, но проявяват и особености в клиничната картина на опиването. Действат импулсивно без да се съобразяват с последствията. Поведението им обикновено е съчетано с неустойчиво и капризно настроение и способността им да предвиждат и планират е минимална. Изблиците на интензивен гняв могат да доведат до поведенчески избухвания, до агресивни прояви и се провокират лесно, особено когато такъв тип импулсивни действия не се приемат и се отхвърлят от останалите.

Идентична фактическа обстановка установил и първоинстанционният съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът анализирал установените по делото противоречия при гласните доказателства и изложил подробни мотиви кои доказателства приема и кои не приема, и защо. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанциониня съд съображения относно констатираните противоречия.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът не анализирал събраните гласни доказателства. Това, както бе посочено по-горе, не е вярно. В мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно това, защо съдът приема, че удара е нанесен не с бухалка, а със стол. За да стигне до този извод съдът се позовал на показанията на св. А. Х, приобщени по надлежния ред. От показанията на този свидетел се установява, че действително на мястото се пристигнали и няколко 14-15 годишни момчета от махалата, които също се включили в боя, като при суматохата пострадалия получил множество удари. Довелият до съставомерните последици удар обаче е нанесен още в началото от подсъдимия Али.

В жалбата се твърди, че св. И. Н. не разпознал подсъдимия А. да е присъствал на местопроизшествието. В дадените от този свидетел обаче показания на досъдебното производство / л. 11/, същия категорично сочи, че подсъдимия е бил на мястото и нанесъл няколко удара на пострадалия. В съдебно заседание, след прочитане на показанията му от досъдебното производство, свидетеля първоначално потвърдил верността на казаното от него, а после го отрекъл. Настоящата инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Н., дадени на досъдебното производство. Показанията са снети един месец след случая и съответстват както на показанията на св. Б. К., така и на показанията на св. А.Х. от ДП, които също са снети около месец и половина след случая и са приобщени по надлежния ред, както и на заключението на СМЕ.

Въззивната инстанция не приема и възражението, че първоинстанционният съд не се съобразил със заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Изводите на съда са съобразени със заключението на вещото лице по тази експертиза, където е опасан механизма на причиняване на увреждането, който пък е изяснен със събраните по делото гласни доказателства.

Първоинстанционният съд правилно не е дал вяра на показанията на свидетелите Е. Ш. и Д. Х.. Показанията им, че подсъдимия не е удрял пострадалия се опровергават от останалите събрани по делото гласни доказателства / показанията на св.Б. К., Н., А.Х/.

Въззивната инстанция приема, че в показанията си св. А. Х. най-точно описва как се е развила ситуацията, като заявява, че подсъдимия А. Н., посегнал със стол към главата на пострадалия, който вдигнал ръка да се предпази и от удара паднал на земята. Съдът приема, че именно от този удар са последвали съставомерните последици.

При така установеното от фактическа страна деянието на подсъдимия Али Н.Али е квалифицирано правилно. С действията си същия е осъществил от обективна и от субективна страна състав на престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 от НК.

От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимия замахнал със стол към главата на пострадалия, който вдигнал лявата си ръка да се предпази, като така с тази част на лявата си ръка поел удара, в резултат на което настъпило счупване на тялото а лакътната кост на лявата ръка, което довело до трайно затруднение в движението на този горен крайник, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Налице е причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

От субективна страна дееца е действал при форма на вината – пряк умисъл.

За престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, законодателят предвидил наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд отчел наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което наложил наказание лишаване от свобода към възможният минимум от три месеца. След като констатирал, че са налице формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед изхода на делото, съдът осъдил подсъдимия да заплати и сторените по делото разноски.

При тези обстоятелства настоящият съдебен състав счита възраженията срещу същата за неоснователни и недоказани.

При служебната проверка не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на проверяваната присъда, поради което и същата следва да бъде потвърдена .

Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК, Разградския окръжен съд, в настоящия си състав, намери, че присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна и обоснована, поради което

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 11 /22.02.2017 г. постановена по нох дело № 49 / 2016 г. по описа на РС-Кубрат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.

НР