РЕШЕНИЕ № 49

Гр. Разград 22.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: Светлана Лазарова

Прокурор: Антония Донева

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ван дело № 126 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Решение № 25 / 28.03.2017 г., постановено по ан дело № 311/2016 г., РС-Кубрат признал обвиняемия Н.А.М. за виновен в това, че на 01.03.2016 г. в с. Севар, обл. Разград, извършил непристойни действия, изразяващи се в отправяне на неприлични жестове към А.М.С.и А.А.Х.и двамата от с. Севар. -“аз вас двамата ще ви изгоря и ще ви убия“; “ще ти ударя една глава и ще те убия“; “ ще те унищожа“, както и нанасяне на удари по тялото на А.М.С. от с. Севар с метално кошче за боклук- грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. с чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Недоволен от решението Н.А.М. го обжалва чрез защитника си адв. С.Д., като незаконосъобразно,необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че в случая е налице несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК, а е налице едно обикновено сбиване между близки роднини, поради лоши лични отношения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което обвиняемия М. да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на жалбоподателя адв. С.Д., на същите основания и със същите искания. Допълнително се изтъкват допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В условията на алтернативност се иска, в случай, че са констатирани нови фактически положения, свързани с причиняване на телесна повреда, да се отмени обжалваното решение, а делото да се върне на РП-Кубрат.

Участващият по делото прокурор от ОП – Разград намира жалбата за неоснователна. Счита, че описаната в постановлението фактическа обстановка е основана на събраните по делото доказателства, а дадената правна квалификация е правилна и обоснована. В заключение се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните при което констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение РС – Кубрат приел следната фактическа обстановка:

От доказателствата по делото се установява, а и не е спорно, че свидетеля .С. е чичо на обвиняемия Н.А.М.,***, и от дълги години са във влошени семейни отношения във връзка с наследствени земи и селскостопански инвентар.

На 01.03.2016 г. около 16:30 часа, св. С., заедно със свой съсед – свидетеля А.Х., тръгнА.към спортната зала в с. Севар, за да се разходят и евентуално да гледат играещите там футбол. Пътят им минавал покрай къщата на техния съселянин св. А.М.. Пред дома на последния, тримата спрели, за да разговарят. По същото време по улицата, където бил дома на св. М., с лекия си автомобил минал обвиняемия Н.М.. Движейки се покрай свидетелите С. и Х., без каквито и да били повод и причина, и без да е бил провокиран по какъвто и да е начин от тях, обвиняемия М. им показал неприличен жест - среден пръст. Възмутени от поведението на М., свидетелите продължили да разговарят, стараейки се да игнорират М.. Скоро след това обаче обвиняемия отново минал покрай тях с автомобила си и отново без никакъв повод и причина им показал среден пръст. Така обвиняемият М. минал около 5-6 пъти пред дома на св. М., като без повод и причина показвал среден пръст на свидетелите С. и Х..

При последното преминаване, М. спрял автомобила до тримата свидетели. Отново без повод и причина, и без да бъде провокиран по какъвто и да е начин от тях, им отправил ругатни и закани, казвайки: “аз вас ще ви изгоря, ще ви убия”, след което продължил с колата си. Така изречената от обвиняемия М. закана била възприета както от свидетелите С. и Х., така и от свидетеля М., и възбудила силно възмущение у тях.

Свидетелите С. и Х. решили да се прибират, но до спирката в селото били застигнати от автомобила управляван от М.. Този път той спрял и излязъл от колата, след което се приближил се до своя чичо и му казал: “ще ти ударя една глава и ще те убия”. Свидетелят С. помолил племенника си да не се занимава с него. Обвиняемият М. пресякъл пътното платно и отишъл до магазина, намиращ се до спирката. Там в този момент били свидетелите М.К.,Ю.Х.и други съселяни. Обвиняемия М. се обърнал отново към С. казвайки му на висок тон “ще те унищожа”. След това взел кошче за боклук, представляващо празна тенекия от сирене, използвана като кофа за смет и отишъл отново при св. С., като отново без повод и причина, и без да е бил провокиран от С. му нанесъл два - три удара с тенекията по ръката и главата. Свидетелят С. решил да се отбранява от племенника си и успял да извади джобно ножче, но от ударите нанесени от М., паднал на земята. М. продължил да нанася удари и с юмрук по главата на падналия си родственик, но получил порезна рана от ножчето. Впоследствие на помощ се притекли св. К. и други съселяни, които успели да издърпат обвиняемия М., който си тръгнал.

По-късно от РУМВР гр. Кубрат бил внесен в РС-Кубрат акт за констатирана проява на дребно хулиганство срещу М. и С., въз основа на който било образувано а.н. дело № 54/2016 год. по описа на РС- Кубрат, приключило с определение за прекратяване на съдебното производство и изпращане на преписката на РП - Кубрат по компетентност.

Не се спори също така, че в РС – Кубрат, във връзка с посочения инцидент на 01.03.2016 год. в с. Севар, са били образувани две наказателни дела от частен характер – н.ч.х дело № 87/2016 год. с тъжител .С. и подсъдим Н.М. и н.ч.х. дело № 114/2016 год. с тъжител Н.М. и подсъдим .С.. Поради оттегляне на тъжбите и двете производства са прекратени.

Очертаната фактическа обстановка, Кубратския районен съд приел въз основа на всички събрани по делото доказателства, приобщени по надлежния ред и преценени в съответствие с разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК. Тази фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция пред която не са правени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

Първоинстанционният съд изложил обстойни мотиви относно това на кои доказателства дава вяра и защо и кои не кредитира и защо. Тези съображения също изцяло се споделят и от въззивната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

При тези фактически констатации правилно Районния съд приел, че с действията си обвиняемия М. осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция споделя и изложените от първоинстанционния съд съображения относно обективната страна на деянието.

След като установил наличието на формалните предпоставки на чл. 78а от НК, съдът признал обвиняемия М. да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, освободил го от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в предвидения минимален размер от 1000 лв.

По жалбата:

На първо място в жалбата се изтъква, че първоинстанционния съд не обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, без да се сочи никаква конкретика в тази връзка. Въззивната инстанция намира това оплакване за неоснователно. Както вече бе посочено по-горе, в мотивите си първоинстанционният съд направил анализ на събраните по делото доказателства, като същите са обсъдени поотделно и в съвкупност, включително и обясненията на обвиняемия М.. От това, че съдът не е дал изцяло вяра на дадените от обвиняемия обяснения, не може да се извлече извод за липса на анализ на доказателствата.

На следващо място се изтъква, че деянието е несъставомерно по чл. 325, ал. 1 от НК. Не било налице визираното от закона грубо нарушаване на обществения ред. Липсвала и цел да се демонстрира явно неуважение към обществото, а било налице обикновено сбиване между близки роднини.

Въззивната инстанция намира това оплакване за частично основателно.

По отношение съставомерността на деянието на обвиняемия, въззивната инстанция намира, че същият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

От обективна страна по делото е установено по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият М. е отправял ругатни и закани към свидетелите С.и Х.. На няколко пъти отправял неприлични жестове към свидетелите, показвайки им среден пръст. Ударил с кошче за боклук и с юмрук своя чичо. Тези действия подсъдимия извършил на публично място. Те били възприети и от други лица, и предизвикА.тяхното възмущение.

Въззивната инстанция намира, че описаните по-горе обективни действия, извършени от подсъдимия, покриват основания признак на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. От поведението на обвиняемия може да се извлече категоричен извод за демонстрация на явно неуважение към обществото.

Неоснователно защитата на обвиняемия твърди, че в случая е налице проява на дребно хулиганство. Именно в това се изразява един от разграничителните критерии при квалификацията на деянието между чл. 1, ал. 2 от УБДХ и чл. 325, ал. 1 от НК. В разпоредбата на НК е използван термина “непристойни действия“, а в УБДХ “ непристойна проява“, като макари и неизчерпателно са описани някои от възможните прояви.

Въззивната инстанция намира, че в случая са налице непристойни действия по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, като при извършването им обвиняемия М. е проявил и упоритост. В този смисъл е налице по-висока степен на обществена опасност на извършеното от обвиняемия М..

По отношение на мотивите за извършване на деянието, въззивният съд намира, че действително е налице личен мотив, предвид наличните данни за предварително влошени отношения между обвиняемия и неговия родственик – св. Съдъков, а и със свидетеля Х..

По отношение формата на вината, въззивната инстанция не споделя становището на първоинстанционният съд, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. При анализа на конкретната фактическа обстановка, съдът намира, че предвид мотивите от които обвиняемия е бил воден, то деянието е извършено при форма на вината – евентуален умисъл.

Макар и деянието да е извършено при друга форма на вината, то това не се отразява на крайния извод, който е за потвърждаване на обжалваното решение.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАДАВА Решение № 25 / 28.03.2017 г., постановено по ан дело № 311 / 2016 г., РС-Кубрат.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.