РЕШЕНИЕ № 57

Гр. Разград  05.07.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на пети юни две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА                                                                      

                                                                                                                ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: Светлана Лазарова                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внчх дело № 129 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

         С присъда № 73 / 21.02.2017 г. по нчх дело № 243 / 2016 г., РС-Разград признал подсъдимия И.В.Я. ***, за виновен в това, че на 19.10.2015 г. в гр. София, и на 28.10.2015 г. в гр. Разград, разгласил позорни обстоятелства  по отношение на М.С.С. ***, в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на служебните й задължения, а именно, че злоупотребявала в своя полза и в полза на свои близки  с делегирания й бюджет, че без да посещава работното си място, в продължение на десет месеца получава трудовото си възнаграждение, че разходва безотчетно получаваните средства от отдадените  под аренда земи на училището, че раздава от същите тези земи на свои близки, и й приписал престъпление, че в качеството й на директор на СОУ “ Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Завет издава фалшиви дипломи и възпрепятства правосъдието, като укрива записи от камери, разположени на територията на училището, необходими за разкриване на извършителя на телесна повреда на сина на подсъдимия – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на глоба в размер на 3 500 лв. и наказание “Обществено порицаване“, което да се изпълни чрез публикуване на присъдата в местния печат.

          На основание чл. 45 от ЗЗД, с присъдата, съдът осъдил подсъдимия И.В.Я. да заплати на М.С.С. сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, неимуществени вреди, както и сумата 512 лв., представляваща разноски по делото. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 100 лв. по сметка на РС-Разград.

         Жалбата се подържа и в съдебно заседание от процесуалният представител на тъжителя на същите основания и със същите искания. Подсъдимия в лично изявление подържа становището на защитника си. Твърди, че като свободен гражданин е изразил мнение, без да иска да наклевети някого. Иска да бъде взето предвид постановление на зам.окръжен прокурор относно укриване на записи от камери.. Твърди, че жалби писал както той, така и съпругата му и не знаел точно от коя от жалбите била засегната пострадалата. В заключение иска да бъде оправдан.

        Процесуалният представител на въззиваемата страна иска потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразно.Твърди се, че в хода на проведеното наказателно производство обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.

         В последната си дума подсъдимия заявява, че предоставя на съда да вземе решение и иска оправдателна присъда.

         Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

         Производството пред РС-Разград е образувано по постъпила тъжба, подадена от М.С.С., с която И.В.Я. е обвинен в това, че разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление на тъжителката, в качеството й на длъжностна лице – Директор на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Завет, при изпълнение на служебните й задължения. С разпореждане от 20.04.2016 г., постановено по образуваното  нчх дело № 234/2016 г., РС-Разград квалифицирал деянието по чл. 148, ал. 2 от НК, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, но приел нередовност на тъжбата и дал срок за поправянето й. На 28.04.2016 г. тъжителката депозирала допълнителна молба, във връзка с дадените й указания. С разпореждане от 25.08.2016 г., постановено по нчх дело № 234/2016 г., съдът дал ход на тъжбата, като квалифицирал деянието по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

         С Протокол от 13.09.2016 г. е сменен съдия-докладчика по делото с нов такъв, който впоследствие произнесъл и обжалваната присъда, с която обаче съдът не се произнесъл по приетата първоначално правна квалификация -  чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, приемайки, че подсъдимия извършил престъпление чл.148, ал.1, т.3, пр. 1,  във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. По този начин на практика съдът смесъл съставите на две различни престъпления – обида и клевета. В чл. 147, ал. 1 от НК се съдържа основаният състав на престъплението клевета. В чл. 148, ал. 1 от НК се съдържат различните квалифицирани състави на престъплението обида. С разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от НК се препраща към чл. 148, ал. 1 от НК, при същите квалифицирани състави за престъплението клевета. За различните квалифицирани състави са предвидени и различни наказания. За престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, каквато е първоначално дадената квалификация, предвиденото наказание е глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. С присъдата си съдът не е обсъждал това наказание, тъй като е приел невъзможната квалификация по чл.148, ал.1, т.3, пр. 1,  във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. За престъплението клевета по чл. 147, ал. 1 от НК, предвиденото наказание е от три хиляди до седем хиляди лева и обществено порицание а за квалифицирания състав на престъплението обида по чл.148, ал.1, т.3, пр. 1 от НК е предвидено наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. От мотивите към присъдата не може да се установи в рамките на кое от предвидените наказания е определено наказанието на подсъдимия.

          В обжалваната присъда съдът приел, че подсъдимия извършил деянието на 19.10.2015 г. в гр. София и на 28.10.2015 г. в гр. Разград, но не посочил нито цифром, нито словом, квалификация на деянието като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. В мотивите също липсват съображения в тази връзка.  

         Съобразявайки всичко гореизложено, въззивната инстанция намира, че дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на деянието не съответства на установените фактическите обстоятелства, а това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия- основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на съшия съд за ново разглеждане от друг състав.

         При това положение въззивната инстанция не следва да разглежда въззивната жалба по същество.

         Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ изцяло присъда № 73 / 21.02.2017 г., постановена по нчх дело № 243 / 2016 г. по описа на РС-Разград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

        

 

        Председател:                             Членове: 1.                            2.