РЕШЕНИЕ № 57
Гр. Разград 05.07.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на пети юни две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА
НЕЙЧЕВА
Секретар: Светлана Лазарова
Като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ
внчх дело № 129 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по глава двадесет и
първа от НПК.
С присъда № 73 / 21.02.2017 г. по нчх дело № 243 /
На основание чл. 45 от ЗЗД, с
присъдата, съдът осъдил подсъдимия И.В.Я. да заплати на М.С.С. сумата 2500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 148, ал. 1,
т. 3, предл. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, неимуществени вреди, както и сумата
512 лв., представляваща разноски по делото. С присъдата подсъдимия е осъден да заплати
и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 100 лв. по сметка на
РС-Разград.
Жалбата се подържа и в съдебно
заседание от процесуалният представител на тъжителя на същите основания и със
същите искания. Подсъдимия в лично изявление подържа становището на защитника
си. Твърди, че като свободен гражданин е изразил мнение, без да иска да
наклевети някого. Иска да бъде взето предвид постановление на зам.окръжен
прокурор относно укриване на записи от камери.. Твърди, че жалби писал както
той, така и съпругата му и не знаел точно от коя от жалбите била засегната
пострадалата. В заключение иска да бъде оправдан.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна иска потвърждаване на присъдата, като правилна и
законосъобразно.Твърди се, че в хода на проведеното наказателно производство
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.
В последната си дума подсъдимия
заявява, че предоставя на съда да вземе решение и иска оправдателна присъда.
Съдът прецени доказателствата по
делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие
следното:
Производството пред РС-Разград е
образувано по постъпила
тъжба, подадена от М.С.С., с която И.В.Я. е обвинен в това, че разгласил
позорни обстоятелства и приписал престъпление на тъжителката, в качеството й на
длъжностна лице – Директор на СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Завет, при
изпълнение на служебните й задължения. С разпореждане от 20.04.2016 г.,
постановено по образуваното нчх дело №
234/2016 г., РС-Разград квалифицирал деянието по чл. 148, ал. 2 от НК, вр. с
чл. 147, ал. 1 от НК, но приел нередовност на тъжбата и дал срок за поправянето
й. На 28.04.2016 г. тъжителката депозирала допълнителна молба, във връзка с
дадените й указания. С разпореждане от 25.08.2016 г., постановено по нчх дело №
234/2016 г., съдът дал ход на тъжбата, като квалифицирал деянието по чл. 148,
ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
С Протокол от 13.09.2016 г. е сменен
съдия-докладчика по делото с нов такъв, който впоследствие произнесъл и обжалваната
присъда, с която обаче съдът не се произнесъл по приетата първоначално правна
квалификация - чл. 148, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, приемайки, че подсъдимия извършил престъпление
чл.148, ал.1, т.3, пр. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. По този начин
на практика съдът смесъл съставите на две различни престъпления – обида и
клевета. В чл. 147, ал. 1 от НК се съдържа основаният състав на престъплението
клевета. В чл. 148, ал. 1 от НК се съдържат различните квалифицирани състави на
престъплението обида. С разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от НК се препраща към
чл. 148, ал. 1 от НК, при същите квалифицирани състави за престъплението
клевета. За различните квалифицирани състави са предвидени и различни
наказания. За престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с
чл. 147, ал. 1 от НК, каквато е първоначално дадената квалификация,
предвиденото наказание е глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и
обществено порицание. С присъдата си съдът не е обсъждал това наказание, тъй
като е приел невъзможната квалификация по чл.148, ал.1, т.3, пр. 1, във вр.
с чл. 147, ал. 1 от НК. За престъплението клевета по чл. 147, ал. 1 от НК,
предвиденото наказание е от три хиляди до седем хиляди лева и обществено
порицание а за квалифицирания състав на престъплението обида по чл.148, ал.1,
т.3, пр. 1 от НК е предвидено наказание
глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. От мотивите
към присъдата не може да се установи в рамките на кое от предвидените наказания
е определено наказанието на подсъдимия.
В обжалваната присъда съдът приел, че
подсъдимия извършил деянието на 19.10.2015 г. в гр. София и на 28.10.2015 г. в
гр. Разград, но не посочил нито цифром, нито словом, квалификация на деянието
като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. В мотивите също липсват
съображения в тази връзка.
Съобразявайки всичко гореизложено,
въззивната инстанция намира, че дадената от първоинстанционният съд правна
квалификация на деянието не съответства на установените фактическите
обстоятелства, а това представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия- основание
по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на
делото на съшия съд за ново разглеждане от друг състав.
При това положение въззивната
инстанция не следва да разглежда въззивната жалба по същество.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 73 / 21.02.2017
г., постановена по нчх дело № 243 /
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.