Р Е Ш Е Н И Е № 55

Гр. Разград, 08.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря Светлана Лазарова и прокурора АНТОНИЯ ДОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 156 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

С Присъда № 173/06.04.2017 г., постановена по НОХД № 166/2017 г., Разградският районен съд е признал подсъдимия К.П.Ж. ***, ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от м. ноември 2012 г. до м. януари 2015 г. включително, в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, след като е осъден с решение № 55/28.02.2007 г. по гр. дело № 1403/2006 г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 28.03.2007 г., да издържа свои низходящи – малолетните си деца П.К.П. и М.К.П., родени на *** г., като изплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв.за всяко от тях, чрез тяхната майка и законен представител Татяна Маринова Г. ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно:

- За периода от м. ноември 2012 г. до м. октомври 2013 г. в размер на 12 месечни вноски, на стойност 720 лв. за детето П.К.П. и 12 месечни вноски, на стойност 720 лв. за детето М.К.П., на обща стойност 1440 лв. и

- За периода от м. януари 2014 г. до м. януари 2015 г. в размер на 13 месечни вноски, на стойност 780 лв. за детето П.К.П. и 13 месечни вноски, на стойност 780 лв. за детето М.К.П., на обща стойност 1560 лв., всичко на обща стойност 3 000 лв., като деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал.1 НК, поради което на осн. чл. 54 НК му е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: а/ задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от три години; б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; в/ безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа годишно за срок от три поредни години, и наказание обществено порицание.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. М.Е. *** – защитник на подсъдимия К.П.Ж., в която се твърди, че тя е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград счита жалбата за неоснователна и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Частните обвинители П.К.П. и М.К.П. чрез назначените си повереници адв. И.И. и адв. М.П. ангажират становище за неоснователност на жалбата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. К.П.Ж. и св. Татяна Маринова Г. са родители на децата П.К.П. и М.К.П., родени на *** г.

С Решение № 55/28.02.2007 г. по гр.дело № 1403/2006 г. по описа на Районен съд-гр.Разград, влязло в сила на 28.03.2007 г., подс. К.Ж. бил осъден да заплаща на децата си П.К.П. и М.К.П. месечна издръжка в размер на 60 лева за всяко от децата, чрез тяхната майка и законна представителка Татяна Маринова Г. /л. 56 от ДП/.

Подс. Ж. е осъждан три пъти за престъпления по чл. 183, ал. 1 и по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК: по НОХД № 447/2008 г. на РРС, по НОХД № 153/2010 г. на РРС и по НОХД № 396/2012 г. на РРС, влязла в сила на 03.07.2012 г.

През периода м. ноември 2012 г. - м. януари 2015 г. включително подс. Ж. не заплащал редовно дължимата издръжка.

За времето от м. ноември 2012 г. до м. октомври 2013 г. не платил 12 месечни вноски - по 720 лева за всяко дете, или общо 1 440 лева.

За времето от м. януари 2014 г. до м. януари 2015 г. не платил 13 месечни вноски - по 780 лева за всяко дете, или общо 1 560 лева.

Общо дължимата сума от 3000 лева изплатил на части след образуване на настоящото наказателно производство.

Установено е, че до 02.12.2013 г. подс. Ж. е бил в трудови правоотношения с различни работодатели / вж. справка от ТД на НАП – Варна на л. 75 – л. 78 от ДП/. След това заминал на работа в чужбина. Притежава два леки автомобила / л. 21 от ДП/. Има други две деца – Максим Калоянов П., р. 19.08.2009 г. и Габриела К.П., р. 17.01.2007 г. /л. 52 – л. 53 от ДП/. Не е регистриран в Бюрото по труда – Разград и не е получавал социални помощи /л. 58, л. 32 от ДП/.

Горните фактически положения се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствената съвкупност е изобилна и безпротиворечива, и установява по еднопосочен начин всички елементи от предмета на доказване.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Няма основания за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд не констатира противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея с оглед обсъждането на заключението на съдебно-счетоводната експертиза за дължимост на 50 месечни вноски за 6000 лева. Известно е, че заключението на вещото лице не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а служи за изясняване на някои обстоятелства по делото. В случая дори изобщо не е било необходимо назначаване на експертиза, тъй като за изчисляването на дължимата издръжка не са били необходими специални знания. Въззивната инстанция, която дължи самостоятелен анализ на фактите по делото, не възприема заключенията на икономическите експертизи и не ги цени като източник на доказателствена информация. Определянето на размера на неплатеното задължение се извършва с елементарен аритметичен сбор.

Не е налице нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, поради частичния препис на обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително мотивите преповтарят фактическите положения по обвинителния акт, но това не пречи да се разбере и провери волята на съда. Още повече, че фактите не са сложни и не биха могли да бъдат очертани по друг начин.

По същество РРС е приложил правилно материалния закон. Верен е крайният извод за обективна и субективна съставомерност по чл. 183, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Подс. Ж. е бил осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа своите низходящи – непълнолетните П. и М., и не е изпълнявал задължението си в размер на повече от две месечни вноски. Действал е с пряк умисъл, като е съзнавал, че дължи издръжка на децата си П. и М., и не я е плащал редовно и точно, въпреки възможностите за това. С оглед предходното осъждане на подсъдимия по НОХД № 396/2012 г. на РРС, настоящото деяние се явява извършено в условията на повторност и получава правна квалификация по чл. 183, ал. 4 НК. Извършените от подсъдимия две деяния /всяко от които продължено/ осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, с обективна и субективна връзка между тях, което ги определя като единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

Неоснователен е доводът за несъставомерност на деянието от субективна страна поради обективна невъзможност за плащане на присъдената издръжка. Подс. Ж. има имущество, което може да осребри /леки автомобили/ и очевидно реализира доходи. Вярно е, че липсват доказателства, а и такива не могат да се съберат, за трудовото му възнаграждение в чужбина. Но от показанията на неговата тъща Александра Гълъбова се изяснява, че той работи и дава парични средства, които тя изпраща на св. Татяна Г., следователно е в състояние да погасява задълженията си към децата М. и П..

Защитата отрича престъпния характер на деянието на подс. Ж., позовавайки се на чл. 9, ал. 2 НК, което не се споделя и от въззивния съд. Липсата на вредни последици не прави деянието малозначително. Подс. Ж. е бил осъждан три пъти за неплащане на издръжката за децата му П. и М.. Престъплението е продължавано и е извършено през дълъг период. Всички тези факти не само не изключват обществената опасност на деянието, а напротив – завишават я.

При индивидуализацията на наказанието въззивният съд намери, че е приложим фактическият състав по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК. Подс. Ж. е трудово ангажиран, има други две деца, малолетни, и е изплатил изцяло задължението за издръжка на децата си П. и М.. Наред с това наказателното преследване срещу него продължава повече от 3 години, което е неразумно дълъг срок. Тези многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства обуславят несъразмерна тежест и на минималното предвидено наказание пробация. Съдът взе предвид факта, че подсъдимият се намира в чужбина, при което биха се привели в действие последиците по чл. 43а, т. 2 НК, а изтърпяването на наказание лишаване от свобода би довело до тежки последици за четирите ненавършили пълнолетие деца на подсъдимия. Предвид това определеното от РРС наказание следва да бъде заменено с глоба. За съответен на извършеното престъпление въззивният съд намери максималния й размер от 500 лв. Той е съобразен с критериите по чл. 47, ал. 1 НК, като самият вид на наказанието е достатъчно снизходителен.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 173/06.04.2017 г., постановена по НОХД № 166/2017 г. по описа на Разградския районен съд, в ЧАСТТА относно наложеното наказание, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК ЗАМЕНЯ наказанието пробация с ГЛОБА в размер на 500 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.