Р Е Ш Е Н И Е № 73

Гр.Разград, 26.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

с участието на секретаря М. Н. и прокурора Огнян Дамянов като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД №161 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 141 от 27.03.2017г. по НОХД № 219/2017г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимите Ш.Х. Юсув и И.Х. Юсув са признати, както следва:

Подсъдимият Ш.Х. Ю. за ВИНОВЕН в това, че:

на 05.03.2017 г. в гр. Разград, в съучастие като извършител с И.Х.Ю. *** /също извършител/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, нанасяне на удари с юмруци по главата и тялото на Е.Г.И. и Илиан Г. ***, като побоят е нанесен на публично място - на кръстовището на бул. „Априлско въстание“ и ул. „Странджа“ – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца, както и обществено порицание и в това, че на 05.03.2017 г. в гр. Разград, в съучастие като извършител с И.Х.Ю. *** /също извършител/ причинил телесни повреди на повече от едно лице – на две лица, а именно: на Е.Г. *** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трета дланна кост на дясна ръка /рентгенологично/ с налагане на гипсова имобилизация, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник и на И= Г. *** – лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в челна област с рана в дясната половина и охлузване върху гърба на дланно-пръстовата става на четвърти пръст на дясна ръка и в най-горната част на оста на показалеца на лява ръка, които по своята медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Ш.Х. Ю. е определено едно общо наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл. 66, ал. 1 от НК и на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено към определеното общо наказание и наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел и отпечатване в местния печат.

Подсъдимият Ш.Х. Ю. е признат за НЕВИНЕН да е осъществил деянието в условията на повторност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и чрез управляване на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил Фиат Брава, с рег. № РР 2642 АР чрез викове, свирене с клаксон, хвърляне на пластмасова бутилка по лек автомобил Ауди А3 с рег. № РР 8531 ВС и го оправдава по този пункт от обвинението.

Подсъдимият И.Х. Ю. за ВИНОВЕН в това, че: на 05.03.2017 година в гр. Разград, в съучастие като извършител с Ш.Х.Ю. *** /също извършител/, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанасяне на удари с юмруци по главата и тялото на Е.Г.И. и И. Г. ***, като побоят е нанесен на публично място - кръстовището на бул. „Априлско въстание“ и ул. „Странджа“, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца, както и обществено порицание и в това, че на 05.03.2017 г. в гр. Разград, в съучастие като извършител с Ш.Х.Ю. *** /също извършител/ причинил телесни повреди на повече от едно лице – на две лица, а именно: на Е.Г. *** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трета дланна кост на дясна ръка /рентгенологично/ с налагане на гипсова имобилизация, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник и на И. Г. *** – лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в челна област с рана в дясната половина и охлузване върху гърба на дланно-пръстовата става на четвърти пръст на дясна ръка и в най-горната част на остта на показалеца на лява ръка, които по своята медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца, както и обществено порицание.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия И.Х. Ю. е определено едно общо наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено към така определеното общо наказание и наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред колектива на учебното заведение, където учи подсъдимия.

Подсъдимият И.Х. Ю. за НЕВИНЕН да е осъществил деянието в условията на повторност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и чрез управляване на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил Фиат Брава, с рег. № РР 2642 АР чрез викове, свирене с клаксон, хвърляне на пластмасова бутилка по лек автомобил Ауди А3 с рег. № РР 8531 ВС и го оправдава по този пункт от обвинението.

С присъдата, РСР е постановил веществените доказателства по делото - компакт диск, съдържащ видеофайлове с видеозаписи от камера №3 на „СОД-Разград“, находяща се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ в близост до кръстовището с ул. „Симеон“ да остане приложено по делото.

С присъдата, подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РУ на МВР гр. Разград, сумата 530,49 /петстотин и тридесет лева и 49 ст./ лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 170.00 /сто и седемдесет лева/, представляваща разноски в съдебното производство.

Против посочената присъда на Районен съд – Разград е постъпила въззивна жалба, подадена от подсъдимите Ш.Х. Ю. и И.Х. Ю. В същата се сочи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, неправилна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания са явно несправедливи. Въззивната жалба е бланкетна. В същата се прави искане, въззивният съд да извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и да упражни правомощията си на въззивна инстанция в зависимост от констатираните пороци.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, подсъдимите се явяват лично и заедно със защитника си, адвокат Р.К. ***. Заявяват, че поддържат изцяло подадената въззивна жалба, както и доводите в същата. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимите в извършване на процесните престъпления за които са обвинени, като в тази насока сочат доводи, че не са налице доказателства, че подсъдимите са извършили процесните престъпления и присъдата на РРС почивала на предположения. Алтернативно се прави искане да бъде приложен чл.55 НК относно наложените на подсъдимите от РРС наказания.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград заявява, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена и, че се съгласява напълно с изложените от РРС мотиви в обжалвания съдебен акт.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Установено е, че подсъдимите Ш.Х.Ю. и И.Х.Ю. са двама братя. Подсъдимият Ш. Ю. е правоспособен водач на МПС.

Установено е, че на 05.03.2017г. около обяд подсъдимите са отишли до Средношколското общежитие в гр. Разград, където се срещнали със свидетелките Г. Х. и нейната сестра Б. Х. Четиримата се качили в л.а. „Фиат Брава“ с рег. № РР 2642 АР, за да се разходят до местността „Пчелина“. Лекият автомобил бил ползван от св. Г. Х. Подс. Ш. Ю. седнал да управлява автомобила, подс. И. Ю. - до него на предна дясна седалка, а двете свидетелки седнали на задната седалка. Около 12.40часа вече се движели се по бул.Априлско въстание, посока с. Гецово. На кръстовището с ул.Странджа, при червен сигнал на светофара спрели в дясното платно, предназначено за движещи се направо пътни превозни средства. Непосредствено след тях от лявата страна на автомобила им спрял лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № РР 8531 ВС, който се управлявал от св. И. И.. До него на предна дясна седалка пътувал св. Р. Г.. При светването на зеления сигнал на светофара св. И. И., потеглил рязко, изпреварил автомобила на подсъдимите и се престроил в тяхната лента за движение, като започнал рязко да намалява движението си, след което рязко да ускорява и така до следващото кръстовище с ул.Перистър, където пристигнал пръв. Подсъдимите докато се движели след автомобила на св. И. И., от неговите действия се ядосали и решили да го последват, за да се саморазправят. Св. И. И., се престроил и спрял в лявата лента и подал светлинен сигнал за маневра завой на ляво. Зад него в същото платно спрял подс. Ш. Ю. с л.а.“Фиат“. След като св. И. И. потеглил при разрешителен сигнал той направил обратен завой по бул. Априлско въстание, тъй като отивал да вземе брат си св. Е. И. от дома им. Бил последван от подс. Ш. Ю. с л.а. „Фиат“, който вместо да продължи към местността „Пчелина“ за където бил тръгнал, също направил обратен завой и започнал да кара плътно след л.а.“Ауди“. На кръстовището на ул.Жеравна с ул.Бузлуджа св. И. Г. спрял на знак „Стоп“, след което продължил направо. Подс. Ш. Ю., който продължавал да се движи след л.а. „Ауди“ също спрял на знака. Заедно с другия подсъдим, обаче, решили, че не могат да стигнат „Аудито“, поради което и се отказали да го гонят и тръгнали в посока бул. Априлско въстание, откъдето имали намерение да продължат за местността „Пчелина“.

Установено е също, че около 12.54часа, л.а. “Фиат“, управляван от подс. Ш. Ю. преминал през кръстовището на бул.Априлско въстание с ул.Симеон в посока изхода за гр.Русе и гр.Попово, почти едновременно с него преминал и л.а. „Ауди“, управляван от св. И. И., който междувременно е бил взел брат си св. Е. И. от тях, а св. Р. Г. се бил преместил на задната седалка в автомобила. Тримата отивали към „Сити центъра“, за да пият кафе. На кръстовището с ул.Странджа пръв пристигнал л.а. „ Ауди „, като св. И. И. спрял в най-дясната лента за завой на дясно, за да изчака, спускащите се по ул. Странджа, автомобили да преминат. В този момент от лявата им страна в средната лента, посока с. Гецово се приближил и автомобила, управляван от подс. Ш. Ю.. Двамата подсъдими вече били забелязали автомобила на свидетелите и още преди да спре на кръстовището на червен сигнал на светофара, подс. И. Ю. скочил от автомобила, приближил се бързо към автомобила на свидетелите, заобиколил го отдясно и посегнал да отвори предна дясна врата, но св. Е. И., сам отворил вратата и слязъл. Попитал какво става. В този момент двамата с подс. И. Ю. се намирали на островчето между пътните платна, а покрай тях се движели автомобили и хора. Тогава без да каже нищо, подс. И. Ю. нанесъл удар с юмрук в дясната част на лицето на св. Е. И.. В отговор на нападението св. Е. И. ударил подс. И. Ю. с лакет в челото. Той първо се хванал за лицето, но след това започнал да налага св. Е. И. с юмруци по главата и тялото. Св. Е. И. се опитвал да се предпази като държал ръце пред лицето си. В един момент хванал подс. И. Ю. за краката и го съборил на земята. Тогава подс. Ш. Ю. също излязъл от л.а.“Фиат“, оставяйки го насред кръстовището, и бързо се насочил към св. Е. И. с видимо заплашителен вид. Успял да го удари няколко пъти с юмруци в областта на главата и тялото, преди св. И. И., който също слязъл от автомобила като видял че бият брат му, да успее да го хване през кръста и да го дръпне настрани. Тогава подс. Ш. Ю. започнал да удря с юмруци в областта на главата и св. И. И.. Последният се отбранявал и се бил навел. Така получил нараняване от пръстена на ръката на подс. Ш. Ю. в областта на челото отдясно. Удари по главата и тялото на св.И . И. нанесъл и подс. И. Ю.. От л.а. „Ауди“ успял да излезе и св. Р. Г., който заедно с един случайно спрял мъж, успял да хване и отдели подсъдимите от приятелите си. Междувременно в близост била дошла и св. Г. Хамди, която също помогнала като викала на приятелите си на турски език да престанат. Тогава двамата подсъдими бързо се качили в л.а.“Фиат“, качила се и св. Хамди и потеглили.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че в резултат на нанесените от подсъдимите удари на св. Е. И. е причинено счупване на трета дланна кост на дясна ръка /рентгенологично/ с налагане на гипсова имобилизация, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец, както и разкъсно-контузна рана в лява теменна област на окосмената част на главата и драскотини върху и пред дясна ушна мида, които в обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В хода на съдебното следствие след разпита на свидетелите, вещото лице допълва заключението, като твърди за установено, че причиненото счупване на трета дланна кост на дясна ръка е възможно да бъде от групата на защитните увреждания, при които ръката заема предно анатомично положение, а удара е нанесен, със сила и замах. Обичайно при нанасяна на удар от пострадалия върху противника му се чупят двете последни длани кости и са известни като боксьорски фрактури. Драскотините, могат да бъдат получени от тангенциално действие на тъп или тъпо ръбест предмет, дължат се на две самостоятелни въздействия в областта на ушната мида могат да се дължат на одраскване с нокти на ръце, на ръбче от пръстена, с което е бил подс. Ш. Ю..

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че на св. И. И. са причинени: кръвонасядания в челна област с рана в дясната половина и охлузване върху гърба на дланно - пръстовата става на четвърти пръст на дясна ръка и в най-горната част на оста на показалеца на лява ръка, които по своята медико-биологична характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Травмите са причинени от удари с твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, вкл. и с изразен ръб- за увреждането на челото.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че подс. Ш. Ю., следствие инцидента се констатират травматични увреждания с характер на кръвонасядания, подливични кръвоизливи към преддверието на устната кухина с неправилни разкъсвания от дясната страна и отчупване на вътрешната пластинка, към устната кухина, на предната част, на шести зъб на долната редица, от дясната страна. Описаните увреждания по своята съвкупност обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живот на пострадалия. Всички те могат да бъдат получени при възникнал инцидент от нанасяне и получени удари, съсредоточени повече в областта на лицето и имат оздравителен период от около 2 седмици.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че подс. И. Ю. се констатират видими травматични увреждания с характер на кръвоносядания, охлузвания и драскотини, рана в областта на устата с подлигавичен кръвоизлив в централната част на горна устна и дясната половина на долната. Описаните охлузвания са с пресечен вид и отговорят от въздействие на тъпо ръбест предмет, на нокти, динамично въздействие на нокти, вкл. и с незначително образуване на кожна гънка, която е причина за пресичането на увреждането. Кръвонасяданията са съсредоточени в по – голяма част в главата и всяко едно от тях се дължи на самостоятелен удар, вкл. и в областта на лявото рамо. Локализацията на увреждане в дясната половина на канта на гръдния кош, от дясна страна в нивото на поясната област в дясната част, десния лакът при условие, че е имало приземяване на терена. В поясната област е широко линеарно, което сочи на преплъзване на терен с неравна повърхност и по голямата площ на охлузване в областта на десния лакът, може да е причинено от приземяване на терена на дясна страна при условие, че лакътят е заголен и приземяването е било с преплъзване на тялото. Локализираните от дясната страна наранявания могат да бъдат получени при приземяване на терен с неравна повърхност. Тези травми в областта на устата може да се дължат и на два отделни удари и на един, което ангажира централата част на горна устна и долната половина на долната.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на непълнолетния подс. И. Ю., изслушано и прието в съдебно заседание се установява, че той не страда от психично заболяване или умствена изостаналост и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни обяснения за случилото се.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, при която са изследвани видеофайлове, представляващи видеозаписи от камера №3 на „СОД-Разград“, находяща се на бул.“Априлско въстание“ в близост до кръстовище с ул.“Симеон“, се установява, че л.а.“Фиат Брава“ с рег. № РР 2642 АР навлиза в обсега на камерите, движейки се по булеварда в посока кръстовище с ул.“Странджа“, в 12:47:47часа и в 12:53:53часа, а л.а. Ауди А3“ с рег. № РР 8531 ВС, движейки се в същата посока - в 12:48:14ч. и в 12:54:04ч. За времето от 12:54:24ч. до 12:55:54ч в далечината на кръстовището на бул.“Априлско въстание“ и ул.“Странджа“ около л.а.“Ауди“ се наблюдават бързи движения и движещи се човешки фигури.

По делото липсват каквито и да било данни или доказателства подсъдимите да познават свидетелите Е. И. и И. И. или да са имали каквито и да било преди инцидента косвени или преки отношения помежду си.

Такава фактическа обстановка приел и РРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да обуславят промяна в така установената фактическа обстановка по делото.

Изложената фактическа обстановка съдът/както първоинстанционният, така и въззивният/ прие за установена въз основа на показанията на св. Е. И. /приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК/, св. И. И. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 5 вр. ал. 1,т.1и т.1, пр.2 от НПК/, св. Р. Г. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 5 вр. ал. 1,т.1и т.1, пр.2 от НПК/, св. Г. Х., св. Б. Х. /приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК/, от заключенията на вещото лице по назначените и извършени в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи на подсъдимите и пострадалите, изслушани и приети в съдебно заседание, от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза на подс. И. Ю., изслушано и прието в съдебно заседание, от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, находящи се в ДП № 1873 ЗМ – 94/2017г. по описа на РУМВР – Разград, приобщени по реда на чл.283 от НПК : съобщение за извършено престъпление от общ характер/л.23/, Протокол за разпознаване на лица с фотоалбум / л.36 – л.38/, Протокол за разпознаване на лица / л. 40 – л.42/, Протокол за разпознаване на лица / л. 44 – л. 46/, Протокол за разпознаване на лица / л. 48 – л. 50/, Фотоалбуми приложени към съдебномедицинските експертизи, фотоалбум, приложен към видео-техническа експертиза, Протокол за доброволно предаване / л. 110 /, Докладна записка / л. 115/, Справка от КАТ – Разград относно собствеността на л.а. „Фиат Брава“ с рег. № РР 2642 АР / л.111а/. Справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки на подсъдимите, Декларации от подсъдимите. Посочените доказателства ценени поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме описаната фактическа обстановка. При анализа на свидетелските показания РРС е приел, че съдът не е затруднен, въпреки наличието на две групи свидетели. В този аспект са изложени в мотивите на обжалваното решение следните съображения: Едната група на свидетелите Е. И., И. И. и Р. Г.. Показанията на тези свидетели са еднозначни, логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги възприема изцяло за достоверни. От друга страна показанията на свидетелите Г. Хамди и Б. Хамди, към тях добавени и обясненията на подсъдимите, допълват фактическата обстановка с повода за възникналия инцидент – предизвикателното поведение на св. И. И. при управлението на л.а. „ Ауди А3”, изпреварвайки автомобила, управляван от подс. Ш. Ю., престроявайки се в неговата лента за движение и рязкото ускоряване и спиране, предизвикало раздразнението на подсъдимите. Изключително значение за установяване действията на подсъдимите е заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, от което се установява, че още преди л.а. „ Фиат Брава” да спре окончателно, подс. И. Ю. слиза в движение, бързо заобикаля л.а. „ Ауди А3”, откъм вратата на св. Е. И. /който пък от своя страна няма никакво касателство с предхождащите събития/, той слиза и получава серия удари в лицето от подс. И. Ю.. Към последния се присъединява и брат му подс. Ш. Ю. и последен св. И. И., с цел да оттърве брат си от двамата подсъдими, но в крайна сметка те нанасят побой над свидетелите. За характера, вида и степента на телесните повреди съдът цени заключенията на вещото лице по съдебномедицинските експертизи. Личността на двамата подсъдими е категорично установена с проведените разпознавания, а в първоначалния момент със Справка от КАТ – Разград относно собствеността на л.а. „Фиат Брава“ с рег. № РР 2642 АР. Не се събраха достатъчно и категорични доказателства относно действията извършени от подсъдимите и изразяващи се в при управляване на моторно превозно средство /МПС/- л.а. „Фиат Брава“ с рег. № РР 2642 АР, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- викове, свирене с клаксон, хвърляне на пластмасова бутилка по лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ РР 8531 ВС.

Изложените по – горе съображения на РРС в мотивите на обжалваното решение във връзка с анализа на доказателствата по делото се споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен състав, поради което и ги възприема изцяло.

Заключението на поставената в хода на въззивното следствие допълнителна задача на вещото лице, изготвило СМЕ по отношение на Е. Г.И., повторният разпит на вещото лице, изготвило СТЕ, и двете експертизи изслушани и приети от първоинстанционния съд, повторният разпит на свидетеля Е.Г.И., както и изисканите от МБАЛ „ Св.Иван Рилски“ – Разград АД, медицински документи по отношение на Е. Г.И., не внасят каквато и да била промяна в описаната по –горе, установена по делото фактическа обстановка, напротив подкрепят същата. Ето защо и с оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователни сочените от защитата на подсъдимите доводи, че постановената присъда почивала на предположения, а не на безспорно установени факти и обстоятелства, предпоставящи описаната по –горе фактическа обстановка

При тези фактически констатации, първоинстанционният съд е установил правилно и законосъобразно и правната квалификация по делото. В този аспект, въззивният съд приема изцяло направените от РРС правни изводи относно елементите на обективната и субективната съставомерност на деянията, за които подсъдимите са осъдени, а именно, че подсъдимите Ш.Х.Ю. ЕГН ********** и И.Х.Ю. ЕГН **********, са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, а по отношение на подс. И. Ю. в условията на чл.63, ал.1, т. 3 и т. 4 НК

Безспорно е установено, че от обективна страна - на 05.03.2017 г. в гр. Разград, в съучастие помежду си като извършители, подсъдимите са извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, нанасяне на удари с юмруци по главата и тялото на Е.Г.И. и И. Г. ***, като побоят е нанесен на публично място - на кръстовището на бул. „Априлско въстание“ и ул. „Странджа“, по същото време и на същото място в съучастие помежду си като извършители причинили телесни повреди на повече от едно лице – на две лица, а именно: на Е.Г. *** – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трета дланна кост на дясна ръка /рентгенологично/ с налагане на гипсова имобилизация, което по своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник и на Илиан Г. *** – лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в челна област с рана в дясната половина и охлузване върху гърба на дланно-пръстовата става на четвърти пръст на дясна ръка и в най-горната част на оста на показалеца на лява ръка, които по своята медико-биологична характеристика обуславят разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди. От възприетата от съда фактическа обстановка се установяват всички признаци от обективната страна на деянието – действията на двамата подсъдими – нанесените от тях удари по пострадалите, обществената опасност – засягането на защитени обществени отношения, в частност увреждането на здравето на пострадалите, противоправността на действията им – обявени от закона за наказуеми, защото засягат защитен от правото интерес. Налице е и задружност в действията на двамата подсъдими, защото имат принос в настъпилия противоправен резултат. Доколкото процесното престъпление е резултатно, с оглед настъпване на съставомерен резултат, то е налице и последвалата съставомерна последица – причинена от действията на подсъдимите –средна и лека телесна повреда на повече от едно лице. Категорично в случая е налице и причинната връзка между действията на подсъдимите и настъпилия, следствие престъпен резултат. Видно от изложената фактическа обстановка на конкретната дата, с нищо не предизвикани, двамата подсъдими са причинили престъпния резултат, демонстрирайки своето явно физическо превъзходство над пострадалите, показвайки грубо неспазване на етичните норми на поведение и своята недосегаемост и чувството, че са над закона. Тези изводи на РРС се споделят напълно и от въззивния съд.

От субективна страна – подсъдимите са действали при условията на пряк общ умисъл, като са съзнавали, че действията им са обществено опасни / засягат непозволено чужда правна сфера/, противоправни /наказуеми от закона/, съзнавали са, че в следствие нанесените от тях удари по тялото и главата на пострадалите ще им причинят телесни увреждания / най- малко лека телесна повреда/, допускали са при евентуален общ умисъл / с оглед на конкретните си действия, броя на ударите, насочеността им, интензитета и силата/, че ще нанесат и по тежкия по степен резултат – средна телесна повреда и са се съгласявали с това. Всеки един от подсъдимите е възприемал действията на другия, тяхната насоченост, сила, всеки от тях е участвал е със собствени действия за постигането на общата цел – причиняването на съставомерния резултат.

Като взе предвид изложеното по-горе, въззивният съд намира за неоснователни: На първо място, възраженията на защитата на подсъдимите, че пострадалия Е.И. се е самонаранил, затова подсъдимите не му били причинили средната телесна повреда, предмет на обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК. На второ място, възраженията на защитата на подсъдимите, че пострадалите Е.И. и Илиан И., и св.Румен Г./и тримата пътували в л.а.“Ауди А3“ с рег. № РР 8531 ВС/са предизвикали с поведението си двамата подсъдими, и това ги уличавало в извършване на престъпление „хулиганство“ по смисъла на чл.325 НК, което от своя страна предпоставяло оневиняването на подсъдимите. На трето място, възраженията на защитата на подсъдимите, че подсъдимият Ш.Ю. е действал при условията на неизбежна отбрана, т.к е отивал да помогне/спаси/ на брат си, другия подсъдим И.. Последният, обаче, още преди л.а. „ Фиат Брава” да спре окончателно, е слезнал в движение, бързо е заобиколил л.а. „ Ауди А3”, откъм вратата на св. Е. И. /който пък от своя страна няма никакво касателство с предхождащите събития/, той слиза и получава серия удари в лицето от подс. И. Ю.. Към последния се е присъединил и брат му подс. Ш. Ю. и последен св. И. И., с цел да оттърве брат си от двамата подсъдими, но в крайна сметка подсъдимите нанасят побой над свидетелите. За характера, вида и степента на телесните повреди съдът цени заключенията на вещото лице по съдебномедицинските експертизи.Ето защо, с оглед предходното, съдът приема, че действията на подс. Ш.Ю. по никакъв начин не могат да бъдат възприети като извършени действия при неизбежна отбрана, респективно като действия при превишаване пределите на неизбежната отбрана. На четвърто място, възраженията на защитата на подсъдимите, че подсъдимият И.Ю. е действал в състояние на „афект“, т.к. според защитата е бил предизвикан от пострадалите и св.Р. Г.. Действията на този подсъдим, посочени по-горе, а именно: още преди л.а. „ Фиат Брава” да спре окончателно, е слезнал в движение, бързо е заобиколил л.а. „ Ауди А3”, откъм вратата на св. Е. И. /който пък от своя страна няма никакво касателство с предхождащите събития/, той слиза и получава серия удари в лицето от подс. И.Ю., не са извършени в състояние на силно раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалите и св. Румен Г., с насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие против виновните или техни близки. Под силно раздразнение следва да се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях /Постановление № 2/1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС/. Така и Решение № 394 от 9.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1349/2015 г., III н. о., НК, Решение № 122 от 17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г., I н. о., НК. Във връзка с предходното и с оглед установените по делото факти и обстоятелства, релевантни за предмета на доказване, въззивният съд приема, че няма основание да се приеме наличието на "афект" у подсъдимите при извършването на деянието. Не са установени данни за такова поведение на пострадалите и на св.Румен Г., с което законът свързва приложението на привилегирования състав по чл. 132 от НК, с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновните. В този аспект, настоящият въззивен съдебен състав приема, че в настоящия случай не се установява пострадалите да са осъществили някое от действията, изчерпателно изброени в закона, чрез които поначало би могло да се предизвика състояние на силно раздразнение у подсъдимите.

С оглед изложеното, съдебната практика е константна по въпроса, че изводите за субективната страна на деянието и конкретно за вината под формата на пряк или евентуален умисъл, следва да се основава върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства (индивидуализиращи деянието и последиците от него, вкл. предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, характера и интензитета на причинителската дейност, които допълнително се обуславят от насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното оръдие/средство и конкретен способ), изведени от доказателствените източници и разгледани в тяхната последователност, многообразие и логическа обвързаност. Практиката на ВКС е последователна, че поначало, при посегателствата срещу личността умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание. За него е характерна една неопределеност или алтернативност на представите, като той предвижда най-общо настъпването на два или повече резултата и иска или допуска настъпването на който и да е от тях. В тези случаи, когато деецът действа с пряк неопределен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, така и по – тежкия то той следва да отговаря за по-тежкия резултат. Разграничението между прекия и евентуален умисъл при резултатните престъпления е направено в чл. 11, ал. 2, изр. 2 НК въз основа на волевия момент. Затова посочените в нормата две форми на умишлената вина се съотнасят помежду си като първична и субсидирана, т.е. поначало всеки умисъл следва да се смята за пряк. В съдебната практика не съществува спор дали с разпоредбата на чл.325 НК е възприет принципът на поглъщане. За разлика от разпоредбата на чл. 283 НК (отм.), този принцип е изоставен. При наличие на идеална съвкупност, ако с деянието, сочещо престъплението хулиганство, са осъществени признаците на едно или няколко други престъпления, се прилага разпоредбата на чл. 23 НК. Съдът, след като определи наказание за всяко престъпление, налага най-тежкото от тях. Този принцип има само едно изключение, изрично предвидено в закона (случаи на чл. 116, т. 10 НК). Ето защо, в контекста на изложението, въззивният съд намира за правилен извода на РРС, че с действията си от обективна и субективна страна, двамата подсъдими като са засегнали различни по вид обществени отношения, са осъществили в идеална съвкупност двете деяния, за които им е внесено обвинението. Доколкото не са събрани достатъчно и категорични доказателства за осъществяване на деянието по чл.325, ал.3 от НК и в условията на чл.26 от НК, то правилно двамата подсъдими са оправдани от РРС по този пункт на обвинението, който извод на първоинстанционния съд се споделя напълно от въззивния съд.

По размера и вида на наложеното наказание по отношение на подсъдимите, РРС е приел следното:

По отношение на подсъдимия Ш.Ю., РРС като е съобразил относително младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, от друга страна настойчивостта при извършване на деянията, личният пример, който е дал на по-малкия си брат И. Ю., за когото полага и грижи, при отсъствие на родители, е приел, че следва да определи наказание по по-леката алтернатива на наказанието по чл.325, ал.1 от НК – пробация, изразяваща се в „ Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от 10 месеца, както и обществено порицание. Този извод за така определеното по вид и размер на наказание за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, се споделя напълно от въззивния съд.

Досежно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, РРС е приел за справедливо и съответно на извършеното престъпление, наказание лишаване от свобода в размер на две години, изтърпяването на което следва да се отложи за изпитателен срок три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

С оглед предходното, въззивният съд намира така определения размер от 2 години на наказанието лишаване от свобода за явно несправедлив като неотговарящ в достатъчна степен на обществената опасност на дееца и деянието, и поради което се явява значително завишен. В контекста на изложеното, отчитайки наличието на многобройни/посочени по-горе/ смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва на основание чл.55, ал.1, т.1 НК да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 2 години на 1/една/ година лишаване от свобода и в тази част присъдата на РРС да бъде изменена.

Относно приложението на чл. 23 НК. От изложеното по-горе е видно, че са налице предпоставките на чл.23 от НК, за налагане на общо наказание на подсъдимия Ш. Ю., по горепосочените две престъпления/това по чл.325, ал.1 от НК с наказание пробация, изразяваща се в „ Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от 10 месеца, както и обществено порицание и това по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, с наказание 1/една/ година лишаване от свобода, в размер на най-тежкото от тях, а именно : наказание - 1/една/ година лишаване от свобода. Това е така, тъй като тези две отделни престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. те са в условията на реална съвкупност.

С оглед на това, че на основание чл.23 НК, следва да бъде определено едно общо наказание на подс.Ш.Ю., в размер на по – тежкото от двете престъпления, посочени по –горе, а именно - 1/една/ година лишаване от свобода, то се предпоставя извода, че присъдата на РРС, следва да бъде изменена, и в частта относно приложението на чл.23 НК, като бъде намален РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия Ш.Х.Ю., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в страната село Ножарово, община Самуил, област Разград, ул. Вихрен № 3, на основание чл.23, ал.1 НК, ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА от две години, на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

В този аспект, настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на защитата на подсъдимия Ш.Юсув, че следва наказанието на този подсъдим да бъде определено при условията на чл.55 НК.

По отношение на подсъдимия И.Ю., РРС като е съобразил непълнолетната му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, едновременно с това активните му действия при осъществяване на деянията, е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, наказание в условията на чл.55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК - пробация, включваща следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца, както и обществено порицание. С оглед предходното, въззивният съд намира така определения СРОК на наложените на подсъдимия И.Х.Ю., за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца, за явно несправедлив като неотговарящ в достатъчна степен на обществената опасност на дееца и деянието, и поради което се явява значително завишен. В контекста на изложеното, отчитайки наличието на посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален СРОКА на наложените на подсъдимия И.Х.Ю., за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА, и в тази част присъдата на РРС да бъде изменена.

За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, РРС, по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК е наложил наказание пробация, включваща следните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца, както и обществено порицание.

С оглед предходното, въззивният съд намира така определения СРОК на наложените на подсъдимия И.Х.Ю., за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца, за явно несправедлив като неотговарящ в достатъчна степен на обществената опасност на дееца и деянието, и поради което се явява значително завишен. В контекста на изложеното, отчитайки наличието на посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален СРОКА на наложените на подсъдимия И.Х.Ю., за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА, и в тази част присъдата на РРС да бъде изменена.

С оглед на това, че на основание чл.23 НК, следва да бъде определено едно общо наказание на подс.И.Ю., в размер на по – тежкото от двете престъпления, посочени по –горе, а именно - наказанието ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, то се предпоставя извода, че присъдата на РРС, следва да бъде изменена, и в частта относно приложението на чл.23 НК, като бъде намален РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия И.Х.Ю., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в страната село Ножарово, община Самуил, област Разград, ул. Вихрен № 3, на основание чл.23, ал.1 НК, ОБЩО наказание ПРОБАЦИЯ, като се намали срока на наложените пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА. Ето защо, в този аспект, въззивният съд намира за основателни сочените от защитата на този подсъдим възражения, че така определеното общо наказание е явно несправедливо, тъй като е значително завишено.

Относно веществените доказателства по делото - компакт диск, съдържащ видеофайлове с видеозаписи от камера №3 на „СОД-Разград“, находяща се в гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ в близост до кръстовището с ул. „Симеон“, РРС е постановил да остане приложен по делото, което се споделя от въззивния съд.

Разноските са правилно определени от РРС. В този аспект, с оглед изхода на делото, правилно подсъдимите са осъдени да заплатят и разноските по делото, както следва: на основание чл.189 НПК, подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РУ на МВР гр. Разград, сумата 530,49 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 170.00 лв., представляваща разноски в съдебното производство.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в останалата част

присъдата на РРС е законосъобразна, обоснована и справедлива, и следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 141 от 27.03.2017г., постановена по НОХД №219/2017г. по описа на Разградския районен съд, както следва:

НАМАЛЯВА на основание чл.55, ал.1, т.1 НК, РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия Ш.Х.Ю., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в страната село Ножарово, община Самуил, област Разград, ул. Вихрен № 3, за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК, наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА от две години, на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия Ш.Х.Ю., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в страната село Ножарово, община Самуил, област Разград, ул. Вихрен № 3, на основание чл.23, ал.1 НК, ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА от две години, на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

НАМАЛЯВА СРОКА на наложените на подсъдимия И.Х.Ю., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в страната село Ножарово, община Самуил, област Разград, ул. Вихрен № 3, за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК, пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА.

НАМАЛЯВА СРОКА на наложените на подсъдимия И.Х.Ю., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в страната село Ножарово, община Самуил, област Разград, ул. Вихрен № 3, за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, и т. 12, пр. 1 вр. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА.

НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия И.Х.Ю., с ЕГН **********, с адрес за призоваване в страната село Ножарово, община Самуил, област Разград, ул. Вихрен № 3, на основание чл.23, ал.1 НК, ОБЩО наказание ПРОБАЦИЯ, като НАМАЛЯВА СРОКА на наложените пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично от 10 месеца, на ШЕСТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител от 10 месеца на ШЕСТ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР