Р Е Ш Е Н И Е № 59

град Разград, 10.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

секретар: Диана Г.

прокурор: Сезгин Османов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНОХД № 163 по описа за 2017г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 6 от 24.02.2017г. по НОХД № 134/2016г., по описа на Районен съд – Исперих, подсъдимите М.М.Т. и Г.С.Р. са признати за невинни, както следва:

Подсъдимата М.М.Т. в това, че на 12.12.2014г. в гр.Исперих, обл.Разград, в съучастие с Г.С.Р. ***, която като подбудител, а М.Т. като извършител, като свидетел в публично съдебно заседание по гр.д.№ 541/14г. по описа на Районен съд - Исперих, устно съзнателно е потвърдила неистина, че през 2013г. съпругът й Б.М. Т. е работил като охрана във фирма „Рони-2007"ЕООД гр.Хасково, дружество ответно по делото, където ищцата Г.С.Р. *** е работила като шивачка, а така също, че след като напуснала фирмата ищцата не могла да си получи трудовата книжка поради незаконното й задържане от работодателя Р.Ш.Ш. - престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАНА по така повдигнатото й първоначално обвинение.

Подсъдимата Г.С.Р. в това, че на 12.12.2014г. в гр.Исперих, обл.Разград, в съучастие с М.М.Т. *** като извършител, а Г.Р. като подбудител, умишлено е склонила М.М.Т. *** да извърши престъплението лъжесвидетелство, която като свидетел, в публично съдебно заседание по Гр.д. №541/14г. по описа на Районен съд - Исперих, устно съзнателно е потвърдила неистина, че през 2013г. съпругът й В. М.Т. е работил като охрана във фирма „Рони -2007"ЕООД гр.Хасково, дружество ответно по делото, където ищцата Г.С.Р. *** е работила като шивачка, а така също, че след като напуснала фирмата, ищцата не могла да си получи трудовата книжка поради незаконното й задържане от работодателя Р.Ш.Ш. - престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК, като на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАНА по така повдигнатото й първоначално обвинение.

Против присъдата на Районен съд – Исперих е постъпил протест от РП-Исперих, в който е направено искане присъдата на ИРС да бъде отменена като неправилна и необоснована, и да бъде постановена нова, с която да бъдат признати подсъдимите за виновни по възведените им първоначални обвинения. С оглед направеното в протеста искане се сочат допълнителни съображения, подадени след протеста, а именно, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е категорично установено, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които са обвинени.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че поддържа изцяло протеста и изложените допълнителни съображения към него, като в съдебно заседание излага и доводи, че атакуваната присъда почивала на предположения и не било ясно на какви доказателства се основава. Счита присъдата на ИРС за неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова, с която да бъдат признати за виновни двете подсъдими в извършване на престъпленията, за които са обвинени. Ето защо, моли въззивния съд да уважи подадения протест.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимите М.М.Т. и Г.С.Р., редовно призовани не се явяват. Вместо тях се явява, техния защитник адвокат Д.. Защитата на двете подсъдими пледира за законосъобразност, обоснованост и правилност на първоинстанционната оправдателна присъда, тъй като счита, че двете подсъдими са невинни и обвинението против тях не е доказано по безспорен и категоричен начин. Защитата на подсъдимите моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на ИРС.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Наказателното производството пред първата инстанция е от общ характер и се е развило по общия ред.

Пред първоинстанционното производство подсъдимите са се явявали в съдебно заседание, дали са обяснения и са заявили, че не се признават за виновни и молят съда да бъдат оправдани.

Установено е, че подсъдимата Г.С.Р. е била назначена с трудов договор на длъжност шивачка на 07.02.2012г. във фирма „Рони - 2007" ЕООД със седалище гр. Хасково и управител св.Ренгинар Ш., което дружество имало шивашки цех в гр. Исперих. В същата фирма като шивачки са работели и свидетелките Н.К. и М. Г.. В началото на 2013г. подс.Г.Р. и свидетелките К. и Г.решили да заминат на работа в Германия. Св.Г. предварително разговаряла със св.Р.Ш., че ще заминава да работи в Германия и поискала да бъде освободена от работа. Св.К. и подс.Р. не са уведомили св.Р.Ш. за намеренията си да работят в Германия, за това тя е разбрала след като те са престанали да ходят на работа и от телефонни разговори с тях.

Установено е също, че със заповед от 01.02.2013г. св.Р.Ш. е прекратила трудовия договор с подс.Г.Р. по взаимно съгласие, но без да е подписана от работника и без да й бъде върната трудовата книжка. Св.Р.Ш. в качеството й на работодател не е съобщила с писмо с обратна разписка на подс.Р. да се яви, за да получи трудовата си книжка, нито я е изпратила по пощата или предала на упълномощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от 23.11 1993г.

По делото е установено, че след като се е върнала от Германия, подс.Р. е отишла няколко пъти до фирмата, за да си получи трудовата книжка, но същата не й била предадена. Подсъдимата е споделила за проблема си с подс.М.Т. и тя я посъветвала да води дело в съда срещу работодателя. На 31. 07. 2014г. подс.Г.Р. е завела гражданско дело срещу „Рони - 2007" ЕООД. Като основание в исковата молба е бил посочен отказът на бившата работодателка да й върне трудовата книжка. Въз основа на тази искова молба в ИРС е било образувано гр.д. №541/2014г. На провелото се съдебно заседание на 12.12.2014г. се е явила подс.Г.Р. със защитник, а ответната страна не се е явила, въпреки че е била редовно призована при условията на чл. 50 от ГПК. В хода на съдебното заседание като свидетел е била допусната другата подсъдима - М.Т.. На същата са й били разяснени правата и задълженията на свидетел и е била предупредена за отговорността, която носи, ако лъжесвидетелства. В същото съдебно заседание, когато я попитали от къде се познава с ищцата, тя е заявила, че мъжа й - В. Т. е работил с нея като охрана в шивашката фирма „Рони - 2007" ЕООД и от там се познават. Подс.М.Т. е разказала също, че знае, че подс.Р. е работила във фирмата на св.Ренгинар Ш. около година, но е напуснала. Имала е недоразумения с работодателя си. Последната не й е дала трудовата книжка, въпреки че Г.Р. била ходила няколко пъти да си я иска. И към датата на съдебното заседание все още не си била получила трудовата книжка.

Безспорно е установено, че по гражданското дело е било постановено неприсъствено Решение №11/08.01.2015г. на ИРС, като на основание чл. 226, ал.2 от КТ „Рони - 2007" ЕООД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 6 100.00лв., представляваща обезщетение за причинените й от работодателя вреди поради незаконното задържане на трудовата й книжка след прекратяване на трудовия й договор, както и лихва в размер на 945.78лв. за периода от освобождението й до завеждането на исковата молба в съда и законна лихва върху главницата.

Св.Р.Ш. научила случайно от интернет в началото на 2015г., че фирмата й е осъдена да заплати обезщетение на подс.Г. Р., след което е отишла в PC Исперих да вземе копие от съдебното решение. Тогава е разбрала, че то не подлежи на обжалване. След като се е запознала с гражданското дело и с депозираните свидетелски показания на подс.М.Т., св.Р.Ш. е подала жалба до РП Исперих, където е било образувано ДП.

Трудовата книжка на подс.Г.Р. е била върната от работодателя на работника на 21.11.2016г., след съдебното заседание по настоящото дело, проведено на 13.10.2016г. В хода на съдебното производство са изискани от НАП документи, удостоверяващи актуалния списък на работещите във фирмата „Рони - 2007" ЕООД за периода 2013 - 2014г. От постъпилия отговор на НАП е видно, че лицето В. Т. няма деклариран трудов договор с ЮЛ „Рони - 2007" ЕООД.

Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от събраните по делото доказателства – обясненията на подс. Г.Р. и М.Т.; показанията на свидетелите Ренгинар Ш., Н.К., М.Г., С.М.; от писмените доказателства по делото: отговор от НАП с вх.№4111, гр.д.№541/14г. по описа на PC Исперих, свидетелства за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имуществено състояние, биографични справки и др. Тези доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото относно това престъпление.

Подсъдимата М.М.Т. е родена на ***г***, българска гражданка, живуща ***, омъжена, със средно образование, ЕГН-**********, неосъждана.

Подсъдимата Г.С.Р., родена на ***г*** българска гражданка, живуща в с.с, омъжена, с основно образование, ЕГН-**********, неосъждана.

Такава фактическа обстановка е приел и Исперихския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.

От правна страна: При така установената фактическа обстановка, ИРС е приел, че обвинението спрямо подсъдимата М.Т. по чл.290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и спрямо подсъдимата Г.Р. по чл.290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 от НК, не е доказано по безспорен и категоричен начин, който извод напълно се споделя от въззивния съд. В този аспект, по първата част на обвинението - за това, че като свидетелката по гражданското дело на 12.12.2014г. М.Т. е заявила, че съпругът й Б.М.е работил като охрана във фирма „Рони - 2007" ЕООД, като е била подбудена за това от другата подсъдима - Г.Р.: в хода на наказателното производство са събрани категорични доказателства, че действително Б. М.не е работил никога във фирма „Рони - 2007" ЕООД нито като охранител, нито на каквато и да е било друга длъжност. В тази насока са както гласните доказателства - показанията на свидетелите Р.Ш., М.Г. и Н.К., така и справката от ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково. Те кореспондират и с обясненията на подсъдимата М.Т., която заявява, че е допуснала грешка, когато е казала, че мъжът й е бил на работа във фирмата „Рони - ЕООД" и, че е работил в друга хасковска фирма -„Беним", която също е шивашка, и то през 1998-1999г. В тази насока са и показанията на св.Н.К., която потвърждава, че се познава с подс.Г.Р. и с Б. Т. именно от работата им във фирма „Беним" гр.Хасково. Поради така посочените близки обстоятелства и изминалия период от време, съдът счита, че е възможно подсъдимата да е допуснала неумишлена грешка. Освен това обстоятелството откъде са се познавали ищцата и свидетелката по гражданското дело и къде е работел съпругът на подс.М.Т. по никакъв начин не е повлияло на изхода от гражданския процес. С престъпленията лъжесвидетелстване и подбуждане към лъжесвидетелстване се засягат обществени отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдието. Чрез депозиране на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган се създава опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност - разкриването на обективната истина за фактите, които обуславят приложимия закон, като предпоставка за правилното решаване на спора между страните. Следователно потвърждаването на неистина и затаяването на истина е деяние, съставомерно по чл. 290 ал. 1 НК само когато се отнася до факти и обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти и обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване, те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е несъставомерно. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 345/21.12.1988г. на БС по НДОХ №375/1988г., II н.о., Решение №347 11.05.2004г. на ВКС по НДОХ №1055/2003г., III н.о./.Тези изводи се споделят напълно от настоящия въззивен съдебен състав. Ето защо и с оглед изложените съображения, въззивният съд намира за неоснователни доводите на държавното обвинение, че атакуваната присъда почивала на предположения и не било ясно на какви доказателства се основава.

В контекста на изложението, следва да бъде отбелязано и това, че в настоящия случай обстоятелството от къде се познават ищцата и свидетелката по гражданското дело и името на фирмата, в която е работил Б. Т., не попадат в тази категория факти и обстоятелства и от това не зависи правилното решаване на делото. Подсъдимата Г.Р. е обвинена, че е подбудила подс. М.Т. да лъжесвидетелствува за тези обстоятелства, но тъй като деянието на последната е несъставомерно, то и подбудителството към несъставомерно деяние няма как да представлява престъпление, както правилно е приел и ИРС. Въззивният съд споделя и извода на ИРС, че отделно от това по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че именно подс. Р. е подбудила подс.Т. да каже от къде се познават двете и къде е работил съпругът Б. Т..

Досежно втората част на обвинението за това, че в гражданското дело, като свидетелка, М.Т. е заявила, че след като Г.Р. е напуснала фирмата, същата не могла да си получи трудовата книжка поради незаконното й задържане от работодателя Р.Ш.Ш., като същевременно е била подбудена да каже това от подс.Г.Р., ИРС правилно е приел, че за да бъде уважен осъдителния иск по чл. 226 ал. 2 от КТ за защита правото на работника да получи парично обезщетение за причинените му от работодателя вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовия договор, ищецът е следвало да докаже, че е налице прекратено трудово правоотношение с работодателя, както и задържането на трудовата му книжка след това прекратяване без законно основание. Следователно факта дали трудовата книжка на Г.Р. е била задържана от работодателя след прекратяването на трудовото правоотношение е един от основните, които подлежат на установяване в гр.д.№541/2014г. по описа на PC - Исперих. В тази връзка ищцата е ангажирала гласни доказателства - показанията на М.Т.. Същата е заявила, че знае, че работодателят не е дал трудовата книжка на Г.Р. след прекратяване на трудовия договор, че тя е ходила да си я иска във фирмата, разговаряла е и с дъщерята на управителката, но и до ден днешен/датата на съдебното заседание - 12.12.2014г./ не била получила трудовата си книжка. В обясненията си подс.М.Т. не отрича казаното от нея по гражданското дело, напротив -потвърждава го, като заявява, че тези факти и обстоятелства ги е научила от подс.Г.Р., която споделила с нея проблема си. Именно подс.М.Т. е убедила подс.Г.Р. да заведе гражданското дело срещу работодателя и дори й е дала част от парите за адвокатски хонорар. Т.е. към момента на завеждане на гражданското дело М.Т. е възприела казаното от Г.Р. относно задържането на трудовата й книжка от работодателя за истина. По делото не се събраха доказателства тя да е знаела към момента на даване на показания по гражданското дело, че казаното от Г.Р. не е истина. За да е съставомерно деянието по чл. 290 ал. 1 НК следва от субективна страна подбудителят да съзнава, че подбужда извършителят да потвърди неистина, респективно извършителят да е съзнавал, че потвърждава неистина. В настоящия случай по делото са събрани категорични доказателства, че както към момента на завеждане на исковата молба по гражданското дело, така и към момента на даване на показания пред съда от М.Т., трудовата книжка на Г.Р. действително е била задържана от работодателя след прекратяване на трудовия договор, без да има законово основание за това задържане. Нещо повече - работодателят не е предприел нито едно от действията, предвидени в чл. 6 ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за да предаде трудовата книжка на работника. Липсват каквито и да било доказателства за законно задържане на трудовата книжка от работодателя. В контекста на изложението, в хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства, че подс.Р. е дължала пари на св.Р.Шаки и свидетелките М.Г., и Н.К. твърдят, че знаят това както от подсъдимата, така и от свидетелката. Това обстоятелство не се отрича и от самата подс.Р., но дори и да е налице такова парично задължение, същото по никакъв начин не се явява законово основание за задържане на трудовата книжката, още повече, че то произхожда от лични отношения между свидетелката и подсъдимата, но не и от трудовото правоотношение. Обстоятелството дали действително подс.Р. е ходила до работодателя, за да си търси трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, е ирелевантно както за преценката дали задържането на трудовата книжка е законосъобразно, така и за съставомерността на процесното деяние. Според Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж работодателят е длъжен след като отрази необходимите данни в трудовата книжка да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя (чл. 6, ад. 2). Никъде не е упоменато, че работникът е длъжен да си я потърси. Това е задължение единствено на работодателя - да върне книжката. Свидетелката Ренгинар Ш. заявява, че подсъдимата не е упълномощила лице, което да получи трудовата й книжка, което е един от начините трудовата книжка да бъде върната според чл. 6, ал 3 от НТКТС. Според същата алинея на чл. 6 когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично – нещо, което св.Р.Ш. не е направила, при условие, че в нейна тежест е да върне книжката ма подс.Г.Р.. Самият факт на непредаване на книжката при прекратен трудов договор означава, че трудовата книжка е била незаконно задържана, което е мотивирало и решение №11/08.01.2015г но гр.д № 541/2014 на ИРС - „Ответникът - работодател е задържал трудовата книжка на ищеца непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение с него, считано от 01.02.2013г. до настоящия момент, като не доказва законно основание за това свое поведение. Същевременно не доказва и други правопогасяващи ищцовата претенция факти, като своевременно връщане на трудовата книжка и реалното й предаване на ищеца, или че ищецът след покана за получаване на трудовата книжка не се е явил да я получи и др. такива, като в тежест на ответната страна е доказването им".С оглед изложеното, който следва да бъде направен и е направен от ИРС, че подс.М.Т. не е лъжесвидетелствала в хода на гражданското дело. Съображенията за това са следните: Видно е от показанията на св.Р.Ш. и св.С.Мустафа, че дори и в хода на настоящото наказателно производство работодателят все още не е бил върнал трудовата книжка на Г.Р., като това е сторено едва на 21.11.2016г. При това положение се налага извода, че казаното от подс.Т. в хода на гражданското дело е истина. Същевременно тя никъде не твърди, че тя е била заедно с другата подсъдима, когато е разговаряла е бившия си работодател, свид.Ренгинар Ш.. Тя само е ходила с Г.Р. до цеха, но в сградата не е влизала и не е присъствала на разговорите й със св. Р.Ш.. Това, че Г.Р. не е могла да си вземе трудовата книжка, подс.М.Т. е възприела от думите на другата подсъдима, като не е твърдяла и нищо по-различно в гражданското дело.Тези изводи са приети и от ИРС, и които напълно се споделят от въззивния съд.Следователно, след като липсват доказателства за това, че подс.М.Т. е казала неистина или затаила истина в гражданското производство, несъставомерно се явява и подбуждането й към лъжесвидетелстване от страна на подс.Г.Р., до който извод правилно е достигнал и ИРС.

Като взе предвид изложените съображения, въззивният съд намира за правилен и обоснован направения от ИРС, че обвиненията, повдигнати срещу подсъдимите М.Т. и Г.Р. са несъставомерни и недоказани, и поради което правилно са оправдани на основание чл.304 от НПК, поотделно както следва:

По отношение на подс. М.Т. за това, че на 12.12.2014г. в гр. Исперих, обл. Разград, в съучастие - с Г.Р., която като подбудител, М.Т. като извършител, като свидетел в публично съдебно заседание по гр.д. №541/14г. по описа на PC Исперих устно съзнателно е потвърдила неистина, че през 2013г. съпругът й В. М.Т. е работил като охрана във фирма „Рени - 2007" ЕООД, гр. Хасково, дружество ответно по делото, където ищцата Г.С.Р. *** е работила като шивачка, а също така че след като напуснала фирмата, ищцата не могла да си получи трудовата книжка поради незаконното й задържане от работодателя Р.Ш.Ш. - престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК; Ето защо, в този аспект, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на държавното обвинение, направени в подадения протест и поддържани в съдебно заседание пред въззивния съд, че посоченото обвинение срещу подс. М. е доказано по безспорен начин и деянието, за което е възведено на тази подсъдима обвинение, е съставомерно от обективна и субективна страна, тъй като било налице умисъл в действията на тази подсъдима с оглед осъществяване на престъплението по чл.290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, и поради което следвало тази подсъдима да бъде призната за виновна по това обвинение, както и, че събраните по делото писмени и гласни доказателства опровергавали извода на ИРС да признае за невинна тази подсъдима и да я оправдае по възведеното й обвинение.

Относно подс.Г.С.Р. за това, че на 12.12.2014г. в гр. Исперих, обл. Разград, в съучастие с М.Т., като извършител, а Г.Р. като подбудител, умишлено е склонила М.Т. да извърши престъплението лъжесвидетелство, която като свидетел в публично съдебно заседание по гр.д. №541/14г. по описа на PC Исперих устно съзнателно е потвърдила неистина, че през 2013г. съпругът й В. М.Т. е работил като охрана във фирма „Рени - 2007" ЕООД, гр. Хасково, дружество ответно по делото, където ищцата Г.С.Р. *** е работила като шивачка, а също така че след като напуснала фирмата, ищцата не могла да си получи трудовата книжка поради незаконното й задържане от работодателя Р.Ш.Ш. - престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 от НК. Ето защо, в този аспект, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на държавното обвинение, направени в подадения протест и поддържани в съдебно заседание пред въззивния съд, че посоченото обвинение срещу подс. Г.Р. е доказано по безспорен начини и деянието, за което е възведено на тази подсъдима обвинение, е съставомерно от обективна и субективна страна, тъй като било налице умисъл в действията на тази подсъдима с оглед осъществяване на престъплението по чл.290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 от НК, и поради което следвало тази подсъдима да бъде призната за виновна по това обвинение, както и, че събраните по делото писмени и гласни доказателства опровергавали извода на ИРС да признае за невинна тази подсъдима и да я оправдае по възведеното й обвинение.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 24.02.2017г., постановена по нохд № 134/2016г. по описа на РС - Исперих, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1. 2.

ДГ