РЕШЕНИЕ № 61
Гр. Разград, 22.06.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ
СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
При участието на секретаря Дияна
Г.а и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД
№ 165 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 328 НПК.
С Присъда № 14/11.04.2017 г.,
постановена по НОХД № 53/2017 г., Кубратският районен съд е признал подсъдимия
Д.С.А., ЕГН **********,
за виновен в това, че в периода от 05.11.2016 г. до 09.12.2016 г. в гр. Кубрат,
обл. Разград като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на
повторност и в условията на продължавано престъпление, сам и след предварителен
сговор с Ш.А.М. и И.К.А.,***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот - разбиване на входна врата и чрез използването на специален
начин – прескачане на ограда е отнел чужди движими вещи –
Със същата присъда Кубратският
районен съд е признал подсъдимия И.К.А., ЕГН **********, за виновен в това, че
на 08/09.12.2016 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с Д.С.А. ***, чрез
използването на специален начин – прескачане на ограда е отнел чужди движими
вещи:1 брой алуминиева макара, с многожилен кабел с дължина
Със същата присъда Кубратският
райронен съд е признал подсъдимия
Ш.А.М., ЕГН **********, за виновен в това, че в периода от 05.11.2016 г. до
06.11.2016 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот – разбиване на входна врата и след
предварителен сговор с Д.С.А. *** е отнел чужди движими вещи -
Присъдени са разноски.
Недоволен от присъдата е
останал подсъдимия Ш.А.М. и я обжалва като постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила и поради явна несправедливост на наложеното наказание.
Сочи, че не са били взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
му обстоятелства, степента му на обществена опасност, подбудите за извършване
на престъплението, крайно затрудненото му социално и материално състояние. Моли
за изменение на присъдата с налагане на по-леко наказание.
Въззиваемите
И.К.А. и Д.С.А. чрез служебните си защитници съответно адв. М.Х. и адв. С.В.
изразяват становище за потвърждаване на присъдата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна, а наложеното
на подс. М. наказание за съответно на
престъплението, квалифицирано по три признака.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството
в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371,
т. 2 НПК.
Подсъдимите
се признават за виновни, признали са фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласили да не се събират доказателства за тези
факти.
Неоспорената
фактическа част на обвинението е следната:
Св. М. Г. е собственик на
кравеферма, намираща се в животновъдната в гр. Кубрат, под градския стадион, в
която не отглеждал животни. На 05.11.2016 г. непълнолетният към този момент
подсъдим Д.А. и подс. Ш.М. ***, заобелязали, че в кравефермата на св. Г. няма
никой и решили да извършат кражба на вещи. Разбили входната врата на
кравефермата, влезли в сградата и забелязали, че по стените има прекарани
проводници, които с ръце издърпали и свалили на земята. Поставили ги в чували и
отишли на сметището в гр. Кубрат, където изгорили проводниците и взели само
медта, която предали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали,
собственост на Д.З.. Медта била предадена на закупчика - св. В., който изготвил
договор за покупко-продажба.
На следващия ден подсъдимите А.
и М. отново отишли до кравефермата на св. Г. и отново чрез издърпване с ръце
успели да свалят от стената проводници от захранването, като този път извършили
кражба и на 20 бр. контакти, 7 бр. ключа за осветление и 20 луминисцентни тела.
Откраднатите проводници обгорили и продали в пункта за вторични суровини в гр. Кубрат
на св.В., който изготвил договор за покупко-продажба. Получените пари от
продажбата подсъдимите си разделили. Така за периода 05-06.11.2016 г. подс.А. и
подс.М. извършили от сградата-кравеферма собственост на св.Г. кражба на общо
На 08.11.2016 г. около 17 часа
св. Д.А.се прибирал в апартамента си в гр. Кубрат, ул. „Иван Вазов“ № 2, вх. Б.
В същия момент във входа се намирал и подс. Д.А.. На рамо А.носел мъжка кожена
чанта от изкуствена кожа, с емблема на Версаче, в която имал малко гребенче,
химикалка, малко тефтерче, 1 бр. малка снимка, мобилен апарат марка „Нокия”,
неустановен модел, и пари - сумата от 231,44 лева в различни банкноти и лични
документи. В ръце А.носел чанти с покупки. При разминаването подс. А. откраднал
мъжката кожена чантичка от св. А.и с нея напуснал входа на блока. Подс.Д.А.
отишъл в района на градския стадион, където отворил открадната мъжка чантичка. А.
разгледал откраднатите вещи и взел само намиращите се в чантичката пари -
сумата от 231,44 лева в различни банкноти, а останалите вещи - лична карта на
името на Д.А.А., дебитна карта на банка ЦКБ, издадена на името на Д.А.;
регистрационна карта на Агенция Заетост, Бюро по труда гр.Кубрат, на името на Д.А.;
сим карта на Виваком № 8935903230 0108273764; визитка на Г.В.Н.; 4 броя касови
бележки, от които една за ток, две за вода и една от Босмит; гребен малък черен
на цвят; снимка на Д.А.; монета от – 0.2 ст. изхвърлил в района на градския
стадион. На 28.11.2016 год. е бил извършен оглед на мястото, където подс.Д.А.
изхвърлил част от откраднатите вещи, при който намерените такива били иззети.
Срещу разписка същите са върнати на собственика - св.А.. Видно от заключението
на изготвената съдебно-оценъчна експертиза общата стойност на вещите, отнети от
св. А., възлиза на 279,44 лева.
На 08.12.2016 г. вечерта подс. И.А.
отишъл в дома на непълнолетния Д.А. ***. Малко преди полунощ двамата подсъдими
тръгнали по ул. „Вит“ в гр. Кубрат. В двора на къщата на ул. „Вит“ № 36,
собственост на св. Р. А., подсъдимите забелязали макара с кабел. Подс. Д.А. и
подс.И.А. се сговорили да влязат в двора на къщата и да откраднат тази макара.
През незаключената дворна порта влезли в двора на къщата и извършили кражба на
алуминиевата макара с многожилен кабел с дължина
Същата вечер, малко след
кражбата на макарата, на 08/09.12.2016г. двамата подсъдими Д.А. и И.А. се
сговорили да отидат до дома на св. А.Г.в гр. Кубрат, който се намирал на ул. „Вит“
№ 26. Подсъдимите знаели, че този свидетел притежава моторен трион и решили да
извършат кражба на тази вещ. След като се уговорили, Д.А. и И.А. отишли до
жилището на свидетеля, прескочили оградата на къщата и влезли в самия двор. От
незаключена стопанска постройка в двора на Геджик подсъдимите Д.А. и И.А.
извършили кражба на моторен трион марка „Щил” модел 271, на стойност 620 лева,
видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза. Същата вечер
подсъдимите продали открадния моторен трион марка „Щил”, модел 271 на св. Д.М. ***.
С протокол за доброволно предаване св. М. предал закупения моторен трион марка
„Щил” модел 271, който срещу разписка бил върнат на собственика - св. Г.
Според оценката на вещото лице
стойността на всички откраднати от подсъдимите вещи възлиза на 2 415.44 лева.
По делото е била изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение, че Д.А., макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимите.
Направените самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства. Те са събрани по реда и начините, указани в
НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.
Обстоятелствата във връзка с времето, мястото и начина на извършване на
деянията се доказват от обясненията на подсъдимите Д.А. /л. 46 – л. 47/, И.А. /л. 55 – л. 56/ и Ш.М.
/л.62 – л. 63/, от показанията на свидетелите М. Г. /л. 86/, Д.А./л. 70 – л. 74/, Р. Али /л. 81/, А.
Г. /л. 83/, Б. М. /л. 78/, Д. М. /л. 79/, В. В. /л. 88/, както и от писмените
доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие от 28.11.2016
г. /л. 7 – л. 9/, протоколи за доброволно предаване от 09.12.2016 г. /л. 20, л.
30/, разписки от 09.12.2016 г. /л. 21, л. 31/, договори за покупко-продажба /л.
38, л. 39/. Доказателствената съвкупност е еднопосочна и не съдържа
противоречия. Гласните доказателства са взаимодопълващи се и установяват
извършените деяния и участието на подсъдимите в тях.
Размерът на
причинените от деянията имуществени вреди е изяснен от съдебно-оценъчнате
експертизи, чиито заключения като компетентни, относими и неоспорени се
възприемат и от въззивния съд.
Подс. Д.С.А. е на 18 години, с
начално образование, не е женен, осъждан е. С присъда по НОХД № 207/2016 г. по
описа на РС – Кубрат, влязла в сила на 07.09.2016 г., е осъден на 4 месеца
лишаване от свобода, отложено на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал.
1 НК за изпитателен срок от 2 години, за престъпления по чл. 198, ал. 1 във вр.
с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК. С определение по НОХД №
235/2016 г. по описа на РС - Кубрат, в сила от 06.12.2016 г., е бил осъден на
пробация за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
Подс. И.К.А. е на 19 години, с
начално образование, не е женен, не е осъждан.
Подс. Ш.А.М. е на 33 години, с
начално образование, не е женен, многократно е осъждан. Последната присъда, с
която му е било наложено наказание лишаване от свобода, е по НОХД № 553/2010 г.
по описа на РС - Русе, в сила от 30.06.2010 г., като за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с
чл. 26, ал. 1 НК е бил осъден на 2 години лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Наказанието е било
изтърпяно на 24.10.2011 г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:
При служебната проверка на
обжалваната присъда, изискуема от чл. 314, ал. 1 НПК, въззивният съд не намери допуснати
от първата инстанция съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Но констатира, че
присъдата следва да бъде изменена поради неправилно приложение на материалния
закон. Кубратският районен съд безкритично е възприел предложената от прокурора
правна квалификация на деянията, която не съответства на фактите по делото. Доказано
е, че подсъдимите са извършили описаните в обвинителния акт деяния, както
следва:
Подс.
Д.А. сам и с подсъдимите Ш.М. и И.А. е отнел движими вещи на обща стойност
2415,44 лева от владението на М. Г., Д.А., Р. А. и А. Г. с намерение
противозаконно да ги присвои. Фактическата власт върху вещите на св. Г. е
установена посредством разрушаване на защитна преграда – разбиване на входната
врата. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки, че отнема чуждо
имущество, че липсва съгласие на собствениците, но е искал да се разпореди с
него в своя полза. Автор е на пет деяния, осъществяващи състава на
престъплението кражба, извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, с обективна и субективна
връзка между тях, поради което се определят като продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Те са били извършени и в условията на повторност по
смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е бил осъждан за кражби по
НОХД № 207/2016 г. и по НОХД № 235/2016 г. по описа на КРС. Макар и непълнолетен,
подс. Д.А. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Така се обосновава обективна и субективна
съставомерност по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Подс.
И.А., заедно с подс. Д. А., е отнел
движими вещи на обща стойност 705 лева от владението на Р. А. и А.Г.без тяхно
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои. Вината му е под формата
на пряк умисъл, изразяващ се в съзнанието, че отнема чуждо имущество против
волята на собствениците, но е имал и реализирал намерението си да се разпореди
с отнетите вещи в своя полза. Деянията са две от цялостно продължавано
престъпление. Т.е. от обективна и субективна страна се доказват елементите от
престъпния състав по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Подс.
Ш.М., заедно с подс. Д.А., при
продължавано престъпление чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот е отнел движими вещи на стойност 1431 лева от св. М. Г. без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Действал е с пряк
умисъл, съзнавайки, че отнема чуждо имущество и желаейки да се разпореди с него
в своя полза. По този начин е реализирал престъпния състав по чл. 195, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Деянията
на подсъдимите Д.А. и И.А. не са извършени по специален начин. Този признак е
налице, когато деецът е проявил особена ловкост или умение /вж. ППВС № 6/71 г.,
изм. с ППВС № 7/87 г./. По делото специалният начин е обоснован с прескачането
на ограда, което действие не изисква особена ловкост. Не е установено
подсъдимите Д.А. и И.А. да са приложили необичайни способи за преодоляване на
оградата, поради което следва да бъдат оправдани по обвинението по чл. 195, ал.
1, т. 4 НК.
Тримата
подсъдими са обвинени, че са извършили деянията след предварителен сговор.
Известно е, че кражбата се квалифицира по този признак, когато има
предварително планиране на престъпната дейност с разпределяне на ролите,
осигуряване на средства и пр. В обвинителния акт не са изложени факти, които да
разкриват подобна предварителна организация. Липсват и доказателства в тази
посока. Решението да се извършат деянията е било взето инцидентно и
непосредствено преди реализиране на намеренията на подсъдимите. Касае се до
обикновено съучастие под формата на съизвършителство, което налага отмяна на
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и прилагане на закон за по-леко
наказуемо престъпление по чл. 20, ал. 2 НК.
Подс. Ш.М. е осъден за кражба в
условията на опасен рецидив, какъвто не е налице. Началото на разглежданата
престъпна дейност е 05.11.2016 г., а към този момент е изтекъл 5-годишния срок
по чл. 30, ал. 1 НК. Последното наказание лишаване от свобода, което е било
наложено на М., е било изтърпяно на 24.10.2011 г., видно от справката за
съдимост на подсъдимия на л. 67 от ДП. Поради това квалификацията по чл. 196,
ал. 1, т. 2 НК е неприложима и по това обвинение подс. М. следва да бъде
оправдан.
Налице е и друго основание за
изменение на правната квалификация по отношение на подс. И.А.. На л. 21 и на л.
31 от досъдебното производство са приложени разписки, от които е видно, че откраднатите
вещи от пострадалите Р. Али и А.Г.са им били върнати. Тези факти обуславят
приложението на смекчената отговорност по чл. 197, т. 1 НК.
Разградският окръжен съд
извърши самостоятелка преценка на условията по чл. 54 НК и установи следното:
Относно подс. Д.А. смекчаващи
отговорността му обстоятелства са самопризнанието, направено още на досъдебното
производство и съдействащо на органите на разследването, изразеното съжаление,
връщането на част от откраднатото имущество. Отежняващ фактор е интензитета на
престъпната дейност, осъществена чрез пет деяния за перод от около един месец. При
този баланс на релевантните за отговорността му обстоятелства определеното от
КРС наказание от 2 години лишаване от свобода се явява несправедливо. То е
определено над средния размер по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, което не съответства
нито на обществената опасност на престъплението, нито на личната обществена
опасност на подсъдимия. Поради това то следва да бъде намалено. За справедливо
въззивният съд намира наказанието 1 година лишаване от свобода и след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК окончателният му размер следва да е осем месеца
лишаване от свобода. Тъй като престъплението е извършено в изпитателния срок на
условното осъждане по НОХД № 207/2016 г. по описа на КРС, правилно е приложен
института по чл. 68, ал. 1 НК и подс. Д.А. следва да изтърпи и отложеното
наказание от 4 месеца лишаване от свобода. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС
първоначалният режим на изтърпяване и на двете наказания следва да е общ.
Относно подс. И.А. смекчаващи
отговорността му обстоятелства са самопризнанието, направено още на досъдебното
производство, чистото му съдебно минало и младата му възраст. Отегчаващи
обстоятелства няма. Наказанието лишаване от свобода следва да се определи в пределите
по чл. 197, т. 1 НК, като за съответно на извършеното престъпление въззивният
съд счете наказанието 9 месеца лишаване от свобода. По реда на чл. 58а, ал. 1
НК то следва да се намали с една трета, при което се налага наказание от 6
месеца лишаване от свобода. Налице са формалните изисквания по чл. 66, ал. 1
НК: наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подс. И.А. не е осъждан и
за постигане целите по чл. 36 НК не се налага изолирането му от обществото.
Изпълнението на наказанието следва да се отложи, като подходящ е минималният
изпитателен срок от 3 години.
Относно подс. Ш.М. смекчаващи
отговорността му обстоятелства са самопризнанието, направено още на досъдебното
производство, изразеното съжаление, връщането на част от откраднатото
имущество, тежкото му материално положение като лице без имущество и доходи.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е обремененото му съдебно минало. При
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства предвиденото по чл. 195, ал.
1, т. 3 НК наказание лишаване от свобода следва да бъде определено в минималния
размер от 1 година, а след намаляването му по реда на чл. 58а, ал. 1 НК с една
трета следва да бъде наложено в размер на 8 месеца лишаване от свобода. С оглед
факта, че подс. М. е осъждан, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективмно
при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
По изложените съображения и на
основание чл. 314, ал. 2 НПК Разградският окръжен съд следва да измени
обжалваната присъда в горния смисъл.
С оглед признаването на
подсъдимите за виновни и в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК правилно
разноските по делото са били присъдени в тежест на подсъдимите.
Ето защо и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК Разградският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 14/11.04.2017
г., постановена по НОХД № 53/2017 г. по описа на Кубратския районен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимите Д.С.А., И.К.А.
и Ш.А.М. за НЕВИННИ в това да са извършили престъплението след предварителен
сговор, поради което и на основание чл. 304 НПК ГИ ОПРАВДАВА по обвинението по
чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимите Д.С.А. и И.К.А.
за НЕВИННИ в това да са извършили престъплението по специален начин, поради
което и на основание чл. 304 НПК ГИ ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 195, ал. 1,
т. 4 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ш.А.М. за
НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението в условията на опасен рецидив,
поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 196,
ал. 1, т. 2 НК.
ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършените от подсъдимите престъпления, както следва:
от
подсъдимия Д.С.А.
– по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК;
от
подсъдимия И.К.А. – по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и
от
подсъдимия Ш.А.М. – по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
НАМАЛЯВА наложените на подсъдимите
наказания, както следва: на подсъдимия Д.С.А. – на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, на подсъдимия И.К.А. – на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на
подсъдимия Ш.А.М. – на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ