Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на деветнадесети
юни |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Емил Стоев
2. Светла Робева
секретар М. Н., с участието на прокурора Антония
Донева, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №176 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е по реда на Глава 21 от НПК и е образувано по жалба от подсъдимия Д.Й.В. ***,
ЕГН ********** против Присъда
№17/18.04.2017 г. по нохд №6/2017 г. на РС Кубрат.
Оплакванията
са, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като от събраните
доказателства не се установява, че подс. В. е извършил кражба, не са установени
количеството и стойността на имуществото, предмет на престъпление, не се
установява, че е имал намерение да присвои вещта, тъй като не е целял и не е
получил материална облага, недоказана е квалификацията предварителен сговор,
счита, че деянието е маловажен случай, с оглед ниската стойност на имуществото
и незначителността на вредните последици. Алтернативно излага доводи, че като
смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат младостта, семейното положение –
3 малки деца, материалните затруднения, ниската стойност на имуществото, второстепенното
участие в извършване на престъплението.
Искането е
за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна и евентуално да бъде
изменена присъдата, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по
чл. 194, ал. 3 НК и се наложи наказание пробация при условията на чл. 55 НК.
В съдебно
заседание защитникът адв. Н. поддържа жалбата. Счита, че не е установено
безспорно участието на подс. В. в извършване на престъплението. Моли съда да
отмени първоинстанционната присъда и признае подсъдимия за невиновен, а ако
счете, че няма основания за това да измени първоинстанционната присъда и
приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, като отчете и многобройните
смекчаващи обстоятелства.
В последната
си дума пред въззивния съд жалбоподателя Д.В. заявява, че не се признава за
виновен.
Препис от
жалбата е връчен на РП Кубрат на 04.05.2017 г. Няма постъпило възражение.
Прокурорът от
ОП Разград в съдебно заседание излага доводи, че жалбата е неоснователна.
Счита, че се установяват безспорно всички елементи на престъплението, за което
жалбоподателят е признат за виновен. Споделя изводите на РС и предлага
присъдата да бъде потвърдена.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото,
съобразно с характера и обхвата на въззивната проверка на присъдата по чл. 314 от
НПК установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба.
С обжалваната присъда РС Кубрат е признал
жалбоподателя Д.Й.В. за виновен в това, че на неустановен ден през месец
декември
Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия Б.Р.К. ***, ЕГН **********, за това, че на
неустановен ден през месец декември
В хода на първоинстанционното производство обстоятелствата
по делото са достатъчно изяснения и с оглед на това и при липса на
доказателствени искания, направени от страните не се налага събиране на нови
доказателства. Фактическа обстановка, установена след преценка и анализ на
доказателствените материали, е следната:
Подсъдимият Д.Й.В. е роден на *** г., български
гражданин, съжителства
с Д. Н. (декларация за семейно и материално положение на л. 31), осъждан (справка за
съдимост рег. №153/13.06.2016 г. РС Кубрат на л. 33), с начално
образование, безработен.
Видно от справката за съдимост Д.В. е осъждан с
присъди:
-
по НОХД №
417/2007 г. по описа на РС Кубрат, в сила от 12.09.2007 г. за престъпление по
чл.343б, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, му е наложено наказание
пробация;
-
по НОХД №
425/2007 г. по описа на РС Кубрат, в сила от 07.12.2007 г. за престъпление по
чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК, му е наложено
наказание пробация;
-
по НОХД № 208/2013 г. по описа на РС Кубрат, в
сила от 03.12.2013 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, му е наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложено изтърпяването на наказанието за
тригодишен изпитателен срок;
-
по НОХД №
75/2015 г. по описа на РС Кубрат, в сила от 27.04.2015 г. за престъпление по
чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и
т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, му е наложено
наказание пробация;
-
по НОХД № 208/2015 г. по описа на
РС-Кубрат, в сила от 01.12.2015 г. за престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, предл.1 и 2 и
т.3 във вр. с чл. 346, ал.1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. 2 му
е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим, в затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното
наказание по НОХД № 208/2013 г. по описа на РС-Кубрат - осем месеца
лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от
закрит тип. Срокът по чл. 30, ал. 1 от НК към датата на извършване на
престъплението по настоящата присъда не е изтекъл, поради което и деянието на
подс. Д.В. следва да се квалифицира като извършено в условията на повторност –
чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Р.К. е роден на *** г., български
гражданин, неженен, осъждан (справка за съдимост рег. №152/10.06.2016 г. РС Кубрат на л. 63), с основно образование.
Св. И. Д. С. притежавал имот в ***. С. и членовете
на домакинството му работели в определени периоди от годината в Гърция и
жилището оставало необитаемо. С. отсъствал и през декември 2014 г.
Подс. К. *** бил съсед на св. С.. Подс. В. ***.
На неустановен ден и дата, през месец декември 2014 г.,
една вечер подс. В. отишъл с жената, с която съжителствал - св. Д. Н. на гости
в дома на подс. К. ***. Докато били при домакина, последният предложил на В. да
отидат до съседната къща, собственост на св. С., за който знаел, че отсъства и
да извършат от двора кражба на дърва и царевица. В. се съгласил с предложението
на подс. К., отишли и влезли в двора на С.. От сушина в двора подсъдимите взели
Според заключението на оценъчната експертиза
стойността на откраднатите вещи възлиза на общо 446 лева.
Св. С. – брат на св. И. С., който е собственик на
имота на *** откъдето са
отнети описаните вещи, получил съобщение от съседи, че са разбити вратите на
гаража в имота на брат му. Свидетелят отишъл на место, видял че липсват вещи и
след като затворил вратите на гаража отишъл на работа.
При завръщането си от Гърция и св. С. установил
липсата на вещите и подал жалба в РУ на МВР.
По-късно подс. К. разказал на св. Н., че с подс. В.
влезли в дома на св. С. и взели дърва и царевица. Дървата взели, за да се топли
К. през зимата.
Св. С. също разбрал от подс. В., че двамата с подс. К.
влезли в дома му и взели вещи.
Описаната фактическа обстановка е приета за установена
въз основа на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното
следствие:
- показанията на свидетелите С. и С., дадени в
съдебно заседания и показанията на свидетелите Н. (л. 44) и Н. (л. 46), дадени
на ДП и прочетени в съдебно заседание, на основание чл. 281, ал. 4 НПК;
обясненията на подс. В., в съответната част;
- заключението на вещото лице по оценъчната
експертиза (л. 58).
Правилно РС е приел за достоверни показанията на св. Н.
и Н., дадени на ДП, тъй като там ясно и последователно излагат възприетите
факти, включително и за участието на подс. В. в инкриминираното деяние. Няма
съмнение, че по-точен и ясен спомен за станалото имат към момента на разпита на
ДП. Впоследствие изоставят тази позиция, твърдейки че не са говорили за участие
на подс. В.. Показанията, дадени на ДП, съответстват изцяло с останалите
събрани по делото доказателства. Промяната в показанията се дължи на стремежа
им да оневинят подс. В., а не е резултат на по-добро възстановяване на спомена
за станалото.
Показанията на св. Н. са и житейски нелогични, тъй
като ако се възприеме тезата й, че подс. К. е влязъл в имота и отнел вещите на
св. С. с жена си, то е напълно неясно защо след това има нужда от помощта на
подс. В. за да пренесат част от отнетото и то само в рамките на имота на К..
За това че подс. В. е участвал е научил и пострадалия
св. С., който познавал и двамата подсъдими. Подс. В. не отрича, че е бил в дома
на подс. К., че е приел по негова молба да пренесат чували, но само в рамките
на неговия имот. В. отрича, че е влизал в имота на св. С.. В тази част –
относно това, че не е влизал в имота на С., обясненията на подс. В. са защитна
теза. От показанията на св. С. е установено, че е съхранявал отнетите вещи в
имота си, като е заковал вратите на гаража. Установено е, че съседи са
реагирали на станалото, като са уведомили св. С. – брат на св. С.. Безспорно се
установява, че вещите са пренесени от имота на св. С., като още на следващия
ден това – отворените врати на гаража са забелязани от съседите на св. С..
Всичко това опровергава тезата на подс. В., че е участвал в преместване на
вещи, но само в рамките на имота на подс. К..
Съставът на въззивния съд намира, че обосновано
първоистанционният съд е приел, че обвинението е доказано по несъмнен начин и
това е станало след като обективно, всестранно и пълно са изследвани всички
обстоятелства по делото и са събрани възможните доказателства за изясняване на
фактическата обстановка.
Подсъдимите Д.Й.В. и
Б.Р.К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 (за подс. В. и т. 7), във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на неустановен ден през декември
Деянието се квалифицира като повторност по чл. 28 НК,
с оглед осъждането на В. по НОХД № 208/2013 г. по описа на РС Кубрат, в сила от
03.12.2013 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за тригодишен изпитателен
срок.
Деянието е извършено при пряк умисъл и двамата
подсъдими са съзнавали, че влизат в чужд имот и вземат чужди вещи. Намерението
им за присвояване е установено от действията им – взели са вещите, за да се
отоплява подс. К.. Прекъснали са владението на собственика на вещите, като са
установили фактическа власт и впоследствие са се разпоредили с тях, съобразно
уговорката им. Налице е и предварителен сговор, тъй като са обсъдили и
постигнали предварително съгласие да извършат престъплението.
РС
е приел, че деянията са извършени при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 от НК,
тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като второто от тях се явява продължение на
предшестващото както от обективна, така и от субективна страна.
По наказанието.
Прокурорът е поискал налагане на наказание в
минималния размер на предвиденото в закона, за В. ефективно, предвид
предходните осъждания, а за К. при условията на чл. 66 НК.
Защитникът на подс. В., като алтернатива на твърдяната
недоказаност на обвинението и основание за прилагане на закон за по-леко
наказуемо престъпление, е поискал определяне на наказанието при условията на
чл. 55 НК.
Защитникът на подс. К. е поискал определяне на
наказанието при условията на чл. 55 НК. Счита, че следва да се отложи
изтърпяването му при условията на чл. 66 НК.
За престъплението по чл. 195 НК се предвижда наказание
от 1 до 10 години лишаване от свобода.
По отношение на В. въззивният съд намира, че РС Кубрат
неправилно е преценил поведението на подсъдимия като съдействие за разкрИ.е на
обективната истина, тъй като В. е подържал тезата, че е пренасял чували, но
само в рамките на имота на подс. К.. Наложеното наказание е справедливо,
обосновано РС е приел, че се налице основанията на чл. 55 НК с оглед стойността
на отнетото имущество, степента на участие на подс. В. в престъплението и
ползването от откраднатото имущество, както и други смекчаващи обстоятелства,
приети от РС. По – висок размер на лишаването от свобода не би довело до
по-пълноценно поправяне на подсъдимия.
Налице са и основанията на чл. 68 НК за привеждане в
изпълнение на наказанието по НОХД № 208/2013 г. по описа на РС Кубрат.
По
отношение на К., с оглед признанието за виновност и съдействие за разкрИ.е на
обективната истина още от ДП, ниската стойност на предмета на посегателство
обосновано РС е определил наказание под минимума, при приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК – шест месеца лишаване от свобода. По отношение на К. са
налице и условията на чл. 66 НК за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание, тъй като не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително
да изтърпи наказанието. Възможността да се поправи К. е налице с оглед
разпоредбата на чл. 68 НК, която постановява да се приведе в изпълнение
наложеното наказание, ако извърши друго престъпление и това е достатъчен стимул
за него да се въздържа от нарушаване на нормите на закона. Изолиране от
семейната и трудова среда, с оглед наличните данни, че работи извън страната,
не би довело до положителен резултат за него.
Съставът на ОС Разград намира, че наложените наказания
са справедливи и достатъчни за постигане на целите по чл. 36 НК.
По оплакванията в жалбата.
Съставът на ОС Разград намира, с оглед изложеното
по-горе, че са изяснения обективно и всестранно обстоятелствата по делото, че
са събрани възможните доказателства и те сочат по несъмнен начин, че подс. В. е
участвал в изпълнителното деяние на престъплението кражба – влязъл е заедно с
подс. К. в имота на св. С. и изнесъл от там дърва и царевица. Количеството е
установено въз основа на показанията на св. С. и това е достатъчно, тъй като не
би било възможно събирането на други доказателства в тази насока. Стойността е
установена въз основа на заключението на вещото лице по оценъчната експертиза,
което съдът счита за пълно, ясно и обосновано. Оценката на вещите не е
оспорвана. Няма съмнение в квалификацията на вещото лице.
Съдът намира за безспорно установено и че е налице
предварителен сговор.
Не е налице маловажен случай с оглед способа на
извършване на кражбата – проникване в чужд имот, отнемане на вещите от място,
на което са прибрани за съхранение, при съответна грижа от собственика за
запазването им (заковал вратите на гаража), отнасяне на всички намерени вещи от
този вид – дърва и царевица, съдебното минало на В.. Не може да се приеме, че
обществената опасност на деянието е значително по-ниска в сравнение с
обикновените случаи. Личността на дееца, начина на извършване на кражбата,
подбудите, вредните последици и всички останали обстоятелства не сочат на ниска
обществена опасност.
Налице е и предварителен сговор. Подсъдимите са се
събрали в дома на К., обсъдили са предложението му и взели решение да влязат в
имота на св. С. и изнесат намиращите се там вещи. Налице е предварително взето
решение и след това пристъпване към извършване на престъплението.
В. е участник в изпълнителното деяние на
престъплението кражба и е извършител на престъплението. Това е така, с оглед
установеното и описано по-горе, независимо дали е имал намерение да предостави
дървата на другия подсъдим, за да се отоплява през зимата и царевицата, за да
храни животните си. Налице са всички елементи на състава на престъплението –
отнети са чужди движими вещи, с намерение да се присвоят. Разпореждането с
вещите включва и предоставянето им безвъзмездно на подс. К. или на трето лице.
Няма основания деянието да се квалифицира като кражба
по чл. 194, ал.3 НК – извършена при условията на повторност от В. и след
предварителен сговор между двамата.
Жалбата е неоснователна.
Съставът на въззивния съд
споделя анализа на събраните доказателства и установените въз основа на него
факти от РС Кубрат, както и правните изводи на първоинстанциониня съд и при
проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната
присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й или изменението й.
Поради това съдът, на основание чл. 338 НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №17/18.04.2017 г. по нохд №6/2017 г. на Районен
съд Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.
MH