РЕШЕНИЕ № 57
Гр. Разград 25.07.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на двадесети шести юни две хиляди и
седемнадесета година в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА
НЕЙЧЕВА
Секретар: М. Н.
Като разгледа докладваното от съдия
МИЧЕВ
внчх дело № 177 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по глава двадесет и
първа от НПК.
С присъда № 10 / 12.04.2017 г., постановена по нчх дело № 47 /
На основание чл. 45 от ЗЗД, съдът
осъдил подсъдимите А.В.Ш. и А.А.В., да заплатят солидарно на гражданският ищец Н. Р. Р. ***
сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди от престъплението, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 19.12.2015 г. до окончателно плащане.
С оглед изхода на делото,
подсъдимите са осъдени да заплатят на тъжителя и граждански ищец Н. Р. Р. по
505 лв. за съдебни и деловодни разноски, а по сметка на РС-Исперих по 100 лв.,
представляващи дължима държавна такса върху уважения граждански иск.
Недоволни от присъдата останали
подсъдимите А.В.Ш. и А.А.В., които я обжалват чрез
защитника си адв. Венка К., като постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснована, а по отношение наложеното
наказание се сочи, че е крайно несправедливо. В жалбата се излага, че в хода на
производството тъжителят не успял да докаже обвинението. Разпитаните по делото
свидетели не са очевидци. Пресъздадената от тях фактическа обстановка, особено
относно механизма, начина и вида на получените телесно увреждания, коренно се
различават от изложеното в тъжбата и заключението на вещото лице. Излага се
също така, че не са отчетени многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в
полза на подсъдимите, както и установената съдебна практика. Твърди се, че не е
отчетено , че поведението на пострадалия също допринесло за вредоносния
резултат, поради което присъденото обезщетение следвало да бъде намалено. От въззивната инстанция се иска обжалваната присъда да бъде
отменена изцяло и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат оправдани. Алтернативно
се иска намаляване размера на наложените наказания и на гражданския иск.
Жалбата се подържа и в съдебно
заседание от защитника на подсъдимите на същите основания и със същите искания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна иска потвърждаване на присъдата, като
правилна и законосъобразно.Твърди се, че в хода на проведеното наказателно
производство обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Съдът прецени доказателствата по
делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие
следното:
За да постанови обжалваната присъда РС
–Исперих приел фактическа обстановка според която тъжителят Н. Р. Р. и
подсъдимите А.В.Ш. и А.А.В. се познавали като
съселяни, живущи в с. Тодорово, общ. Исперих, обл.
Разград. А.В.Ш. и А.А.В. са баща и син. Двамата били
с двойно гражданство – българско и турско. Преимуществено пребивавали в Р
Турция, а в Р България се връщали за по месец-два. Тъжителят Н. Р. Р. е роден
на *** г. и към края на 2015 г. не притежавал правоспособност да управлява МПС.
Свидетелката А.А.Р.е майка на тъжителя Н. Р.
притежавала л.а. “ Опел Астра“ с рег. № РР 0287 ВС.
На
18.12.2015 година тъжителя Н.Р. посетил коктейл по повод училищно тържество в
ресторант в гр. Исперих, след което се прибрал в с. Тодорово. Малко след полунощ
вече на 19.12.2015 г. тъжителя Р. решил да се върне в гр. Исперих, за да се
срещне с момиче. Макар да не притежавал свидетелство за управление на МПС, до
гр. Исперих тъжителя отишъл с лекия автомобил на майка си “Опел Астра“. След срещата тръгнал да се прибира за с. Тодорово.
По пътя към селото настигнал автомобила, в който пътували двамата подсъдими - КИА
РИО" с per.Ne 34EU8959,
който решил да изпревари. При предприемане на маневрата в същия момент движещия
се пред него лек автомобил също преминал в насрещната лента на движение, за да
избегне неравности по пътното платно в лентата по посока на движението. Тъжителят
Р. не съобразил скоростта си, не намалил своевременно и блъснал движещия се
отпред автомобил в задната част, като разпознал намиращите се в другия
автомобил лица –двамата подсъдими. Уплашен от това, че е неправоспособен водач
и управлява автомобила на майка си, Р., без да спре, продължил бързо към с.
Тодорово. След като стигнал малко преди
селото спрял встрани
на пътя, за
да огледа щетите
по управляваното от него МПС. Преди да успее да слезе от колата, обаче,
при него пристигнали двамата подсъдими. Както бил на шофьорското място в колата,
първо при него дошъл и започнал да му нанася удари подсъдимия А.В.. След него
дошъл и баща му - подсъдимия А.Ш., който също започнал да нанася удари по
лицето и тялото на тъжителя, като му е счупил и носа. В един момент подсъдимите
прекратили побоя, а тъжителя Н.Р. използвал този момент, превел колата в
движение и да избягал в посока гр. Исперих. След като пристигнал в града,
горивото на автомобила свършило и отишъл в казино „Ескейп".
Тъй като целия бил в кръв, се измил в казиното. Когато влезнал в казиното
оставил автомобила отключен, а след като се върнал видял, че му липсват
мобилните телефони. Поискал от непознат човек малка сума за да се прибере до с.
Тодорово с такси. Междувременно подсъдимият А.В., заедно с майка си, отишъл в
къщата на тъжителя. Събудил близките му - майка му - свидетелката А.Р.и сестра
му - свидетелката Н. Р.а. Казал им, че Н.Р. предизвикал ПТП, при което
последвала повреда на техния автомобил и след това избягал посока село Окорш. Подсъдимия
А.В. заявил, че ще сигнализира полицията и че иска да му се платят щетите по
автомобила му. Близките на Р. тръгнали да го търсят. Обиколили всички
познати места, където предполагали,
че може да бъде, но не го открили. Малко преди обед същия ден от
обаждане на техен познат разбрали, че автомобила е в град Исперих, паркиран
пред казино “Ескейп“. Двете свидетелки дошли в града
и намерили колата, в която имало кръв. Тръгнали за село Тодорово, за да вземат
резервен ключ, да приберат колата. Междувременно тъжителят вече се бил прибрал
в дома си, където го намерили майка му и сестра му. Двете видели, че дрехите му
били разкъсани, бил целия в кръв, треперел,плачел, бил посинял, не можел да
говори, от носа му не спирало да тече кръв. След това ги посетили служители
на полицията, а тъжителя
бил откаран в
Спешна медицинска помощ. В първият работен ден след почивните дни след
случката, т.е. на 21.12.2015 г., тъжителя Н.Р. бил прегледан от съдебен, който
издал съдебно-медицинско удостоверение № 135/ 2015г., в което били описани
констатираните при прегледа травматични увреждания, причинени в резултат на
нанесения побой. Заключението в това удостоверение е, че прегледа е установил
счупване на носни кости /установено рентгенологично
от представена графия и резултат от образно
изследване амб. № 10667/ 21.12.2015г. на ДКЦ1
гр.Разград/, разкъсно-контузна рана на лигавицата на
горната устна към предверието на устна кухина, разкъсно-контузна рана по лицева повърхност на дясна подбедрица и две дълбоки драскотини външностранично
към гръбно, кръвонасядания
около дясна ушна мида, в областта на носа, лява ноздра и вътрешностранично
на дясна лопатка, анамнеза за кръвотечение от носа след инцидента. Описаните
увреждания били причинени от твърди/и тъп/и и тъпоръбест/и
предмети, като можело да бъдат получени по време и начин, както съобщавал пострадалия
– побой с юмруци, ритници и дървен предмет с удължена форма, възприет като
бухалка, и обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия.
По делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение l в смисъла на заключението в приложеното
съдебно-медицинското удостоверение. Изслушана в съдебно заседание съдебният
лекар доктор Василева, обяснява детайлно механизма на причиняване на
травматичните увреждания, а именно травмата в областта на лицето можело да бъде
получена в седнало положение, травмата на дясната лопатка можело да бъде
получена ако пострадалия се е предпазвал и е легнал на волана на автомобила, с
цел да запази лицето си, по всяка вероятност е била отворена и вратата на
пасажерското място до водача и от там някое от лицата е нанасяло ударите по
главата и тялото на тъжителя.
По делото е установено, че след
инцидента пострадалия е посетил и психиатър, тъй като е бил в стресово
състояние и неспокоен. Разпитана по делото свидетелката доктор Диана Киселова потвърждава, че при проведения от нея преглед
скоро след инцидента тъжителя е бил напрегнат и тревожен, имал е нарушение на
съня, главоболие, изтръпване на крайниците и също така страхови
изживявания, свързани със здравето, мислил постоянно за случилото се. Това
наложило за специалиста извод, че Н.Р. е емоционално депремиран
и психомоторно вътрешно напрегнат. Доктор Киселова го
насочила към преглед с детски психиатър
Очертаната фактическа обстановка съдът
приел въз основа на показанията на свидетелите А.Р., Н. Р.и Е.Х.. Първата е
майка на тъжителя, а втората негова сестра. Съдът съпоставил показанията на
разпитаните свидетели със заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза и останалите писмени
доказателства и обосновано приел, че гласните доказателства кореспондират,
както помежду си, така и със останалите писмени доказателства. При обсъждане на
гласните доказателства съдът отчел близките родствени връзки между тъжителя и
първите две свидетелки, както и това, че това са лицата, които първи са видели
тъжителя, на тях първо е разказал за случилото си, те са го придружавали при
медицинските прегледи и са били свидетели на разказите на пострадалия относно
случилото се при прегледа от съдебния лекар. Свидетелските показания в
огромната си част са еднопосочни и вътрешно непротиворечиви и не се
опровергават или разколебават по никакъв начин от останалия доказателствен
материал.
Въззивната
инстанция, пред която не се сочат нови доказателства, изцяло споделя приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като
същата е изградена на основата на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства.
В жалбата се сочи, че свидетелските
показания описващи фактическата обстановка относно механизма, начина и вида на
получените телесни увреждания, коренно се различават от твърдяното в жалбата, а
и от заключението на вещото лице. Въззивната
инстанция намира това оплакване за изцяло неоснователно. Единствено вярно е, че
е налице различие между показанията на
св. А.Р.и описаното в тъжбата относно механизма на причиняване на ПТП. В тази
им част показанията на тази свидетелка са и вътрешно противоречиви. От това
обстоятелство обаче не може да се направи извод, че показанията на тази
свидетелка са изцяло компрометирани и не следва да бъдат кредитирани. Не е налице твърдяната разлика между
показанията на свидетелките и посоченото в тъжбата относно механизма на причиняване
на телесните повреди. Не е налице и твърдяното несъответствие между описаното в
тъжбата и заключението на вещото лице по СМЕ също относно механизма на
причиняване на уврежданията. В самото заключение е посочено, че уврежданията
биха могли да бъдат получени по начина, както е съобщил пострадалия. В съдебно
заседание вещото лице изложило съображения относно възможността да бъдат нанесени удари по дясната страна на
пострадалия, докато той е бил седнал в автомобила. В действителност в тъжбата
се сочи, че първоначално нападението е започнало докато пострадалия е бил
седнал в автомобила. По-нататък пострадалия сочи в тъжбата, че от ударите
паднал на земята, а нападателите продължили да го удрят.
На следващо място в жалбата се сочи,
че от събраните доказателства/полицейска преписка, приключила с постановление
за отказ да се образува наказателно производство/ се установявало, че са налице
данни за противоправно деяние, извършено само от един
от подсъдимите. Въззивният
съд намира и това оплакване за неоснователно. От събраните по делото
доказателства по несъмнен и безспорен начин се установява, че и двамата
подсъдими са нападнали и били пострадалия. Налице е общност на умисъла, поради
което е без значение кой точно какви удари е нанесъл на пострадалия и къква е връзката им с вредоносния резултат.
Въззивната
инстанция намери за основателни следващите възражения на подсъдимите. Съдът
намира, че е надценен високият интензитет на физическата саморазправа. Вярно е,
че в случая са налице няколко увреждания. Те обаче са причинени от ударите и на
двамата подсъдими за сравнително кратък период от време. Подсъдимите са били провокирани от една страна
от действията на пострадалия при причиняване на ПТП и от друга страна с
бягството от местопроизшествието.
При
тези обстоятелства въззивната инстанция намери, че от
правна страна деянието е квалифицирано от първоинстанционния
съд правилно. С действията си подсъдимите А.В.Ш. и А.А.В. са осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Двамата в съучастие като съизвършители са причинили на пострадалия лека
телесна повреда, изразяваща се в подробно описаните увреждания. При наличие на
предпоставките на чл. 78а от НК, правилно и законосъобразно съдът, след като
признал подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, ги освободил от
наказателна отговорност и им наложил административно наказание глоба. Въззивната инстанция обаче намира, че размера на глобата
следва да бъде намален по отношение и на двамата подсъдими от 2000 лв. на по
1500 лв., предвид степента на обществена опасност на подсъдимите, степента на
обществена опасност на деянието и действията на пострадалия.
Въззивният
съд, след като отчете описаните по-горе увреждания, времето за възтановяване, действията на пострадалия, намери, че
справедливия размер на обезщетяване на получените от тъжителя увреждания следва
да бъде 3000 лв.
При тези обстоятелства обжалваната
присъда следва да бъде изменена, като бъде намален размера на наложените
наказания от по 2000 лв. за всеки един от подсъдимите на по 15000 лв. за всеки
един от двамата подсъдими, както и да бъде намален размера на присъденото
обезщетение от 5000 лв. на 3 000 лв.
В останалата й чест присъдата следва
да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 10 / 12.04.2017 г., постановена по нчх дело № 47 /
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част, като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.
НР