Решение № 71
гр.Разград, 26.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
с участието на секретаря М. Н. и прокурора Огнян Дамянов като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНЧХД №178 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 169 от 05.04.2017г. по НЧХД № 614/2016г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият Х.Г., поданик на Кралство Нидерландия, с идентификационен № 178012853, роден на *** г. в Р Турция, с адрес на пребиваване в България – гр. Разград, ул. Каймакчалан № 2а, ап. 17, е признат за виновен в това, че на 19.07.2016 година в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на С.Г.М. ***, изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева
С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С.Г.М., сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението, както и 612.00 /шестстотин и дванадесет/ лева - разноски по производството.
С посочената присъда, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Районен съд Разград сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща деловодни разноски, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева държавна такса върху уважения граждански иск.
Против посочената присъда на Районен съд – Разград е постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат С.Д., защитник на подсъдимия Х.Г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, както в наказателната, така и в гражданската й част, тъй като е постановена при допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. В същата се прави искане да бъде отменена осъдителната присъда по нчхд № 614/2016 по описа на РРС и подс. Г. да бъде признат за невинен по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск. Алтернативно се прави искане, след като бъде отменена обжалваната присъда, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РРС. Подробни съображения не се сочат в жалбата, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния
съд, редовно призован подсъдимият Х.Г. не се явява, като вместо него се явява
защитника му адвокат С.Д.. Защитникът на жалбоподателя, адвокат Д.,
заявява, че поддържа подадената жалба и моли въззивния съд да бъде отменена обжалваната присъда и подс. Г. да бъде
признат за невинен по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да бъде
отхвърлен изцяло предявения граждански иск. Алтернативно се прави искане, след
като бъде отменена обжалваната присъда, делото да бъде върнато за разглеждане
от друг състав на РРС. В този аспект се сочат доводи, че обвинението, възведено
с тъжбата против подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин и в
този смисъл е неправилен извода на РРС да признае подсъдимия за виновен по процесното обвинение, че РРС не е съобразил механизма и
естеството на телесното увреждане, предмет на тъжбата, причинено на
тъжителката, който въпрос не бил изяснен и, че в недостатъчна степен са
обсъдени от районния съд гласните доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призована частния тъжител С.М. се явява лично и заедно с повереника си адвокат Е. ***. Повереникът на частния тъжител моли въззивния съд да потвърди изцяло присъда на РРС, като правилна и законосъобразна, като в този аспект излага подробни съображения. Моли въззивния съд да присъди на доверителката му сторените от последната разноски пред Окръжен съд – Разград.
Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:
От фактическа страна:
Установено е, че подсъдимият Х.Г. е роден на ***г. в Република Турция. Същият е женен, неосъждан. Поданик е на Кралство Нидерландия. Подсъдимият е поданик на Кралство Нидерландия, но от години пребивава в България, тъй като извършва бизнес в страната, като съдружник в търговско дружество.
Установено е също, че тъжителката С.М. извършвала дейност като представител на търговско дружество. С оглед търговската дейност двамата се познавали. Отношенията между подсъдимия и тъжителката се влошили, поради това, че в предходно дело заведено от друг съдружник срещу подсъдимия, тъжителката дала показания, с които подсъдимият не бил съгласен.
По делото е установено също, че на 19.07.2016г. около 11.00 часа преди обяд, тъжителката е била в бизнес центъра, находящ се на ул. Иван Вазов №21 в гр. Разград, за да се види със свидетелката П. Цл - счетоводителката, която обслужвала фирмата „Холандия 2002“, представлявана от тъжителката. Още при влизането в сградата, тя се срещнала с подсъдимия, който имал офис в същата сграда и двамата влезли в пререкание, по повод влошените им отношения във връзка с предходното дело. След това тъжителката отишла в офиса на св. П. Ц.. Тъжителката била седнала на стол срещу свидетелката в нейния офис и двете обсъждали служебни въпроси. Тогава в стаята влязъл подсъдимият и започнал да вика срещу тъжителката. Понеже говорил на турски език, свидетелката П. Ц. не разбрала какво казва. Накрая подсъдимият хванал с ръце тъжителката за лявата ръка /около мишницата/и стискайки я силно се опитал да я изтегли от стола на който седяла. Тъжителката се олюляла на стола, при което св. П. Цл станала от своя стол. Подсъдимият целял да издърпа тъжителката извън от стаята, но когато св. П. Цонева станала той я пуснал. Подсъдимият и тъжителката разменили още няколко реплики, след което подсъдимият излязъл от стаята. Малко по-късно си тръгнала и тъжителката.
Видно от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 19.07.2016г. на С.М. е причинена травма на лявата мишница – характерно групирани обловати кръвонасядания на лява мишница с палапторна болка на това място. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят болка и страдание. Травмата на лявата мишница може да бъде получена по начин, както се сочи– от упражнен натиск/стискане с пръсти на ръце. Това отговаря и на характерното групиране на кръвонасяданията, описано при освидетелстването на М. – травматична марка от стискане с първите четири пръста на ръката. Установените видими травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за срок от около седмица, без последици за физическото здраве на пострадалата.
Разградският районен съд е приел изложената фактическа обстановка за доказана, като опора на този извод са показанията на свидетелката П. Цл, заключението на експертизата и писмените доказателствени материали. В полза на подсъдимия показания дава св. Е. Г. – негова съпруга – която твърди, че присъствала на инцидента и отрича подсъдимият да е хващал с ръце тъжителката. Тези изводи на РРС се споделят напълно от въззивния съд. В този аспект, въззивният съд намира за правилен извода на РРС да не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като ги е намерил за пристрастни с оглед това, че тя е съпруга на тъжителя, а и защото тези показания се оборват от останалите доказателства. Този извод на РРС се също се споделя напълно от въззивния съд. За правилен и обоснован въззивният съд намира и извода на РРС, че е кредитирал изцяло показанията на св. П. Цонева, която е безпристрастна, не е заинтересована от изхода на делото и казаното от нея е достоверно. Същата свидетелка описва разигралия се инцидент и разказва изложената по-горе фактическа обстановка. Нейните показания намират опора и в съдебно-медицинската експертиза, която установява полученото от тъжителката увреждане. В този аспект, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, че РРС не е съобразил механизма и естеството на телесното увреждане, предмет на тъжбата, причинено на тъжителката, който въпрос не бил изяснен и, че в недостатъчна степен са обсъдени от районния съд гласните доказателства.
Предвид изложеното и с оглед така направения от районния съд доказателствен анализ, въззивният съд намира, че правилно РРС е приел, че изложеното в тъжбата обвинение срещу подсъдимия е напълно доказано. Ето защо, в контекста на изложението, въззивният съд намира за неоснователни и възраженията на защитата на подсъдимия, че обвинението, възведено с тъжбата против подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин и в този смисъл бил неправилен извода на РРС да признае подсъдимия за виновен по процесното обвинение.
Такава фактическа обстановка е приел и РРС. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят съществена промяна на описаната по-горе фактическа обстановка.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от РРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 19.07.2016г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на С.Г.М. ***, изразяваща се в болка и страдание. Подсъдимият е хванал пострадалата за ръката и започнал да я дърпа, с цел да я изтегли извън стаята в която била. При това и е причинил болка и страдание. В този аспект, се предпоставя извода, че е налице пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия и констатираните от медицинската експертиза увреждания, и доводи в обратния смисъл са лишени от основание. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия, РРС е приел следното: Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия РРС е приел, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Този извод на РРС като правилен се възприема изцяло от въззивния съд.
Разпоредбата на чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. В контекста на изложението, като смекчаващи отговорността на подсъдимия, обстоятелства са отчетени от РРС - това, че подсъдимият не е лице с висока обществена опасност, проявата му е явно инцидентна, поради което правлино е приел, че следва да му бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия. Ето защо, така определеното от РРС административно наказание по вид и размер се явява съразмерно и адекватно, както на обществената опасност на деянието, така и на дееца, и поради което се възприема напълно и от въззивният съд.
Относно гражданският иск. Настоящият съдебен състав като взе предвид изложеното по - горе, счита, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимия спрямо тъжителката деяние, причинените с това деяние неимуществени вреди на пострадалата – претърпените от нея болки, страдания/нематериални, неблагоприятни вредни последици/, причинната връзка между поведението на подсъдимия и този престъпен резултат.
Правилно първоинстанционния съд, като се е съобразил с принципа на справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е приел, че предявената с тъжбата претенцията за обезщетение в размер на 500 лв., се явява основателна и доказана и поради което правилно същата е уважена от районния съд.
Настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и РРС/намира, че с
оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалата извършените от нея разноски, а също така следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 250 лв за деловодни разноски.
В хода на въззивното производство е направено искане от адвокат Е.Н.,
повереник на частната тъжителка да бъдат заплатени от
Х.Г. на доверителката му сторените от нея разноски пред Окръжен съд – Разград.
С оглед изхода на делото пред
настоящия въззивен съд и предвид представените пред въззивното производство доказателства за сторени разноски в
размер на 500лева, представляващи
договорено и заплатено възнаграждение за адвокат/договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно и двете от 05.06.2017г./, настоящият въззивен
съдебен състав намира искането за основателно.
Ето защо, следва да бъдат присъдени в полза на частният
тъжител С.Г.М., посочените
по-горе разноски, направени пред въззивната съдебна
инстанция, като същите бъдат възложени в тежест на подсъдимия Х.Г..
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд
не констатира нарушения на
материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.
Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 169 от 05.04.2017г. постановена по НЧХД № 614/2016г., по описа на Районен съд – Разград, като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА Х.Г., поданик на Кралство Нидерландия, с идентификационен № 178012853, роден на *** г. в Р Турция, с адрес на пребиваване в България – гр. Разград, ул. Каймакчалан № 2а, ап. 17, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, Разградска област, ул.Еделвайс №6, с адрес за призоваване - град Разград, ул.Стефан Караджа №2 А, ап.4, чрез адвокат Е.Н., сумата от 500/петстотин/лева, представляващи сторени разноски в хода на въззивното съдебно производство пред Окръжен съд –Разград, за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.
НР