Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на деветнадесети
юни |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар Мариан Найденов, като разгледа докладваното
от съдия Е. Стоев въззивно нчх дело №179
по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е по реда на Глава 21 от НПК и е образувано по жалба от адв. С.Д.
– защитник на
подсъдимата Е.К.Г., поданик на Кралство Холандия, против Присъда №133/21.03.2017 г. по нчхд №497/2016 г. на РС Разград.
Оплакванията
са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на
материалния закон. Сочи се, че са допуснато съществено нарушение на процесуални
правила. Позовават се и на явна несправедливост на наложеното наказание.
Излагат се доводи, че съдът е кредитирал показания на близки и зависими от
тъжителя свидетели, а игнорирал останалите свидетелски показания и писмените
доказателства. Налице са, според събраните доказателства и основания за
реторсия. Съдът е следвало да приложи правилата за реторсия и да освободи
подсъдимата от наказание.
Искането е
за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна, при което бъде
отхвърлен и гражданският иск. Алтернативно се иска отмяна на присъдата е
връщане на делото за ново разглеждане или изменение на присъдата като бъде
намалено наказанието и присъденото обезщетение по гражданския иск. Няма доказателствени искания.
Е.К.Г. не се
явява в съдебно заседание.
В съдебно
заседание защитникът адв. Д. поддържа жалбата, по изложените в нея съображения,
както и искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна.
Излага съображения, че и да се приеме, че Г. е казала обидните думи „лъжец“ и
„крадец“, то в конкретния случай деянието е лишено от обществената опасност, защото
се касае за разпра между двама съдружници на събрание на съдружниците. Сочи, че
С.А., заедно с неговите представители, са изложили твърдения, че Хасан Г.
противозаконно изнася документи на дружеството, възникнала словесна разпра, в
която на висок глас възбудени, ядосани, страните си говорят и са налице
основанията по чл. 146 ал. 2 НК – реторсия. Посочва, че С.А. е осъден от РРС за
това, че е съставил 10 протокола от проведени общи събрания, които са
неистински документи, което е лъжливо документиране. Претендира за присъждане
на разноски, направени за защита и пред въззивната инстанция.
Препис от
жалбата е връчен на тъжителя на 09.05.2017 г. Няма постъпило възражение.
В съдебно
заседание въззиваемата страна – тъжителя С.А. не се явява.
Повереникът
адв. Н., в съдебно заседание, излага становище, че жалбата е неоснователна и
моли съда да потвърди присъдата. Излага доводи, че съдът е приел, че подсъдимата
на 3 пъти се е обърнала към тъжителя, като го нарекла „лъжец, лъжец, лъжец“ и
„крадец, крадец, крадец“ - думи, казани на турски език, които са
възприети от хората, намирали се в залата и от тъжителя, който е етнически
турчин, и ги е възприел като обидни. Счита за неоснователно твърдението, че
след като А. упрекнал съпруга на подсъдимата, че изнася документи, то следва да
се приеме, че е налице реторсия, тъй като според ТЗ следва да се пази търговска
тайна и не е имало обидна квалификация, а и подсъдимата няма нищо общо с
дружеството. Претендират за присъждане на разноски.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от
НПК, установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба.
С обжалваната присъда РС Разград е признал
жалбоподателя Е.К.Г. за виновна в това, че на 29.02.2016 г. в гр. Разград е
казала унизителни думи за честта и достойнството на С.А. в негово присъствие,
като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я
освободил от наказателна отговорност и наложил
административно наказание глоба в размер на 3000 лева. По иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимата Г. да заплати на С.А. сумата от 1000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от престъплението и в останалата част
до 2000 лева отхвърлил гражданският иск като неоснователен.
Първоинстанционният със е сезиран с тъжба от С.А., поданик на Кралство
Холандия, с която е повдигнато обвинение срещу Е.К.Г., поданик на Кралство
Холандия, за това, че на 29.02.2016 г. в гр. Разград,
на общо събрание на съдружниците в
„Текса“ ООД, е казала на тъжителя, в негово присъствие, публично, обидни за
честта и достойнството му думи и изрази
– 3 пъти го нарекла „крадец“ и 3 пъти „лъжец“. Искането е да бъде
призната за виновна за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК. Предявен е и граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, срещу
подсъдимата за 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.
В
хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите: Пенка Христова –
счетоводител в „Текса“ ООД, С. М. – пълномощник на С.А., като управител на
„Текса“ ООД, С. Шишев – експерт-счетоводител на „СЕС Комерс“ ООД и „Текса“ ООД и
Хасан Г. – съпруг на подсъдимата. Всички свидетели са присъствали на общо
събрание на съдружниците в „Текса“ ООД, проведено на 29.02.2016 г.
Представени
са и писмени доказателства – протокол от ОС на съдружниците (л. 70), решение по
ванд №36/17 г. ОС Разград (л. 67), копие от постановление за образуване на ДП
от 17.10.2015 г. (л. 61).
Подсъдимата
е дала обяснения, в които твърди, че С. Акьр е отправил към нея обидни думи.
Заявява, че не знае дали думите били казани или не, тъй като А. казвал, че
откраднали документи. Твърди, че единственото изречение, което отправила към
тъжителя било „Какво сме откраднали?“.
От
събраните доказателства се установява, че:
Е.Г.
е родена на *** г. в Р Турция и е поданик на Кралство Холандия. От 2002 г.
съпругът й развива бизнес в България, от 2015 г. живеят в гр. Разград. Няма
данни за нарушения на обществения ред (л. 26). Не е осъждана (л. 41).
На
29.02.2016 г. в гр. Разград, в залата, където се провежда ОС на съдружниците
в“текса“ ООД, са присъствали тъжителя – С. А., подсъдимата – Е.Г., съпругът й –
Хасан Г., всички свидетели, преводач Е.Ч., както и други лица – адвокати,
преводач и т.н.
Установено
е, че отношенията между тъжителя и съдружника в дружеството – св. Хасан Г. били
влошени по повод управлението на дружеството.
В
хода на събранието се стигнало до спор между тъжителя А., св. Г. и съпругата му.
Страните в спора се обвинявали в препятстване дейността на дружеството. В един
момент св. Х. Г. и подсъдимата Е. Г. започнали да отправят обидни реплики към
тъжителя, говорейки на турски, като конкретно подсъдимата нарекла тъжителя „лъжец“ и „крадец“
/“яланджъ“ и „харсъз“/. Подсъдимата изрекла три пъти тези думи по адрес на
тъжителя на висок глас. В този момент Е.Ч., присъстваща като преводач,
прекъснала изказванията с изявление, че св. Х. Г. и съпругата му Е. Г. нарекли
тъжителя „лъжец“ и „крадец“. Това изявление
било отразено във водения протокол. Св. П. Х. чула изявлението на Е.Ч., макар
че не възприела думите на Г.. Св. Ш. също чул изявлението на Е.Ч., както и
последващото уточняване на станалото по искане на помощник-нотариус, който
водел протокол. Думите, изречени от подсъдимата, били възприети от св. С. М..
Св.
Хасан Г. твърди, че съпругата му е присъствала на събранието, но нищо не е
казвала.
Показанията
му са опровергани от тези на другите свидетели, тъй като е безпротиворечиво
свидетелите твърдят, че е имало изявление на подсъдимата на турски, но
единствено св. М. е разбрала съдържанието на изречението думи. Останалите двама
свидетели Христова и Шишев са чули размяната на реплики.
Съставът
на ОС Разград намира извода на първоинстанционния
съд, че подс. Г., на посоченото място и в посоченото време, е изрекла думите
„лъжец“ и „крадец“ по отношение на тъжителя, в присъствие на тъжителя и те са
възприети от него. Установява се, че А. се е засегнал от показанията на св.
Христова и св. М..
Съставът
на ОС Разград счита, че подсъдимата Е.К.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на
29.02.2016 г., в гр. Разград, е казала унизителни думи за честта и
достойнството на С.А. – нарекла го „лъжец“ и „крадец“, в негово присъствие,
като обидата е нанесена публично. Престъплението е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че отправя обидни думи, че те са възприети от тъжителя
и други лица, присъстващи на събранието, целяла е да засегне чувството за чест
и достойнство на тъжителя.
Обидните
думи са изречени, освен в присъствие на тъжителя, така и на други лица, част от
които владеят турски език и са чули обидните думи, а другите са чули превода и
искането да се впишат в протокола. Това отговаря на признака „публичност“, тъй
като на мястото са присъствали значителен брой хора и са възприели казаното от
подсъдимата.
След
анализ и преценка на събраните доказателства, отразена в мотивите,
първоинстанционният съд е произнесъл обоснован съдебен акт. Действително, може
да се каже, че всички свидетели са в някакви отношения със страните (или техни
близки) по делото. Това обаче не изключва възможността да дават достоверни показания.
Няма съмнение, че е възникнал спор между съдружниците, в разгара на който
подсъдимата е отправила към тъжителя думите „лъжец“ и „крадец“. Не се
установява обаче тъжителят да е отправил към нея обидни думи. Св. Г. заявява в
показанията си: „Тъй като аз съм съдружник, комуникацията и разговорите се
провеждаха с мен на събранието“. Свидетелят описва влошените отношения със
съдружника си А. и отправените упреци, че занесъл документи на дружеството в
полицията. Достъп до документите на
дружеството може да има само съдружник, какъвто е съпруга на подсъдимата, а не
тя самата. Съответно и разпра, и отправени думи за това, че са предадени
документи на дружеството в полицията, може да има само с него.
Не
се установява, че тъжителя А. е отвърнал веднага с обида. Напротив установеното
е от показанията на св. Христова, че се засегнал и излязъл от залата. Поради
това няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 НК.
РС
е отговорил на доводите, че след като има наказателно производство против
тъжителя то употребените думи не осъществяват състав на престъплението обида.
Съставът на ОС Разград намира становището на първоинстанционния съд за
законосъобразно. Установено е, че думите, отправени от подсъдимата към тъжителя,
след спор със него, не целят осведомяване за водените срещу него наказателни
производства или обсъждане на съдебното му минало, а целят да засегнат неговите
представи за личното му достойнство, за качествата на личността му. Използвани
са епитети, отразяващи субективното виждане на подсъдимата за личността на
тъжителя, изразяващи негативното й отношение към тъжителя, целящи да го
засегнат, унижат, изложат. Поради това тези изрази не могат да бъдат обсъждани
като верни или неверни.
Налице
са били основанията на чл. 78а НК - за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздели съдът правилно
и законосъобразно е освободил подсъдимата от наказателна отговорност и наложил
административно наказание.
Съдът
намира, че жалбата е частично основателна единствено по отношение размера на
наложеното наказание. С оглед добрите характеристични данни на подсъдимата
(установени въз основа на данните в характеристиката и съобщени от нея при
обясненията й в съдебно заседание), обстоятелството, че е отправила обидните
думи в хода на разгорещен спор с тъжителя, считайки че е несправедливо обвинен
съпруга й, съставът на ОС Разград намира, че поправянето й не изисква толкова
високо наказание, при предвиденото от 1 000 до 5 000 лв. Доколкото се
касае до първо осъждане на подсъдимата, следва да се очаква, че протеклият
процес е оказал възпитателно въздействие върху нея, при липса на данни за
доходите й, съставът на въззивния съд намира, че глобата следва да е в
минималния предвиден в закона размер – 1000 лв.
Съставът
на ОС Разград споделя доводите на РС по гражданския иск. С отправените думи
подсъдимата е нанесла обида на тъжителя, той е претърпял болки и страдания и
като се отчете, че обидните думи са отправени публично, пред много лица
присъстващи на събранието – счетоводители на дружеството, адвокати, преводачи,
с оглед критерия по чл. 52 ЗЗД, то следва да се присъди сума в размер на
1 000 лв.
Фактическата
обстановка, приета от РС, е установена въз основа на всички доказателства,
събрани в съдебното производство, в съответствие с нормите на НПК.
Правните
изводи на първоинстанционния съд, относно квалификация на деянието, извършено
от подсъдимата са правилни, в съответствие със закона. Правната квалификация на
деянието се споделя от въззивния съд.
Въззивният
съд не споделя изводите на РС единствено относно размера на наложеното
наказание и го счита за завишено и несъответно на обществената опасност на
подсъдимата.
Извън
изводите относно размера на наложеното наказание, съставът на въззивния съд
споделя установените факти и правните изводи на Разградски РС и при проверка на
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не се
установяват нарушения, предполагащи отмяната й.
Не
се установяват допуснати процесуални нарушения обуславящи връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В
тежест на жалбоподателя следва да се присъдят разноските на въззиваемия.
Поради
това съдът, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №133/21.03.2017 г. по нчхд
№497/2016 г. на Районен съд – гр. Разград като намалява, наложеното на Е.К.Г.,
поданик на Кралство Холандия, административно наказание глоба от 3 000 лв.
на 1 000 лв.
Потвърждава
Присъда №133/21.03.2017 г. по нчхд
№497/2016 г. на Районен съд – гр. Разград в останалата част.
Осъжда
Е.К.Г., поданик на Кралство Холандия да заплати на С.А. ***, ЛНЧ **********
сумата 1 000 лв. – разноски по производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.
ДГ