Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на двадесет
и шести юни |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Стоев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар Дияна Георгиева, с участието на прокурора
Тихомир Тодоров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох
дело №185 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба (вх.
№5018/18.05.2017 г. на РС Разград) от адв. Р.В. – защитник на
подсъдимата С.И.М. ***, ЕГН **********
против Присъда №226/04.05.2017 г. по
нохд №198/2017 г. на РС Разград.
Оплакванията
са, че присъдата е необоснована и постановена в нарушение на материалния закон,
при допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно
несправедливо.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна или да се наложи наказание към предвидения законов минимум.
Няма
доказателствени искания в жалбата.
В съдебно заседание защитникът адв. В. поддържа
жалбата. Заявява, че присъдата страда от всички пороци предвидени в НПК -
допуснати процесуални нарушения, явна необоснованост, нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Счита, че са
допуснати следните процесуални нарушения:
- вещото лице
по СМЕ не е присъствало на разпита на свидетелите, а е дало заключение без да
извърши непосредствено освидетелстване на пострадалите, а в въз основа на
показанията им от ДП;
- първоинстанционния
съд, без да има искане, намирал основания да прочете показанията на свидетелите
от ДП,
които са основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на пъвоинстанционния съд.
Счита, че от
събраните доказателства не се установява, че подсъдимата е извършила квалифицирано
хулиганство и да е причинила леки телесни повреди на двама полицейски
служители. Излага доводи, че е преекспонирана обществената опасност на Д.ието. Намира,
че от материалите по делото се установява, че наказателното производство е образувано,
не с оглед на това, че има извършено престъпление, а с оглед на това, че подсъдимата
си е позволила на 21.07. да отиде в ОД на МВР и да се оплаче от
непрофесионални, некомпетентни действия на полицейските служители. Счита, че за
да се прецени поведението на подсъдимата следва да се вземе предвид, че е
напуснала работа в гр. Пловдив и дошла да гледа възрастната си майка, която е
на възраст 88 години, страда от множество заболявания – Алцхаймер, деменция,
депресивни заболявания, които се проявяват и с викове, крясъци и неадекватно
поведение. Съответно на 20.06. тази жена започнала да издава животински викове,
да вика, да крещи, което поставило подсъдимата в неудобно положение, тъй като започнали
да излизат хора по балконите и тя по някакъв начин е трябвало да преустанови
това поведение. В афектирано състояние, е възможно да е отправила обидни
реплики по отношение на свидетелките, които се обадили на тел. 112. Служителите
н полицията вместо да изяснят фактическите обстоятелства, да преценят
здравословното състояние, се държали грубо, неадекватно, със заплаха да се
поставят белезници, което е предизвикало една негативна реакция и от страна на
подсъдимата. Не се е подчинила на техните разпоредби, естествено имало е
размяна на обидни реплики, но това не означава, че е престъпление против
обществения ред, а квалификацията на това Д.ие е по съвсем различен текст от
НК.
Защитата
счита, че от субективната страна намерение на подсъдимата не е било да извърши
хулигански действия с оглед незачитане на обществения ред, нито Д.ието е било съпроводено с изключителна дързост и
със съпротива към правозащитните органи. Моли съда да оправдае подсъдимата по
това обвинение.
Счита, че не
е доказано и обвинението за престъпление по чл. 131 НК. При положение, че Д.ието
е извършено на 20.06., свидетелите са разпитани два или три месеца след
извършване на Д.ието, а експертизата назначена на 02.10. - три месеца след
извършване на Д.ието. Никой не е говорил за изпитана болка и страдание, нито за
някакви груби действия по отношение на тях. И при експертиза, изготвена по писмени
данни, не е установено, според защитата, подсъдимата да е причинила телесни
повреди, по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, на тези служители.
Защитникът
излага доводи и че едното Д.ие, в извършване на което е обвинена, поглъща
другото Д.ие, тъй като присъдата е за едро хулиганство и за причинени леки
телесни повреди по хулигански подбуди. Изпълнителното Д.ие - обиди, отблъскване
на полицейски служители, според адв. В., ще бъде причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди или ще бъде хулиганство, свързано с евентуална
съпротива на органа на власт. Моли съда, тъй като счита присъдата и по двете
обвинения за изцяло необоснована, постановена при липса на доказателства, да
отмени присъдата и постанови оправдателна.
Излага
доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като прокурорът е
искал общо наказание една година, а първоинстанционният съд е наложил наказания
към максимума, с максимален изпитателен срок и пробационни мерки 5 г., при
положение, че подсъдимата е с постоянен адрес в Пловдив, там живее. Защитникът сочи, че подсъдимата е на близо на 60 г., през живота си не е извършвала
нито едно обществено опасно Д.ие, с висше образование е, музикален педагог, която
може би е била изнервена от постоянни грижи за майка си. Защитата счита, че наложеното наказание
означава лишаване от право на труд, право на предвижване и няма логика в него. Моли
да бъдат намалени наложените наказания.
Жалбоподателя – подсъдимата М. заявява, че не се
признава за виновна, тъй като не е извършвала хулигански прояви и не е нанасяла
телесни повреди. Изявява съжаление, че в резултат на виковете на майка й, която
вече не е жива, станали център на внимание от страна на гражданки, които са
възприели случая като тормоз над възрастна жена. Твърди, че никога не е
тормозила майка си, не е налагала побой, както и че заради нея се върнала от
Пловдив, напуснала работата там, при положение, че от 40 г. не живее в Разград.
Заявява, че полицаите по опазване на обществения ред се държали грубо и
нецивилизовано, дърпали чантата й, хващали я за китките и заплашвали с
белезници. М. счита, че ако не се е оплакала на директора на полицията на
другия ден след инцидента, нямало да има дело.
Препис от
жалбата е връчен на РП на 22.05.2017 г. Няма постъпило възражение.
В съдебно заседание прокурорът заявява становище, че жалбата е частично основателна по отношение размера на
наказанието, а в останалата част следва да се потвърди присъдата. Намира за
установено, че здравословните проблеми на възрастната майка на подсъдимата, са
й дошли в повече и очевидно е престъпила границата. Счита, че показанията на
свидетелките са безпортиворечиви, логични, еднотипни, взаимно се допълват и
може да бъде изградена една, единствена фактическа картина и извод, че има
осъществени състави на две престъпления. Намира, че не са допуснати нарушения
при изготвяне и изслушване на експертизата. Прокурорът счита, че са завишени и
двете наложени санкции и са очевидно неадекватни и несправедливи. Предлага съда
да измени присъдата в насока занижаване на наложените наказания и за двете
извършени престъпления и да не се прилага пробационна мярка при прилагане
института на чл. 66 НК.
Съставът на
въззивния съд, след
запознаване с делото, с оглед характера на въззивна проверка, съобразно обхвата
й по чл. 314 от
НПК, установи:
Присъдата е постановена и обявена в съдебно заседание,
съгласно изискванията на чл. 310 и чл. 311 НПК, на 04.05.2017 г.
Жалбата от защитника на подсъдимата е постъпила на
18.05.2017 г.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба.
С
обжалваната присъда РС Разград е признал
жалбоподателя – подсъдимата С.М. за виновна в това, че:
1. На 20.06.2016 г. в гр. Разград е
извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващо се
в явно неуважение към обществото – буйство, невъзпитаност, нанасяне на удари,
отправяне на псувни, ругатни, обиди и нецензурни думи към присъстващите лица ,
като Д.ието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред – полицейските служители Н.И.И.и Д.Ц.И.,
старши полицаи в група “Охрана на обществения ред”, сектор “Охранителна
полиция” при РУ на МВР – Разград и Д.ието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост –
престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, поради и което на осн.
чл. 54, ал.1 НК и наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
2. На 20.06.2016 г. в гр. Разград, е
причинила телесна повреда на повече от едно лице, а именно на Н.И.И.и на Д.Ц.И.
, в качеството им на полицейски органи – старши полицаи в група “Охрана на
обществения ред”, сектор “Охранителна полиция” при РУ на МВР – Разград, при и
по повод изпълнение на службата им, а именно лека телесна повреда изразяваща се
в болка и страдание, без разстройство на здравето и за двамата – престъпление
по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК,
поради и което на осн. чл. 54, ал.1 НК и наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът е определил, на основание чл.
23, ал. 1 НК, общо наказание – лишаване от свобода за срок от 3 години.
На основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на наложеното наказание у отложено за срок от 5 години.
Постановена е пробациона мярка по чл. 42а, ал. 2, т.
1 НК през целия изпитателен
срок – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично.
Присъдени са разноски.
След преценка на събраните в хода на наказателното
производство доказателства се установява от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.И.М. е родена на *** ***. От
дълго време живеела и работела в гр. Пловдив. Върнала се в Разград, поради
влошено здравословно състояние на майка й Р.Й. И. ***, за нея, която към юни
2016 г. била на 86 години. Р. И. била с 92 % ТНР с чужда помощ (л. 60). На
02.10.2016 г. Р.Й. И. починала (л. 43-44).
На 20.06.2017 г. подсъдимата тръгнала с
майка си, за да я заведе на преглед при ендокринолог.
На 20.06.2016 г., около 12 ч. св. Ц. М. П.
и св. Ц. Д..К., с децата си, отивали към детската ясла, в близост до Пазара на
гр. Разград. Минавайки през междублоковото пространство зад книжарница „Атлас“
и зад банка „Алианц“, свидетелките видели как подсъдимата удря майка си - с
юмруци по гърба и шамари по лицето.
Майката на подсъдимата си изтървала бастуна, при което подсъдимата я хванала за
врата и насила я навела до земята за да вземе бастуна си, като продължавала да
ѝ нанася удари. В този момент, там се намирала и свид. Н.И.Р., която също
била възмутена от случващото се.
Св. Ц. К. попитала подсъдимата защо се
отнася така с жената, на което подсъдимата отговорила „ще правя каквото си
искам“. Св. Н.И.,също попитала подсъдимата защо удря жената, както и казала, че
ще се обади в полицията. Подсъдимата й отвърнала да се обажда на когото си иска
и да ходи да живее в махалата. Тогава св. Ц. К. се обадила по тел. 112 и
обяснила за случилото се.
В резултат на обаждането, на место
пристигнал дежурният автопатрул – свидетелите Д.Ц.И. и Н.И.И.– старши полицаи в
група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ
МВР-гр.Разград.
Свидетелките П. и К. разказали на
полицейските служители какво се е случило и посочили подсъдимата и майка
ѝ, които в вървели по посока към казиното, като първата придържала
втората. Полицейските служители приближили двете жени, представили се и
поискали документите за самоличност. Подсъдимата започнала да им крещи с
думите: „за какво идвате“, „кой пак се е обадил“, „защо ме притеснявате“.
Подсъдимата била във видимо афектирано и агресивно състояние. Отказала
категорично да представи личната си карта, като заявила, че „живее на луната“.
Органите на реда запазили добрия тон, но отново поканили обвиняемата да
представи личната си карта, като ѝ обяснили, че са тук по повод получен
сигнал за побой. Тогава подсъдимата представила личните карти, като обяснила на
полицаите, че това е майка ѝ, че същата има деменция и ще прави с нея
каквото си поиска. След малко, отново с агресивен и арогантен тон, крещейки,
подсъдимата казала на св. Н. И. да ѝ върне личните карти, посегнала и ги
грабнала от ръцете му, напсувала ги и им казала, че „са селяни, работещи в
турски град“. Св. Н. И. отново казал на подсъдимата да му даде личните карти и
подал ръка, за да ги вземе, при което обвиняемата пуснала майка си и го
блъснала в областта на гърдите. В този момент Р. И. се свлякла и паднала на
земята. Подсъдимата я оставила и хукнала да бяга в посока към кооперативния
пазар крещейки, че отива при адвоката си. Свид. Н. И. хванал падналата жена и я
вдигнал от земята, а свид. Д. И. настигнал обвиняемата, застанал пред нея и в
този момент тя го ударила в ръката, в областта на китката. Свид. Д. И. ѝ
обяснил, че трябва да остане, защото по случая се извършва проверка.
Полицейските служители се обадили на дежурен ОДЧ, за да извика линейка, след
което съпроводили Р. И. и екипа на бърза помощ до спешно отделение при МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ – гр. Разград.
В представения амбулаторен лист от
16.12.2015 г. (л. 52) е отразено, че по Р. И. са установени множество хематоми
по лице, глава, шия, травматични очила и че придружителят й си признал, че
многократно я е била.
Според заключенията на вещото лице по СМЕ
(л. 23 и сл., л. 28 и сл.) описаните удар в китката и в областта на гърдите
предизвикват болка и страдание.
Описаната фактическа обстановка е
установена въз основа на показанията на свидетелите: Ц. П., Н.Р. и Ц. К., Д. И., Н. И., Е. П. и Е. И., както дадени в
хода на съдебното следствие, така и въз основа на дадените на ДП, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 НПК, експертизата, писма и служебна бележка от
ОДМВР Разград, Типова длъжностна характеристика, ежедневна ведомост, седмичен
график, справка за съдимост, характеристика, писмо от „ДНС 112“, ведно със CD, медицински документи относно Р.Й. И..
От показанията на свидетелите: Ц. П., Н.Р.
и Ц. К., Д. И., Н. И. се установява по несъмнен начин станалото на 20.06.2016
г. и действията на подсъдимата и останалите лица. Показанията им са ясни,
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Трите незаинтересовани св. Ц. П., Н.Р.
и Ц. К., които не познават нито подсъдимата, нито майка й, нито служителите на
полицията и нямат каквото и да е отношение към тях, ясно описват действията на
подсъдимата спрямо майка й, нанесените удари, поведението й, след като са
направили опит да преустановят побоя, който нанасяла на възрастната жена. Св. К.
сочи, че е видяла как подсъдимата псува, обижда и блъска полицаите.
Безпротиворечиви и взаимнодопълващи се са и показанията на служителите на
полицията – св. Д. И. и Н. И..
От показанията на св. Е. П. и Е. И. се
установява, че подсъдимата полагала грижи за майка си, разхождала я, а майка й
се придвижвала трудно, имала заболяване, заради което свидетелките считат, че викала.
Съдът възприема обясненията на подсъдимата
в частта им, че масажирала шията на майка си, за да предизвика по-добро оросяване
като наивна защитна теза, тъй като свидетелите са категорични, че са забелязали
не масаж, а нанасяне на явни удари с юмруци. Подсъдимата сама заявява, че
хванала майка си за брадичката и започнала да й се кара. Очевидно, с оглед
показанията на свидетелите, това е прераснало в удари и побой над възрастната
жена. Данни за нанесени многобройни удари и побой над възрастната жена се
съдържат и в амбулаторен лист от декември 2015 г. (л. 52). Подсъдимата не
отрича, че е възприела идването „запъхтян“ на св. И., който й поискал лична
карта, но отказвала да даде личната си карта (обяснявайки поведението си с
това, че бързали за лекар). Но обясненията й се опровергават от показанията на
свидетелите. Безспорно се установява, че в случая, в центъра на гр. Разград, по
обяд, пред множество хора, сред които и деца, са нанесени удари от подсъдимата на
86-годишната Р. И., а не й е правен масаж, това е предизвикало забележка от
страна на свидетелките и след грубите отговори на подсъдимата, те са позвънили на
тел. 112, а след пристигане на органите на МВР, подсъдимата е продължила да се
държи и с тях грубо, да ги обижда, да псува, да ги блъска и удря, отказвайки да
изпълни разпорежданията им, проявила е буйство, невъзпитаност, незачитане на
обществения ред. Това е станало в центъра на гр. Разград, възприето е от много
граждани, предизвикало е възмущението им.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения
по прочита на показанията на свидетелите от досъдебното производство. Съдът за
прецизност е прочел показанията, с оглед обстоятелството, че свидетелите не си
спомнят точната дата и час на Д.ието и други обстоятелства, но показанията,
дадени в съдебно заседание са достатъчни за категоричен извод, че подсъдимата е
извършила Д.ията, описани в обвинителния акт. Показанията са дадени по реда на
НПК, свидетелите са заявили, че ги поддържат, няма съществени противоречия с
дадените в съдебно заседание и по никакъв начин прочитането им не води до
накърняване правата на подсъдимата. Защитникът е дал съгласие за прочитане
показанията на св. К., Рахимова и Д. И.. Възразил е за протичане показанията на
останалите свидетели. Няма никакви противоречия между показанията на посочените
свидетели. Съдът може да прочете
показанията и по свой почин. Съставът на въззивния съд намира, че няма
допуснато процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Вещото лице е дало заключение по писмени
данни, след като се запознала с показанията на свидетелите, които твърдят, че са
били удряни от подсъдимата. Изслушването им в съдебно заседание няма как да
доведе до промяна във вече изготвеното заключение, което е назначено и
изготвено на ДП, за да отговори на въпроси, изискващи специални знания в
областта на медицината. Ако свидетелите заявят нещо различно в съдебно
заседание (което в случая не е станало), то това следва да бъде взето предвид
от съда, при произнасяне на присъда. Промяната в реда на съдебното следствие и
отсъствието на вещото лице при разпита на свидетелите не представлява
процесуално нарушение, допуснато от съда, което е основание за отмяна на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Относно престъплението по чл. 325 НК.
Установено е по делото, че на посочената дата, в центъра
на гр. Разград, пред множество хора, подсъдимата викала, нанасяла удари на
майка си, буйствала, отправяла обиди и псувни, нанасяла удари, не се подчинила
на разпорежданията на служителите на полицията, не желаела да даде личната си
карта, дърпала и блъскала. Това поведение е продължило значително време, нито
намесата на св. Ц. П., Н.Р. и Ц. К. е довело до преустановяване на действията
на подсъдимата и до осъзнаването й, че се държи по недопустим начин,
накърнявайки обществения ред и спокойствие, нито намесата на служителите на
полицията е довела до спазване на обществения ред от М.. Напротив тя все повече
се е ожесточавала, докато е стигнала до това да нанесе удар по ръката на единия
от полицаите и по гърдите на другия.
Съгласно ППВС №2/74 г. обект на престъплението
хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие, а
основен признак на Д.ието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са „непристойни действия”, такива са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото.
За да е осъществен съставът на престъплението по чл.
325 НК, тези непристойни действия следва да съставляват и грубо нарушение и явно
неуважение към обществото.
Съгласно правната теория и съдебната практика грубо
нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява
брутална демонстрация против установения ред и нарушава важни обществени или
лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността, а явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. Съответно да са станали
достояние или да могат да станат достояние и на други хора, които съзнават
противообщественият им характер.
Съдът намира, че несъмнено поведението на М. е
непристойно – викала и нанасяла удари по възрастната си майка, държала се грубо
в минувачи, опитващи се да я мотивират да преустанови побоя над възрастната
жена, псувала, отправяла обидни думи към служителите на полицията, викала,
блъскала, нанесла удари на полицаите. Тези действия са извършени на обществено
място – в центъра на гр. Разград, станали са достояние на лицата, които се
намирали в близост; свързани са с посегателство върху личността, тъй като са
отправени обидни думи, псувни; насочени са и против морала – тъй като са
употребени неприемливи изрази – псувни; създали са смут – било необходимо да
бъдат извикани служители на полицията, пристигнала и линейка. Подсъдимата не е
изпълнила разпорежданията и оказала съпротива на служителите на полицията.
Д.ието е със значителна обществена опасност, съответно
не може да се приеме, че представлява непристойна проява, подлежаща на санкция
по УБДХ. Действително дребното хулиганство, съгласно УБДХ, е непристойна
проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на
публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане, сбиване
или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и
спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление. Но с оглед мястото и обстоятелствата на извършване
на Д.ието, продължителността му, последиците му, скандализирането на
обществото, особено бруталната демонстрация на незачитане на установения ред,
съдът счита, че е налице значителна обществена опасност на Д.ието.
Описаните обстоятелства разкриват особена наглост и
изразяват грубо нахалство и пренебрежение към нормите на поведение.
Действията, извършени от М. се характеризират с
изключителна дързост, тъй като са извършвани продължително време, пред
множество хора, насочени са и към майката на подсъдимата, и към трите
свидетелки, и към полицейските служители. Хулиганските действия упорито не са
прекратени и са израз на брутална демонстрация и незачитане на правилата,
установени в обществото.
С оглед продължителността на действията, употребените
псувни и обидни думи, буйството, блъскане,
съдът приема, че хулиганските действия са нагли, безсрамни, грубо
нарушават нравствените принципи, създават възмущение и нарушават норми на
приличие.
С поведението си подс. М. грубо нарушава нравствените
принципи на гражданите, създава възмущение сред тях, нарушава норми на
приличие, в много груба форма засяга интересите на обществото и личността,
изразява пренебрежително отношение към обществения ред и упорито не прекратява
тези действия. Не може да се говори за краткотрайно избухване, което доброволно
е преустановено от подсъдимата.
Не може да се оправдаят или обяснят действията с грубо
или „ехидно“ поведение на полицаите, тъй като само подсъдимата сочи, че е
налице такова, а и поведението е било хулиганско и преди пристигане на
полицаите – викала, нанасяла удари на майка си, държала се грубо със
свидетелките.
Да възможно е да се приеме, че подсъдимата, с оглед трудностите
при полагане на грижи за майка си, е била по-емоционална, но действията й
осъществяват състава на престъплението хулиганство, тъй като е съзнавала, че с
поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към
обществото. Не може да се приеме като предизвикателно поведението на три жени,
две от които са с малолетните си деца, които са се опитали да преустановят
нанасянето на удари от подсъдимата на майка й. Налице е умисъл за демонстриране
на незачитане на установения ред и неуважение към обществото.
Подсъдимата има ясен спомен за станалото. Според
нейните обяснения, след случая пазарувала, обаждала се в полицията, по-късно подала
жалба до директора на ОД на МВР. Няма никакви данни за състояние, което
изключва вменяемостта.
Подсъдимата е демонстрирала неуважение към
общоприетите правила за поведение, грубо пренебрежение към социалните норми и
ценности.
Болестта на майка й и евентуално обусловеното от нея
поведение на 86-годишната й майка, което подсъдимата считала, че я излага, не
предполага, допустимост на реакция като на подсъдимата и въззивният съд
споделя, приетото от РС Разград, че действията на М. са непристойни, грубо
нарушават обществения ред, изразяват неуважението към приетите обществени
порядки и морал и се отличават с изключителна дързост и цинизъм.
Извършеното от подсъдимата е
престъпление по чл. 325, ал. 2,
във вр. с ал. 1 НК.
Относно престъплението по чл. 131 НК.
От показанията на св. Д. И., Н. И. и К. се установява,
че М. е нанесла удар по ръката на св. Н. И. и по гърдите на св. Д. И.. Вида и
характера на уврежданията не предполага възможност за изследване и установяване
на следи от тях, дори непосредствено след Д.ието. Съдът намира, че от събраните
доказателства безспорно е установено, че М. е нанесла удар на двама полицаи и
съответно няма съмнение, че това е довело до болки и страдания с интензитет,
съответен на субективните усещания на пострадалите. Съдът счита, че М. е причинила лека телесна повреда на Н. И. и
Д. И.. Телесната повреда е причинена във връзка с нежеланието на подсъдимата да
се подчини на разпорежданията им и да предостави личната си карта, съответно е
причинена при изпълнение на службата им. Ясно М. е съзнавала, че свидетелите са
служители на полицията.
Д.ието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на извършеното, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е
целяла настъпването им. М. е знаела, че ударите причиняват увреждания на тялото
на пострадалия, че причиняват болка и е целяла това. Нанесла е телесни повреди,
на повече от едно лице и несъмнено е имала съзнание и за този факт.
Извършеното от
подсъдимата е престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр.с ал. 1, т. 4 във
вр.с чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът не споделя
доводите на защитата, че хулиганството „поглъща“ състава на престъплението по
чл. 131 НК. Достатъчно е да се изложи, че съгласно ППВС №2/74 г. при наличие на
идеална съвкупност, ако с Д.ието, сочещо престъплението хулиганство са осъществени
признаците на едно или няколко други престъпления, се прилага разпоредбата на
чл. 23 НК. В случая наред с хулиганските действия, М. е нанесла и телесни
повреди на двама служители на полицията. Съответно следва да понесе отговорност
и за това престъпление.
Относно наказанията.
Съдът намира, че наложените наказания не съответстват
на обществената опасност на подсъдимата. М. е неосъждана, била е трудово
ангажирана, напуснала е работата и местоживеенето си, за да се грижи за майка
си. Подсъдимата е с добри характеристични данни и извършеното е изолиран
случай. Следва да се отчете и очевидно ниския интензитет на претърпените болки
и страдания от пострадалите от нанесените от подсъдимата леки телесни повреди. Поради
това съдът намира, че следва да се
наложат наказания за извършеното към минималния размер, предвиден в закона:
- за престъплението по чл. 325, ал. 2
НК – една година лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на
основание чл. 66 НК за срок от три години;
- за престъплението по чл. 131, ал. 2
НК – шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на
основание чл. 66 НК за срок от три години;
Съставът на въззивния съд намира, че за поправянето на
подсъдимата не е необходима наложената пробационна мярка с присъдата на РС, с
оглед на приетото от съда, че се касае до изолирана проява.
Въззивната инстанция
напълно споделя като законосъобразни констатациите на РС относно обективната и субективната страна на описаните Д.ия.
Въззивният съд не установи при проверка
на присъдата съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в
досъдебното производство и по време на съдебната фаза.
Изяснени са обстоятелствата по чл. 102 НПК, относно
престъплението и участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с
Д.ието и обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия.
Присъдата и мотивите към нея отговорят на изискванията
на чл. 305 НПК. Извършен е анализ на доказателства, изложени са съображения.
Съставът на Окръжен съд Разград, счита че
първоинстанционната присъда е обоснована, постановена при пълнота на
доказателствата и без процесуални нарушения. Следва да бъде изменена само по
отношение размера на наложените наказания, тъй като са счетени от въззивния съд
за прекомерно завишени.
Поради
това съдът, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №226/04.05.2017 г. по нохд №198/2017 г. на Районен
съд – гр. Разград, като намалява наложените на С.И.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Пловдив и настоящ адрес ***, български гражданин, с висше
образование, безработна, неомъжена, неосъждана:
1. За престъплението
по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК намалява наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА от ТРИ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА и изпитателния срок по чл. 66 НК от ПЕТ
ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ;
2. За
престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130,
ал. 2 от НК намалява наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и изпитателния срок по чл. 66 НК от ПЕТ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 НК налага най-тежкото от
така определените наказания, а именно - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 66,
ал. 1 НК, ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОТМЕНЯ наложената
с Присъда №226/04.05.2017 г. по нохд №198/2017 г. пробациона мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК през целия изпитателен срок - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с ПЕРИОДИЧНОСТ ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №226/04.05.2017 г. по нохд
№198/2017 г. на Районен съд – гр. Разград в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.
ДГ