Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на тридесети октомври |
2017 г. |
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев
2. Валентина Димитрова
секретар Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №214 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното производство е образувано по постъпила
жалба от тъжителя и от подсъдимата по нчхд №822/2016 г. на Районен съд Разград.
Постъпила е жалба от тъжителя А.А.Х., ЕГН ********** ***,
чрез повереника му адв. Ж. Ч., против Присъда №…/27.04.2017 г. по нчхд
№822/2016 г. на Районен съд Разград.
Изразява недоволство от постановената присъда в частта
с която подсъдимата е освободена от наказание, тъй като пострадалия отвърнал
веднага с лека телесна повреда, с която е отхвърлен предявения граждански иск
за сумата над 1000 лв. Оплакванията са, че присъдата е необоснована и
постановена в противоречие със закона, тъй като не е установено пострадалият да
е отвърнал на подсъдимата със също такава телесна повреда, а ако има увреждане
на подсъдимата, то частният тъжител се е отбранявал. Ударът в главата причинява
стрес и уплаха, тъй като може да е свързан със сериозни последствия за здравето
и присъденото обезщетение е недостатъчно.
Искането е за отмяна на освобождаването на подсъдимата
от наказание и и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
В жалбата няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. Ч. поддържа жалбата. Излага
доводи, че безспорно е установено нанасянето на телесна повреда от подсъдимата
на тъжителя. Няма доказателства за твърдяната неизбежна отбрана ин е се установява
нападение от тъжителя. Не са били налице основания за прилагане на института на
реторсията, тъй като вида на увреждането на подсъдимата е друг вид, по-леко от
това на тъжителя. Счита присъденото обезщетение несъответно не претърпените
страдания. Претендира за присъждане на разноски.
Постъпила е жалба от подсъдимата К.Р.Х. ***, ЕГН **********
против Присъда №…/27.04.2017 г. по нчхд №822/2016 г. на Районен съд Разград. Присъдата се обжалва
в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение на пострадалия. Причината за
да удари тъжителя със сопа била нанесен удар от него върху животното й, а след
това и по главата й. С удара, който нанесла желаела да респектира пострадалия и
да го накара да преустанови насилието над нея и животното. Счита, че действията
й са били отбранителни. Счита, че и да следва да заплати някакво обезщетение,
то определеният размер не е справедлив и не е отчетено, че тъжителя е
допринесъл за настъпване на вредите.
В жалбата няма направени доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът адв. Р. М. поддържа
жалбата. Моли съда да отмени присъдата,
тъй като подсъдимата е действала при неизбежна отбрана след нападение от
тъжителя. Счита, че не следва да се присъжда обезщетение по предявения
граждански иск.
В последната си дума К.Х. заявява, че А.Х. я нападнал
– след като ударил кравата й ударил и нея по главата и тя отвърнала на удара.
Преписи от жалбите са връчени на страните и няма
постъпили писмени възражения.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото,
с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от
НПК, установи:
Жалбата от тъжителя е постъпила с вх. №4766/11.05.2017
г. на РС Разград, а жалбата от подсъдимата с вх. №4479/05.05.2017 г. на РС
Разград.
Въззивните
жалби са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по
чл. 319 НПК и от лица, които имат право на жалба. Внесена е държавна такса.
С обжалваната Присъда №…/27.04.2017 г. по нчхд
№822/2016 г. Районен съд Разград признал
подсъдимата Х. за виновна в това, че на 26.05.2016 г. в с. Манастирско е
причинила на А.А.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 130, ал. 3 от НК я освободил от наказание. Съдът уважил
частично предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и осъдил осъжда
подсъдимата Х. да заплати на А.А.Х., ЕГН ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
нанесената на 26.05.2016 г. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане
и отток на меките тъкани високо в теменната област, върху което – разкъсно
контузна рана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2016
г. до окончателното изплащане на сумата
и отхвърлил иска за горницата до 2000 лева като неоснователен.
С оглед събраните по делото доказателства, установено
от фактическа страна е следното:
А.А.Х. и К.Р.Х. се познавали. Живеели в с. Манастирско и били съседи. От известно
време отношенията между съседите били влошени.
На 26.05.2016 г., около 16 ч., подс. Х. пуснала
свободно, на п. пред дома си, бременната си крава. Кравата, пасейки отишла пред
дворната порта на частния тъжител. Х. бил в дома си, видял това, взел една
пръчка и излязъл, за да прогони кравата. Подсъдимата, също носела сопа и се
отправила към кравата си. Частният тъжител стигнал до кравата и я ударил с
пръчката. Подсъдимата се спуснала към кравата и като приближила частния
тъжител, го ударила по главата, а той нанесъл удар с пръчката, която държал в
ръцете си също по главата й. От главата на Х. потекла кръв. Подсъдимата отвела
кравата, а частният тъжител се прибрал в дома си измил кръвта от главата си,
сложил си шапка и отишъл до магазина в селото, за да помоли някой да извика
бърза помощ. На автобусната спирка на селото била свидетелката Р.Х., която
видяла А. с окървавена шапка и дрехи,
той от своя страна споделил с нея, че са се сбили с комшийката, като тя ударила
него, а той нея. В магазина на селото била свидетелката В. М. - съпруга на
кмета – св. Р. М., А. отишъл при нея и я помолил да се обади в бърза помощ. Свидетелката
се обадила на съпруга си – кмет на селото и той се обадил на национален телефон
за спешни повиквания и подал сигнал.
На място пристигнал полицейският служител св. Е. Х.,
който видял А. на улицата с окървавено лице и дрехи. А. заявил, че е ударен от съседката си с тояга
по главата, без да съобщава при какви обстоятелства. Св. Х.потърсил и открил
подсъдимата пред дома й да пасе кравата. Разговарял с нея и тя му разказала, че
А. я ударил по главата с пръчка. Свалила забрадката си и показала цицината на
главата си на полицейския служител. По-късно подсъдимата заявила пред св.
Хасанов, че А. я ударил и тя му отвърнала по същия начин. След това се върнал и
съпруга на подс. Х., св. Х., който узнал от подсъдимата какво се е случило. Пристигнал
екип на ЦСМП – Лозница в състав от св. М. П. – фелдшер и св. И. И. – шофьор на
линейката. Св. М. П. прегледал А. и Х.. Извършените прегледи св. М. Пашана
отразил в медицинския журнал на службата, като под № 1512 вписал името на А.Х.
с диагноза контузио капитис, а под № 1513 вписал името на подс. К.Х. със същата
диагноза контузио капитис. Установил, че А. има високо кръвно и решил да го откара
в СПО при МБАЛ - Разград за наблюдение. А. бил транспортиран до СПО при МБАЛ –
Разград.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинската експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, се установява, че Х. е получил лека телесна повреда,
изразяваща се в травма на главата – кръвонасядане и оток на меките тъкани
високо в теменната област, върху което – разкъсно контузна рана. Това е
обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Уврежданията
търпят пълно обратно развитие за срок от около две седмици, без последици за
физическото здраве.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинската експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание пред
въззивния съд, се установява че е издаден фиш за СМП на Х.с вписана диагноза
Контузия на главата. Според вещото лице травмата обуславя квалификация на
телесната повреда като претърпени болки и страдания, а ако има
разкъсно-контузна рана, свързана с кръвотечения, то медикобиологичният критерий
се отнася към временно разстройство, неопасно за живота.
При разпита си пред въззивния съд св. П. – фелдшер
посетил местопроизшествието твърди, че според спомените му жената е била с
високо кръвно и ударена по главата, но с оглед отразеното в жернала и разговора
му с шофьора счита, че е транспортирал до Разград мъжа, съответно той е бил с
високо кръвно.
Съдът не споделя приетото от РС, че тъжителят първи е
нанесъл удар по подсъдимата. Той е бил в непосредствена близост до животното и
искайки да го прогони му е нанесъл удар. Забелязвайки това, за да защити
животното си, приближавайки тъжителя, подсъдимата е нанесла удар по главата на
тъжителя, а той отвръщайки е нанесъл удар по главата на К.Х..
Съставът на съда намира, че фактическата обстановка е
установена по несъмнен начин. Проведеното въззивно съдебно следствие не води до
промяна в установените факти. При различен анализ на събраните доказателства
съдът приема, че удар е нанесен от подсъдимата, а след това е отвърнал
тъжителя.
От показанията на свидетелите, които са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се, безспорно се установява, че на
посочената в тъжбата дата, тъжителят за да изгони кравата на подсъдимата е
нанесъл удар с пръчка на животното, а след като е ударен от К.Х., е нанесъл
удар върху главата й.
Свидетелите са възприели кръвта по частния тъжител Х.,
а част от тях - св. Х., св. П. и св. И. и нараняването по главата на
подсъдимата.
Тъжителя Х. споделил със свидетелите Ха. и Р. Х., че
също нанесъл удар с пръчка по главата на подсъдимата. Нараняване на подсъдимата
е отразено и в медицинския журнал на ЦСМП – Лозница.
Действително налице са данни
за предизвикателно поведение на тъжителя – ударил кравата на подсъдимата, но
установените факти не сочат нито на неизбежна отбрана или състояние на силно
раздразнение у подсъдимата. Няма
основание да се приеме, че е било налице противоправно нападение срещу което се
е защитавала подсъдимата. Деянието й – нанесен удар с пръчка е противоправно и
осъществява състав на престъпление, тъй като е причинило лека телесна повреда
на тъжителя. Деянието е извършено умишлено. Нанасяйки удара подсъдимата е
съзнавала, че ще причини увреждане на тъжителя и е искала настъпването на
последиците от деянието си.
Деянието осъществява състава на престъплението по чл.
130, ал.1 НК.
Установено е, че тъжителя Х., непосредствено след
нанесения удар отвърнал веднага също с лека телесна повреда, причинена по същия
начин и със същото средство. Х. е получил удар по главата с пръчка, нанесен от
подсъдимата и незабавно, също с пръчка, е нанесъл удар по главата на
подсъдимата. Предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК, подсъдимата следва
да бъде освободена от налагане на наказание.
Предявеният иск от тъжителя срещу подсъдимата с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание, тъй като безспорно са налице елементите
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправно и
виновно извършено от подсъдимата деяние, неимуществени вреди на пострадалия и причинната
връзка между извършеното от подсъдимата и престъпния резултат.
Съставът на ОС Разград намира, че първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, и приел, че достатъчен
размер на обезщетението е 1000 лв. Касае се до леко нараняване, с кратък
оздравителен период и пълно възстановяване на здравето. Не е установено, че
повишеното кръвно налягане е резултат на нанесения удар, а не на изпитания гняв
и ярост от това, че кравата на подсъдимата пасе пред вратата му. Нараняването
не е тежко и обстоятелството, че ударът е нанесен в главата и съответно би
могъл да има тежки последици, не е основание за увеличаване на размера на
обезщетението. Правилно е приложен закона и присъдено обезщетение за забавено
плащане на основание чл. 86 ЗЗД от датата на увреждането.
Законосъобразно съдът е разпределил разноските.
С оглед на изложеното съставът на ОС Разград намира
жалбите за неоснователни. Няма допуснати нарушения на процесуални правила. Присъдата
е законосъобразна, обоснована и справедлива и следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №213/27.04.2017 г. по нчхд
№822/2016 г. на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
ДГ