Р Е Ш Е Н И Е

Номер:72/ 25.07.2017 г.

Година 2017

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на десети юли

2017 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Теодора Нейчева

секретар М. Нл, с участието на прокурора Огнян Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №216 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава 21 НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия А.Г.А. ***, ЕГН ********** против Присъда № .. /09.05.2017 г. по нохд №48/17 г. по описа на Разградски районен съд.

Постъпила е жалба (вх. №5191/23.05.2017 г. на РС Разград) от адв. М. Е. - служебен защитник на подсъдимия А.Г.А. против постановената по нохд №48/2017 г. присъда от РС Разград. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която А. да бъде признат за невинен.

Направени са доказателствени искания: Да се изиска заповед на РУП Разград за задържане на М.З.Д.през 2016 г. и да се призове за разпит като свидетел М.З.Д.– майка на подсъдимия, за да даде показания за обстоятелствата, при които е дала обяснения пред оперативния работник.

Доказателствените искания са отхвърлени от съда с определението по чл. 327 НПК.

В съдебно заседание защитникът адв. Е. поддържа жалбата и моли съда да отмени присъдата и постанови нова, с която признае подсъдимия за невиновен. Счита, че няма пряко доказателство, което да потвърждава участието на подсъдимия в извършеното престъпление. Счита, че с оглед задържането на майката на подсъдимия, състоянието й към момента, когато е разпитвана от оперативния работник – свидетел по делото, то тя е казала това, което са искали да получат от нея като информация. Намира, че използваните методи и средства за получаването на тези обяснения, компрометират достоверността на казаното от майката на подсъдимия. счита, че поради недоказаност на обвинението трябва да се постанови оправдателна присъда.

В последната си дума жалбоподателят подсъдим А. заявява, че винаги когато е бил виновен за престъпление се е признавал за такъв. Заявява, че би възстановил щетите.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Намира, че първоинстанционният съд в мотивите си е отговорил на възражения, които защитата прави и пред въззивния съд. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззиваемата – граждански ищец М.К. не се явява в съдебно заседание. Явява се пълномощникът й адв. М., който счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. намира, че по категоричен начин се доказало участието на подсъдимия в деянието. Моли съда да потвърди присъдата. Претендира за присъждане на разноски.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 05.06.2017 г.

Не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

Съдът, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК

, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната Присъда № .. /09.05.2017 г. по нохд №48/17 г. Разградски районен съд признал подсъдимия А.Г.А. за виновен в това, че на 08.02.2016 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у М.З.К. ***, че по телефона се обажда неин познат на когото спешно трябват пари, за да бъде освободена негова стока от митницата, с което й е причинил имотна вреда в размер на 190 лева – престъпление по чл. 211, пр. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и определил строг първоначален режим на изтърпяване и вида на затворническото заведение - затвор. Съдът уважил предявения граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди и присъдил разноски в тежест на подсъдимия.

След преценка на събраните, в хода на наказателното производство, доказателства се установява от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Г.А. е роден на *** ***, не е женен, безработен е. А. е осъждан неколкократно, включително и за извършени измами. Изтърпявал е наказание лишаване от свобода.

С протоколно определение на РС - гр. Русе е одобрено споразумение № 191/27.05.2014 г. по НОХД № 944/2014 г. на РС - гр. Русе, по което подс. А. се признава за виновен за престъпление по чл. 211, пр. 2 във вр.с чл. 209, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване.

На 24.07.2014 г. е одобрено споразумение № 272/24.07.2014 г. по НОХД № 1549/2014 г. по описа на РС - гр. Русе, с което подс. А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр.с чл. 18, ал. 1 от НК, и на основание чл. 58 б.“а“ във вр.с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода”, при първоначален строг режим на изтърпяване.

С протоколно определение от 23.09.2014 г. по ЧНД № 1672/2014 г. на РС - гр. Русе са групирани наказанията на А.А., наложени с определение по НОХД № 944/2014 г. и НОХД № 1549/2014 г. по описа на РС - гр. Русе, като е определено едно общо наказание от 2 години лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване.

Майка на подсъдимия е М. З. Д., която живеела в гр. Ветово.

Свидетелката М.К. ***. В дома си имала стационарен телефон с №084-65-29-24.

На 08.02.2016 г., около 10 ч., на телефона на св. К. се обадил подсъдимия А.А., когото свидетелката не познавала. Разговаряйки с него свидетелката по гласа го оприличила на своя познат М., който понякога извършвал дребни ремонти в дома й - св. К. очаквала обаждане от този свой познат. Подсъдимият се представил за този неин познат – М. и обяснил на св. К., че спешно му трябват пари, за да освободи една стока, която чака на митницата. Поискал от свидетелката пари, без да уточнява сумата, като й казал, че ще й ги върне. Мислейки, че разговаря със своя познат М., св. К. му обяснила, че разполага единствено със сумата от около 150 лв. А. настоявал, че ще му трябват повече пари и св. К., вярвайки че разговаря със своя познат, събрала парите, с които разполагала в дома си. По телефона подсъдимият А. й казал да изпрати парите на името на М.З.Д.в гр. Ветово. Няколко пъти й казал, че трябва да запази в тайна това. Св. К. се обадила на дъщеря си М., като й заявила, че „трябва да пусне едни пари до гр. Русе“, като не й казала на кого ще ги изпраща, съобразявайки се указанията да получени по телефона от лицето, което смятала за М.. След това св. К. повикала такси, с което отишла до Пощенска банка в гр. Разград, но тъй като знаела единствено трите имена, не могла да пусне парите. След това се върнала отново в жилището си, където я очаквала дъщеря й, на която обяснила, че трябва да „пусне едни пари на М.“. Дъщеря й също познавала М. и се съгласила да я придружи до пощенския клон в гр. Разград. Там К. изпратила сумата от 190 лева до гр. Ветово на името на М.З.Д.- майка на подс. А.А..

М.Д.живеела в гр. Ветово, но на различен адрес от този на който живеел синът й – подс. А.. На 08.02.2016 г. тя се видяла с подсъдимия А., който й казал, че трябва да отиде с него до пощата в гр. Ветово, за да получи пари. Д.се съгласила и двамата отишли в пощата в гр. Ветово. Там Д.влязла, представила лична карта и получила сумата от 190 лв., като подписала пощенската разписка (л. 70). След това Д.предала парите на подс. А..

Впоследствие св. К. се свързала със своя познат М., който й обяснил, че нямал нищо общо със случая и не е искал да му изпраща никакви пари. Тогава св. К. разбрала, че е измамена и с дъщеря й подали жалба в РУ МВР- гр. Разград.

От показанията на пострадалата – св. К. се установяват измамливите действия на извършителя, способа на извършване на деянието. Безспорно е установено от писмените доказателства, че паричната сума е изпратена от пострадалата – св. К. и получена от майката на подсъдимия, тъй като от заключението по назначената по ДП експертиза (л. 74 – 75), е видно, че подписът, положен в графа „получател“ в разписка за изплащане на телеграфен запис № PS720000EIFHI от 08.02.2016 г. (л. 70) е изпълнен от Марийка З. Димитрова. От показанията на св. Банев – служител на МВР се установява, че при разпит на М.Д., същата е заявила, че е получила парите по заръка на сина си.

В съдебно заседание на 21.03.2017 г. М.З.Д.е отказала да дава показания с оглед родствената връзка с подсъдимия.

Но обвинението е доказано и без нейните показания. Няма установени обстоятелства, които да внасят съмнение в показанията на св. Б. В хода на действията по разкриване на престъплението е установено, че подсъдимия е получил изпратените на майка му средства.

А.А. на 08.02.2016 г., в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у М.З.К. ***, че по телефона се обажда неин познат, който има спешна нужда от пари, за да бъде освободена негова стока от митницата и с това й причинил имотна вреда в размер на 190 лв. Подсъдимият е възбудил заблуждение у пострадалата свидетелка, представяйки се за неин познат, поддържал това заблуждение, твърдейки данни за задържана стока на митница и посочил име на лице, на което да изпрати паричната сума. Подсъдимият мотивирал пострадала да изпрати пощенски запис на името на лице, което той е посочил, с убеждението, че помага на свой близък. Подсъдимият е получил парите и ги присвоил.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с цел да набави за себе си имотна облага. Съзнавал е, че заблуждава непознатата за него св. К., за да я мотивира да извърши разпореждане с парични средства в негова полза. Подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211, пр. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК. С оглед предходните осъждания на А. деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29 НК, тъй като е бил осъждан на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпления от общ характер и е изтърпявал наказание лишаване от свобода.

Престъплението е извършено по типичния, широко разпространен способ, за тези деяния. Подсъдимият е използвал наивността, доверчивостта и желанието да помогне на имащ нужда неин близък, на 80 – годишната пострадала – М.К. и въпреки обяснението й, че няма пари е продължил да настоява, докато не е получил от нея всички възможни и налични парични средства, с които разполага. Начина на извършване на тези престъпления затруднява разкриването на извършителя и наказването му. Не може да се очаква, че това деяние се върши публично, явно, а напротив взети са всички мерки, за да се затрудни разкриването му. Няма очевидец на измамливите действия, доказателствата са косвени, но сочат на един възможен, обусловен от тях извод – подсъдимият е извършил престъплението. В случая са събрани възможните доказателства и те са достатъчни, за да обосноват извод, че извършител на престъплението е А..

За престъплението по чл. 211 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години.

Първоинстанционният съд е наложил четири години лишаване от свобода.

РС е преценил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и наложеното наказание е справедливо и необходимо за постигане целите по чл. 36 НК. Съдебното минало на А., което „надхвърля“ необходимото за квалификация на деянието като извършено в условията на опасен рецидив, факта че деянието е извършено скоро след като е освободен предсрочно от изтърпяване на наказание лишаване от свобода и непосредствено след изтичане на 6 месечния изпитателен срок, широкото разпространение на престъплението, изисква по-интензивно въздействие и за поправянето на А. и за въздействие върху останалите членове на обществото.

В съответствие с приетото, относно виновността на подсъдимия, РС е уважил и предявения граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД. Искът е доказан и основателен. Щетите, произтичат от действието на подсъдимия. Гражданската ищца е претърпяла парична загуба, която следва да бъде възмездена от виновните лица. Присъдата в гражданската част е законосъобразна и обоснована.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС. Предвид всичко изложено, съставът на Окръжен съд гр. Разград намира, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена при пълнота на доказателствата и не се установяват допуснати на доседъбното производство или в съдебното производство процесуални нарушения, поради което тя не страда от недостатъци, които да налагат отмяна или изменение на съдебния акт.

Жалбата е неоснователна, тъй като няма основание за отмяна на постановената присъда, признаване на подсъдимия за невиновен или изменение на присъдата, като се намали наложеното наказание. Единствен недостатък на присъдата е посоченото място на изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което с оглед разпоредбите на ЗИНЗС се извършва се по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а не от съда с присъдата.

Определеният първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода е законосъобразен, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“, но след изменението на ЗИНЗС присъдата следва да бъде коригирана по повод определянето на място на изтърпяване на наказанието, чрез отмяна на посочването къде да бъде изтърпяно наказанието. 

С оглед на това съдът

Р Е Ш И :

Изменя Присъда № .. /09.05.2017 г. по нохд №48/17 г. по описа на Разградски районен съд в частта, с която е определен видът на затворническото заведение, в което подсъдимия А.Г.А. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода и отменя постановеното с присъдата изтърпяване на наказанието в затвор.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № .. /09.05.2017 г. по нохд №48/17 г. по описа на Разградски районен съд в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

НР