РЕШЕНИЕ №102

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр. Разград, 28.11.2017г.                                                                                                                                                                                    

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                                ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря М. Н. и участието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова ВНОХД № 226 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по протест на РП-*** и въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител срещу присъда № 5/02.02.2017 г., постановена по НОХД № 37/2016 г. на ***ският районен съд.

С атакуваната присъда ***ският районен съд е признал подсъдимия Б.Б.А.,  ЕГН **********, за невиновен в това, че на различни дати през периода  от 23.10.2012год. до 28.03.2013 год.  в гр.***, с цел да набави за себе си  и за извършителя имотна облага, при условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие  с неустановено по  делото лице  от женски пол - извършител, умишлено подпомогнал неизвестния извършител, като получил паричните средства, предмет на престъплението, извършителят с цел да набави за себе си и за А.  имотна облага, да възбуди у А.А. заблуждение, относно различни обстоятелства, в резултат на което да му причини имотна вреда в общ размер на 7 277,50 евро, равняващи се  на 14 233.55 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 209, ал. 1 пр.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК.

 Със същата присъда ИРС е отхвърлил гражданския иск, предявен от А.А. от гр. ***, *** срещу Б.Б.А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 14 233.55 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав, който счита, че възведеното срещу подс.А. обвинение е доказано по несъмнен начин и се следва неговото осъждане за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 пр.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 НК.

Районна прокуратура – ***  протестира присъдата на ИРС като неправилна с искане за отмяната й и за постановяване на нова осъдителна такава.Депозира и допълнителни съображения,в които доразвива тезата си.Сочи,че по делото са налице косвени доказателства за съучастническата дейност на подсъдимия,в качеството му на помагач на неизвестен извършител.

Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител А.А., подадена чрез повереника му адв. С.Р. също с искане за отмяната й както в наказателната ,така и в гражданската част,за признаване на подсъдимия за виновен  по възведеното му обвинение и уважаване на гражданския иск в пълен размер.Депозира и допълнителни съображения, в които сочи, че   районния съд не е формирал мотиви относно гражданския иск, приет  за съвместно разглеждане и отхвърлен с атакуваната присъда.

В протеста и в жалбата не са направени доказателствени искания.

Писмени възражения срещу протеста и жалбата не са постъпвали.

Протестът и жалбата са редовни. Подадени са от страни в процеса и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

В съдебно заседание  прокурорът  при  ОП-Разград  поддържа подадения протест,ведно с допълнителните съображения към него.

Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не се представлява.

Защитникът на подсъдимия адв.Д.Д. моли съдът да отхвърли подадените срещу оправдателната присъда протест и жалба като неоснователни и да потвърди същата.

В последната си дума подсъдимият Б.А. също моли присъдата да бъде потвърдена.

  Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

 Окръжният съд разгледа подадените протест и жалба в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

  Протестът и жалбата са подадени в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и се явяват  процесуално допустими, а разгледани по същество  неоснователни по отношение наказателната част на присъдата.

След анализ на събраните доказателства, РОС намери за установена следната фактическа обстановка, възприета и от РС-***:

Подсъдимият Б.Б.А. е български гражданин, роден на ***г***,  неженен, с начално образование, неосъждан.През 2012г.живеел заедно с фактическата си съжителница,двете им деца и родителите си в с.Вазово,община ***.

Свидетелят А.А.,турски гражданин живеел в Р *** и работел като брокер на недвижими имоти в гр.***, община ***. През месец октомври 2012г. по телефона с него се свързала непозната жена, неустновена по делото, която се представила с имената ***. Обяснила му, че живеела с майка си в България. Казала му, че от интернет разбрала, че е брокер, а тя имала наследствен парцел в ***. Помолила го да й помогне, за да отиде в *** и да си получи наследството, като му обещала, че когато дойде в ***, щяла да му предаде имота, той да се занимава с него. Поискала от свидетеля да й прати 400 евро, за да се снабди със задграничен паспорт. В разговора се намесила и жена, която се представила за майка на *** и също помолила св.А. да помогне на дъщеря й. Св.А.А. се съгласил и изпратил сумата от 400 евро чрез системата Уестърн юнион на 23.10.2012г. на името на Б.Б.А.. Парите били получени от подс.А. още на същата дата от офис на „***“ ЕООД в гр.*** – подагент на Търговска банка Д АД.

На 01.11.2012г., същата жена, използвайки отново имената *** се свързала  за втори път със св. А.А., като му  обяснила, че вече се е снабдила със задграничен паспорт, но й трябвaт още 650 евро за транспорт до ***.Свидетелят А.А. се съгласил да й изпрати парите и още същия ден ги превел чрез системата Уестърн юнион на името на подс.Б.А., който ги получил в офис на „***“ ЕООД в гр.***.

Жената се обадила отново на св.А. на следващия ден – 02.11.2012г. и му казала, че  нямало да я пуснат да пътува от България за ***, тъй като имала задължение към банка в размер на 5000 евро, които  трябвало да ги заплати. Свидетелят обяснил, че това е голяма сума за него, след което жената му казала, че можело да прати парите на части. А.А. отново се съгласил и  й изпратил 1000 евро чрез Уестърн юнион на името на Б.А., който ги получил в офис на „***“ ЕООД в гр.***.

Няколко дена по-късно – на 05.11.2012г. неустановената жена се обадила на св. А.  за трети път и му казала, че докато не платят и останалите 4000 евро на банката, нямало да могат да отидат в ***. Обещала му, че веднага щом пристигнат в *** и си получи парите от наследството, ще се разплати с него. Свидетелят отново се съгласил и изпратил 4000 евро чрез системата Уестърн юнион на името на Б.А.. Позвънила  отново на св.А. и го уверила,че  вече с майка й са се качили  на автобуса и пътуват за *** и като пристигнат сутринта щели да му се обадят. На сутринта към 9-10ч. неустановената жена отново позвънила на  и свидетеля и му казала,че макар,че се  намира на границата,не може да премине, тъй като й били открадната дамската чанта, заедно с паспорта, всички документи и парите и била в  затруднено положение. След този разговор жената,представила се с имена *** повече не се обадила на свидетеля, нито той я потърсил до 28.03.2013г.

На тази дата, 28.03.2013г. се провел и последния разговор между двамата,като ***  се обадила на св.А. ,като с него разговаряла и жена ,представила се за нейна майка. Двете жени му казали,че са се снабдили с нови паспорти , започнали да изплащат задължението към банката ,но  не им достигА.1300 евро, за да дойдат в ***.Отново го уверили, че като дойдат в ***, ще му предоставят  пълномощно, за да се занимава със земите им. Свидетелят за пореден път се съгласил да изпрати исканата сума, като този път по указание на неустановената жена изпратил на името на св.*** чрез системата Уестърн юнион  1 227.50 евро. Парите били получени от св.***от офис на „***“ ЕООД в гр.*** още същия ден. На следващия ден неустановената жена отново се обадила на св. А. и му казала, че не й разрешавали да излезе от България, докато не изплатят изцяло дължимата сума към банката.Тогава свидетелят р се досетил , че е бил измамен.

Същият сочи,че не познава лице от България с имената Б.А.,а и видно от показанията му не се е и поинтересувал защо поисканите от него суми от жената следва да изпраща на лице с различни имена.

Всички разговори със св.А. А. през 2012г. са били водени от телефон с №0877 421 138, собственост на подс.Б.Б.А.,а тези през м.март 2013г. от телефон с №894 732 496,водещ се на св.В.Й. С..

Видно от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза общия размер на изпратените суми в евро от А. А. през периода 23.10.2012г. – 28.03.2013г. възлиза на 7 277.50 евро с левова равностойност 14 233.55 лева.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – графологическа експертиза се установява, че подписите в графа „Подпис на клиента“ и в петте бланки „Получаване на пари“ с контролни номера MTCN №200-960-3450/05.11.2012г., MTCN №152-185-2878/02.11.2012г., MTCN №835-850-6282/23.10.2012г., MTCN №445-356-6247/01.11.2012г. и MTCN №812-037-3084/28.03.2013г., са положени от Б.Б.А..

Една година по-късно св.А. А. подал жалба до Софийска районна прокуратура, в която се подробно изложил фактите, сочейки, че е станал жертва на измама.

Пред ИРС е изслушана и приета съдебно-психиатрична експертиза,вещото лице по която  е заключило, че подс.Б.А. страда от Синдром на алкохолна зависимост.За визирания в делото период от 23.10.2012г. до 28.03.2013г. при същия не са регистрирани психотични епизоди,тежки абстинентни състояния или тежка личностностова промяна,които биха могли да бъдат причина за липса на годност за разбиране и ръководене на постъпките.Алкохолната болест не покрива  критериите за продължително разстройство на съзнанието.А може да дава достоверни показания за фактите,които имат значение по делото.Не се нлага прилагането на принудителни медицински мерки.   

Въз основа на така установената фактическа обстановка мнозинството от съдебния състав на ИРС е приел от правна страна,че обвинението повдигнато спрямо подсъдимия Б.Б.А. по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, не е доказано, поради което е била постановена и атакуваната оправдателна присъда.

          РОС в този си състав споделя тези правни изводи, като излага и свои такива в следния смисъл:

          Правната теория и практика приемат, че за да е налице измама, при приетата форма на изпълнителното деяние- възбуждане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че деецът създава една невярна, неправилна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице, а то чрез своите действия може да окаже въздействие върху разпореждането с имущество, непосредствено да осъществи разпореждането с такова, или да създаде предпоставките за това. Измамливите действия, в частност въвеждането в заблуждение следва да са от такъв характер, че да мотивират заблудения да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява на него, или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, което пък съставлява имущественият предмет на престъплението. С други думи, въвеждането в заблуждение, включващо формирането на неправилната представа у измаменото лице е пряката и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет.

         В случая срещу подс.А. с повдигнатото обвинение,че от обективна страна престъплението е извършено  от него чрез действията му  по получаването на сумите, предаването им на неизвестното лице *** и поделянето на същите между тях, като самото  заблуждение на пострадалите е осъществено от неустановеното лице.

По делото липсват доказателства подс.А.  да е контактувал с пострадалия А., както и да е получил каквато и да е информация какви са мотивите за изпращането от страна същия на негово име чрез системата Уестърн юнион  на посочените в обвинителния акт суми.От събраните по делото доказателства може да се направи единствено предположение, че контакт с подсъдимия е имало лицето, неизвестен извършител, представило се като ***.Отношенията между това лице и подсъдимия не могат да бъдат изследвани с цел установяване как и защо подс.Б.А. е бил мотивиран да предостави телефона си на това лице, за да може то да осъществи съответния брой разговори с пострадалия А., да го въведе в заблужедние, за да се разпореди той със свои парични средства  и съответно подс.А.  да получи приведените на негово име суми от пострадалия. При установената по делото липса на конкретика в тази насока,  не може да се направи категоричен извод за субективната страна на  осъществено от страна на подс.Б.А. престъпление по  чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.Вярно е ,че подсъдимия не дава обяснения,но той не е и длъжен да дава такива.

При така установената фактическа обстановка и липсата на доказателства за субективното отношение на подсъдимия към извършеното, единствено възможно от правна страна е само оправдаването му по възведеното му обвинение,поради което атакуваната присъда следва да бъде потвърдена в наказателната  й част.

В този смисъл подадените протест и жалба срещу присъдата в наказателно-осъдителната й част се явяват неоснователни.

По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата:

 

 

 

 

Настоящият състав на РОС намира, че при разглеждане на гражданския иск районния съд е допуснал процесуални нарушения от кръга на съществените,  като не е изложил  каквито и да било мотиви за отхвърлянето на същия.Същите не могат да бъдат санирани в хода на въззивната проверка, което налага отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната част и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда.

Липсата на мотиви препятства възможността въззивния съд да направи коректна преценка правилността на обжалвания съдебен акт в неговата гражданско-осъдителна част и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 НПК. нарушения въззивният съд не може сам да отстрани.

 

 

 

 

Ето защо, се налага отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната и част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 и чл. 334, т.6 НПК, Разградският окръжен съд,

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОТМЕНЯ присъда № 5 от 02.02.2017 г., постановена по НОХД № 37/2016г. по описа на Районен съд *** В ЧАСТТА, с която е отхвърлен гражданския иск, предявен от А. А. от гр. ***, *** срещу Б.Б.А., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 14 233.55 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието  в извършването на което А. е бил обвинен, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.

МН