Решение по Наказателно дело 227/2017г.

РЕШЕНИЕ № 101

Гр. Разград 30.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: С.Л.

Прокурор: Антония Донева

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 227 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 251 / 19.05.2017 г., постановена по нох дело № 633/2016г., по описа на РС – Разград, подсъдимия В.З.Д. е признат за виновен в това, че на 26.05.2013 г., в гр. Лозница, обл. Разград, като изпълняващ длъжността „технически ръководител, транспорт“ във “Викторио“ ЕООД гр. Рудозем - подизпълнител на проект „Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр. Лозница” - в условията на независимо съпричиняване с И.Й.И.от гр. Разград, е извършил действия по организация, ръководство и контрол на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява, поради обстоятелството, че не е назначен на длъжност и не притежава съответната специалност и образователно- квалификационна степен за длъжността „технически ръководител на строително монтажни работи“ и в нарушение на:

1. чл. 163, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията: “Строителят носи отговорност за изпълнението на строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им”;

2. т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 2,ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: “Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена”;

3. чл. 49, т. 5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: “При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:........т. 5 осигуряване на безопасен достъп до работните места”;

4. чл. 16, т. 3 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: “Строителят:.........т. 3.предприема съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция”;

5. т. 1.5 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: “Преди започване на земните работи техническият ръководител осигурява означаването върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели на съществуващите подземни мрежи или съоръжения в план и дълбочина”,

разпоредил на Р.А.Р., С.М.К., Н.Х.Ш.и А.П.В., всички работници във “Викторио“ ЕООД- гр. Рудозем, да извършат дейности по строително - монтажни работи -да изкопаят изкоп по ул. “Христо Ковачев“ в гр. Лозница и да укрепят стените на този изкоп, с което по непредпазливост причинил на Р.А.Р. *** една тежка телесна повреда и шест средни телесни повреди, като в резултат на инцидента пострадалият е получил съчетана травма - глава, гърди и корем:

1. Травма на главата - хематом на дясна орбита;

2. Тежка открита травма в лява гръдна половина -отворен пневмоторакс:

- открита разкъсно - контузна рана по средна мишнична линия с диаметър около 5-8см;

- счупване на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво-оперативно отстранени фрагменти;

- контузия и разкъсване на левия горен дял на белия дроб с последващо оперативно отстраняване;

- натрупване на патологична колекция кръв и въздух в лява гръдна половина /хемопневмоторакс/;

- клинични и лабораторни данни за дихателна недостатъчност;

3. Травма на корема- подкожен емфизем /колекция въздух/ по левия кант;

- КТ данни за фрактури на ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия;

- компресионни ателектази на паренхима на левите базални белодробни сегменти с притискане към хилуса на белия дроб;

- поредна торакоцентеза вляво /оперативен протокол № 642/13.06.2013 г./ с евакуация на въздух и около 300мл. леко замътнена жълтеникава течност, последвана от инсталиране на клапа;

- довършваща лява пулмонектомия /оперативен протокол № 649/17.06.2013 г./- клинични, рентгенологични и КТ данни за неразгъващ се ляв бял дроб, абсцедирала ателектаза и голяма бронхо - плеврална фистула;

- постпулмонектомичен емпием вляво - операция на Ведер в осем сеанса;

- пластика на гръдна стена вляво -транспозиция на десния прав коремен мускул в емпиемната кухина /оперативен протокол № 561/15.07.2013 г./, които увреждания са довели до:

1. Загуба на едното крило на белия дроб, поради оперативното отстраняване на остатъчната част от лявата половина на белия дроб, представляваща тежка телесна повреда;

2. Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради проникващото в гръдната кухина нараняване, представляващо средна телесна повреда;

3. Трайно затрудняване на движението на снагата, поради счупването на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво и ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия, представляващо средна телесна повреда;

4. Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради развилите се усложнения - подкожен емфизем в лява гръдна половина, излив в интерлоба в дясно, постоперативен хидропневмоторакс вляво и ателектаза в ляво белодробно поле /оперирана/,представляващо средна телесна повреда;

5. Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради следоперативното натрупване на патологична колекция въздух и течност /хемопневмоторакс/,представляващо средна телесна повреда;

6. Разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради развилия се постпулмонектомичен емпием вляво, представляващо средна телесна повреда и

7. ПоС.но разстройство на здравето, неопасно за живота, поради извършената пластика на лявата половина на гръдната стена с транспозиция на десен прав коремен мускул, представляващо средна телесна повреда – престъпление по чл.134, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 от НК, поради и което на основание чл. 54, ал.1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал.1 НК, изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години.

С присъдата, на основание чл. 67, ал. 3 НК, съдът наложил и пробациона мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК през целия изпитателен срок – Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност четири пъти седмично.

С оглед постановената осъдителна присъда, съдът осъдил подсъдимия Д. да заплати по сметка на ОД на МВР–Разград, сумата 4 311.90 лв., представляваща разноски на досъдебната фаза, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Разград, сумата 1 516.14 лв. за разноски в съдебната фаза на наказателното производство, както и 5 лв., представляващи държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК.

С присъдата, на основание чл. 301, ал.1, т.11 НПК, РРС е се произнесъл по въпроса за писмени веществени доказателства, приложени към делото в оригинал, като присъдил връщането им на собствениците “Викторио“ ЕООД – гр. Рудозем и “Балканстрой“ АД – гр. Разлог:

Против присъдата са постъпили въззивни жалби, както следва:

1. От адвокат Е.К. - защитник на подсъдимия В.Д.. В тази жалба се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение. Подробни доводи и съображения не са изложени в жалбата, като се твърди, че такива ще бъдат изложени след запознаване с мотивите. Не са направени доказателствени искания.

Адвокат К. е депозирала и допълнителни съображения към жалба, в които се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че “Викторио“ ООД е подизпълнител на обекта, предмет на обществената поръчка. Счита, че следва да се обсъди дали подсъдимия Д. може да бъде субект на престъплението по чл. 134, ал. 2 от НК , както и начина на осъществяване на изпълнителното деяние. На следващо място поставя въпроса за правната оценка на действията на подсъдимия, вменени му като нарушения на разпоредби на законови и подзаконови актове, които нарушения да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. При отговора на тези въпроси съдът се позовал на свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, а не на тези, дадени пред съдебния състав. Защитата счита, че съдът не извършил задълбочен и прецизен анализ на събраните доказателства. Твърди се, че на инкриминираната дата технически ръководител на обекта бил И.Й.И.и това обстоятелство се установявало от показанията на множество разпитани свидетели и от показанията на св. Г.К., който бил и технически ръководител на целия обекти представител на “Балканстрой“ АД. Във връзка с това се твърди, че подсъдимия Д. няма нищо общо и не можел да носи отговорност за извършване на действия по организация, ръководство и контрол на правно регламентирана дейност по чл. 163 от ЗУТ и по Наредба №2/2004 г. Твърди се също така, че неправилно и незаконосъобразно районният съд се позовал на приложен по делото огледен протокол, който не е изготвен по правилата на НПК-едното поемно лице не е присъствало по време на огледа, а само се подписало, а другото поемно лице не присъствало по време на целия оглед и също се подписало. Излага се също така, че неправилно първоинстанционния съд се позовал на фотоснимки, които били без достоверна дата и не били изготвени по съответния ред. Защитата излага, че при индивидуализация на наказанието съдът не отчел като смекчаващо вината обстоятелство оказването на помощ па пострадалия от страна на подсъдимия. Оспорва се като несправедлива наложената пробационна мярка, като по този начин подсъдимия бил лишен от правото на труд.

2. От подсъдимия В.Д., чрез защитника му адвокат С. Керманов. В тази въззивна жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага се, че първоинстанционния съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в т.ч. и промяната в заключението на вещите лица по комплексната СТЕ и по БЗУТ, в частта относно изпълнението на CMP с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, относно предпазните мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им и относно осигуряването на безопасен достъп до работните места, че присъдата не може да почива на предположения. Твърди се, че не са налице доказателства за наличие на разпореждането от страна на подсъдимия Д. по отношение на пострадалия Р.Р. и останалите работници, с което подсъдимия лично да им е указал да укрепват стените на изкопа, както и, че обвинителния акт не съдържа изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинение. И в тази жалба се твърди, че подробни съображения ще бъдат изложени след запознаване с мотивите. Не са направени доказателствени искания и

3. От адвокат С.Д. - защитник на подсъдимия В.Д.. В тази въззивна жалба се сочи, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуални правила и е нарушен материалния закон. В условията на алтернативност е направено възражение, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и районния съд е следвало да определи, на основание чл. 55 от НК, по-леко по вид наказание. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му обвинени или да бъде върнато делото за ново разглеждане, а ако няма основания за това, алтернативно се прави искане за изменение на присъдата с определяне на по леко по вид наказание, несвързано с лишаване от свобода. Също не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбите се подържат от защитниците на подсъдимия Д. – адв. К. и адв. К. на същите основания и със същите искания. Адв. К. излага допълнително, че подсъдимия продължава да оказва помощ на пострадалия. Адв. Керманов изтъква, че на мястото била осигурена стълба, която осигурявала безопасни и здравословни условия на труд, тъй като били с височина 70 см. и повече над терена.

Участващият по делото прокурор от ОП-Разград намира, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, като първоинстанционният съд изложил обстойно мотиви при обсъждане на доказателствата и изяснил противоречията, включително и относно посоченото от защитата допълнително заключение. При индивидуализация на наказанието съдът съобразил всички налични данни досежно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, правилно и справедливо определил наказанието по вид и размер. Прокурора намира жалбата за основателна единствено по отношение на наложената пробационна мярка, като счита, че същата следва да бъда намалена до размера на една година с периодичност два пъти седмично.

Процесуалният представител на частния обвинител – адв. Р.В. също счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Намира за неоснователни възраженията, че присъдата е постановена в нарушение на материални я и процесуалния закон. Също счита, че жалбата се явява частично основателна, на само по отношение на наложената пробационна мярка, което наказание счита, че е прекомерно и несъразмерно завишено.

В последната си дума подсъдимия Д. заявява, че не счита, че с нещо е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Дал всичко възможно за бързото възтановяване на пострадалия и винаги му помагал финансово. Негова задача по това време била да осигури наличието на технически ръководители и се погрижил да има трима такива. Изразява съжаление и иска оправдателна присъда.

В обвинителният акт, освен подсъдимия В.Д., И.Й.И.е обвинен в извършаване на престъпление по чл. 134, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. С протоколно определение от 26.09.2016г. по нох дело № 633/2016г. на РС-Разград, е одобрено споразумение, с което подсъдимият И.Й.И.е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 134, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 НК, поради което и на основание чл. 24, ал. 3 от НПК, производството против него е прекратено, и същия е продължил участието си по делото в качеството му на свидетел.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт намери, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Разградският районен е положил дължимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и направил своите доказателствени изводи въз основа на надлежно приобщения по делото доказателствен материал и в съответствие с правилата на формалната логика и закона. При самостоятелна преценка на ангажираните по делото доказателства, въззивния съд не намери основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

С договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № 150/01.11.2012 г., Община Лозница възложила на “Балканстрой”АД гр. Разлог изпълнението на проект “Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа и реконструкция на водопроводна мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр. Лозница”.

На 16.11.2012 г. “Балканстрой”АД гр. Разлог, от една страна, като възложител и “Викторио” ЕООД - гр. Рудозем, от друга страна, като изпълнител, сключили Договор № 1 за изпълнение на строително-монтажни работи. По силата на Договора и приложение № 1 към него, “Викторио” ЕООД - гр. Рудозем поело задължение за извършване н строително-монтажни работи на няколко обекта на възложителя, единият от които е процесния такъв, а именно “Изграждане на нови клонове към съществуваща канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа по улиците, предвидени за канализация на гр.Лозница”. Така “Викторио” ЕООД гр. Рудозем станало подизпълнител на възложената от Община Лозница обществена поръчка.

Съгласно сключено между “Балканстрой”АД гр. Разлог и “Викторио” ЕООД гр. Рудозем, споразумение към Договор №1 и Протокол от 16.11.2012 г., възложителят се задължил да предостави на изпълнителя всички необходими документи, издадени на негово име и свързани с безопасните условия на труд-оценка на риска, инструкции за безопасна работа, план за действие при аварии, а изпълнителят – “Викторио” ЕООД се задължил да извършва инструктажите на работниците в съответствие с приложимите изисквания и предоставените от възложителя документи.

В изпълнение на сключения Договор №1/16.11.2012 г., в началото на 2013 г., “Викторио” ЕООД гр. Рудозем започнало извършването на СМР във връзка с изпълнение на задълженията му по изграждането на нови клонове на канализационната система в гр. Лозница.

Лицата, изпълняващи функциите на технически ръководители към изпълнителя “Викторио” ЕООД гр. Рудозем за този обект били: подсъдимия В.З.Д. и свидетелите И.Й.И., Ц.А.Д.и Х.Ф.К.. Всички те осъществявали функциите на технически ръководители съвместно и общо - по отношение на всички улици, където “Викторио” ЕООД гр. Рудозем извършвало СМР, като нямало изрично разпределение кой от тях за кои улици отговаря и ръководи извършваните там СМР.

Подсъдимият В.З.Д. е син на едноличния собственик и управител на “Викторио” ЕООД гр. Рудозем и свидетел по делото - Зарко Ефтимов Д.. Подсъдимият Д. бил назначен в дружеството с трудов договор № 72 / 26.04.2011 г. на длъжност “технически ръководител, транспорт”. Независимо от това, че официално бил назначен само на тази длъжност, фактически подсъдимият Д. организирал и ръководел СМР на обекта на “Викторио” ЕООД гр. Рудозем в гр. Лозница, като наемал работници за обекта и представлявал дружеството. Видно от копие от удостоверение № 427 / 26.07.2013 г., подсъдимият Д. имал завършено обучение по безопасност и здраве при работа. Съгласно Заповед № 1/06.04.2009 г., издадена на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗБУТ, той бил координатор по безопасност на труда и член на ГУТ във “Викторио” ЕООД гр. Рудозем. Фактически подсъдимият Д. осъществявал и голяма част от функциите на технически ръководител на обекта, като извършвал първоначалните и ежедневните инструктажи на работниците, осигурявал необходимите материали, определял в кои дни няма да се работи на обекта, всеки ден разпределял работниците по работните им места, указвал на всеки работник какви точно СМР следва да извърши за деня,като определял и с какви материали следва да работят работниците.

Свидетелят И.Й.И.започнал работа като технически ръководител към “Викторио”ЕООД гр. Рудозем през м. април 2013 г., без сключен трудов договор. По-късно, след инкриминирания случай, с трудов договор № 107/27.05.2013 г., той бил назначен в същото дружество на длъжност „технически ръководител, строителство”.

Свидетелят Ц.А.Д.бил назначен във “Викторио” ЕООД гр. Рудозем с трудов договор № 39/13.02.2008г. на длъжност „технически секретар”.

Свидетелят Х.Ф.К. бил назначен във “Викторио” ЕООД гр. Рудозем с трудов договор № 90/07.05.2013г. на длъжност „техник, строителство и архитектура”.

На 25.05.2013 г. работниците на “Викторио” ЕООД гр. Рудозем започнали извършването на изкопни работи по ул. ”Христо Ковачев” в гр. Лозница. На същия обект започнали работа и св. С.М.К., като багерист, св. П.Х.Ш., като багерист, св. А.П.В., като общ работник, св.В.М.Т., като водопроводчик и св.Р.А.Р., като общ работник.

На следващия ден - 26.05.2013 г. подсъдимият Д. и св. И. определили същите работници да работят на посочения обект, като разпоредили, свидетелите С.К.и Н. Ш.да извършват изкопни работи с багери, а свидетелите В.Т.и Р.Р. да извършват укрепване на изкопа от долу на горе, като за целта слязат в неукрепения изкоп и от там да извършват укрепването му с материали /талпи и дъски/, които св. В. да им подава от нивото на терена.

На 25.05.2013 г. само подсъдимият Д. и свидетелят И. осъществявали функциите на технически ръководители на обекта на “Викторио” ЕООД гр. Рудозем в гр. Лозница, т. к. свидетелите Ц. Д. и Х. К.ползвали почивка и не били на работа.

Определените да работят на 26.05.2013г. на обекта по ул. ”Христо Ковачев” в гр.Лозница работници, започнали работа около 08:00 ч., като преди това подсъдимият Д. извършил ежедневния инструктаж, за което положил подпис в книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, а св. И. дал ниво за дълбочина на канала, който трябвало да бъде изкопан, обяснил на багеристите от коя страна на изкопа и на какво разстояние от същия да поставят изкопаната пръст, за да няма опасност от срутване, след което започнали изкопните работи на обекта.

До обяд не възникнали проблеми при осъществяването на възложените от двамата обвиняеми СМР на обекта.

След като се наобядвали, свидетелите Т. и Р. отново слезли в изкопа за да продължат възложената им работа. Около 14:00 ч., в момент, когато свидетелят Р. бил прав и заковавал с тесла една от талпите, изведнъж се свлякло голямо количество земна маса, която го затрупала изцяло. Свидетелят Р. укрепвал дясната страна на изкопа /в посока от по-ниската част на улицата към по-високата й част/, а свличането на земна маса станало зад него, от лявата страна на изкопа, която не била укрепена. След срутването, в лявата страна на изкопа, където възникнало свличането на земна маса, се показала стара водопроводна тръба, която била на разстояние 0.20-0.50м. от ръба на изкопа и на дълбочина около 1.20м. На работниците, които извършвали СМР на обекта не било известно наличието на този стар водопровод и същите не били взели съответните предпазни мерки, т.к. техническите ръководители на обекта - подсъдимия Д. и свидетеля И. не изпълнили задължението си преди започване на изкопните работи да обозначат наличието и точното местоположение на стария водопровод по ул. ”Христо Ковачев” в гр. Лозница. Изкопаната при направата на изкопа пръст била складирана от дясната страна на изкопа.Към този момент дължината на изкопа била около 48.60 м. /около 13-14 м. от същият вече били укрепени/, широчината му е била около 1.30м., а дълбочината, в частта на изкопа, където са се намирали двамата свидетели - около 5.00м.

В този момент свидетеля С. К..се намирал в багера, в непосредствена близост до мястото на инцидента. Той веднага запалил двигателя на багера и внимателно взел две кофи от пръста, с която бил затрупан пострадалия Р..

Свидетелят Т., който също бил в изкопа, успял да отскочи настрани, към шахтата, където изкопа бил по-широк, благодарение на което не бил затрупан от свляклата се земна маса. Т. излязъл от изкопа, позвънил на тел. 112 и уведомил за възникналия инцидент. След това той се обадил на свидетеля И. и го уведомил за инцидента. Подсъдимият Д. и свидетелят И.о по това време били заедно в друг участък от обекта, но веднага пристигнали на мястото на инцидента. Свидетелят И. казал на свидетелят Велинов да скочи в изкопа, след което сам скочил до затрупания работник. Двамата започнали да премахват с ръце и лопати пръста, с която бил затрупан пострадалия Р., за да го намерят и да му помогнат. Успели да го открият и премахнали пръста около него. Р. бил в съзнание, имал отворена рана в лявата половина на гърдите и се оплаквал от болки в кръста и врата. През това време подсъдимият Д. също позвънил на тел.112, за да съобщи за инцидента.

Малко по-късно на мястото на местопроизшествието пристигнали екипи на ЦСМП гр. Разград – филиал гр. Лозница, РСПБЗН гр. Лозница и РУ на МВР гр. Лозница. Поради нанесените му тежки травми пострадалия Р. бил изваден от изкопа посредством специална носилка-столче, след което бил транспортиран до ЦСМП гр. Разград. Подсъдимият Д. и свидетелят И. участвали при изваждането на пострадалия от изкопа, а последния след това го придружил в линейката до болницата в гр.Разград.

След извършен медицински преглед в ЦСМП гр. Разград, пострадалия Р. бил приет за лечение първоначално в ОАИЛ /от 26.05.2013 г. до 30.05.2013 г./, а в последствие в хирургично отделение на МБАЛ ”Св. Иван Рилски” - гр. Разград /от 30.05.2013 г. до 12.06.2013 г./. След изписването му от хирургично отделение Р. бил насочен за лечение в Клиника по гръдна хирургия при СБАЛББ ”Св.София” ЕАД-гр.София, където бил лекуван в периода от 12.06.2013 г. до 22.07.2013г.

Съгласно заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, от проучената в МБАЛ гр. Разград медицинска документация на името на Р.Р. се установява, че в резултат на инцидента от 26.05.2013г. пострадалият Р. получил съчетана травма – глава, гърди, корем:

1.Травма на главата - хематом на дясна орбита

2.Тежка открита травма в лява гръдна половина – отворен пневмоторакс

-открита разкъсно-контузна рана по средна мишнична линия с диаметър около 5-8 см.

-счупване на IV-то-VII-мо ребра вляво – оперативно отстранени фрагменти

-контузия и разкъсване на левия горен дял на белия дроб с последващо оперативно отстраняване

-натрупване на патологична колекция кръв и въздух в лява гръдна половина /хемопневмоторакс/

-клинични и лабораторни данни за дихателна недостатъчност

3.Травма на корема – подкожен емфизем /колекция въздух/ по левия кант.

По своята медико-биологична характеристика, към момента на получаване, проникващото в гръдната кухина нараняване е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия, по отделно и в съвкупност, поради контузията и разкъсването на левия горен дял на белия дроб, развилия се хемопневмоторакс и дихателна недостатъчност, а счупването на IV-то-VII-мо ребра вляво обуславя трайно затруднение в движението на снагата.

Развилите се усложнения:

-подкожен емфизем в лява гръдна половина

-излив в интерлоба вдясно

-постоперативен хидропневмоторакс вляво и

-ателектаза в ляво белодробно поле /оперирана/,са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 26.05.2013г. и също са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота.

Само благодарение на своевременно оказаната по вид и обем високоспециализирана медицинска помощ е предотвратен сериозния риск за живота здравето на пострадалия.

Към момента на приключване на експертизата, лечението на пострадалия Р. продължава в Клиника по гръдна хирургия на СБАЛББ гр. София.

След приключване на оздравителния процес е възможна нова оценка за степента на разстройство на здравето на пострадалия.

В своята съвкупност получената от Р.Р. тежка открита механична травма в лява гръдна половина на 26.05.2013г. е резултат от силен удар с/върху твърд тъп предмет и е възможно да е получена от крепежна греда на изкопания канал, вследствие на свличане на земна маса.

Съгласно заключението по назначената по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза, допълнително представената медицинска документация на името на пострадалия Р. за продължилото лечение в Клиника по гръдна хирургия на СБАЛББ «Св.София» ЕАД-гр.София, сочи на:

- КТ данни за фрактури на 2-ро и 3-то ребро вляво по задна аксиларна линия;

- поредна торакоцентеза вляво /оперативен протокол № 642/13.06.2013г./ с евакуация на въздух и около 300 мл. леко замътнена жълтеникава течност, последвана от инсталиране на клапа;

- довършваща лява пулмонектомия /оперативен протокол № 649/17.06.2013г./ - клинични, рентгенологични и КТ данни за неразгъващ се ляв бял дроб, абсцедирала ателектаза и голяма бронхо-плеврална фистула;

- постпулмонектомичен емпием вляво – операция на Ведер в осем сеанса и

- пластика на гръдната стена вляво – транспозиция на десния прав коремен мускул в емпиемната кухина /оперативен протокол № 561/15.07.2013г./

По своята медико-биологична характеристика:

- в последствие установеното счупване на левите 2-ро и 3-то ребра по задна мишнична линия, ведно със счупването на 4-то – 7-мо ребра вляво обуславя трайно затруднение в движението на снагата;

- следоперативното натрупване на патологична колекция въздух и течност /хидропневмоторакс/ са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия;

- оперативното отстраняване на остатъчната част от лявата половина на белия дроб – загуба на крилото на бял дроб;

- развилия се постпулмонектомичен емпием вляво – също води до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия и

- извършената пластика на лявата половина на гръдната стена с транспозиция на десен прав коремен мускул е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Назначената по делото комплексна инженерно-техническа експертиза и по безопасни и здравословни условия на труд, дава заключение според което:

1. Извършваните дейности по изграждане на нови клонове към съществуващата канализационна мрежа и реконструкция на водопроводната мрежа на гр. Лозница представляват строително – монтажни такива по смисъла на т. 40 от § 5 на Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/и други регламентиращи тази дейност подзаконови нормативни актове.

Строежът е ІІ категория съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 1/ 2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1,т. 2 от ЗУТ. По време на изпълнението му са съставяни всички необходими актове и протоколи съгласно ЗУТ и Наредба № 3/ 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Приемането на извършените дейности и въвеждането на обекта в експлоатация е съгласно ЗУТ, Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и Наредба №2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи.

2. Последователността за изпълнение на СМР за изграждане на канализацията е следната:

- изпълнява се временна организация на движението

- чрез шурфове се констатира точното местоположение на други елементи от техническата инфраструктура, след обозначаване от експлоатационните дружества;

- трасиране на работния участък – главен канализационен клон, второстепенен канализационен профил, канални отклонения, места на ревизионни шахти;

- извършване на подготвителни работи за изпълнение на изкопите: изрязване на асфалтова настилка, осигуряване на обезопасителна строителна площадка и др.;

- изкопни работи – механизирано и ръчно;

- укрепване на изкопите, направа на обезопасителни огради, монтаж на пасарелки и др.;

- подготовка на основата на изкопа и полагане на пясъчна подложка;

-изпълнение на тръбопровода, монтаж на ревизионни шахти, канални отклонения;

- изпитване на водоплътност;

- засипване и трамбоване на траншеята по предписаната технология, и

- възстановяване на пътната настилка.

Последователността на изпълнение на СМР не е спазена в частта относно констатиране точното местоположение на други /съществуващи/ елементи от техническата инфраструктура след обозначаване от експлоатационните дружества. Всички други дейности са извършени в правилна технологична последователност.

Към момента на срутването на земната маса работниците са извършвали укрепване на изкопа по Профил 4 /ул. “Христо Ковачев“ гр. Лозница/, между РШ 288 и РШ 67, на разстояние около 5.00м. от РШ 67.

3. Има несъответствие между проекта за укрепване на обекта и действително извършените в него укрепителни дейности. Вместо да изпълнят плътно хоризонтално укрепване на изкопа, съгласно чертеж 6 “Укрепване на изкопи“ от инвестиционния проект, част “В и К“, с хоризонтални дъски с размери 20/5 см и дължина 200 см; вертикали, поставени на осово разстояние 150 см една от друга и с напречни размери 10/12 см и височина минимум 5см по-голяма от дълбочината на изкопа; разпонки с D = 16см за укрепване на вертикалите, монтирани на осово разстояние 60см, като под тях се поставят трупчета с размери 10/10/15см, действително извършените укрепителни дейности в изкопа, видно от материалите по делото, са извършени чрез дървени плоскости /OSB-плоскости или шперплат/ или хоризонтално поставени талпи с междина през една дъска. Под разпонките няма дървени трупчета.

Съгласно вещите лица, неспазването на инвестиционния проект е възможна причина за срутването на земната маса. Ако укрепването е било изпълнено в съответствие с одобрената проектна документация, нямало да се стигне до трагичния инцидент.

При наличен неукрепен изкоп с дълбочина от около 5,00 м не следва да има работници в същия при никакви обстоятелства, тъй като по този начин се застрашава живота и здравето им. Съгласно т. 3. 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ, бр. 37 / 2004 г./, изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи /какъвто е конкретния случай/, се укрепват от нивото на терена.

Извършването на укрепване от нивото на терена, без да влизат работници в неукрепения изкоп, трябва да бъде извършено чрез предварително подготвено извън изкопа скеле с двустранно укрепване към стените на изкопа, дълго около 2,00м по дължина на изкопа. Материалите, които трябва да бъдат използвани при укрепването, са указани в инвестиционния проект – проектантите са оразмерили кофража след статически изчисления, предвиждайки всички възможни комбинации от натоварвания върху него. Във всеки един момент от изпълнението на укрепването работниците, които го извършват, трябва да са в укрепена част на изкопа и да го извършват първо в горната част, а след това в долната. По този начин се минимизира риска от настъпване на трудови злополуки. Работниците задължително трябва да носят предоставените им лични предпазни средства – каски.

Като основна грешка при изпълнението на укрепването в конкретния случай вещите лица сочат, че не е спазен одобрения инвестиционен проект за работа от нивото на терена и вида на материалите за кофраж, както и т. 3. 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г., като строителните работници са полагали труд в участък, който не е бил укрепен, което е недопустимо с оглед на безопасността им.

4. При извършване на строително – монтажните работи са допуснати нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото срутване, както следва:

4.1. Не е спазен одобрения инвестиционен проект в частта по укрепване на изкопа с предвидените материали от нивото на терена. Допуснато е нарушение на:

1.1. Чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, от техническия ръководител на “Викторио“ ЕООД гр. Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 /ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница/, на 26.05.2013 г.

1.2. Чл. 166, ал. 1, т. 3 от ЗУТ от “Интерконсулт“ ЕООД гр. Монтана, упражняващ строителен надзор по време на строителството.

4.2. Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена съгласно т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. Нарушението е допуснато от същия техническия ръководител, ръководил СМР на Профил 4 /ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница/, на 26.05.2013 г.

4.3. При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват осигуряване на безопасен достъп до работните места съгласно чл. 49, т. 5 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. Нарушението е допуснато от същия техническия ръководител, ръководил СМР на Профил 4 /ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница/, на 26.05.2013 г.

4.4. Изпълнителят “Викторио“ ЕООД гр. Рудозем не е взел съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция – не е спазена разпоредбата на чл.16, т.3 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. Нарушението е допуснато от същия техническия ръководител, ръководил СМР на Профил 4 /ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница/, на 26.05.2013 г

4.5. Изпълнителят “Викторио“ ЕООД гр. Рудозем не взел съответни предпазни мерки за означаването върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели на съществуващите подземни мрежи или съоръжения в план и дълбочина – не е спазена т. 1. 5 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 /22.03.2004 г. Нарушението е допуснато от същия техническия ръководител, ръководил СМР на Профил 4 /ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница/, на 26.05.2013 г.

4.6. Към момента на злополуката на строежа не е имало правоспособно техническо лице, назначено на трудов договор, което да извършва техническо ръководство на строително-монтажните работи. Нарушена е разпоредбата на чл.163а, ал. 4 от ЗУТ от управителя на “Викторио“ ЕООД гр. Рудозем – Зарко Ефтимов Д..

Отговорността при изначално предвиден неправилен метод за укрепване в техническата документация е на проектанта и строителния надзор, извършил оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания на строежите. В случая няма несъответствие между проекта и нормативната уредба.

При спазване на одобрения инвестиционен проект, нормативните и практически правила за укрепване на изкопа, при срутването на земни маси на 26.05.2013г. не би следвало да настъпи трагичен инцидент.

5. От изготвената документация във връзка с извършваната на ул. „Христо Ковачев“ в гр. Лозница строително-монтажна дейност не се установява наличието на стар водопровод.

След справка по предоставената от “Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД гр. Разград, схема на водопроводите по ул. “Христо Ковачев“ в гр. Лозница и чертежите на Профил 4 от инвестиционния проект, по който са извършвани СМР, вещите лица констатирали, че в участъка на инцидента /между РШ 288 и РШ 67/, на разстояние около 5,00м от РШ 67, старият водопровод Е Ф 60 е разположен от лявата страна на изкопа, ориентирано от долу /РШ 288/ на горе /РШ 67/.

Наличието на стар водопровод представлява опасност при извършването на строително-монтажни работи, поради възможността от срутване на земни маси при извършване на изкопни работи в близост до него.

Няма информация за извършвани ремонти преди 2008 г. Не става ясно дали са извършвани във времето някакви строително-ремонтни дейности по водопровода в участъка, в който е станало срутването, които биха могли да доведат до недотам добро уплътняване на почвата.

Преди започване на изкопните работи по ул. “Христо Ковачев“ в гр. Лозница, техническият ръководител, съвместно с представители на “Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД гр. Разград, е трябвало да обозначи трасето на съществуващия уличен водопровод Е Ф80 и сградните водопроводни отклонения върху терена или на подходящо място със знаци и/или табели. При невъзможност за определяне на точното им местоположение, ръчно е следвало да изкопаят шурфове, перпендикулярно на трасето на подземните мрежи, за установяване на действителното им местоположение. Тези мероприятия не са извършени.

Ако се знаеше за съществуването на стар водопровод, изграден на ул. “Христо Ковачев“ в гр. Лозница, инвестиционният проект нямаше да се промени.

6. За преовлажняване на почвата се говори, когато тя е пренаситена и не може да поеме повече вода, т.е. тя е в течно състояние (кал). Видно от доказателствата по делото, почвата не е в такова състояние.

Спазването на инвестиционния проект и изпълнение на плътно укрепване на стените на изкопа би предотвратило срутване на земни маси с повишена влажност.

7. Конкретната причина за свличането на земната маса в изкопа не може да се установи. Възможна причина е извършването на изкопни работи в близост до стария водопровод. Признаци за срутването е нямало и не е било предвидимо. Падналите валежи в предходните дни не са в количества, които биха причинили свличането на земни маси. Натрупаната земна маса не е причинила срутването.

8. Инцидента е могъл да бъде предотвратен, ако е бил спазен инвестиционния проект за укрепване на изкопа от нивото на терена и са били взети необходимите мерки за безопасност при извършване на земни работи съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

От заключението на назначената по делото допълнителна комплексна инженерно-техническа експертиза по безопасни и здравословни условия на труд се установява, че:

1. На чертеж 3 “Укрепване на изкоп с дълбочина до 7,00 м.“ от инвестиционния проект, част “ВиК“, е даден начина на укрепване на изкопите, вида и размера на материалите, с които то трябва да се изпълни. При дълбочина на изкопа около 4,50м. и нормална влажност на почвата е трябвало да се извърши плътно хоризонтално укрепване. Хоризонталните дъски /талпите/ е трябвало да са с размери 20/6 см. и дължина 100 см.; вертикалите да се поставят на осово разстояние 100 см. една от друга и е трябвало да са с напречни размери 12/14 см. /къси/ или 18/20 см. /дълги/ и височина минимум 5см. по-голяма от дълбочината на изкопа. Вертикалите е трябвало да се укрепват с разпонки с D=14 см. /кръгли/ или 14/14см. /дялани/, като под тях да се поставят трупчета с размери 10/10/15см., които да се монтират на осово разстояние 80см.

В проекта е предвидено укрепването да бъде извършено от ниво на терена, без да влизат работници в неукрепения изкоп. Предварително трябва да бъде подготвено извън изкопа скеле с двустранно укрепване към стените на изкопа, дълго около 2,00м. по дължина на изкопа. Същото трябва да се спуска посредством автокран и от него да се започне укрепване по дължина на трасето. Материалите, които трябва да бъдат използвани при укрепването, са указани в инвестиционния проект – проектантите са оразмерили кофража след статически изчисления, предвиждайки всички възможни комбинации от натоварвания върху него. Във всеки един момент от изпълнението на укрепването работниците, които го извършват, трябва да са в укрепена част на изкопа и да го извършват първо в горната част, а след това в долната.

Проектът предвижда укрепването да се извърши със здрав иглолистен материал, а не с метални съоръжения. На чертеж 3 “Укрепване на изкоп с дълбочина до 7,00 м.“ от инвестиционния проект, част “ВиК“, е даден план за изработване на укрепването на изкопа с посочени размери на дървените елементи и местоположението им.

Предвиденото в инвестиционния проект отговаря на техническите норми като технология, поредност на действията и материали.

2. Има несъответствие между проекта за укрепване на изкопа и действително извършените в него укрепителни дейности – работниците са влезли в неукрепения изкоп и са правили скелето с материали, които имат по-малка якост от предвидените по проект.

3. Техническият ръководител на “Викторио“ ЕООД гр. Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 /ул. “Христо Ковачев“ в гр. Лозница/ на 26.05.2013г., е следвало да обозначи наличието и точното местонахождение на стария водопровод по ул.“Христо Ковачев“ в гр.Лозница преди започване на изкопните работи.

Старите водопроводи не се отбелязват на новите инвестиционни проекти.

Наличието на стар водопровод представлява опасност при извършването на строително-монтажни работи – възможно е срутване на земни маси при извършване на изкопни работи в близост до него. Ако местонахождението му е било обозначено от техническия ръководител на “Викторио“ ЕООД гр. Рудозем, ръководил СМР на Профил 4 /ул.“Христо Ковачев“ в гр. Лозница/ на 26.05.2013г., изкопните работи и укрепването биха се изпълнявали с повишено внимание на разстояние най-малко 0,20 м. от стария водопровод.

От заключението по назначената по делото графическа експертиза се установява, че:

- саморъчните подписи в графа “подпис на лицето, извършило инструктаж“ за дати 25.05.2013г. и 26.05.2013г. в книга за ежедневен инструктаж, са изпълнени от В.З.Д..

- саморъчният подпис за ежедневен инструктаж от 26.05.2013г. срещу № 7, вероятно е изпълнен от Р.А.Р., а в другите четири документа /трудов договор № 89 / 01.03.2013г., три книги за инструктаж и доклад за оценка на риска /, не са изпълнени от същото лице.

Очертаната фактическа обстановка е установена от приложени, проверени и приобщени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства, както следва:

1. Приложени в том I от ДП: протокол за оглед на местопроизшествие, с приложен към него фотоалбум, показанията на свидетелите дадени в о.с.з. и прочетени по реда на чл. 281 НПК С. К., Иван И., П.Ш., Ал.Велинов, Зарко Д., Георги Кулишев, Р.Р., В. Т., Цветан Д., Мехмед Паша, Димитър Д., Хасан К., Станимир Стойчев, Красимир Кулев, Г.К., Петко Горбанов, Серафим Тролиев, Красимир Колев, Пламен Съртев, Владко Хаджиев, Тодор И. Тодоров, Хюсеин Ибрямов Хюсеинов, Бисер Стефанов, Младен Марков, Недялко Недялков и Пламен Съртев, Георги Георгиев, трудов договор № 89/01.03.2013г., сключен между “Викторио” ЕООД гр. Рудозем и Р.Алиев Р., длъжностна характеристика за длъжността “общ работник” , уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, копие на договор № 1/11.2012 г. за изпълнение на СМР, сключен между “Балканстрой” АД гр. Разлог и “Викторио” ЕООД гр. Рудозем, копие от трудов договор № 72/26.04.2011г., сключен между “Викторио” ЕООД гр. Рудозем и В.З.Д., копие на длъжностна характеристика на длъжността “технически ръководител, транспорт”, копие на трудов договор № 90/07.05.2013г., сключен между “Викторио” ЕООД гр. Рудозем и Х.Ф.К., копие на длъжностна характеристика за длъжността “техник, строителство и архитектура”, копие на трудов договор № 39/13.02.2008г., сключен между “Викторио” ЕООД гр. Рудозем и Цветан Асенов Д., копие на длъжностна характеристика за длъжността „техник, строителство и архитектура”, копие на трудов договор № 107/27.05.2013г., сключен между „Викторио” ЕООД гр. Рудозем и И.Й.И., копие от длъжностна характеристика на длъжността “технически ръководител, строителство”, копие от заповед № 1/06.04.2009г., издадена на основание чл.27, ал.1 от ЗЗБУТ, съдебно-медицинска експертиза.

2. Приложени в том II от ДП: допълнителна съдебно-медицинска експертиза, медицинска документация, предоставена от СБАЛ по белодробни болести “Св. София” гр. София, графическа експертиза.

3. Приложени в том III от ДП : копия от материали, предоставени от Дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговище, във връзка с извършена проверка на “Викторио” ЕООД гр. Рудозем – протокол № 495/12.06.2013г. за извършена проверка, АУАН № 25-2502174/12.06.2013г., АУАН № 25-2502601/12.06.2013г., АУАН № 25-2502471/12.06.2013г., АУАН № 25-2502472/12.06.2013г., АУАН № 25-2502175/12.06.2013г., Протокол № 01/27.05.2013г., Декларация от Зарко Д., Декларация от В.Д., Заповед № 19/27.05.2013г., Заповед № 17/21.05.2013г., застрахователна полица, извадки от книги за инструктаж, Договор № 1/11.2012г. за изпълнение на СМР, споразумение към Договор № 1, Заповед № 10/14.05.2012г., Протокол от 16.11.2012г., пълномощно /л.3-34/, удостоверение за актуално състояние на търговското дружество “Викторио” ЕООД гр. Рудозем, копия от документация, предоставена от ЦСМП-гр.Разград за пациент Р.Р., копия от документи, издадени от ТП на НОИ-гр.Разград във връзка с възникналата на 26.05.2013г. злополука, копия от документи,предоставени от РСПБЗН-гр. Лозница, писмо от началника на “РЦ 112” гр. Русе,заверено копие на Договор №1/11.2012г. за изпълнение на СМР, копие от договор за възлагане на обществена поръчка за строителство № 150/01.11.2012г., сключен между Община гр. Лозница и “Балканстрой” АД гр. Разлог.

4. Приложени в том IV от ДП: копие от разрешение за строеж № 8/28.05.2008г., копие от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 16.11.2012г., справка за проведени на 26.05.2013г. разговори от абонати на “Виваком”, разчетно-платежна ведомост на фирма “Викторио” ЕООД за м. май 2013г.

5. Приложени в том V от ДП: справки за съдимост на И.И.и В.Д., показанията на свидетелите К.Ф., С.С., П.Ш., В. Т., С. К., А.В., П.В., Н. Р.-К., Т. И., Г.К., Х. К., Зарко Д., В. К., Р. Н., А. Н. и К. И..

6. Приложени в том VI от ДП: графическа експертиза, комплексна инженерно-техническа експертиза по безопасни и здравословни условия на труд, допълнителна комплексна инженерно-техническа експертиза по безопасни и здравословни условия на труд.

7. Приложени в том VII от ДП: предоставени от Община гр.Лозница копия от обяснителна записка към инвестиционния проект част “ВиК”, извадка от КСС на “Балканстрой” АД гр. Разлог за обекта, извадка от окончателния доклад на “Интерконсулт” ЕООД, протокол обр. 2а за откриване на строителна площадка и разрешение за строеж № 19/29.10.2010г.

8. Приложени в том VIII от ДП: копие от удостоверение № 427/26.07.2013г. за завършено от В.Д. обучение по безопасност и здраве при работа.

9. Том IX от ДП /синя папка/ - доклад за оценка на риска за здравето и безопасността на работещите в “Балканстрой” АД.

10. Том X от ДП /зелена папка/ - комплект инструкции за безопасност и здраве при работа, пожароаварийна безопасност и опазване и възстановяване на околната среда.

11. Книга за ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на “Викторио” ЕООД от 23.05.2013г.

12. Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана/ на “Викторио” ЕООД от 18.04.2006г.

Във въззивното производство не са С.рани нови доказателства. Очертаната от първоинстанционнния съд се основава на събраните и проверени в хода на делото доказателства и се споделя от въззивната инстанция.

От доказателствената наличност по делото по несъмнен и безспорен начин се установява причиненото на пострадалия Р.А.Р. травматично увреждане, а именно: - една тежка телесна повреда и шест средни телесни повреди, като в резултат на инцидента пострадалият е получил съчетана травма - глава, гърди и корем:

1. Травма на главата - хематом на дясна орбита;

2. Тежка открита травма в лява гръдна половина -отворен пневмоторакс:

- открита разкъсно - контузна рана по средна мишнична линия с диаметър около 5-8см;

- счупване на ІV-то, V-то, VІ-то и VІІ-мо ребро вляво-оперативно отстранени фрагменти;

- контузия и разкъсване на левия горен дял на белия дроб с последващо оперативно отстраняване;

- натрупване на патологична колекция кръв и въздух в лява гръдна половина /хемопневмоторакс/;

- клинични и лабораторни данни за дихателна недостатъчност;

3. Травма на корема- подкожен емфизем /колекция въздух/ по левия кант;

- КТ данни за фрактури на ІІ-ро и ІІІ-то ребро вляво по задна аксиларна линия;

- постпулмонектомичен емпием вляво - операция на Ведер в осем сеанса;

7. Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради извършената пластика на лявата половина на гръдната стена с транспозиция на десен прав коремен мускул, представляващо средна телесно повреда.

Описаните по-горе увреждания се установяват от показанията на пострадалия свидетел Р.Р., показанията на останалите свидетели очевидци – Т., К., Ш., И., В., П., Т., К., С., както и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Диана Василева, което съдът изцяло приема като обективно, всестранно и компетентно.

При така установеното от фактическа страна въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с правните изводи на първата инстанция, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин. Същият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението в което е обвинен – по чл. 134, ал. 2, предл. 1 вр. с ал. 1, т. 1 от НК. Осъщественото от подсъдимия деяние е в пряка и непосредствена връзка с причинените на пострадалия Р. телесни повреди.

За да се приеме наличие на осъществено престъпление по чл. 134 от НК, е необходимо от обективна страна установяването на две предпоставки- вредоносният резултат да е причинен поради незнание или поради немърливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност и последната да представлява източник на повишена опасност, като двете предпоставки следва да бъдат дадени кумулативно. Престъпленията по чл. 134 от НК са свързани с нарушаване на правилата за охрана на безопасността на труда. Субект на престъплението, в което е обвинен подсъдимия, може да бъде лице, което упражнява занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Деянията могат да бъдат извършени както от преките изпълнители на правно регламентирана дейност, така и от лица, които имат нормативно задължения по организацията, ръководенето или контролирането на тази дейност, за правилното и и безаварийно изпълнение.

От субективна страна деянието може да бъде извършено само при форма на вината – непрадпазливост.

От съвкупния анализ на събрания по делото гласни доказателствени средства безспорно се установява, че в деня на инцидента, подсъдимият В.Д., без да има това право, е действал като фактически ръководител на сформираната бригада, в която влизали работниците Р., Т., К. и Ш.. Видно от показанията на свидетелите Р., М., К., Д., К., подсъдимият Д., макар и да нямал такова образование и да не бил назначен на длъжност “технически ръководител“, реално извършвал дейност по организиране на конкретната работа, изпълнявана от фирмата в която работел, а тя се изразявала в изкопаване на канали и полагане на тръби за канализация. В действителност към “Викторио“ ООД имало назначени технически ръководители – свидетелите И., Д. и К., но нямали конкретно предварително разпределение по обекти и всичко са решавало на деня, с участието и на подсъдимия Д.. В показанията си св. Р. изрично сочи, че подсъдимия Д. ръководел работата на обекта. Той казвал какво и къде да се работи. За всичко към него се отнасяли. В показанията си св. М. също сочи, че подсъдимия Д. бил като началник и казвал какво да се работи.В показанията си св. К. също сочи, че подсъдимия Д. бил един от техническите ръководители на обекта. Свидетелят К. също сочи в показанията си, че подсъдимия Д. организирал работата на обекта. Свидетелката Филипова сочи в показанията си, че пред нея работниците заявили, че в този ден работата била възложена от подсъдимия Д. и той потвърдил това лично пред нея.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че подсъдимият е в трудово правоотношение с “Викторио“ ЕООД и макар да е назначен на друга длъжност, фактически е изпълнявал и длъжността ръководител на сформираната бригада от строителни работници. В деня на инцидента, посочените по горе свидетели са възприемали подсъдимия Д., както свой фактически ръководител, наред с другият технически ръководител – св. И.. В действителност възможността да се носи наказателна отговорност, не зависи от правноустановената връзка между работодател и работник, а от фактическото изпълнение на посочената дейност и субект на престъплението се явява всеки, който фактически изпълнява функциите на технически ръководител на строителен обект.

Правно регламентирано занятие или дейност е такова, за упражняването на което са въведени специални нормативни правила, изискват се специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Източник на повишена опасност представляват такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. Извършването на изкопни работи на строителен обект е правно регламентирана строителна дейност, за безопасността на която с Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, са въведени специфични, задължителни за спазване нормативни изисквания. Несъмнено тази дейност, с оглед нейното естество - извършване на изкопни работи на строителна площадка на която в общия случай се намират и други работници от обекта, представлява източник на повишена опасност за здравето и живота на други лица. Формата на изпълнителното деяние – немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, в случая представлява нарушаване на установените норми и правила за охрана безопасността на труда. Подсъдимият е знаел какви мерки следва да бъдат взети за гарантиране на безопасни условия на труд по време на работа, но същите били пренебрегнати, като работниците били оставени сами по време на изпълнение на конкретните работи, без да се упражни следващия се контрол и тези работи да бъдат изпълнени в съответствие с проекта и нормативните изисквания. Нарушението на правилата е установено по несъмнен и безспорен начин от заключението на назначената по делото комплексна експертиза и допълнителното заключение. Начина по който е следвало да се процедира за гарантиране на безопасността на работещите в изкопа не би могъл да остане извън погледа на лицето, което организира работата. Според заключението, укрепителното съоръжение следва да се изготви извън изкопа, след което да бъде поставено в самия изкоп.. Това обаче не е сторено по предвидения от нормативната уредба начин. Лицето, отговарящо на място за организиране на работата, не би следвало да допусни извършване на работа в неукрепен по надлежния начин изкоп. Ако това би било сторено по предвидения начин, то не би се стигнало до този резултат. Конкретните нарушения на техническите правила са подробно изброени и по делото и са налице доказателства за всяко едно от тях.

Подсъдимият Д. не се признава за виновен. Безспорно е, че обясненията на подсъдимия, освен защитно средство, са и доказателствено средство, като в настоящия случай обясненията на подсъдимия Д., че той в действителност не е участвал в непосредственото разпределение на работата на обекта, а се занимавал само с машините и дисциплината, се опровергават от показанията на посочените по- горе свидетели и остават изолирани и неподкрепени от събрания доказателствен материал. Дори и в някои от свидетелските показания да има данни, според които подсъдимия Д. не е участвал в непосредственото ръководство на строителните работи, то тези показания от една страна са вътрешно противоречиви, а от друга страна не кореспондират с основната маса от гласни доказателства.

По жалбите:

В жалбата си адв. К. изтъква на първо място, че РРС неправилно приел, че “Викторио“ ООД е подизпълнител на обекта, предмет на обществена поръчка и дали подсъдимият Д. може да бъде субект на престъплението по чл. 134, ал. 2 от НК, както и какъв е начина на осъществяване на изпълнителното деяние. Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства може да се приеме, че “Викторио“ ООД е извършвало работа като подизпълнител на изпълнителя на обекта “Балканстрой“ АД гр. Разлог. По горе бяха изложени съображения, видно от които подсъдимия Д. може да бъде субект на престъплението в извършването на което е обвинен. Същият, без да има това право, фактически е извършвал действия , които спадат към задълженията на техническият ръководител на обекта, а именно как да бъде осъществено в съответствие с нормативните изисквания за безопасност, извършването на изкопни работи, укрепване на изкопите и полагане на канализационни тръби. При осъществяване на тези фактически действия са допуснати нарушения на нормативни изисквания за безопасност, които са описани подробно по-горе и които нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

На следващо място се излага, че следва да бъде обсъден въпроса с правната оценка на действията на подсъдимия, вменени му като нарушения на нормативни разпоредби. Въззивната инстанция намира, че по същество изброените нарушения на нормативните разпоредби се отнасят, както бе посочено по-горе, към спазване на правилата за безопасност на труда, при извършване на изкопни работи и работа в изкопи. Конкретните нарушения се установяват от заключението на комплексната експертиза и са свързани основно с неправилното изграждане на предвиденото по проекта предпазно съоръжение в неукрепен изкоп, с дълбочина над допустимата. На практика пострадалия Р. и св. Т. са се намирали в необезопасен изкоп, където в нарушение на нормативните разпоредби са извършвали дейност, каквато следва да бъде извършено предварително на повърхността. В показанията си свидетелите сочат, че подсъдимият Д., наред със св. И., са били хората, които са организирали, ръководели и контролирали извършваните на обекта дейности в същия ден. По делото няма данни пострадалия и св. Т., на своя глава да се извършвали конкретните дейности, след като им било разпоредено друго. Напротив, налице са данни, че именно подсъдимия и св. И. са били тази които са разпореждали какво и как да се върши на обекта.

По отношение на възражението относно свидетелските показания, въззивната инстанция намира, че съдът не е обвързан да се позовава само на показанията, дадени на досъдебното производство или на тези дадени пред съда. Законодателят дава възможност при наличие на разлика в показанията, същите да бъдат изяснени, като се изложат и съответни мотиви в тази насока, каквито, макар и повърхностни, първоинстанционният съд е изложил.

Относно възражението, че по делото са налице свидетелски показания/ св. К./, че технически ръководител на обекта бил св. И. и подсъдимият нямал нищо общо, въззивният съд намира и това възражение за неоснователно. По – горе бяха изложени съображения, че действително св. И. е бил технически ръководител, но не е вярно, че подсъдимият нямал нищо общо с конкретната дейност. Тези съображения не се налага да бъдат повтаряни отново, но в заключение от същите се установява, че подсъдимият е имал пряко и непосредствено участие в организацията на работата и поставянето на конкретни задачи на работниците.

По отношения възражението, че съдът се позовал на доказателствено средство/огледен протокол/, което не било изготвено по правилата на НПК, тъй като едното поемно лице не присъствало на огледа, а само се подписало, а другото не присъствало по време на целия оглед, въззивната инстанция също го намира за неоснователно. От показанията на разпитаните по делото полицейски служители /С., Н., С./се установява, че поемните лица са били по време на огледа, но заради тяхната безопасност не са се намирали в непосредствена близост до изкопа.В тази връзка са изложени обстойни мотиви, които въззивната инстанция споделя.

По същите съображения неоснователно се явява и възражението относно позоваването на фотоснимки от първоинстанционният съд.

По жалбата на адв. Керманов:

В същата се твърди, че не е взето предвид промяна в заключението на вещите лица по комплексната експертиза относно изпълнението на СМР с материали, изделия, продукти и др. в съответствие с основните изисквания към строежите, относно предпазните мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от недостатъчна якост или временна нестабилност на строителната конструкция, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им и относно осигуряването на безопасен достъп до работните места. Това възражение, също се явява неоснователно. Вещите лица са взели предвид всички имащи значение обстоятелства и са дали заключение относно допуснатите нарушения, довели до вредоносния резултат. Какво са конкретните нарушения относно изготвянето на предпазното съоръжение и осигуряване на безопасен достъп до работното място от работниците, е подробно посочено по-горе, поради което не се налага да бъдат преповтаряно.

На следващо място се твърди, че присъдата почивала на предположения, тъй като нямало никакви данни, подсъдимият Д. да е давал разпореждания на пострадалия и останалите работници да укрепват стените на изкопа. Това възражение също се явява неоснователно. По делото са налице категорични данни, че подсъдимият Д., наред със св. И. са давали указания във връзка с организацията на цялостния работен процес, който несъмнено включва и изготвяне на предпазното съоръжение, поставяне на същото и използването му. Както бе посочено по-горе, по делото няма никакви доказателства, които да сочат на това, че пострадалия и св. Т., своеволно са влезли в изкопа и са започнали да извършват дейност по укрепване.

Възражението, че имало налична стълба, която била над 70 см. над изкопа и представлявала осигуряване на безопасен достъп до работното място, въззивната инстанция също намира за неоснователно. Ако това би било така, то не би се стигнало до вредоносния резултат. По делото е безспорно установено, че пострадалия и св. Т. са се намирали в необезопасен участък от изкопа.

По жалбите в частта относно наказанието:

Съдът намери жалбите в тази им част за частично основателни.

При индивидуализация на наказанието съдът взел предвид всички налични данни относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Неоснователно се твърди, че не била взето предвид от съда оказаната от подсъдимия помощ. В мотивите си съдът изрично е отбелязал това обстоятелство, позовавайки се на чл. 134, ал. 4 от НК. Настоящата инстанция намира, че по делото са налице данни за оказвана от пострадалия финансова помощ при лечението на пострадалия, които не са взети предвид от първоинстанционния съд, като смекчаващо вината обстоятелства. На следващо място не е отчетено, като смекчаващо вината обстоятелство, че деянието е извършено при независимо съпричиняване с друго лице-св. И. И.. Въззивната инстанция намира, че при отчитане на тези смекчаващи вината обстоятелства определеното от първоинстанциониня съд наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с едно година, до размера на две години лишаване от свобода, а изпитателният срок следва да бъде намален от пет години на четири години..

По отношение на приложението на чл. 67, ал. 3 от НК вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – прилагане на задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност четири пъти седмично през целият изпитателен срок от пет години, въззивната инстанция намира, че това наказание в случая се явява ненужно за постигане целите на наказанието. Изложенията довод от първоинстанционния съд, че налагането на тази мярка е необходимо за пълното постигане целите на наказанието не се споделя от настоящата инстанция. Подсъдимият Д. е млад и активен човек, който макар и да е извършил престъплението в което е обвинен, не е необходимо на практика да бъде закрепостяван в едно населено място, с налагането на тази мярка с посочените периодичност и срок. Законодателят е предвидил налагането на тази мярка като алтернатива. Въззивната инстанция намира, че в тази й част присъдата следва да бъде изменена, като бъде отменено изцяло налагането на тази пробационна мярка.

С оглед изхода на делото, присъдата следва да бъде потвърдена в останалата й част, включително и в частта досежно разноските и веществените доказателства.

При служебна проверка на делото, на основание чл. 314 НПК, въззивната инстанция намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения, още повече пък съществени такива.

При тези съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НК обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта досежно наказанието, съобразно гореизложеното, а в останалата й част, присъдата следва да бъде потвърдена, на основание чл. 338 от НПК.

Воден от горното съдът

РЕШИ

ИЗМЕНЯ Присъда № 251 / 19.05.2017 г., постановена по нох дело № 633/2016г., по описа на РС – Разград, само в частта досежно наложените на подсъдимия В.З.Д. наказания, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода от три години, на ДВЕ ГОДИНИ, както и изпитателния срок от пет години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, и ОТМЕНЯ наложената, на основание чл. 67, ал. 3 от НК, пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност четири пъти седмично за целия изпитателен срок.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част, като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ