РЕШЕНИЕ №

Гр. Разград 12.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на десети юли две хиляди и седемнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: М. Н.

Прокурор: Огнян Дамянов

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

вчн дело № 229 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Определение № 88/ 30.05.2017 г., постановено по чн дело № 88/2017 по описа на Районен съд- Кубрат, са групирани наказанията на осъдения О.А.С., ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора гр. Белене, наложени по влезли в сила присъди, както следва: по нох дело № 3872/2006 г. по описа на РС-София; по нох дело № 409/2011 г. по описа на РС-Разград, по нох дело № 12138/2010 г. по описа на РС-София; по нох дело № 352/2011 г. по описа на РС-Тутракан; по нох дело № 379/2010 г. по описа на РС-В.Търново. по нох дело № 13201/2010 г. по описа на РС-София; по нох дело № 376/2016 г. по описа на РС-Плевен и по нох дело № 97/2016 г. по описа на РС-Кубрат, като е определено и наложено общо наказание от три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим.

На основание чл. 24 от НК, определеното общо наказание е увеличено с едно година и шест месеца, до размера на четири години и шест месеца.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от общото наказание отчасти изтърпяното наказание в размер на два месеца и два дни лишаване от свобода по протоколно определение по нох дело № 376/2016 г. по описа на РС-Плавен, съобразно приложена справка рег. № 121/17 от 15.05.2017 г. на Затвора гр. Белене.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато от общото наказание времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража“ по нох дело № 3872/2006 г. по описа на Рс-София, за времето от 11.06.2011 г. до 03.07.2002 г. и от 03.07.2002 г. до 19.11.2002 г.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от общото наказание времето от 29.12.2011 г. до 21.04.2012 г. през което С. е търпял общото наказание, определено по чн дело № 804/2011 г. по описа на РС-Разград.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от общото наказание изтърпяното наказание по влезли в сила присъди по нох дело № 409/2011 г. по описа на РС-Разград, по нох дело № 352/2011 г. по описа на РС-Тутракан и по нох дело № 379/2010 г. по описа на РС-В.Търново.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от общото наказание изтърпяната част от наказанията по горепосочената съвкупност.

Против определението на КРС е постъпила въззивна частна жалба, подадена от адв. В. В. - защитник осъдения, в която се твърди, че не са налице условията на чл. 24 от НК за увеличаване на определеното общо наказание във възможния максимален размер.

Против определението е постъпила жалба и лично от осъдения О.А.С., в която той също оспорва приложението на чл. 24 от НК . С жалбата осъдения прави изявление, че не желае да бъде защитаван от адв. В. и иска да му бъде назначен служебен защитник.

В съдебно заседание назначения служебен защитник адв. Н. подържа жалбите с искане да бъде отменено приложението на чл. 24 от НК.

Осъдения С. в лично изявление също подържа жалбата с искане да му бъде намалено увеличението поне с два месеца.

Участващия по делото прокурор намира жалбата за частично основателна и също иска да бъде намалено увеличението с два месеца до размера на една година и четири месеца.

В последната си дума осъдения О.А.С. заявява, че няма какво да каже.

Разградският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните и след цялостна служебна проверка прие следното:

От фактическа страна:

Производството пред първоинстанционният съд е инициирано от адв. В. В., действащ като защитник на О.А.С. за групиране на наказанията по следните влезли в сила присъди: по нох дело № 3872/2006 г. на РС-София; по нох дело № 409/2011 г. на РС-Разград, по нох дело № 12138/2010 г. на Рс-София; по нох дело № 352/2011 г. на РС-Тутракан; по нох дело № 379/2010 г. на РС-В.Търново; по нох дело № 13201 / 2010 г. на РС-София; по нох дело № 376/2016 г. на РС-Плевен и по нох дело № 97/2016 г. на РС-Кубрат.

По делото са приложени справка за съдимост на К. Б. Т. и бюлетини за съдимост на същия, присъди и определения, видно от които:

1. С присъда постановена по нох дело № 3872/2006 г. по описа на РС-София, в сила от 18.07.2011 г. С. е признат за виновен в това, че на неустановено дата, за времето от 20.05.2001 г. до 21.05.2011 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29,, ал. 1, б.“б“ от НК, за което е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим.

2. С присъда, постановена по нох дело № 409/2011 г. по описа на РС-Разград, в сила от 05.08.2011 г., С. е признат за виновен в това, че за времето от 19/20.05.2000 г. до 18/19.07.2000 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4, предл. 1 и предл. 2, т. 5 и т.7 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е осъден на единадесет месеца и двадесет и девет дни лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим.

3. С присъда, постановена по нох дело № 12138/2010 г. по описа на РС-София, в сила от 04.10.2010 г., С. е признат за виновен в това, че в периода от 21.01.1998 г. до 14.03.1998 г. за времето от 19/20.05.2000 г. до 18/19.07.2000 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1, т.4, предл. 1 и 2 и т.7 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим.

4. С одобрено споразумение по нох дело № 352/2011 г. по описа на РС-Тутракан, в сила от 07.11.2011 г., С. е признат за виновен в това, че на 10.06.2011 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “ а “ и б. “б“, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим.

5. С присъда, постановена по нох дело № 379/2010 г. по описа на РС-Велико Търново, в сила от 25.11.2011 г., С. е признат за виновен в това, че за времето от 19/20.05.2000 г. до 18/19.07.2000 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 4, предл. 1,2 и 3 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “ а “ и б. “б“, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим.

6. С присъда, постановена по нох дело № 13201/2010 г. по описа на РС-София, в сила от 10.02.2014 г., С. е признат за виновен в това, че на 26.09.2008 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “ а “ и б. “б“, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим.

7. С одобрено споразумение по нох дело № 376/2016 г. по описа на РС-Плевен, в сила от 12.04.2016 г., С. е признат за виновен в това, че на 06.05.2011 г. е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим.

8. С присъда, постановена по нох дело № 97/2016 г. по описа на РС-Кубрат, в сила от 30.06.2016 г., С. е признат за виновен в това, че на 26.04.2011 г. е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което е осъден на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим

Съгласно чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за да бъде допуснато групиране на наложени наказания по отделни влезли в сила присъди, е необходимо различните деяния да бъдат извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях. От доказателствата по делото се установява, че деянието по нох дело № 352/2011 г. по описа на РС-Тутракан е извършено последно от тази съвкупност – на 10.06.2011 г., а първата влязла в сила присъда е тази по нох дело № 3872/2006 г. на РС-София – в сила от 18.07.2011 г. При това положение са налице основания за групиране на наказанията по осемте влезли в сила съдебни акта. Най-тежко се явява наказанието по нох дело № 13201/2010 г. на РС-София-три години лишаване от свобода. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд, като групирал наказанията, наложил като най-тежко наказание именно наказанието от три години лишаване от свобода по нох дело № 13201/2010 г. на СРС.

По отношение на С. са налице още две присъди, с които са му наложени наказания,съответно три години лишаване от свобода и три години и шест месеца лишаване от свобода /п. 6 и п. 7 от справката за съдимост/. И двете присъди обаче са влезли в сила преди да е извършено деянието по нох дело № 13201/2010 г. на СРС, поради което не могат да бъдат групирани, оглед принципа за най-благоприятно за осъдения групиране на наказанията.

Първоинстанционният съд, като съобразил наличните по делото данни за многобройни осъждания на С., приел че същият е с висока степен на обществена опасност и приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, като увеличил определеното общо наказание от три години лишаване от свобода с още 182 или с още една година и шест месеца лишаване от свобода, като по този начин С. следва да изтърпи общо четири години и шест месеца лишаване от свобода.

Съобразно наличните данни, първоинстанционният съд приспаднал от определеното общо наказание дните през които С. е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража“ и дните през които е изтърпял изцяло или частично наказанията лишаване от свобода по дело от съвкупността.

По жалбата:

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, увеличавайки определеното общо наказание с възможния максимален размер. От доказателствата по делото се установява, че по отношение на С. са налице 23 влезли в сила съдебни акта. Немалка част от деянията са извършени от него в условията на опасен рецидив. От това следва, че С. е лице с висока степен на обществена опасност. Вярно е, че от една страна деянията от съвкупността са извършени пред м. май 2011 г., както се сочи в жалбата. Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК обаче се извежда от наличните данни за обстоятелствата от съвкупността, а не от обстоятелствата за периода след това. Но дори и този период да се вземе предвид, то от доказателствата по делото се установява, че в периода от 2014 г. до 2016 г. са влезли в сила нови три присъди, а това обстоятелство се явява утежняващо.

При това положение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 88/ 30.05.2017 г., постановено по ЧНД № 88/2017 по описа на Районен съд- Кубрат.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.

MH