РЕШЕНИЕ №93

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр. Разград, 09.11.2017 г.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова ВНЧХД № 234 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на Р.П.Р. *** срещу Присъда № 252 / 23.05.2017 г., постановена по НЧХД № 129 / 2017 г. на РС - Разград.

Производството по делото пред районния съд е образувано по подадена частна тъжба от настоящия жалбоподател Р.П.Р. *** Исперих срещу подсъдимата Р.К.Х. *** за това, че на 16.06.2016г. в с.Дряновец, Община Разград е причинила на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдания– престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а също така и за това, че на същата дата и място е казала унизителни думи за честта и достойнството му в негово присъствие- престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Предявени от частния тъжител и приети за съвместно разглеждане от първостепенния съд са два граждански иска срещу подсъдимата, съответно за сумата 1500 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от твърдяното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, и за същата сума от 1500 лв. за обезвреда на неимуществени вреди от престъплението по чл.146,ал.1 от НК, като същите се претендират ведно със законната лихва от датата на увреждането, 16.06.2016г. до окончателното им изплащане.

С атакуваната присъда подсъдимата Р.К.Х. е била призната за невиновна в това, на 16.06.2016 г. в с. Дряновец да е казала обидни думи, явяващи се унизителни за честта и достойнството на Р.П.Р. в негово присъствие ,поради което е оправдана в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимата Р.К.Х. и за невиновна в това, на 16.06.2016 г. в с. Дряновец да е нанесла лека телесна повреда на Р.П.Р., изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което я е оправдал и по това възведено й обвинение с частната тъжба.

Отхвърлил е като неоснователни ,предявените от Р.П.Р. против Р.К.Х. граждански искове, съответно за сумата 1500 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от твърдяното престъпление по чл.130, ал.2 от НК, и за същата сума от 1500 лв. за обезвреда на неимуществени вреди от престъплението по чл.146,ал.1 от НК.

Според подадената въззивна жалба от частния тъжител, Р.П., поддържана лично и от повереник в съдебното заседание пред въззивния съд, обжалваната присъдата е незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, с искане за отменяването й и осъждането на подсъдимата Р.Х. и по двете възведени обвинения с уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.

Застъпва се тезата, че обвинението срещу подсъдимата Х. е доказано по несъмнен начин с оглед на събрания доказателствен материал.

Защитникът на подсъдимата счита ,че обжалваната присъда на РРС е правилна и законосъобразна, а въззивната жалба е неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и пълно са изяснени всички обстоятелства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбата е направено искане за събиране на нови доказателства, което беше отхвърлено от въззивния съд, тъй като частния тъжител не е посочил имената на поискания от него свидетел и фактите или обстоятелствата, които цели да установява посредством показанията на същия.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, възприета и от РС:

Подсъдимата Р.К.Х. е родена на *** *** и е с настоящ адрес ***, омъжена е, неосъждана /амнистирана/.

Частният тъжител Р.П. и подсъдимата Р.Х. са роднини,тя е негова леля.Къщата, която обитават подсъдимата,съпруга й и майка й се намира на ъгъла на улиците ***.През 2016г.отглеждали 4 на брой овце,които вечер прибирала майката на подсъдимата и баба на частния тъжител, св.Й. К..Овчарят оставял овцете на края на ***където тя отивала да ги посрещне и прибере.Частния тъжител живеел заедно с фактическата си съжителница С. и детето им.Отношенията между двете семейства били влошени отдавна.На 16.06.2016г. около 19,00 часа тъжителят се прибрал от работа, като останал на улицата пред дома си в с. Дряновец за да поиграе с топка с детето си.В играта се включила и майката на детето. В същото време св. Й. К. – баба на тъжителя и майка на подсъдимата – излязла от дома си за да посрещне и прибере овцете си, които се прибирали от паша. След като ги посрещнала тя ги подкарала към дома си.Частният тъжител продължавал да играе с топка на улицата заедно с детето и жена си и овцете не можели да преминат – плашели се и се връщали. Св. Й.К. ги помолила да спрат за малко играта за да премине с овцете.Частният тъжител и фактическата му съжителница й отговорили, че няма да спрат играта и й казали да премине с овцете от друго място.Такъв бил отговорът им и предния ден, 15.06.2016г. при същата ситуация,когато св. Й. К. помолила дъщеря си – подсъдимата – да дойде да я посрещне при прибирането на овцете. На 16.06.2016г. подс. Р.Х.,която нарочно се прибрала по-рано от работа,излязла след майка си от къщи и като видяла, как тримата, бащата, майката и детето ритат топка ги помолила да спрат за малко за да минат овцете.Частния тъжител и фактическата му съжителница й отговорили,че ще правят каквото си искат, тъй като това е улица, а да прибира овцете от друго място.Подсъдимата Х. минала покрай тях за да посрещне овцете, като в ръката си държала пръчка.На връщане подкарала животните към дома си , а майка й св.Й. К. вървяла пред нея.Частният тъжител и съжителницата му стояли на улицата, като препречвали пътя на животните, които отново спрели.Жената на тъжителя демонстративно разперила ръце за да препречи придвижването на подсъдимата, като държала топката в едната си ръка. При това подсъдимата ударила с пръчката топката и я спукала.Двамата продължавали да й пречат да премине през улицата с овцете и тя опитала да избута съжителницата на частния тъжител,като спукала с пръчката,която носела за овцете топката ,която тя държала. Тъжителя Р.Р. се притекъл на помощ на майката на детето си като от своя страна блъснал два пъти подсъдимата в тялото.Именно тогава подсъдимата е докоснала с пръчката ръката на тъжителя.Виждайки какво става се намесил св. Е. С. /съпруг на подсъдимата/ който също бил излязъл на улицата, помогнал да бъдат прибрани овцете и така конфликтът бил преустановен.

Според заявеното с тъжбата подс.Р.Х. ударила тъжителя с пръчката в лявата ръка и му отправила обиди – нарекла го „боклук, нещастник, грозен глупак, прост…“, „Как може да застанеш на улицата… ще ти покажа аз…,“. РС е приел обаче,че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за това,че подсъдимата е обиждала и удряла тъжителя Р.Р..Такъв извод прави и настоящата инстанция.

Назначената от първостепенния съд съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя, установява наличието на линеарно тъмночервеникаво кръвонасядане по гръбната повърхност на най-долната част на лявата предмишница на тъжителя.Описаното увреждане според в.л.по своята медико-биологична характеристика обуславя болка и страдание.Същото може да бъде получено от нанесен удар с продълговат твърд предмет – тънка пръчка. Вероятно към момента на удара ръката е била в предно анатомично положение – полувдигната. Оздравителния срок е до една седмица.Според поясненията,дадено от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание не е изключено травмата, причинена на тъжителя да е получена в резултат на защита при вдигната ръка за предпазване или при опит за предпазване на другата пострадала при този инцидент.Заключението е компетентно и обосновано,не е оспорено от страните и съдът го възприема изцяло.

Разпитани са по делото две групи свидетели, на всяка от страните.Тези на частния тъжител, св.Н. К. /майка на тъжителя и сестра на подсъдимата/ и св. Ц. С./без родство/ подкрепят изложеното в тъжбата, като заявяват, че действително подсъдимата ударила тъжителя с пръчка и му отправила обидните думи, като първата от тях не си спомня точно същите , а втората идиот,простак малоумник.

Свидетелите,сочени от подсъдимата, Й. К. /майка на подсъдимата и баба на тъжителя/, Е. С. /съпруг на подсъдимата/ и Д. Х. /без родство/сочат, че подсъдимата не е удряла никого и никого не е обиждала. По думите на тези свидетели подсъдимата само се опитала да избута жената на тъжителя, която й препречвала пътя с разперени ръце,при което ударила топката ,която тя държала, но не е удряла тъжителя и не го е обиждала. По думите на тези свидетели всъщност съпругата на тъжителя е обиждала св. Й. К.. Като свидетел по делото е разпитан и полицейския служител,работил по случая, М. М. ,който с показанията си не допринася за изясняване на инцидента,тъй като не е присъствал на него. Първостепенния съд при преценка на гласните доказателства е приел да даде вяра на тези, сочени от втората група свидетели,тези на страната на подсъдимата,както и ,че не бива да се дава вяра на свидетелите ,водени от тъжителя ,поради заинтересоваността на първата от тях, неговата майка ,св.Н.К., а и на свидетелката без родствена връзка Ц.С..Счел е ,че тя затаява част от истината по случая, като премълчава възприетото от нея поведение на частния тъжител и неговата съжителница на пречене на подсъдимата, нейната майка и овцете да минат безпрепятствено по улицата.И РОС намира, че е безспорно установено по делото ,че тъжителя Р. и съжителницата му са пречели на минаването на животните и хората,които са отишли да ги приберат,като не са спрели да играят с топката,а жената и с разперени ръце е препречила пътя за да затрудни още повече минаването им.Именно при това нейно действие подсъдимата Х. се е опитала да я избута от пътя,като с носената пръчка е спукала топката,държана от съжителницата на племенника й-тъжителя,който се намесил да защити жена си и от своя страна изблъскал подсъдимата Р.Х.,като както бе посочено и по-горе.Именно неговите действия, РОС намира,че са в пряка причинна връзка с причиненото му увреждане , а не действия на подсъдимата,като умишлено нанесе удар с пръчка по гръбната повърхност на най-долната част на лявата предмишница на тъжителя .

Заявеното с тъжбата твърдение за отправени конкретни обидни думи от страна на подсъдимата към частния тъжител не се подкрепя от събраните по делото доказателства и се явява недоказано по несъмнен и безспорен начин.

В този смисъл само свидетелите Н.К. и Ц.С. сочат на отправени такива,като първата от тях не си спомня какви точно са били те, макар, че има ясен спомен за отправени към нея самата обидни думи от подсъдимата.Втората свидетелка, сочи на чути от нея думи, казани от подсъдимата Х. на частния тъжител, каквито в самата тъжба последния не сочи да е възприел по свой адрес, а другата група свидетели, както и подсъдимата в обясненията си отричат да са били отправяне такива думи от нея към частния тъжител.

За недоказано, РОС намира и обвинението срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл.130,ал.2 от НК, нанесен удар с пръчка по тъжителя, който да му е причинил болка и страдание. В случая е безспорно,че по отношение на подсъдимата и нейната майка е имало едно провокативно и неправомерно поведение от страна на частния тъжител и неговата съжителница, изразяващи се в демонстративно препречване на пътя,при което при опит на подсъдимата да се защити и да премине по улицата е избутала жената на тъжителя,като с носената пръчка е спукала и топката в ръцете й,като тъжителя опитал да защити жена си,като застанал с ръце пред нея и изблъскал подсъдимата.От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че е имало отправен умишлено удар с пръчката от страна на подсъдимата по гръбната повърхност на най-долната част на лявата предмишница на тъжителя ,а според този съдебен състав до съприкосновение с пръчката се е стигнало от действията на самия тъжител при опита му да застане до своята съжителница Подсъдимата действително е била поставена в ситуация да премине с водените от нея овце, въпреки препречващото улицата семейство на тъжителя. При това тя се е опитала да избута съпругата на тъжителя, след което тъжителят започнал да я блъска. Правилно ,законосъобразно и обосновано РРС е приел за недоказани възведените с тъжбата обвинения от тъжителя срещу подсъдимата за извършени престъпления по чл.130, ал.2 от НК и чл.146, ал.1 от НК на инкриминираната дата,признал я е за невиновна и я е оправдал по същите.Законосъобразна се явява атакуваната присъда и в гражданско-осъдителната й част,с която са били отхвърлени,предявените от частния тъжител срещу подсъдимата граждански искове за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, предявени във връзка с тези обвинения.

За неоснователни РОС намира възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата,поради което не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, във.вр. с чл.338 НПК Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 252 от 23.05.2017г., постановена по НЧХД № 129/2017 г. по описа на Разградски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH