Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на осемнадесети
септември |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Е. Стоев
2. Светла Робева
секретар М. Н.,
с участието на прокурор Ива Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Е.
Стоев въззивно нох дело №246 по
описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба от служебния защитник на подс. М.В.П. ***,
ЕГН ********** против Присъда № ..
/06.04.2017 г. по нохд №461/2016 г. Районен съд – гр. Разград.
Постъпила
е жалба (вх. №3704/12.04.2017 г. на РС Разград) от адв. Н. – служебен защитник
на подс. М.П.. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна и
необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо. Няма искания по
доказателствата в жалбата.
Препис
от жалбата е връчен на РП Разград на 08.06.2017 г.
Не
са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
Не
са постъпили допълнителни писмени изложения по чл. 320, ал. 3 НПК, след като е
съобщено на страните за изготвяне на мотивите.
В
съдебно заседание защитникът адв. Н. поддържа жалбата. Излага доводи, че от събраните доказателства
не се установява наличие на предварителен сговор и счита, че следва да отпадне
квалификацията по чл. 210 НК.
Позовава
се на допуснати процесуални нарушения:
-
наличие на противоречия в гласните
доказателства, които е следвало да се изяснят чрез провеждане на очни ставки
или допълнителни разпити, а това не е сторено;
-
оспорено е било заключението на вещото
лице и не е назначена повторна експертиза.
Не
е установена стойността на кравите, тъй като част от свидетелите твърдят, че
кравите били дойни, други сочат влошено здравословно състояние на животно,
което налагало незабавно да се заколи.
Твърди,
че е налице отказ на пострадалите да приемат парични суми, тъй като настоявали
да им се плати цялата сума и подсъдимият изпращал пари с пощенски запис.
Защитникът
излага доводи и за значително по-голямо участие на другия подсъдим.
Адв.
Н. счита, че са налице основания за определяне на наказание към минималния
размер.
Жалбоподателят
М. П. заявява, че животните са на Е., а не на лицето, посочено като пострадал.
Твърди, че взел две крави за 2 000 лв., а му искали 4 000 лв.
Въззиваемия
Е.И. заявява, че казаното от адвоката не е вярно.
Прокурорът
намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдена присъдата, тъй като
не страда от пороците, твърдени от жалбоподателя, а е правилна и
законосъобразна, постановена след анализ на събраните доказателства по делото.
Счита наложените наказания за законосъобразни.
Съставът
на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед обхвата на въззивната
проверка, съобразно чл. 314 от НПК установи:
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по
чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба, съгласно чл. 318, ал. 6 НПК.
С
обжалваната Присъда № .. /06.04.2017 г. по нохд №461/2016 г. РС Разград е
признал подсъдимият Е.А.И. за виновен в това, че за времето от 13.12.2015 г. до
20.12.2015 г. в с. Д. и с. К. в условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор с М.В.П. ***, с цел да набави за себе си и за М.В.П.
имотна облага е възбудил и поддържал у С. И. Т. от с. Д. заблуждение, че ще
сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 4 бр. крави за сумата от 5500 лева
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4000 лева и е възбудил и
поддържал у В. Д. Ф. от с. К. заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за
покупко-продажба на 5 бр. крави за
сумата от 9300 лева и с това му е причинил имотна вреда в размер на 6500 лева,
като общият размер на причинената имотна вреда възлиза на 10500 лева, като
деянието е извършено от две лица – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
54 и чл.36 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА, изтърпяването на което отложил за изпитателен срок в размер на ПЕТ ГОДИНИ,
на основание чл. 66 ал.1 от НК. Наложена е и пробационна мярка „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за изпитателния срок на основание
чл. 67 ал. 3 от НК.
Съдът
е признал за виновен и подсъдимият М.В.П. в това, че за времето от 13.12.2015 г. до 20.12.2015 г.
в с. Д., и с. К., в условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор с Е.А.И. ***, с цел да набави за себе си и за Е.А.И. имотна облага е
възбудил и поддържал у С. И. Т. от с. Д. заблуждение, че ще сключи изгодна
сделка за покупко-продажба на 4 бр. крави за сумата от 5500 лева и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 4000 лева и е възбудил и поддържал у В. Д. Ф.
от с. К. заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 5 бр.
крави за сумата от 9300 лева и с това му
е причинил имотна вреда в размер на 6500 лева, като общият размер на
причинената имотна вреда възлиза на 10500 лева, като деянието е извършено от
две лица – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл.36 НК
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален
строг режим в затворническо заведение от
закрит тип и на основание чл. 68 ал. 1 от НК
привел в изпълнение наказанието, наложено на подс. М.В.П. по НОХД 230/2013 г. по описа на РС Б. – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ТРИ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип.
След
преценка на събраните в хода на наказателното производство доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Е.И. е български гражданин, роден на *** ***, без образование, не е женен,
безработен, неосъждан.
Подсъдимият
М.П. е български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, не е женен,
безработен, осъждан.
П. е осъждан по споразумение по нохд №230/2013 г. РС Б.,
одобрено от съда с определение от 25.07.2013 г., за престъпление по чл. 194,
ал. 1 НК – кражба на телефон на стойност 176 лв., извършена на 11.10.2010 г. на
три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66
за срок от три години.
Подсъдимите
Е.И. и М.П. се познавали отдавна, били приятели, занимавали се с търговия с крави
и телета. Двамата заедно обикаляли различни области на България, за да
изкупуват животни.
Свидетелят
С. Т. живеел в с. Д. и се занимавал с отглеждане на животни. Негов съсед бил
св. Е. Н., който отглеждал животни в обора на Т.. Свидетелят Т. познавал
подсъдимият И., тъй като преди време купували животни от него.
През
декември 2015 г. Е.И. и М.П. решили, за да си набавят доходи, да въвеждат в заблуждение отглеждащите животни,
че работят за фирма, която изкупува животните за износ и предлага високи цени,
като нямали намерение след като вземат животните от продавачите да платят
договорената цена.
Свидетеля
П. С. познавал подсъдимите И. и П..*** и се познавали от малки. Подс. М.П. „купил“
микробус с рег. № ***, без да е спазен реда за прехвърляне на право на
собственост върху МПС. П. нямал свидетелство за управление на МПС и често се
обръщал към св. С. да управлява автомобила срещу възнаграждение. Подс. И. също
не управлявал МПС.
На
13.12.2015 г., двамата подсъдими
помолили св. С. да управлява микробуса. С. се съгласил да тръгне с тях, за да
търсят животни за изкупуване. Тримата с микробуса с рег. № *** тръгнали за с. С.. Подсъдимите
карали в автомобила и тяхна бременна крава, за да я продадат или заменят в с. С.
за ялова, но не успели. След това тръгнали от с. С. към с. Д. откъдето и преди
това купували животни. Стигнали до дома на св. Т., който бил в обора при
животните. Подсъдимите попитали свидетеля дали има животни за продан и той
отговорил утвърдително, и ги поканил да видят животните. По това време от лов
се върнал св. Н., който се присъединил в обора към групата. Подсъдимите
огледали животните и съгласно измислената версия, подс. П., след като запитал
св. Т., каква цена иска за животно, заявил, че спешно им трябват четири крави,
тъй като в момента се пълни камион за Гърция и шефа на фирмата за която работят
щял да плати за четирите животни 6000 лв., като 500 лв. от тях трябвало да останат
за двамата подсъдими. През цялото време на пазарлъка подс. И. потвърждавал, че
„патрона” ще плати. Тъй като цената, която предложили двамата подсъдими, била
много добра, св. Т. се съгласил да продаде четири крави за 5500 лв.
Междувременно подс. И. от телефона на св. Н. звъннал на „патрона” като
разговарял с някого и след това потвърдил, че патрона е съглА. да плати тези
пари за четирите крави. Подсъдимите разтоварили животното от микробуса, с който
пристигнали и натоварили две от животните на св. Т.. Казали на свидетелите Т. и
Н., ако искат да ги придружат до с. Д.,
където бил патрона, за да плати. Подс. И. тръгнал с микробуса, управляван от
св. С., а след тях с лек автомобил двамата свидетели и подс. П.. Малко преди да
тръгнат подсъдимите се обадили на брата на подс. И. – В. И., който заедно със
съпругата си тръгнал с микробус от с. Д., за да ги пресрещнат по пътя към с. Д..
Някъде около разклона за с. В., двата микробуса се срещнали, при което св. Т.,
заедно с двамата подсъдими седнал във втория микробус на В. И. и тримата
тръгнали за с. Д. да натоварят и другите две крави, а брата и снахата на
подсъдимия И. седнали в микробуса на св. С. и продължили към с. Д., последвани
от св. Н.. Св. Т. се върнал в с. Д., заедно с подсъдимите натоварили другите
две крави и тяхната, с която били пристигнали и тръгнали за с. Д.. Първи в
селото пристигнали св. П. С. с брата и снахата на подс. И., следвани от св. Н.,
който останал да чака в дома на бащата на подс. П.. По-късно пристигнал и
втория микробус, с който пътувал и св. Т.. Двамата подсъдими слезли от микробуса,
в него се качил непознат за него мъж, който продължил в селото, спрял пред една
къща и казал на св. Т. да слиза. Последният слязъл пред къщата, а непознатия
мъж продължил с микробуса и кравите. Малко след това непознатият мъж се върнал
при св. Т., а 10-15минути след него на място пристигнали и св. Н. и
подсъдимите. Св. Т. попитал подс. П. какво става с парите, при което подсъдимият
отговорил, че трябва да отидат до гр. Б., където бил „патрона”, за да си получи
парите от него. Четиримата – двамата подсъдими, св. Т. и св. Н. седнали в
колата на последния и потеглили към гр. Б.. Почти веднага след като тръгнали,
подс. И. решил, че няма смисъл да ходят до гр. Б., а могат да се обадят на
„патрона“ да дойде до с. Д. и да плати на св. Т.. Той звъннал по телефона, след
което казал на св. Т., че „патрона“ в момента пътува за гр. К., но на следващия
ден около 09 - 09, 30 ч. щял да даде парите на подсъдимите, а те от своя страна
щели да ги занесат на св. Т. в с. Д..
Св. Н. се върнал и оставил подсъдимите в с. Д., след което двамата със
св. Т. се прибрали в с. Д..
На
следващият ден каквато била уговорката с подсъдимите св. Т. очаквал да му
донесат парите, но това не се случило, а подс. П. няколко пъти се обаждал на
св. Н. и го питал дали до донесе на св. Т. сумата от хиляда лева за кравите, на
което получавал отрицателен отговор. Малко след като взели кравите от св. Т.,
подсъдимите се разпоредили с тях. Още на 16.12.2015 г. св. Т. подал жалба за
случая в РПУ – Попово.
По
същата схема, като описаната по-горе, подсъдимите решили да използват
възможността да се снабдят със животни и си осигурят средства, като обещаят
висока цена на собствениците, но отложат плащането й, без намерение да платят
каквато и да е сума.
На
20.12.2015 г. отново помолили св. С., да ги закара с микробуса, за да търсят да
закупят животни. С. се съгласил. Тримата тръгнали с микробуса към с. К.. В
селото, от случайно срещнати хора, подсъдимите
разбрали, че св. Ф. се занимава с отглеждане на крави и телета. Отишли
до дома на св. Ф. и видели, че пасял кравите си на поляна до дома си. Отишли
при него и му казали, че изкупуват крави на изгодна цена, за да ги препродават
след това в пункт за изкупуване на животни в с. С.. Това не отговаряло на
истината. Предложили на св. Ф. цена от 9300 лева за 5 бр. крави и заявили, че
изкупуват кравите по поръчение на „патрона си“ - собственик на фирма, чието име
не назовали, който щял да заплати на цената за кравите, когато двете от тях
бъдат откарани в пункт за изкупуване на животни в с. С.. След което ще се
върнат, за да натоварят другите три крави и ще му дадат парите. Св. Ф. се
съгласил да продаде на обвиняемите 5 крави, с уговорката същите да бъдат
продадени общо за сумата от 9 300 лева и цената да бъде заплатена по-късно
същия ден. Подсъдимите натоварили две от кравите в микробуса, управляван от св.
С. и потеглили към с. Д.. Като стигнали в с. Д., разтоварили кравите от микробуса пред дома на
подс. И.. После, заедно със св. С. и св. А., когото също помолили срещу
заплащане да превози с микробуса си крави, се върнали обратно с двата товарни
микробуса до с. К.. Отишли до дома на св. Ф. и натоварили в микробусите и
останалите 3 крави. Подсъдимите обяснили на св. Ф., че не носят пари в себе си,
тъй като „патрона“ им казал, че ще заплати цената на кравите същата вечер,
около 21-22 часа, след като и останалите 3 крави бъдат предадени в пункта в с. С..
После потеглили с микробусите с натоварените в тях 3 крави към с. Д.. Стигайки
в там, подсъдимите разтоварили кравите и ги прибрали в обор в дома на подс. И..
В договореното време никой не дошъл да заплати кравите на св. Ф., както и през
следващият ден. Св. Ф., на 21.12.2015 г., подал жалба в РУ МВР - Лозница за
извършеното престъпление.
След
насрочване на първото съдебно заседание
по делото - през октомври 2016 г., св. И. – адвокат, нает от подс. П.,
заедно с него ходила в с. Д. и предложила, по искане на подсъдимия Петров, да
бъдат заплатени 2 000 лв. за кравите, а св. Н., след като се консултирал
със собственика, се съгласил. Плащане на сумата обаче нямало. Подс. П. искал да
плати „неговите“ крави – 2 бр.
С
пощенски записи от 01.11.2016 г. и 07.11.2016 г. подс. П. платил на св. Т.
сумата 900 лв.
С
пощенски записи от 01.11.2016 г. и 07.11.2016 г. подс. П. платил на св. Ф.
сумата 900 лв.
От заключението на вещото лице, по съдебно -
оценъчна експертиза, се установява, че стойността на 5 бр. крави заплодени,
собственост на св. Ф., е 6 500 лева, а стойността на 4 бр. крави, дойни, собственост на св. Т., е в
размер на 4 000 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства – жалба от В. Ф.
от 21.12.2015 г., жалба от С. Т. от 15.12.2015 г., материалите от полицейската
проверка, декларации за семейно и материално състояние на подсъдимите, справки
за съдимост, протоколи за разпознаване, характеритистични справки и
представените пред въззивния съд: удостоверение от АСП, служебна бележка от
Агенция по заетостта; заключението по оценъчната експертиза; показанията на свидетелите
Ф., Т., Н., С. и И.. Показанията на останалите свидетели – С., Х. А. и А. А.,
св. М. следва да се преценяват с оглед близостта им с подсъдимите и
заинтересоваността им (св. С. – близък познат, св. А. А. – брат на подс. И.,
св. Х. А. – участвал в транспортирането на животните, съселянин и познат с
подсъдимите, св. К. М. – съселянин и познат на подсъдимите). Свидетелите Ф., Т.
и Н. дават последователни, свързани, взаимно подкрепящи се показания, относно
основните събития подлежащи на доказване – договорките за продажбата на
животните, за плащане на цената и изпълнението на уговореното от подсъдимите. В
частта, относно договорените цени, поведението на пострадалите и разговорите
между пострадалите и подсъдимите съдът намира показанията на останалите
свидетели за недостоверни. Безспорно се установяват действията на двамата
подсъдими, съответно авторството на деянието, ролята на всеки от подсъдимите в
осъществяване на престъплението.
От
показанията на пострадалите и св. Н. се установява, че двамата подсъдими са
участвали във въвеждането на пострадалите в заблуждение, че ще им бъде платена
добра цена за животните, тъй като предстои изкупуването им от неизвестен
„патрон“, за износ, или за да са прави ферма, което обуславя и по-високата
цена.
Състоянието,
вида и броя на животните също са установени по несъмнен начин от описанието,
дадено от св. Ф., Т., Н.. Поради това оспорването на заключението в съдебно
заседание от защитника на подсъдимия е било немотивирано и голословно. Не се
установява наличие на основание за назначаване на повторна експертиза. Вещото е
изследвало цените на животните, въз основа на установеното и на опита си като
оценител е дало заключение за стойността на отнетите животни. Използвало е
метода на пазарните аналози. Заключението е пълно, ясно и обосновано. Не е било
възможно и необходимо към момента на извършване на експертизата да се
установява местонахождението и изследва състоянието на животните.
Съдът
намира обясненията на подсъдимите за защитна теза в частта им относно
договорената цена с пострадалите – значително по-ниска според подсъдимите и
относно твърдението, че всеки от тях по отделно е договарял с пострадалите.
Обясненията
на подсъдимите се изменят непрекъснато в хода на наказателното производство и
съставляват защитна теза, изменяща се с оглед установеното в хода на
производството. По несъмнен начин е установено, че не са имали намерение да
заплащат суми на пострадалите, а едва след оплакването в полицията са направили
опит да им предадат някаква парична сума, за да избегнат наказателно
преследване. Частичното плащане, извършено от единия подсъдим, несъмнено е
смекчаващо вината обстоятелство, но в никакъв случай не обуславя извод, че е налице
изпълнение на договора, че е имал намерение да изпълни задълженията си.
Подсъдимите твърдят, че са разполагали с парични средства при договаряне с
пострадалите, но те не искали частично плащане, което се опровергава от
показанията на свидетелите, а и от установените действия на подсъдимите – и
след като се снабдили с пари, след продажба на животните не са се явили пред
пострадалите, за да им платят дължимата сума.
Противоречията
в показанията на свидетелите са обясними с оглед продължителния период и се
отнасят до незначителни подробности.
Противоречията
между показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите не биха могли да
се изяснят чрез очна ставка, съответно не е било необходимо провеждането на
очна ставка. Съставът на въззивния съд намира, че защитната теза на подсъдимите
е явно необоснована и опровергана от събраните доказателства – показанията на
пострадалите. В тази насока е и
заключението по оценителната експертиза - очевидно пазарната цена на кравите е
значително по-висока от цената, която твърдят че са договорили подсъдимите.
Съставът
на въззивния съд споделя, изложената фактическа обстановка, която е приета и от
Районният съд след пълноценен анализ на доказателствата, преценка на
достоверността им, съответно отразени в мотивите. Присъдата е обоснована.
Въз
основа на гореизложената, безспорно установена по делото фактическа обстановка,
която се възприема от настоящата инстанция, първоинстанционният съд е направил
обоснован извод, че подсъдимите са извършители на престъпленията, в които са
обвинени.
Подсъдимите
И. и П. от 13.12.2015 г. до 20.12.2015 г. в с. Д., в условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и
поддържали у С. И. Т. от с. Д. заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за
покупко-продажба на 4 бр. крави за сумата от 5500 лева и с това са му причинили
имотна вреда в размер на 4000 лева и са възбудили и поддържали, след
предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага, заблуждение у В.
Д. Ф. от с. К., че ще сключи изгодна сделка за покупко-продажба на 5 бр.
крави за сумата от 9300 лева и с това са
му причинили имотна вреда в размер на 6500 лева, съответно деянието е извършено
от две лица, с което са осъществили от обективна и субективна страна съставът
на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
Съдът
счита, че деянието е извършено умишлено от подсъдимите, при пряк умисъл. Цялостното
поведение на подсъдимите още от договарянето на цената – висока, която би
мотивирала продавачите да изчакат заплащането й, първо до няколко часа, след
това до 21 часа в същия ден, след това на другия дена и т.н., проведените
телефонни разговори с неизвестен „патрон“, твърдението че се изнасят за Гърция
животните или се купуват от лице, което ще си „прави“ ферма, сочи на измама и
на липса на каквото и да е намерение да платят цената. Както и обстоятелството,
че са давали най-различни обяснения на придружаващите ги св. Ф. и Н., че трябва
да отидат до едно населено място, след това до друго, за да получат цената, а
след това да изчакат другия ден. Несъмнено подсъдимите са съобщавали неверни
обстоятелства, съзнавали са това и са го правили с цел да заблудят
пострадалите. По същество подсъдимите са извършили необходимото, за да заблудят
св. Ф. и св. Т., в резултат на заблуждението пострадалите са се разпоредили с
имуществото си, и съответно подсъдимите са получили имотна облага. Желаният
престъпен резултат е настъпил и измамата е довършена.
Между
подсъдимите е налице предварителен сговор, тъй като е безспорно познанството и
близките им отношения, действията им, описани от пострадалите несъмнено
изискват предварително разпределяне на ролите, поведението на всеки от
подсъдимите е резултат на предварително намислен сценарий, действията им се
допълват и имат една цел – да заблудят пострадалите и да ги мотивират да се
разпоредят с животните си.
Липсата
на самопризнание не изключва възможността да се установи предварителен сговор и
това не е само въз основа на установеното близко познанство на подсъдимите и
съвместното осъществяване на търговия с животни, а и на факта, че извършването
на деянието не е възможно без да са договорени действията, които всеки от тях
извършва. За умисъла на дееца, при липса на самопризнание, се съди не само по
това, което заявява в своите обяснения, но и от обективно установените
действия. Всеки от двамата съучастници е извършил елемент от общата дейност и в
резултат на това са настъпили последиците от престъплението. Подсъдимите са
имали съзнанието, че не действат самостоятелно, а съвместно и са изпълнявали ролите си.
Деянията
са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при
еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1НК.
Въззивната
инстанция напълно споделя, като законосъобразни констатациите на първата
относно установената фактическа обстановка, правната квалификация на деянията, субективната
страна на описаните деяния, включително относно наличието на предварителен
сговор.
Съставът
на въззивния съд намира, че не са допуснати процесуални нарушения,
представляващи основания за отмяна на присъдата и връщането на делото на
прокурора или първоинстанционния съд. Обвинителният акт не страда от пороци,
които са пречка да изпълни процесуалната си роля, тъй като в него е описано
престъплението, извършено от обвиняемите; времето, мястото и начинът на
извършването му; пострадалото лице, размерът на вредите; данни за личността на
обвиняемите; правната квалификация на деянието. Противоречията в показанията и
обясненията не изискват назначаване на очна ставка. Съдът е анализирал
доказателствата, установил обстоятелствата по чл. 102 НПК и изложил мотиви,
съответстващи на изискванията на чл. 305 НПК.
За
престъплението по чл. 210, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
от една до осем години.
Съдът
е осъдил подс. И. на наказание лишаване
от свобода в размер на две години и шест месеца, изтърпяването на което отложи
за изпитателен срок в размер на пет години, на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът е отчел смекчаващо отговорността
обстоятелство – че не е осъждан и приел, че няма отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът
е осъдил подс. П. на лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, което да изтърпи
при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип. Приел е отегчаващо отговорността
обстоятелство – предишно осъждане, в изпитателния срок на което е извършено
престъплението. Не е установил смекчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд
счита, че направените частични плащания, предвид лошото материално състояние на
подсъдимия, следва да се отчетат като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът
намира, че наказанието наложено на подс. П. следва да се намали на 2 години и 6
месеца. П. не е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Осъден е, по
споразумение, за кражба на вещ с ниска стойност, като е възстановил щетите.
Възможността да се превъзпита не изисква продължителен престой в затворническо
заведение, което би го отделило по-продължително от семейната среда и довело до
риск от социално изключване. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
за посочения срок е в състояние да окаже нужното въздействие върху П..
Законосъобразно,
на основание чл. 68 ал. 1 от НК, съдът е
привел изцяло в изпълнение наказанието, наложено на подс. П., по нохд №230/2013
г. на РС Б. – лишаване от свобода в размер на
три месеца.
С
оглед на това, че се привежда в изпълнение наказание, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 66 НК, заради последващо осъждане, с което е наложено
наказание лишаване от свобода, то и двете наказания следва да се търпят при
строг първоначален режим. (в този смисъл са Решение
№ 271 от 13.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1464/2011 г., III н. о.; Решение № 520 от 28.11.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2652/2011 г., III н. о.; Решение
№ 290 от 7.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 785/2013 г., I н. о.). Съответно
присъдата следва да се измени в частта, относно размера на наложеното наказание
на подс. П.. Относно режима на изтърпяване на наказанията, при липса на протест
няма основание за влошаване на положението на жалбоподателя.
С
оглед отмяната на чл. 61 от ЗИНЗС следва да се отмени и определеният от РС тип
на мястото за лишаване от свобода, в което да се изтърпи наказанието.
С
оглед правомощието си по чл. 334, т. 3 НПК във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 НПК
въззивният съд следва да измени обжалваната присъда и да намали наказанието.
В
останалата част присъдата е законосъобразна и обоснована, няма допуснати
нарушения на процесуални правила и не са налице основания за отмяната или
изменението на присъдата, извън посоченото по-горе, относно наказанието и
определеният тип затворническо заведение и затова, в останалата част, съобразно
правомощието си по чл. 334, т. 6 НПК, съдът следва да потвърди присъдата.
По
изложените съображения на основание чл. 334, т. 1 и т. 6
от НПК, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
частично Присъда № .. /06.04.2017 г. по нохд №461/2016 г. Районен съд – гр.
Разград като намалява наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия М.В.П.,
роден на *** ***, ЕГН ********** като го намалява на две години и шест месеца.
ОТМЕНЯ
определянето на място за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание
лишаване от свобода и приведеното в изпълнение, на основание чл. 68 НК,
наказание лишаване от свобода по НОХД 230/2013 г. по описа на РС Б..
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № .. /06.04.2017 г. по нохд №461/2016 г. Районен съд – гр. Разград в
останалата част.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
MH