РЕШЕНИЕ № 85

Гр. Разград  27.09.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

                                                                                                                      СВЕТЛА РОБЕВА                                             

 

Секретар: Дияна Георгиева

Прокурор: Огнян Дамянов                                                                               

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

ван дело № 275 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

                С Решение № 47/13.07.2017 г., постановено по ан дело № 132/2017 г., РС-Кубрат признал обвиняемия Н.А.М., ЕГН **********, за виновен в това, че на 13.06.2017 г. в гр.Кубрат, обл.Разградска, по ул. “ Цар Симеон“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил “ Опел Корса“ с рег. № РР 8626 АР, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за принудителна административна мярка № 17-0453-000014/22.03.2017 г. на началника на РУ на МВР-Сливо поле, връчена му на 08.06.2017 г., към датата на извършване на престъплението М. не е заплатил дължимите глоби по ЗДвП-престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. с  чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

         Недоволен обвиняемия Н.А.М. обжалва постановеното решение, като незаконосъобразно с молба за отмяната му. Счита, че началника на РУ МВР-Сливо поле издал незаконосъобразно заповед за принудителна административна мярка, без да е изтекъл още срока за обжалване на издадено наказателно постановление и преди същото да е влязло в сила. Така му била отнета възможността да плати наложената му глоба. На 13.06.2017 г., в срока за обжалване на наказателното постановление и заповедта за налагане на принудителна административна мярка управлявал личния си автомобил в гр. Кубрат. Към жалбата прилага подадено от възражение до Директора на ОД на МВР – Шумен срещу съставен  и връчен му на 09.06.2017 г. електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, в който фиш, като дата на извършеното нарушение е посочена 05.01.2017 г.

        Жалбата се подържа лично и в съдебно заседание от обвиняемия М. заявява, че не е виновен  и иска да бъде отменено решението и оправдан по обвинението..

         Участващият по делото прокурор от ОП – Разград намира жалбата за неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и са налице доказателства за извършено престъпление.

         Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните при което констатира следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

         За да постанови обжалваното решение РС – Кубрат приел следната фактическа обстановка:

         Обвиняемият Н.А.М. е на 45 години, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен. Притежава СУМПС № 244701512/30.12.2008 г. със срок на валидност до 30.12.2018 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17- 0453-000014/22.03.2017 г. на началника на РУМВР – гр. Сливо поле, на Н.М. била наложена санкция по реда на чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, защото управлявал МПС с наложено административно наказание глоба, незаплатена в срока на доброволно заплащане - до заплащане на дължимата сума.

          Горната заповед била връчена лично на М. на 08.06.2017 г. и въз основа на същата било отнето неговото СУМПС № 244701512.

          Независимо, че му било отнето СУМПС, Мариново управлявал МПС, когато на 13.06.2017 г., около 13:10 ч. в гр. Кубрат, свидетелите .Георги Георгиев и Ивелин Иванов, и двамата служители в РУМВР-Кубрат, спрели за проверка лек автомобил„Опел Корса” с регистрационен № РР 8626 АР. При извършената проверка установили, че водач на превозното средство е  Н.А.М..

При извършена справка в информационните масиви на МВР било установено, че  М. управлява автомобила в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка - отнемане на свидетелство за управление на МПС, поради незаплащане на глоби. Към 13.06.2017 г. той не бил заплатил дължимите суми по издадени НП и фишове, видно от справка за нарушител/водач и писмо от началника на РУ на МВР-Кубрат, приложени по делото .

За констатираното св.Георги Георгиев съставил АУАН № 758400/13.06.2017 г., който бил подписан от нарушителя без възражения.

Първоинстанционният съд приел гореописаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото и преценени на основание чл. 14 от НПК доказателства: обясненията на обвиняемия Н.А.М., показания на свидетелите Георгиев и Иванов, справка за нарушител изготвена от РУ на МВР гр.Кубрат, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0453-000014/22.03.2017 г., АУАН № 758400/13.06.2017 г., справка за съдимост.

           Очертаната фактическа обстановка, Кубратския районен съд приел въз основа на всички събрани по делото доказателства, приобщени по надлежния ред и преценени в съответствие с разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК. Тази фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция пред която не са събирани нови доказателства.

      Първоинстанционният съд изложил обстойни мотиви относно това на кои доказателства дава вяра и защо и кои не кредитира и защо. Тези съображения също изцяло се споделят и от въззивната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.  

          При тези фактически констатации правилно Районния съд приел, че с действията си обвиняемия М. осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Въззивната инстанция споделя и изложените от първоинстанционния съд съображения относно обективната и субективната страна на деянието.

       След като установил наличието на формалните предпоставки на чл. 78а от НК, съдът признал обвиняемия Н.А.М. да е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в предвидения минимален размер от 1000 лв.  

        По жалбата:

        В жалбата се изтъква, че на обвиняемия било нарушено правото на защита, тъй като Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 17-04530000014/22.03.2017 г.  била издадена в нарушение на изискванията на материалния закон, тъй като не било влязло все още в сила наказателно постановление № 17-0453-000041 / 23.03.2017 г., с което на обвиняемия била наложена глоба в размер на 250 лв. На практика му била отнета възможността да плати наложената му глоба и случаят да приключи.  

      Въззивната инстанция намира това оплакване за неоснователно по следните съображения:

       На стр. 21 от досъдебното производство се намира копие на Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 17-04530000014/22.03.2017 г. по чл. 171, т. 1, б. “д“ от ЗДвП, издадена от Началника на РУП-Сливо поле към ОД на МВР-Русе. С тази заповед на обвиняемия Н.А.М.  е наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. “д“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до заплащане на дължима глоба-съгласно Справка за нарушител/водач- НП №15-0290-000216/25.11.2015 г.-400 лв., Фиш № С/30515-20 лв., Фиш №М/68942-20 лв. и Фиш № К/1484912-50 лв. Заповедта е връчена лично на обвиняемия срещу разписка на 08.06.2017 г., като в същата е посочено, че може да се обжалва в 14-дневен срок по административен ред пред Директора на ОДМВР-Русе и по съдебен ред пред Административен съд-Русе. Освен това в заповедта е посочено, че на 08.06.2017 г. са иззети издаденото на обвиняемия СУМПС № 244701512 и контролен талон № 3525799.

От приложената Справка е видно, че НП №15-0290-000216/25.11.2015 г., с което на обвиняемия е наложено наказание глоба, е влязло в сила на 04.02.2016 г.

      От съдържанието на горната ЗППАМ е видно, че соченото от обвиняемия НП № 17-0453-000041 / 23.03.2017 г., с което на обвиняемия била наложена глоба в размер на 250 лв., въобще не е включено, като основание за издаване.

      Вярно е, че когато е установено, че обвиняемия управлява МПС, все още не е изтекъл срока за обжалване на ЗППАМ. Независимо, че към този момент заповедта все още не е била влязла в сила, към този момент обвиняемия М. е бил с временно отнето СУМПС и практически не е имал право да управлява МПС.

     Сочения в жалбата Електронен фиш Серия К № 1484912 на ОД на МВР-Шумен, макар и да е част от основанието на издадената ЗППАМ, не е единственото такова и не се отразява на действителността на заповедта.

     По горните съображения и на основание чл. 338 от НПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

     Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖАДАВА Решение № 47 / 13.07.2017 г., постановено по ан дело № 132 / 2017 г., по описа на РС-Кубрат.

        Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

        Председател:                     Членове: 1.                        2.

ДГ