Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на двадесет
и пети септември |
2017 г. |
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев
2. Светла Робева
секретар Д. Г.,
с участието на прокурор Огнян Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил
Стоев въззивно нох дело №277 по
описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба от подсъдимия М.Н. и защитника му адв. М. против Присъда №17/08.06.2017 г. по нохд
№322/2016 г. РС И..
Постъпила е
жалба (вх. №2342/20.06.2017 г. на РС Испрехи) от адв. А.М. – защитник на подс. М.Ф.Н.,
ЕГН **********. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и необоснована, в
хода на производството били допуснати нарушения на процесуални правила,
накърнили правото на защита на подсъдимия, не е уважено искане за отвод,
мотивирано с оглед пристрастност към другата страна по делото, няма доказателства за виновността на подсъдимия
и наложеното наказание е несправедливо. Искането е за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невинен.
Постъпила е
жалба (вх. №2397/22.06.2017 г. на РС И.) от подсъдимия М.Ф.Н. ***, ЕГН **********.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Искането е за цялостна
проверка на обжалвания съдебен акт.
Няма направени
доказателствени искания от жалбоподателя.
Не са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК. (Препис от жалбата е връчен на РП
Разград и на представител на гражданския ищец - „***“ АД гр. И., ЕИК *** на
27.06.2017 г.)
Не са постъпили допълнителни писмени изложения по чл.
320, ал. 3 НПК (На страните
е съобщено за изготвяне на мотивите на 17.07., на 20.07. и на 24.07.).
В съдебно заседание защитникът на подс. Н. - адв. К.
поддържа жалбата. Излага доводи, че между страните са налице само
гражданско-правни отношения, а първоинстанционният съд необосновано в мотивите
си вменява задължение на подсъдимия да доказва гражданско-правни институти.
Според защитата е установено, че през 2009 г. са обработени над 400 декара със
земеделска техника от подсъдимия на „***“. Позовава се и на необоснованост на
заключението на вещото лице, тъй като се приема
ориентировъчна година за производство на ремаркето 1990, а има данни от
активите на предприятието, че е от 1973 г.
Заявява, че подсъдимия е упражнявал право на задържане.
В съдебно заседание защитникът на подс. Н. - адв. М.
поддържа жалбата. Излага доводи, че става въпрос за гражданско-правни
правоотношения по сключен договор за наем, който е привиден между двете страни,
тъй като наемодателят е заявил на подсъдимия, че това е просто за оправдание,
ако бъде някъде спрян за проверка. Намира, че след като 5 години наемодателя не
е изисквал плащане по договора за наем, то при неуредени отношения следва да
бъде отнесен спора пред гражданския съд, където подзащитния му може да възрази,
че това е привиден договор, че между тях е сключен договор за поръчка и че
между тях няма наемни взаимоотношения. Защитникът заявява становище, че няма
данни в правния мир за това превозно средство, нито фактура, която да описва
конкретно вещта, нито свидетелство за МПС, няма никакви данни, които да
конкретизират и обективират, че има наличие на такова превозно средство. Моли
съда да постанови оправдателна присъда.
Прокурорът излага становище за неоснователност на
жалбата. Според него престъплението по чл. 206 НК винаги изисква наличието,
преди извършване на престъплението, на правоотношението между престъпния деец и
пострадалия, тъй като вещта, трябва да попадне в престъпния деец, на определено
правно основание, в случая договор за наем. Намира за установено факт, че между
двете страни има правоотношение, което е договор за наем и след това
подсъдимия, на определена дата, след покана отказва да върне веща, което е
достатъчно за да се приеме, че той има намерение да я свои.
Представителят на гражданския ищец - „***“ АД гр. И.,
ЕИК *** – адв. В. К. моли съда да потвърди присъдата. Намира, че ИРС е
анализирал изцяло казуса, както от неговата наказателно-правна страна, така и в
гражданско-правен аспект и е достигнал до правилни изводи. Счита, че са налице
доказателства, че вещта е собственост на
доверителя му. Счита размера на щетата за правилно определен. Пазарната
стойност е установена към момента, когато вещта е била предмет на
посегателство.
В последната си дума жалбоподателят М.Ф.Н. заявява, че
през 1998 – 1999 г. извършил услуги на г-н М. и след като поискал плащане,
поради липса на пари, същият му заявил, че му дава ремарке, за което трябвало
да подпишат договор за наем за една година, след което той ще го унищожи.
Проверили в Интернет колко струват ремаркетата и макар, че било с по-ниска
стойност от цената на извършената услуга, той го приел. Иска да бъде оправдан.
Съставът на въззивния
съд, след
запознаване с делото, с оглед характера и обхвата на въззивната проверка по чл. 314 от НПК, установи:
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по
чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба, съгласно чл. 318, ал. 6 НПК.
С обжалваната Присъда
№17/08.06.2017 г. по нохд №322/2016 г. РС И. е признал подсъдимия М.Ф.Н.
за виновен в това, че на 21.01.2016 г., в гр. И., е присвоил противозаконно
чужда движима вещ – товарно ремарке 4 тона самосвал, на стойност 1 700
лева, собственост на „***“ АД, гр. И., което владеел – престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК и наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година,
изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен
срок от 3 години.
Съдът е присъдил обезщетение на гражданския
ищец за имуществени вреди в размер на 1700 лв., по иска с правно основание чл.
45 ЗЗД, предявен против подсъдимия от „***“
АД, гр. И..
Съдът е присъдил
разноските в тежест на подсъдимия.
Въз основа на събрани
доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Ф.Н. е български гражданин, роден
на *** ***.
Семеен е, баща на две деца. Има завършено средно образование. Осъждан е
еднократно за извършено престъпление от общ характер по чл. 234в, ал. 1 от НК
по НОХД № 16/2014 г. на РС - гр. И.. Осъден е по споразумение, одобрено с
определение от 24.01.2014 г., на наказание „Пробация“, което е изтърпяно на 18.10.2014
г. за престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК, извършено на 21.01.2014 г.
Подсъдимият М.Ф.Н. се познавал със свидетеля О.
А. М.. Св. О. М. бил изпълнителен директор на „***“ АД - гр. И., ЕИК ***.
През 2009 г. Н. извършил услуга - сеитба и
окопаване на слънчоглед в землището на с. Д., със собствена селскостопанска
техника, в полза на „*** (ХХК)“ АД - гр. И.. За извършеното дружеството не платило
на изпълнителя – подс. Н.. Имали уговорка дружеството да се разплати при
възможност и след представяне на необходимите документи от страна изпълнителя,
въз основа на които да се извърши плащането.
Като върнат жест, за тази услуга, свидетелят М.
решил да предостави на подсъдимия ремарке, собственост на дружеството, за да го
ползва, но без да са имали уговорка да му го подарява или по друг начин да му
прехвърли собствеността върху ремаркето. Дружеството имало товарно ремарке, 4
тона, българско производство, нерегистрирано, което било заведено в
материалната отчетност на дружеството Подсъдимият и дружеството, управлявано от
свидетеля М. сключили Договор за наем на товарно ремарке, подписан на 12.01.2010
г., със страни „***“
АД - гр. И., представлявано от изпълнителния директор О. А. М., в качеството на
наемодател и М.Ф.Н., в качеството на наемател. Според клаузите на Договора „***“
АД предоставя за временно ползване под наем товарно ремарке 4 тона самосвал,
българско производство, нерегистрирано,
напълно оборудвано и годно за експлоатация, срещу месечен наем от 50 лева.
Уговорен бил срок на договора до 12.01.2011 г. и възможност за удължаване по
взаимно съгласие на страните, като за всеки следващ период се актуализира
стойността на наема. Според уговореното, при прекратяване на изпълнението на
договора, наемателят следвало да предаде ремаркето на наемодателя в 3-дневен
срок в пълна изправност. Страните подписали Приемо-предавателен протокол от
същата дата – 12.01.2010 г., с който удостоверили предаването на ремаркето от
Наемодателя на Наемателя, напълно оборудвано и годно за експлоатация.
Свидетелят М. имал намерение да компенсира
наемната цена срещу услугата, извършена му от М.Ф.Н., но в случай, че има
издадена от негова страна фактура за тази услуга. По този начин и до момента
останали неразплатени задълженията на дружеството за тази услуга, тъй като
подсъдимият не предоставил финансови документи, въз основа на които да му бъде
платено, а само този бил редът за предоставяне на средства от дружеството.
Подсъдимият Н. не
платил нито една наемна вноска за ползването на товарното ремарке.
Поради това, след
изтичане срока на договора, свидетелят М. имал няколко срещи с подсъдимия, като
поставял въпроса за плащането на наема и връщане на ремаркето. Предупредил го,
че ще последват дела и искове срещу него, тъй като дружеството не може така да
загуби вещта си, но подсъдимият категорично отказал да се отзове, като заявил
на свидетеля да го съди и да прави каквото иска.
На 14.12.2015 г. било изготвено писмено предизвестие,
изх. № 50/15.12.2015 г. от „***“ АД - гр. И. до М.Ф.Н., с което последният бил
известен, на основание чл. 12 от Договора и чл. 238 от ЗЗД, че му се отправя
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, след изтичане на
който срок, дружеството няма да се счита вече договорно обвързано с другата
страна.
Отправено е искане
за заплащане на всички дължими към него момент наемни вноски, както и за
предаване владението на товарното ремарке. Предизвестието е изпратено чрез
куриерска пратка на Еконт, като с Обратна разписка е удостоверено получаването
му лично от М.Ф.Н. на 17.12.2015 г.
Считано от посочената дата, едномесечният срок
на предизвестието изтича на 17.01.2016 г., от която дата договорът следва да се
счита за прекратен. Съгласно условията на т. 2 от договора, подсъдимият, като наемател
по този договор, е следвало да върне товарното ремарке на наемодателя в
3-дневен срок - на 20.01.2016г. Подс. Н. не върнал ремаркето.
На 09.06.2016 г. св.
М., като представител на „***“ АД - гр. И., подал жалба до РП И., с която
поискал да бъде извършена проверка по случая и да бъде предупреден Н. да върне
ремаркето. С постановление от 28.06.2016 г. било образувано ДП. На 20.09.2016
г. на подс. Н. било повдигнато обвинение за престъплението, описано в
обвинителния акт, с постановление от 15.09.2016 г.
По същество
описаната фактическа обстановка, относно отношенията между страните и предаването
на ремаркето не се оспорва от подсъдимият и защитниците. Те твърдят обаче, че
ремаркето е получено вместо плащане за извършена услуга и че спорът между
страните следва да се реши по гражданско-правен ред.
По безспорен начин е установено, че след
извършена услуга от подс. Н. ***, представлявано от св. М., който е и договарял
с подс. Н., последният е получил товарно ремарке, 4 тона, българско
производство, нерегистрирано.
По безспорен начин е установено, че св. М.,
като представител на „***“ АД - гр. И. и подс. Н. са подписали договор за наем
от 12.01.2010 г. и приемо-предавателен протокол от 12.01.2010 г. В т. 3
страните са договорили месечен наем в размер на 50 лв., в т. 9 - срок на
договора до 12.01.2011 г. Съгласно т. 2 от договора наемателя следвало да върне
в 3-дневен срок на наемодателя ремаркето, „независимо поради какви причини“ е
настъпило прекратяване на договора.
По безспорен начин е
установено, че е отправено писмено предизвестие, изх. № 50/15.12.2015 г. (л.
31) от „***“ АД - гр. И. до М.Ф.Н., с което подсъдимият е известен, на
основание чл. 12 от Договора и чл. 238 от ЗЗД, че му се отправя едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора за наем. По безспорен начин е
установено, че е връчено предизвестие на подс. Н. на 17.12.2015 г. (разписка на
л. 32).
По безспорен начин е
установено, че подс. Н. не е върнал ремаркето на „***“ АД - гр. И.. Същият и в
съдебно заседание пред въззивния съд заявява, че счита че не следва да връща
ремарке, тъй като му е предадено вместо плащане за извършени от него услуги.
Установено е, че
стойността на ремаркето е 1700 лв.
От писмо изх.№
23/16.06.2016 г. на „***“ АД - гр. И., се установява, че процесното товарно
ремарке е заведено в материалната отчетност на дружеството и е придобито чрез
апорт на друго дружество. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението
по счетоводната експертиза (л. 55 от делото), извършила проверки в „***“ АД -
гр. И..
Стойността на ремаркето е определена от вещото
лице по назначената на Досъдебното производство автотехническа оценителна
експертиза. Съдът намира, че оспорването на заключението на вещото лице пред
първоинстанционния съд е голословно. Заключението е пълно, ясно и обосновано.
Вещото лице е посочило, че се касае за годно за ползване и оборудвано ремарке и
стойността е определена при тези условия. Уточняването на годината на
производство е невъзможно. Събрани са всички възможни доказателства за
индивидуализация на ремаркето. Съдът намира, че няма съмнение в компетентността
на вещото лице, което е проучило пазара и въз основа на опита си и специалните
знания, които притежава е посочило пазарна стойност на вещта.
Опровергано е твърдението на подсъдимия, че не
е подписвал договор за наем и приемо-предавателен протокол, тъй като според
заключението на назначената почеркова експертиза (л.61-64 от делото),
подписите, положени в графа „Наемател“ в Договора за наем на ремарке от
12.01.2010 г. и в графа „Приел“ в Приемо-предавателния протокол от 12.01.2010 г.,
са изпълнени от М.Ф.Н..
Приемането на ремаркето от подс. Н. и
извозването му от двора на дружеството се установява и от показанията на свидетеля
Г. Б..
Обсебването е престъпление срещу собствеността.
Негов непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или
пази.
Налице е обсебване
по смисъла на чл. 206 НК при установеното фактическо разпореждане с вещта – отказ
да бъде върната на лицето, което на
правно основание – договор за наем, я е предоставило на подсъдимия. За
осъществяване на състава на престъплението е достатъчен и отказ да бъде върната
вещта. Установено е по делото, че подсъдимият отказва да върне вещта.
В хода на
производството е безспорно установено, че подсъдимия е получил от „***“ АД -
гр. И. на 12.01.2010 г. товарно ремарке и е сключил договор за наем от същата
дата с „***“ АД - гр. И.. Съществуването на ремаркето и предаването му на
подсъдимия е установено по безспорен начин. Обстоятелствата относно
съществуването и принадлежността на правото на собственост върху ремаркето и
основанието за предоставяне на подсъдимия са безспорно изяснени. Няма
противоречия в събраните доказателства, относно тези обстоятелства. Установено
е, в хода на наказателното производство, че след връчено уведомление за
прекратяване на наемния договор, след като е изискано връщането на товарното
ремарке от „***“ АД - гр. И., подсъдимият не е изпълнил това си задължение и до
момента.
Задължението да
върне ремаркето е възникнало за подсъдимия след изтичане на едномесечния срок.
Затова към 21.01.2016 г. Н. е демонстрирал намерение да присвои ремаркето. Поведението
на подсъдимия е неправомерно и тезата, че се упражнява право на задържане е
възникнала в хода на отношенията между страните, за да оправдае действията на
подсъдимия по своене на ремаркето. Отказът на подс. Н. да върне вещта е
неправомерен и съставлява демонстрирано намерение за своене. Съдът счита, че
деянието е извършено умишлено от подсъдимия, който е съзнавал, че владее чужда
движима вещ и че неправомерно се разпорежда с нея в свой интерес. Няма
съмнение, че инкриминираното ремарке е чуждо за подсъдимия, както и че е
известно на кого и кога следва да се върне, тъй като това е посочено в
подписания от него договор. Очевидно, че е наясно с реда за прехвърляне на
превозни средства, тъй като е установено по делото, че е придобил друго ремарке
(л. 35-40). Подсъдимият не отрича и в
хода на наказателното производство факта, че ремаркето му е дадено от св. М.,
но заявява, че не може да има претенции за това ремарке, тъй като не го е взел
за 1-2 седмици.
Упражняването на
право на задържане не е противопоставено на собственика, а се поставя, като
защитна теза, едва в хода на наказателното производство.
Дори при съществувало,
към момента на отказа, задължение към подсъдимия, това не променя
противозаконния характер на присвоителните действия, тъй като законът не
допуска уреждане на договорни отношения по такъв начин.
Деянието осъществява
престъпния състав по чл. 206 НК – подс. Н. е присвоил противозаконно чужда
движима вещ – товарно ремарке 4 тона самосвал, на стойност 1 700 лева,
собственост на „***“ АД - гр. И., която владеел – упражнявал фактическа власт,
въз основа на договор за наем. Съставът на въззивният съд счита, че е налице
неправилно приложение на материалния закон от районния съд, който е приел, че
деянието на подсъдимия е съставомерно по основния състав по чл. 206, ал. 1 НК,
а не като маловажен случай по чл. 206, ал. 5 НК. Първоинстационният съд не е
преценил, че случаят се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.
Независимо от съдебното минало на подсъдимия, то се установява, че е бил
трудово ангажиран, семеен е, с две деца, няма данни които да сочат, че е налице
негативна оценка за личността му. Поведението на наемодателя – продължително
време не е предприел действия по предявяване на претенциите си към наемателя по
съответния процесуален ред и е оставил убеждението у него, че е възможно да не
плаща дължимата цена или да продължи да ползва ремаркето и след изтичане на
срока на договора. Въззивният съд не
споделя заключението на първоинстанционният съд, че вещта е на значителна
стойност и че има значителни вредни последици. Вещта не е с особено висока
стойност и съответно няма значителна щета за наемателя юридическо лице, тъй
като след като са предоставили ремаркето на подсъдимия, очевидно то не е било
нужно за осъществяване на дейността на дружеството. Правилно е отчетено като
смекчаващо обстоятелство наличното парично задължение към подсъдимия.
Въззивният съд намира, че съвкупната оценка на съставомерните факти и
смекчаващите обстоятелства установяват, че са налице изискванията на чл. 93, т.
9 НК и случаят е маловажен. Това е така защото извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици и с оглед другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление обсебване. Извършеното от подсъдимия
осъществява състав на престъплението по чл. 206, ал. 5 НК. Предвиденото
наказание за престъплението е лишаване от свобода до една година или пробация,
или глоба от сто до триста лева.
Съдът счита, че
подходящо наказание, с оглед тежестта на извършеното и личността на подсъдимия
е глоба. В закона се предвижда глоба от 100 лв. до 300 лв. Съдебният състав
счита, че следва да се наложи глоба в максималния предвиден размер – 300 лв.
Въззивният съд, с
оглед правомощието си по чл. 334, т. 3 НПК
следва да измени обжалваната присъда като приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление и наложи наказание съответно на тази правна квалификация
– глоба в посочения по-горе размер. В останалата част присъдата следва да бъде
потвърдена.
По изложените
съображения, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №17/08.06.2017
г. по нохд №322/2016
г. Районен съд – гр. И. и прилага закон за по-леко наказуемо престъпление като
приема, че подсъдимия М.Ф.Н., ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл. 206, ал. 5 НК във вр. с ал.
1, пр. 1 НК и на основание чл. 36 и чл. 54 НК му налага наказаниe
ГЛОБА в размер на 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№17/08.06.2017 г. по нохд №322/2016 г. Районен съд – гр. И. в останалата част.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.
MH