РЕШЕНИЕ №97
Гр.Разград, 20.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
СТОЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При
секретаря Н. Р. и участието на
прокурора ИВА РАНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова ВНОХД № 280/2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.328 и сл.от НПК.
С присъда
№15/23.05.2017г.,постановена по НОХД №104 по описа за 2016г.РС Исперих е
признал подсъдимия Б.С.Й., ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 01.08.2012г., 03.09.2012г., 01.03.2013г.,
01.04.2013г., 07.05.2013г., 01.07.2013г., 01.08.2013г., 02.09.2013г.,
01.10.2013г., 02.12.2013г., 02.01.2014г., 04.03.2014г., 01.04.2014г., 07.05.2014г.,
01.08.2014г., 01.09.2014г., 01.10.2014г., 03.11.2014г. в гр. Исперих, обл.Разград,
при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – младши
инспектор при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор „Пробация“, звено гр. Исперих, в кръга на службата си е
съставил официален документ – в Отчетен картон за задължителна регистрация по
настоящ адрес № 186/13.12.2011г. на осъдения З.Е.С.от гр.Исперих, ЕГН **********
удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на горепосочените дати в пробационната служба в гр.Исперих З.Е.С.е положил подписи
пред него в графите „подпис на осъдения“, с цел да бъде използван тоя документ
като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и
на осн. чл.305, ал. 1 от НПК, във вр.
с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца,което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за
изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.
На основание чл. 37 ал. 1 т.6 от НК лишил подс. Б.С.Й. от право да заема държавна длъжност в Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ – София за срок от две години.
Със
същата присъда съдът признал подсъдимата Г.О.К.,ЕГН ********** за ВИНОВНА в
това, че на 02.06.2014г. в гр. Исперих,
обл.Разград, като длъжностно лице – инспектор при
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор „Пробация“, звено гр. Исперих, в кръга на службата си е
съставила официален документ – в Отчетен картон за задължителна регистрация по
настоящ адрес № 186/13.12.2011г. на осъдения З.Е.С.от гр.Исперих, ЕГН **********
удостоверила невярно обстоятелство, а именно, че на горепосочената дата в пробационната служба в гр.Исперих З.Е.С.е положил подпис
пред нея в графата „подпис на осъдения“, с цел да бъде използван тоя документ
като доказателство за това обстоятелство – престъпление по чл.311, ал.1 от НК,
поради което и на осн. чл.305, ал. 1 от
НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от една
година,което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години.На основание чл.
37 ал. 1 т.6 от НК лишил подс. Г.О.К. от право да
заема държавна длъжност в Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ – София
за срок от 1 година и 6 месеца.
Осъдил
двамата подсъдими Й. и К. да заплатят по
сметка на ОД на МВР – Разград направените разноски в хода на досъдебното и съдебното производство в съответни размери.
Недоволни
от присъдата са останали и двамата подсъдими.
Подс.Б.Й. обжалва
присъдата, чрез защитник адв.И.И.
***.В жалбата се сочат доводи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, неправилна, постановена
при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснована.Прави се искане въззивния съд
да отмени същата и да постанови нова присъда, с която да признае
жалбоподателя –подсъдим за невиновен и да го оправдае по повдигнатите му
обвинения.
Подс.Г.К. обжалва
присъдата чрез защитник адв.Е.К. от АК-Силистра.Излагат
се доводи за постановяване на присъдата
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, с искане за отмяната й и постановяване на нова,с която да бъде
оправдана.
Жалбоподателите подсъдими не правят доказателствени искания.
Писмени възражения срещу подадените жалби не са
постъпвали.
Всяка
от жалбите е редовна, подадена е от
страна в процеса, в срока по чл.319, ал.1 НПК и отговаря на изискванията по
чл.320, ал.1 и ал.2 НПК.
Пред
първостепенния съд подс.Й. се е явявал и е давал
обяснения.
Подс.К. е давала
обяснения пред РС.
В
съдебно заседание подс.Б.Й. не се явява,поддържа подадената
въззивна жалба чрез защитника си адв.И.И. в цялост.
Подсъдимата
К. се явява лично в съдебно заседание,като заедно със защитника си адв.Е.К. поддържа подадената въззивна
жалба,като развива и доводи, че деянието,извършено от нея представлява
маловажен случай по см.на чл.311,ал.2 от НК.
Прокурорът
заявява становище за неоснователност и на двете жалби,с искане за потвърждаване
на атакуваната присъда.
За
да се произнесе, Разградският окръжен съд съобрази от фактическа страна следното:
Подс.Б.С.Й. е роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование,
неосъждан.
Подс.Г.О.К. е родена на ***г***, български гражданин,
живуща ***, омъжена, с висше образование, неосъждана.
Със Заповед №
Л-4199/07.12.2005г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията подс. Б.Й. бил назначен на длъжността
„младши инспектор“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград,
сектор „Пробация“, звено гр.Исперих.Основните
задължения на подсъдимия съгласно длъжностната характеристика били да осъществява контрол при изпълнението на пробационните мерки, реализира наблюдение и комуникация с
правонарушителите, подпомага ресоциализационната
работа с осъдените, осъществява дейност по призоваване на осъденото лице в
законовите срокове, подпомага инспектор V – III степен при изготвянето на досие на всеки правонарушител и и изготвяне на план
за изпълнение на пробационната мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес“, осъществява контрол на осъдените по изпълнение
на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес, извършва проверки на
осъдени на пробация съвместно с органите на МВР, за
да установи спазването на установените ограничения .
Подс.К. била назначена на
длъжността „инспектор I степен“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ гр.Разград, сектор „Пробация“, звено гр.Исперих със Заповед № ЛС-03-2123/03.10.2005г. на министъра на
правосъдието. Основните задължения на подсъдимата съгласно длъжностната
характеристика били да осъществява дейности по привеждане на присъдите в
изпълнение, планира и организира инивидуално-корекционна
дейност с всеки правонарушител, разработва графици за изпълнение на пробационните мерки и контролира тяхното спазване, като при
установени нарушение докладва незабавно на началника на службата.
С влязло в сила Споразумение от 28.11.2011г. по НОХД
№345/2011г. на РС – Исперих свидетелят З.Е.С.бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 129
ал. 1 и чл. 143 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК на
наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес три пъти седмично за срок от 3 години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 години и безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 320 лв. за същия срок. На 05.12.2011г. РП – Исперих е изпратила
определението за изпълнение на наказанието на началника на ОС „Изпълнение на
наказанията“ гр.Разград. Наказанието „Пробация“ на
св.С. е било приведено в изпълнение с начална дата 13.12.2011г.
Подс.К. спазила
нормативните изисквания на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ и Правилника за прилагане на ЗИНЗС, като изготвила планове
за изпълнение на трите пробационни мерки. Според плана за изпълнение на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ , утвърден от началника на ОС „ИН“ и съгласуван с началника на РУП –
гр.Исперих, св.С. е следвало да изпълнява мярката чрез явяване и подписване три
пъти седмично, в сектор „Пробация“ звено гр.Исперих,
пред длъжностно лице, в периода от 8.30ч. до 12.0ч. и от 13.00ч. до 17.00ч.,
със срок от 13.12.2011г. до 13.12.2014г. Като отговорник за тази мярка бил
определен подс.Й.. Така определената мярка се изпълнява чрез полагане
на подпис на осъдения в отчетен
картон в съответствие с определената от съда периодичност /чл. 245 ал. 1 ППЗИНЗС, във вр.
с чл. 210 ал. 1 ЗИНЗС/. За целта бил изготвен
отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес № 186 от
13.11.2011г. на св.С..Били изготвени
индивидуални планове и за другите две мерки – „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“, за която отговорник
била подс.К. и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“, за която отговорник бил подс.Й..
Разпоредбата на чл. 245 ал. 5 от ППЗИНЗС възлага контролът по изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес на
пробационен служител ,който е длъжен да я отразява в отчетния картон. При установено нарушение се съставя констативен
протокол. Конторлът в случая се осъществявал именно чрез
удостоверяване от страна на пробационния служител
чрез подпис, че осъденото лице се е явило в пробационната
служба и лично пред него е положило подписа си. Видно от процесния
отчетен картон №186 от 13.11.2011г. подс.Й. е
удостоверил с подписа си, че св.С. се е явил в сектор „Пробация“ звено гр.Исперих на следните дати: 01.08.2012г.,
03.09.2012г., 01.03.2013г., 01.04.2013г., 07.05.2013г., 01.07.2013г.,
01.08.2013г., 02.09.2013г., 01.10.2013г., 02.12.2013г., 02.01.2014г.,
04.03.2014г., 01.04.2014г., 07.05.2014г., 01.08.2014г., 01.09.2014г.,
01.10.2014г., 03.11.2014г. и лично пред него е положил
подписа си в графа „подпис на осъдения“. По този начин подс.Й.
е отчитал, че за посочения период св.С. е търпял наложеното му наказание.
През периода от 26.05.2014г. до 20.06.2014г. подс.Й. е бил в платен годишен отпуск и през това време е
бил заместван от подс.К., която осъществявала
контрола по изпълнението на пробационните мерки от страна на св.С..Видно от отчетния картон
№186 от 13.11.2011г. подс.К. е удостоверила с подписа
си, че св.С. се е явил в сектор „Пробация“ звено гр.Исперих на 02.06.2014г. и лично пред нея
е положил подписа си в графа „подпис на осъдения“.По този начин подс.К. е отчела, че на посочената дата осъденият е
изпълнил мярката задължителна
регистрация по настоящ адрес.
От представените по делото справка за ползван отпуск от подс.Й. и подс.К., съдебна
поръчка до Централна прокуратура на Швейцария се установява, че на дата
02.12.2013г. подс.Й. е ползвал платен годишен отпуск
и не е бил на работа, а на дати 01.04.2014г., 07.05.2014г. и 02.06.2014г. св.С.,за
които също в картона е отразено ,че е положил подпис в присъствието на пробационен служител, като безспорное,
че той не е могъл да стори това, тъй
като в периода 25.03.2014г.-17.06.2014г.е бил задържан в кантон Базел,
Швейцария за изтърпяване на ефективна
присъда „лишаване от свобода“. За тези дати, както и за останалите процесни дати, включени в обвинението, заключението на
вещото лице по назначената съдебно-почеркова
експертиза е категорично, че подписите, положени в графите „подпис на осъдения“
в отчетен картон №186/13.12.2011г. не са изпълнени от св.Зафер
С.. По отношение на подписите в графа “пробационен
служител“ в отчетния картон срещу процесните дати,
допълнителната експертизата е установила, че те са положени съответно от подс.Й. и подс.К..
В края на месец октомври в РУ МВР гр.Исперих постъпил
сигнал от бившата съпруга на св.Зафер С., че той бил
в чужбина и не изпълнявал наложеното му с присъда наказание пробация,
като вместо него се подписвала сестра му. Била извършена проверка и уведомени съответно Прокуратурата и ОЗ „Изпълнение на
наказанията“ гр.Разград. На 03.11.2014г. св.Д.ЗЛАТЕВ в качеството си на
началник на ОЗ „ИН“ гр.Разград поискал писмени обяснения от двамата подсъдими
относно възникнали проблеми в хода на работата на пробационната
служба в гр.Исперих и след като те го уведомили, че липсват такива, той
назначил тричленна комисия, която да извърши проверка на място. След като
пристигнали в пробационната служба в гр.Исперих, членовете
на комисията установили, че от всички
отчетни картони липсвали два – на св.С. и на още един осъден. Отчетният картон
бил донесен от кабинета на подс.К., лично от нея, която
го предала на подс.Й. и му обяснила, че св.С. се бил
явил сутринта и бил положил подписа си пред нея. Подс.Й.
пред св.ЗЛАТЕВ и членовете от комисията се подписал в графа „пробационен служител“ .
Комисията извършила проверки и на други досиета на
осъдени лица, като били констатирани редица нарушения. За установените
нарушения при изпълнение на пробационните мерки по
отношение на осъдения З.С.била уведомена Окръжна прокуратура – Разград, като
било образувано и досъдебно производство, а спрямо двамата служители – Й. и К. и дисциплинарно такова.
Така описаната фактическа обстановка,съдът възприе въз
основа на писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните
свидетели Д. З., Е. С. М., частично от показанията на св.З.С.и обясненията,дадени от подсъдимите.
За да
е съставомерно деянието по чл. 311 ал. 1 НК /т.нар.
лъжливо документиране/ следва да са налице следните елементи от състава на
престъплението: деецът да е длъжностно лице и в кръга на службата си да има
задължението да съставя официален удостоверителен документ, в който да отрази
факти или обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност.
Според съдебната практика престъплението е довършено със самото съставяне на
документа с невярно съдържание, като не се изисква причиняване на щета или
някакъв друг резултат. От субективна страна деянието се извършва с пряк умисъл,
като е необходимо деецът да съзнава, че при съставянето на документа внася в
него неверни обстоятелства и наред с това да цели така съставения документ да
бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.
Безспорно
по делото се установява, че двамата подсъдими са длъжностни лица по смисъла на
чл. 93 т. 1 б. “а“ от НК – с цитираните заповед № Л-4199/07.12.2005г. на
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията и заповед № ЛС-03-2123/03.10.2005г. на министъра на
правосъдието на подс.Й. и на подс.К.
им е било възложено да изпълняват със заплата, постоянно служба в държавно учреждение - Областна служба „Изпълнение на наказанията“
гр.Разград, сектор „Пробация“, звено гр.Исперих. В
задълженията на подс.Й. съгласно длъжностната му
характеристика влиза и осъществяването на контрол върху изпълнението от страна на
осъдените на мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“. Съгласно
изготвения план по чл. 210 ал. 4 от ЗИНЗС именно подс.Й.
е бил определен за длъжностното лице, пред което св.С.
е следвало да се явява и подписва първоначално три пъти седмично, а в
последствие един път месечно, за изпълнение на тази пробационна
мярка. За целта и съгласно изискванията на нормата на чл. 245 ал. 1 от ППЗИНЗС
е бил съставен и официален документ – отчетен картон №186/13.12.2011г., в който
св.С. полагал подписа си, а подс.Й., съгласно нормата
на чл. 245 ал. 4 от ППЗИНЗС е следвало да осъществява контрола по изпълнение на
пробационната мярка и да отрази в отчетния картон, че
именно на посочената дата осъденото лице се е явило пред него и е положил
подписа си, с което и удостоверявал, че се търпи и наложеното наказание.Съдът
приема също така, че отчетния
картон представлява официален документ
по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, тъй като е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му пробационен
служител,което осъществява контрола по изпълнение на пробационната
мярка. Т.е. налице са всички елементи, които характеризират отчетния картон
именно като официален документ.
По
отношение на изпълнителното деяние в настоящия случай се събраха достатъчно
доказателства, които по категоричен начин доказват, че именно двамата подсъдими
на процесните дати са съставили официален документ, в
който удостоверили неверни обстоятелства. Според подс.Б.Й.
е имало доста случаи, когато е подписвал
отчетния картон на осъдения,св.С. без
той лично да се е явявал пред него, приемайки „на доверие“ твърденията на подс.К., че осъдения се бил явил и се бил подписал пред
нея.От съдебно-почерковата експертиза се установява,
че на процесните дати, посочени в обвинителния акт
подписите в графа „подпис на осъдения“ не са били изпълнени от св.С. РС
е отхвърлил като несъстоятелна тезата на защитата,че същата не била доказателствено средство,както и, че е изготвена от в.л.
без то да изследва всички групи признаци на подписа на свидетеля, както и че
сравнителните образци от подписите на същия не били снети пред експерта.Кредитирал
е заключението изцяло, като изложените от него съображения се споделят и от въззивната
инстанция.Още повече,че са налице по делото и други доказателства, събрани по
предвидения в НПК ред, сочещи,че в периода 25.03.2014г. – 17.06.2014г. св.С. е
бил задържан в Швейцария за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“,поради
което не е бил в България и не е можел
да се яви в пробационната служба в гр.Исперих за да
положи подписа си в отчетен картон на дати 01.04.2014г., 07.05.2014г. и
02.06.2014г. На следващо място -
показанията на св.С. и св.Д.З. също отчасти
потвърждават факта, че на дата
03.11.2014г. осъденият не се е явил и подс.Й. въпреки
това е подписал отчетния картон, удостоверявайки изпълнението на мярката.В този
смисъл съдът не кредитира показанията на св.М.,че
осъденият С. се е явил предния ден,на 02.11.2014г.в пробационната
служба за да положи подписа си.
От
изложеното по-горе единствено възможният извод е ,че на общо деветнадесет дати, посочени в
обвинителния акт, определени за изпълнение на пробационната
мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ осъденият С. не се е явявал в пробационната
служба в гр.Исперих и не е полагал
подпис в графа „подпис на осъдения“ в отчетния картон, а двамата подсъдими са
удостоверили със своите подписи неверни
обстоятелства - че той е сторил това, т.е. търпял е наложената пробационна мярка,съответно подс.Б.Й.
-18 пъти,а само веднъж подс.Г.К..
Предвид
изложеното,РОС приема ,че присъдата на ИРС се явява правилна,обоснована и
законосъобразна досежно направените в нея изводи за доказаност на обвинението и неговото авторство. В тази
връзка, наведените в двете жалби и в съдебно заседание доводи и съображения от
защитата не се оправдават нито от правна, нито от фактическа страна.
По отношение на подсъдимия Й. деянието е доказано от
обективна страна,както е посочено по-горе.
От
субективна страна подсъдимият Б.Й. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е искал настъпването им.Подсъдимият е съзнавал, че с
полагане на подписите си в процесния регистрационен картон,
съставя официални документи, в чието съдържание отразява неверни факти. От
субективна страна е налице и специален субективен признак - подсъдимия е
извършил "лъжливото документиране" в процесните
документи се цел последните да бъдат използвани като доказателство за
удостоверените от него обстоятелства.
И въззивната инстанция възприема като изцяло защитна тезата
на подс.Й., че
е полагал подписите си в отчетния картон ,воден за осъдения, св.С. „в
името на колегиалността“.Дадените от него обяснения в тази насока говорят за
непознаване на съответните нормативни уредби и проява на безотговорност при изпълнение
на служебните му задължения. В държавна институция, отговаряща за изпълнение на
наказания, наложени с присъди за извършени престъпления.В този смисъл напълно
споделя обстойните мотиви на първостепенния съд, касателно
обективната и субективна страна на
деянието по отношение на този подсъдим,като счита подадената въззивна жалба досежно
субективния елемент на деянието от страна на този подсъдим за неоснователна.
Въззивната съдебна инстанция
намери също така, че атакуваната присъда е законосъобразна и обоснована й
относно наложеното на този подсъдим наказание – лишаване от свобода,както и
срока за който същото е определено. Първоинстанционния съд правилно е отчел като смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия Й. обстоятелства, данните за личността му
– чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни за него, а като отегчаващи
такива-високата обществена опасност на деянието, предвид неговия обект – засягането
на обществени отношения, свързани с една от важните функции на Държавата по издаването на официални документи и
документооборота и друга нейна функция – репресивната такава във връзка с
изпълнението наложените с влезли в сила съдебни актове наказания.Отчел е и броя
на деянията ,осъществени от подсъдимия, общо 18, сочещи на една проявена
престъпна упоритост.
Правилно
и законосъобразно също така РС е приложил института на условното осъждане,като
е отложил изтърпяването на наложеното на подс.Й.
наказание за срок от 3 години и шест месеца ,като му наложил и алтернативното
наказание по чл.36, ал.1,т.7 от НК.
По отношение на подсъдимата К. авторството на деянието също е доказано по несъмнен начин.
Този въззивен състав
приема за неоснователно възражението на защитата,че същата следва да бъде призната
за невиновна и оправдана по възведеното й обвинение.
Единствено като основателни, съдът приема доводите на
защитата на подсъдимата К. за маловажност на деянието по чл. 311
НК и наличието на основания за преквалифициране му по ал.2 на същия член. "Маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Деянието на подс.Г.К.
носи точно тези характеристики.И РС е отчел положителни данни за личността на същата-чистото
съдебно минало, положителните характеристични данни за личността й,
изолираността на престъпната й проява,като следва да се отчете,че същата е
подведена към отговорност за еднократно деяние, а не за съвкупност от такива,
както е при другия подсъдим,на когото именно е било възложен контрола по изпълнението на тази пробационна
мярка и който е следвало за извършва и допълнителна проверка във връзка с
адресната регистрация на осъдения,но не е сторил това.Следва съща така да се
отбележи,че по делото липсват данни при установеното отклонение на осъдения св.С.
от наложената пробационна мярка не е последвало
внасяне на искане по реда на чл.451 от НПК.
С
оглед преквалификацията на деянието, по отношение на подсъдимата К. са налице
предпоставките за приложение на чл.
78а, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 311, ал. 2 във вр.
с ал.
1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Подсъдимата Г.К. не е осъждана и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.
Деянието не е свързано с настъпване на съставомерни
вредни последици. Не са налице и предпоставките
на чл.
78а, ал. 7 от НК. По тези съображения подсъдимата К. следва да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне размера
на глобата, съдът отчете имотното състояние на
подсъдимата, степента, характера и обществената опасност на извършеното от нея,
поради което намира, че следва да бъде определен такъв от 2000 лв. В този смисъл
присъдата на ИРС следва да бъде изменена по отношение на подс.К.,
а в останалата част – осъдителната по отношение на подс.Б.Й.,
следва да бъде потвърдена като правилна - обоснована и законосъобразна.
По
изложените съображения, Разградският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда
№ 15/23.05.2017 г. на РС Исперих, постановена по НОХД № 104/2016 г. в частта, с
която подсъдимата Г.О.К. е призната за виновна в извършено престъпление по чл.
311, ал.1 от НК,като на осн.чл. 54
НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което е отложено по реда на чл.
66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и лишаване
от право по чл.37,ал.1,т.6 от НК за срок от 1 година и 6 месеца, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл.
311, ал.2, като маловажен случай и на основание чл.
78а ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимата Г.О.К., ЕГН ********** от наказателна
отговорност, като й налага административно наказание - ГЛОБА в полза на
Държавата в размер на 2000 лв.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР