РЕШЕНИЕ № 91

Гр. Разград 24.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: Дияна Георгиева

Прокурор: Емилиян Грънчаров

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

внох дело № 295 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимата Н.А.О., чрез упълномощения от нея защитник адвокат М.И.П. срещу присъда от 07.07.2017 г. постановена по нохд № 245/2016 г. по описа на РС-Исперих, с която подсъдимата Н.О. е призната за виновна в това, че през периода от 01.01.2014 г. до 30.07.2015 г. в с. Духовец, общ. Исперих, обл. Разград, след като била осъдена, съгласно съдебно спогодба по гр. дело № 476/2013 г. на РС-Исперих, в сила от 22.01.2014 г., да заплаща на непълнолетното си дете Б.Р.Е., лично и със съгласието на нейния баща Р.Е.А., ежемесечна издръжка в размер на 90.00 лв., считано от 01.01.2014 г. до настъпване на предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно неплатени месечни вноски в общ размер 16000 лв.- престъпление по чл. 183, ал. 1, поради което и на основание чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от пет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. По време на изпитателния срок, възпитателната работа е възложена на РУ на МВР-Каолинова. С присъдата подсъдимата О. е призната за невиновна и е оправдана да е извършила деянието в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

С оглед изхода на делото, в тежест на подсъдимата Н.О., първостепенния съд възложил и направените по делото разноски.

В подадената от адв. П. въззивна жалба се твърди, че присъдата е несправедлива, поради завишен размер на наложеното наказание, както и че е постановена при допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, както и при внасянето на обвинителния ак. По отношение на размера на наказанието се твърди, че то е постановено в завишен размер, предвид на това, че за същото деяние законодателят е предвидил и по – леко наказание – “пробация“, както и, че подсъдимата е неосъждана. На следващо място се сочи, че обвинителния акт страда от пороци които може и следва да бъдат отстранени. В обвинителния акт са посочени неплатени вноски в общ размер 1600 лв., а в заключението на вещото лице неплатените вноски са в размер на 1530 лв. На първо място се иска изменяване на присъдата чрез намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода до възможния минимум от три месеца, с приложеното на чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. На следващо място се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивната съдебна инстанция, защитника на подсъдимата адв. П. подържа жалбата на същите основания и със същите искания.

Участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата, но не на посочените в нея и в съдебно заседание основания. Счита, че при постановяване на присъдата първостепенния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита на подсъдимата. Налице е несъответствие между мотиви и диспозитив на присъдата относно размера на наказанието лишаване от свобода. В диспозитива на присъдата е посочено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, а в мотивите към присъдата е посочено, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в размер на шест месеца. Прокурорът счита, че в случая вероятно е допусната фактическа грешка, която обаче не може да бъде отстранена при въззивното производство по реда на НПК. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Подсъдимата Н.О. не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че при постановяване на обжалваната присъда от първоинстанционния съд е допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде преодоляно от въззивната съдебна инстанция, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Нарушаването на правата на подсъдимия винаги представлява абсолютно процесуално основание за отмяна на съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане съгласно разпоредбите на чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.1, пр.1 от НПК. При това положение настоящият съдебен състав намира, че не следва да разглежда делото по същество произнасяйки се по въпроси предмет на въззивната проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 305, вр. с чл. 303 от НПК, присъдата съставлява единство от диспозитив и мотиви, като диспозитива се явява логическо продължение на мотивите. Между тези две части на присъдата не може да има противоречие, включително и по отношение начина на определяне на наказанието, свързан с приложението на относимите към него материално правни норми. В конкретният случай видно от съдържанието на присъдата, подсъдимата О., след като е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от пет месеца. В мотивите към присъдата, в частта относно индивидуализация на наказанието, съдът, след като обсъдил предвидените алтернативи за наказанието, счел, че за извършеното от подсъдимата деяние, следва да й се наложи наказание лишаване от свобода около средния размер – шест месеца. В този си вид съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин каква е била действителната воля на съда относно размера на наказанието лишаване от свобода, в който смисъл е и становището на взелия участие пред въззивната инстанция представител на държавното обвинение.

Воден от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 20 / 07.07.2017 г., постановена по нохд № 245/2016г. по описа на Исперихски районен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ