РЕШЕНИЕ №89

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                                                                    Гр. Разград, 27.10.2017 г.

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

       ЧЛЕНОВЕ: Е. СТОЕВ

                                        ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 

При секретаря Дияна Георгиева,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова ВНЧХД № 305 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на Е.Х.Р. ***, срещу Присъда № 16 / 29.05.2017 г., постановена по НЧХД № 155 / 2015 г. на РС - гр. Исперих

 Производството по делото пред районния съд е образувано по подадена частна тъжба на Х.Н. *** срещу подсъдимия Е.Х.Р. ***, с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.Тъжителят  е предявил и граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв.Пред първоинстанционния съд от страна на Е.Р. срещу Х. Н. е бил предявен насрещен граждански иск за неимуществени вреди, който като нередовен не е бил приет от съда за съвместно разглЕ.е.

          С обжалваната присъда подсъдимият Е.Х. Р. е бил признат за виновен в това, че на 25.07.2015г. в с.Средоселци, обл.Разградска, след нанесен побой, е причинил на частния тъжител Х.Н. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето за пострадалия – престъпление по чл.130, ал.2 от НК,  като на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК  е осъден на наказание  “глоба“ в размер на 200.00 лева.

       Уважен е в пълен размер предявеният граждански иск , като подсъдимият Е.Х.Р. е осъден да заплати  на Х.Н.Н., сумата от 1 000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уврЕ.ето – 25.07.2015г. до окончателното й изплащане.

                 В полза на частния тъжител и граждански ищец са присъдени и разноски  в размер на 732 лв., а подсъдимия е осъден да заплати в полза на ИРС ДТ върху уважения размер на гражданския иск  от 50 лева.

 Според подадената въззивна жалба от подсъдимият Е.Р., поддържана лично и от защитник в съдебното заседание пред въззивния съд, обжалваната присъдата е несправедлива и незаконосъобразна като се иска неговото  оневиняване или връщане на делото  за ново разглеждане от първостепенния ИРС,поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Застъпва се тезата, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин,както и, че  самия подсъдим е били обект на нападение от страна на частния тъжител, който се е самонаранил или е бил наранен от свидетел по делото, негов братовчед.

 Повереникът на частния обвинител и граждански ищец счита, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

 Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

 Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

 Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.

 Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и пълно са изяснени всички обстоятелства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че в жалбата е направено искане за събиране на нови доказателства,  което  беше отхвърлено от въззивния съд,тъй като както и сам сочи в жалбата подсъдимия исканите от него свидетели са  за различни обстоятелства от предмета на доказване и не са очевидци на инцидента.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, възприета и от РС:

        Подсъдимият Е.Х.Р. и частният тъжител,заедно със семействата си живеят в с.Средокселци,община Исперих,съседи са,къщите им се намират на една улица,на 50 метра една от друга.

          Тъжителя Х.Н. е дългогодишен председател на Кооперацията в с.Средоселци.Често обхождал с джипа си нивите, стопанисвани от кооперацията,като правел това и на  25.07.2015г.след 16:00 ч.Същия ден и по същото време трите по-малки деца на подсъдимия Е.Р. пасяли семейните им кози в една ожъната нива в същото землище. Щом ги видял, тъжителят ги наближил с джипа си и им направил забележка дето пускат животните в земеделския блок.Изплашени от автомобила и възприемайки  приближаването на същия  като опит за прегазване, децата избягали и се оплакали на родителите си. Подс.Е.Р. решил да провери какво се случва и тръгнал с колата си към земеделския блок, където били деца. Там не заварил тъжителя.

          По същото време, след обхода на нивите Х.Н.Н. се прибирал към дома си. Тъкмо спрял джипа си пред своята къща, когато след него пристигнал с колата си и подс. Е.Р.. Двамата започнали да се саморазправят за случката с децата,  като се сборичкали на улицата пред дома на тъжителя. Подсъдимият нанесъл удар в лицето на Х.Н., който паднал на земята, а подс.Р. продължил да го удря по тялото.За да ги разтърве се намесил техния възрастен съсед М. Р. М., близък роднина на тъжителя.След неговото идване боя бил преустановен и подсъдимият тръгнал към дома си.  Очевидци на случката били свидетелките С.М.Р. – съпруга на подсъдимия и А.М.Н. – съпруга на тъжителя. Първата от тях, Себиле Р. била пред дома си в очакване да се върне съпруга й, който тръгнал към нивата, където били децата му, а втората свидетелка излязла в двора на къщата си, когато чула шума от спиращите пред дома й автомобили.

          Вече от дома си Е.Р. подал сигнал за случая на спешен телефон 112. От своя страна тъжителят Х.Н. се обадил на тогавашния кмет на с.Средоселци – свидетелят С. М. М.. Последният пристигнал на мястото на инцидента преди да дойдат полицейските служители. Заварил тъжителя седнал, възприел, че бил ударен по главата, а подсъдимият бил в края на улицата. Станало въпрос, че вече е подаден сигнал в Полицията, като започнали да обсъждат какво се е случило. Тъй като на тъжителя му станало лошо, получил главозамайване, свидетелят Мустафа го откарал в гр.Исперих, където посетили първо Полицейското управление, а оттам били изпратени в Бърза помощ в града.

         Тъжителят бил прегледан на 27.07.2015г.  от лекар, специалист по съдебна медицина ,като му било издадено и съдебномедицинско удостоверение от същата дата, в което лекарят е описал подробно установените наранявания и е заключил ,че същите могат да бъдат получени по начина по който съобщава пострадалия,при удар с ръце и са му причинили болка и страдание.

          Според заключението  на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на описания инцидент от 25.07.2015г. частният  тъжител Х.  Н. е получил следните телесни увреждания: насинявания и охлузвания на кожата в областта на клепачите на лявото око с лек оток на меките тъкани, в лявата половина на челото, в лявата слепоочнотеменна част на главата, под дясната ключица и в лявата горна част на гърдите.

          Експертизата установява, че описаните травматични увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети с неголяма удряща повърхност и могат да бъдат получени при удари с юмруци.

          Описаните увреждания са причинили на пострадалия болка и страдания, които  отзвучават за около десетина дни, без последствия за здравето му.

          По повод  действията, които тъжителят е извършил спрямо децата на подсъдимия, били подадени жалби до различни институции, поотделно от подсъдимия Е.Р. и от съпругата му Себиле  Р., преписките по които жалби били обединени в една обща преписка вх.№ 616/2015г. на РП-гр.Исперих, приключила с Постановление от 25.11.2015г. за отказ за образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Видно от материалите по тази преписка, са събирани писмени сведения от лицата, имащи отношение към инцидента, като са съставени и Протоколи за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, съответно от 25.07.2015г. по отношение на подсъдимия Е. Р. да не се саморазправя с Х.  Н., да не нарушава обществения ред в селото и спорните си въпроси да решат по законен съдебен ред, както и от 26.07.2015г. по отношение на Х.  Н., към който са отправени същите предупреждения, вкл. да не се саморазправя с Е. Р..

          На подсъдимия Е.Х.Р. бил съставен АУАН по чл.4, ал.2 от Наредба № 1 на Общински съвет-Исперих за нарушаване на обществения ред, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук по лицето на Х.Н. и ритници по тялото му,въз основа на който обаче не е издавано НП срещу него.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които правят въззведеното с тъжбата обвинение срещу подс.Е.Р. за доказано.

          Правилно, първоинстанционният е ценил в съответните им части показанията на свидетелите и от двете групи, тези на страната на пострадалия и тези на страната на подсъдимия, както и обясненията на последния и съпоставяйки същите  преди всичко със назначената, изслушана  и прието по делото СМЕ е приел, че уврежданията, получени от частния тъжител са му причинени именно по сочения от него начин, чрез удари с юмруци, а не чрез такива с железен прът или при самонараняване, каквато е защитната теза на подсъдимия.

          Въззивният съд изцяло споделя правните изводи и съображения на първоинстанционният съд и относно, правната квалификация на извършеното от подс.Р.  деяние, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.

        За неоснователно намира и възражението за несъразмерност на наложеното наказание, респ. за явната му несправедливост.

        Определеното по вид и размер наказание, в случая най-лекото предвидено в закона“глоба“ в размер на 200 лв., в средния размер, се явява напълно справедливо,  съответно както на обществената опасност на самото деяние така и на личната обществена опасност на дееца. И в тази посока, първоинстанционният съд е  изложил правни изводи и съображения, които изцяло се  споделят и от настоящата инстанция.

По отношение на гражданският  иск - същият се явява  основателен и доказан в присъдения от първостепенния съд размер. Налице са всички обективни признаци за обезвреда- противоправно поведение, вина, причинно-следствена връзка, увреждане. Присъдения размер е справедлив и ще обезщети причинените на пострадалия Х.Н. неимуществени вреди от причинената му  лека телесна повреда.

Тази инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото от РС, тъй като предявеният от него насрещен граждански иск срещу тъжителя за заплащане на неимуществени вреди не е могъл да бъде разгледан в образуваното производство.      

        Ето защо, жалбата се явява неоснователна, не са налице основания за  отмяна или изменение на присъдата.

         Повереника на  частния тъжител и граждански ищец Х.  Н., претендира разноски пред тази инстанция,представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв.,същите следва да бъдат възложени в тежест на подсъдмия Еждан Р..

 

        По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, в.в. с чл.338 НПК Разградският окръжен съд,

 

                                            Р Е Ш И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 16 от  29.05.2017г., постановена по НЧХД № 155/2015 г. по описа на Исперихски районен съд.

         ОСЪЖДА подсъдимия Е.Х.Р., ЕГН-********** да заплати на частния тъжител и граждански ищец Х.Н.Н., ЕГН-**********, сумата  500 /петстотин/ лева – направени от страната  деловодни разноски по  в производството пред въззивната инстанция.

       Решението не подлежи  на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                2.

       

ДГ