гр.Разград,
27.10.2017 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд в публичното заседание на девети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЛАЗАР МИЧЕВ
Членове: ЕМИЛ СТОЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
при секретаря Дияна Георгиева и участието на
прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдията В.Димитрова ВНОХД
№312 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и
първа от НПК.
С Присъда № 363 от 31.07..2017г., постановена по н.о.х.д.№ 317/2017 г. Разградският районен съд е
признал подсъдимия Д.В.Д.,ЕГН-********** за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б,
ал.2, във.вр. с ал.1 от НК, поради което
и на основание чл. 54 от НК му е определил наказание лишаване от свобода за срок от една
година,
което на основание чл. 373, ал.2 от НПК, във.вр.
с чл. 58а, ал.1 от НК намалил
с една трета, и наложил на подс.Д.. наказание лишаване от
свобода за срок от осем
месеца,
при първоначален строг
режим
на изтърпяване, както и глоба в
размер на 500 лв.
На основание чл. 343г от НК подс.Д.. е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Недоволен от така постановената присъда в
частта, относно наложеното наказание подс.С. обжалва същата.Излагат се
съображения за неправилност и незаконосъобразност. Моли, да му бъде наложено
наказание при прилагането на чл. 55 от НК.Счита,че не е следвало да му бъде налагано наказание по
чл.343г от НК,тъй като към момента на деянието е бил неправоспособен водач.
В с.з.подсъдимия Д.Д., лично и чрез защитника си
адв.Р.В. поддържа
жалбата, моли да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК,както и да се отмени или измени присъдата на РС в
частта за наложено наказание по чл.343г от НК.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, не
са налице основания за прилагането на чл. 55 от НК, като излага доводите и
съображенията си за това.
Разградският окръжен съд след преценка на
възраженията, доводите и съображенията на страните, събраните по делото
доказателства и след цялостна преценка правилността на присъдата на основание
чл. 313 и чл. 314 НПК, намери следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна в процеса против
съдебен акт подлежащ на въззивен контрол.
Разгледана по
същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на гл.27 НПК
"Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция", при хипотезата на чл. 371, т.2 НПК.
Подсъдимия Д.Д. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
Установено е, че подс.Д.. е 31 - годишен, със средно
образование, безработен, неосъждан.По делото са представени доказателства към 0.11.2016г.същият не е
бил правоспособен водач на МПС,напротив в съставения му на същата дата АУАН с
бл. № 582928/01.11.2016г. актосъставителят е посочил, че подсъдимия е
неправоспособен водач,поради това,че са му били отнети всички контролни точки в
талона,което се потвърждава и от изготвената на ДП справка.
С протоколно
определение от 07.05.2013г. по НОХД № 320/2013г. по описа на РС-гр.Разград,
влязло в сила на 07.05.2013г. подс.Д. е осъден за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК .
Установено е по
делото,че на 01.11.2016г. свид.М.М. и Д.Ц. - служители на РУМВР-гр.Разград били
в с.Балкански, общ.Разград.Около 15,30ч. на ул.“Дунав“ свид.М.М. спрял за
проверка л.а.“Рено Клио“ с рег.№ РР 57 86 ВА. При проверката установил, че
автомобилът се управлявал от подс.Д.Д..Същият не представил СУМПС, като заявил,
че то му било отнето. Тъй като подсъдимия лъхал на алкохол, свид.М. се обадил
на дежурен РУМВР, който да изпрати екип на „Пътна полиция“, за да изпробват
подс.Д. за употреба на алкохол с техническо средство.
Пристигналият на
място свид.Р.Е.- служител на сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Разград, който към него
момент бил в наряд като автопатрул изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол в
кръвта с техническо средство „Алкотест-Дрегер-7410” с фабр.№ 0165. Уредът отчел
концентрация на алкохол в издишвания от обвиняемия въздух в размер на 0,68 на
хиляда. За констатираното нарушение свидетелят съставил на подс.Д. АУАН с бл. №
582928/01.11.2016г.
На подсъдимия било
предложено да даде кръвна проба,като му бил издаден талон за изпращане на
медицинско изследване с бл.№ 0347741/01.11.2016 година, но същият отказал да се
възползва от това свое право, което било отбелязано в талона.
Горната фактическа обстановка изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, РРС е приел за установена /чл.
373, ал.3 НПК/ въз основа на самопризнанията на подс.Д. и доказателствата събрани в досъдебното производство
по установения в НПК ред и начин.
Анализът на всички събрани доказателства –
обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените доказателства,
заключението на съдебно химическата експертиза по отделно и в съвкупност дава основание и на въззивния съд
да приеме категорично, че с действията си от обективна и субективна страна
подс.Д.. е осъществил
състава на чл. 343б, ал.2, във.вр. с ал.1 от НК както
правилно, обосновано и законосъобразно е приел и първостепенния съд..
В мотивите на
присъдата съдът е посочил защо, на какво основание и въз основа на какви
доказателства е приел за доказано обвинението срещу подс.Д..Изложените от него правни изводи
и съображения изцяло се споделят и от въззивната инстанция, поради което е
ненужно да се приповтарят.
Относно, индивидуализацията на наложеното на
подс.Д.Д. наказание.
При индивидуализацията на наложеното на подс.Д.. наказание по вид, размер и режим на изтърпяване,РРС съд съобразно нормата на чл.
373, ал.2 от НПК, в.в. с чл. 58а, ал.1 от НК, ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на този кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1500 лева, е определил наказание
лишаване от свобода от една година-в в предвидения минимум, намалил е така определеното
наказание с една трета и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, при условията на чл.
54 от НК, което да се изтърпи ефективно предвид предишното осъждане на подс.Д. при първоначален строг режим на
изтърпяване.Определил е и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лв. – отново в законовия минимум.
Въззивният съд намира за неоснователно
възражението за наличие на основания за приложението на чл. 55 от НК.
Първостепенният съд при индивидуализацията на наложеното
наказание при условията на чл. 54 от НК е отчел смекчаващите вината
обстоятелства: самопризнанието на подс.Д.,направено още на ДП,установената концентрация на
алкохол в кръвта,която е малко над-допустимата /0.68 на хиляда/.Като отегчаващо обстоятелство е
отчел предходните осъждания на подсъдимия Д..
РОС, не установи други смегчаващи вината обстоятелства, освен установените и от
РС, които не са нито изключителни,нито многобройни по см.на чл. 55 от НК, за да може да се направи преценка, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, поради което правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приложил чл. 54 от НК и наложил
наказанието в
минимума предвиден от закона,което е редуцирал с една трета.В минималния размер
е наложил и наказанието глоба,предвидено наред с наказанието лишаване от
свобода.
На подс. Д.Д. с присъдата неправилно е било
наложено наказанието - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, за срок от 1 година и шест месеца, тъй като той не е имал такова
право. От данните по делото - справка на л. 13-15, приложена на досъдебното
производство се установява, че той към момента на извършване на инкриминираното
деяние е бил неправоспособен водач, съгласно чл. 157, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/. Били са му отнети всички контролни точки и не е
предприемал действия по чл. 157, ал. 5 от ЗДП, отново да придобие
такава правоспособност. Такова наказание е могло да бъде наложено само в случай
на отново придобито право или ако то му е било отнето временно по съответния
ред. В този смисъл са задължителните указания в Пост. № 1/1983 г. на Пленума на ВС.
С оглед на изложеното, доводът за нарушение
на материалния закон и искането за отмяна на съдебният акт в тази му част се явява основателен следва да
бъде уважен.
Водим от горното,Разградският окръжен съд.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 363 / 31.07..2017г., постановена по н.о.х.д.№ 317/2017 г.в частта й с която Разградският районен съд е признал подсъдимия Д.В.Д.,ЕГН-********** за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б,
ал.2, във.вр. с ал.1 от НК, поради което и
на основание чл. 54 от НК във.вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е наложил на подс.Д.. наказание лишаване от
свобода за срок от осем
месеца,
при първоначален строг
режим
на изтърпяване, както и глоба в
размер на 500 лв.
ОТМЕНЯВА горната присъда в частта й с която на подсъдимия Д.В.Д., ЕГН-**********
е наложено на осн.чл.343г наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 година и шест месеца
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ