РЕШЕНИЕ
№ 108
Гр.
Разград 19.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на двадесети ноември две хиляди и
седемнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
Секретар: М. Н.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
внчх дело № 339 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №
317 / 29.06.2017 г. по нчх дело № 1051 /
Недоволен от присъдата останал
тъжителя М.Х.Ш., който обжалва присъдата чрез повереника си адв. Р.К. като
неправилна, незаконосъобразна и необоснована с молба за отмяната й и
постановяване на нова осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански
иск. Твърди се, че присъдата е постановена при неправилна преценка на събраните
по делото доказателства, както и че деянието и авторството на подсъдимия, и виновността му са категорично доказани по
време, дата и час. От заключението на СМЕ се опровергават твърденията на
подсъдимия за начина по който са получени уврежданията на тъжителя, тъй като в
същото изрично е посочено, че увреждането може да бъде получено от нанесен удар
с продълговат твърд тъп предмет-тояга и липсват данни за получени преди
инцидента увреждания на тъжителя. В постъпили допълнителни съображения от адв. К.
се изтъкват още аргументи в подкрепа на жалбата, като освен това се изтъква, че
в мотивите към присъдата липсват каквито и да било фактически и правни
съображения относно отхвърлянето на предявения и допуснат за съвместно
разглеждане граждански иск. Отново се иска отмяна на присъдата и постановяване
на това осъдителна такава.
Жалбата се подържа и в съдебно
заседание от процесуалният представител на тъжителя на същите основания и със
същите искания.
В последната си дума подсъдимия
заявява, че не се признава за виновен и категорично заявява, че не е удрял
тъжителя.
Съдът прецени доказателствата по
делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:
За да постанови обжалваната присъда РС
– Разград приел фактическа обстановка според която частният тъжител
и подсъдимия се познавали, като живущи в съседни имоти в гр. Цар Калоян, обл.
Разград. До техните имоти имало празно дворно място със съборена в него сграда
– жилище, от която останали основните камъни. В това място частният тъжител
пускал на паша овцете и козите, които отглеждал в имота си. Животните често се
изправяли от външна страна по оградата на имота на подсъдимия и достигали до
лозите му, които пасяли. Това било повод на няколко пъти подсъдимият да направи
забележка на частния тъжител да не пуска животните си да пасат в празното
място. Така на 21.07.2016 г., сутринта около 07:00 ч., частния тъжител отново
пуснал животните си да пасат. Подсъдимият забелязал това, хванал една пръчка и
отишъл да ги изгони. Когато влязъл в празното място видял, че частният тъжител
се облекчава по малка нужда, но той подгонил животните. Когато се обърнал към
частния тъжител, подсъдимият го видял паднал на земята в близост до камъните останали
от основата на съборената постройка, като главата му била в кръв.
По делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение е изслушано и прието в съдебно заседание. Според заключението частният
тъжител е получил разкъсно – контузна рана в дясна челна област с дължина около
7 см. Това нараняване обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия. Нараняването може да бъде получено от нанесен удар с
продълговат твърд, тъп предмет – тояга и търпи пълно обратно развитие за около
2 седмици.
Съдът посочил, че приема очертаната фактическа обстановка въз
основа на дадените от подсъдимия обяснения, показанията на единствения по
делото свидетел – дъщерята на подсъдимия и заключението на СМЕ.
От правна страна съдът приел
обвинението за недоказано, тъй като твърденията на тъжителя, изложени в
тъжбата, останали изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по
делото. От заключението на вещото лице по СМЕ се определя вида, характера и
степента на телесните увреждания, но не и авторството на деянието. Изложените
от частния тъжител в тъжбата твърдения, че му били нанесени 7-8 удара с тояга,
като преди това бил удрян с юмруци и ритници в лицето останали изолирани и не
се потвърждавали от заключението на назначената СМЕ, поради липсата на
обективни находки. Това дало основание на първоинстанционният съд да постави
под съмнение истинността на изнесените в тъжбата твърдения.
По отношение на предявения и допуснат
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск,
първоинсатнционният съд посочил в мотивите си следното “ От изложеното съдът
намира, че предявения граждански иск е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен като такъв“.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, констатира, че при постановяване на обжалваната присъда от
първоинстанционния съд не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила. Макари и лаконично съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства и след анализ на същите е стигнал до единствения възможен
извод – обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което
подсъдимия следва да бъде оправдан.
Във въззивната жалба са твърди, че
деянието и авторството на подсъдимия, както и виновността му са категорично
доказани по време, дата, час. По същество данни за тези обстоятелства се съдържат
единствено в частната тъжба. Действително в същата се сочи, че на 21.07.2016 г.
сутринта около 07:00 часа тъжителят бил грубо нападнат и бит с особена
жестокост от подсъдимия. Подсъдимият се нахвърлил върху него и започнал да го
удря с юмруци през лицето, като за момент тъжителя загубил равновесие и паднал
на земята. Подсъдимия продължил да го удря с ритници и така му нанесъл седем
или осем удара с дървена тояга, в резултат на което главата му се сцепила. В
подкрепа на тъжбата си подсъдимия приложил съдебно-медицинско удостоверение №
9298/2016 г., издадено от д-р П. ***, след преглед на тъжителя, извършен на
22.07.2016 г. в 12:05 часа по негово желание. В предварителните сведения
съдебният лекар посочил, че прегледания съобщил, че на 21.07.2016 г. около
07.00 часа сутринта в гр. Цар Калоян бил удрян с юмруци по лицето, с ритници по
долните крайници и с дървена тояга по главата от познат мъж, като от ударите
паднал на земята. При прегледа съдебният лекар намерил като обективна находка в
дясната челна област на лицето и окосмената част на главата цепковидна рана, с
неравни, охлузни ръбове, с предно-задна посока и дължина около 7 см.
Прегледаният ес оплакал и от болки в дясна гръдна област, без видими следи от
травматични увреждания по кожата в посочената област. Съдебният лекар заключил,
че увреждането е в резултат на действието на твърд тъп предмет и по давност
може да бъде получено както е съобщил пострадалия.
Назначената по делото СМЕ дала
заключение по писмени данни/ описаното съдебно-медицинско удостоверение/, като
и отговора на поставения въпрос е същия – тъжителят е получил разкъсно контузна
рана в дясна челна област с дължина около 7см.
Въззивната инстанция не споделя
развитото във въззивната жалба становище, че обвинението е доказано. Сами по
себе си в случая твърденията на тъжителя и заключението на СМЕ не дават
основание да се приеме, че описаните в тъжбата обстоятелства са доказани.
Въззивният съд намира, че твърденията за нанесени множество удари с юмруци по лицето,
ритници и нанесени 7-8 удара с тояга по главата не се подкрепят по никакъв
начин от заключението на СМЕ. Такива удари неминуемо биха оставили следи по
тялото на тъжителя, но такива следи не са констатирани и при първоначалния
преглед на тъжителя, извършен на следващия ден. Съдът приема, че липсата на
доказателства относно тези твърдения на тъжителя компрометира и основното му
твърдение, че подсъдимият му причинил увреждането, описано в СМЕ, каквото
действително е установено. Това, че в заключението е посочено, че това
увреждани би могло да бъде получено от нанесен удар с продълговат твърд тъп
предмет-тояга, както посочил пострадалия само по себе си не дава основание да
се приеме доказаност на авторството на деянието.
По гражданският иск. Действително
мотивите на районният съд в това отношение са изключително лаконични.От друга
страна крайният извод е изграден на основана на изхода на делото относно
наказателно правната страна. Вярно е, че гражданско-правната претенция е
функция на наказателната, както и, че съдът дължи произнасяне по гражданският
иск и в случаите, когато признае подсъдимия за невиновен, тъй като гражданското
отговорност е следствие на изискването да не се вреди другиму. Въззивната
инстанция намира, че в случая не е налице и граждански деликт. Въобще от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е налице
причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и полученото от
тъжителя увреждане. По тази причина правилно и законосъобразно гражданският иск
е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сумата 200 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, предвид представения договор за правна помощ.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 01.12.2016 г., постановено по нчх дело №
298 /
ОСЪЖДА М. Х.Ш., ЕГН **********, с
настоящ адрес *** да заплати на А. А.К., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
200.00 лв. / двеста лева/, представляваща разноски по въззивната производство за
адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
МН