Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на тридесети октомври |
2017 г. |
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев
2. Валентина Димитрова
секретар Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №352 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от И.М.К.
***, с ЕГН ********** против Присъда №400/05.09.2017 г. по нчхд №380/2017 г. на
Районен съд – гр. Разград.
Постъпила е жалба от подсъдимия И.М.К. (вх.
№9561/19.09.2017 г. на РС Разград) против Присъда №400/05.09.2017 г. по нчхд
№380/2017 г. Оплакванията са против осъдителната част на присъдата. В жалбата
се сочат пороци на присъдата – незаконосъобразна, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, явна несправедливост на наложеното
наказание и завишено обезщетение. Искането е за цялостна проверка на присъдата
и упражняване на правомощията на въззивната инстанция в зависимост от
установените пороци.
В съдебно заседание жалбоподателят И.М.К. поддържа
жалбата. Твърди, че не е извършил нищо, че не се е доближавал до тъжителката.
В последната си дума заявява, че няма вина и не е
извършил нищо.
Жалбата е съобщена на въззиваемата тъжителка М.М.М. ***.
Не е подадено възражение по чл. 322 НПК против
постъпилата жалба.
В съдебно заседание повереникът на М. Минчева – адв.
Д. Б. заявява становище, че жалбата е неоснователна. Заявява, че РС обосновано
е кредитирал показания на свидетели, които съответстват на писмените
доказателства и по безспорен начин се установяват физическите наранявания.
Искането е за потвърждаване на присъдата.
Няма направени доказателствени искания нито в жалбата,
нито от страните и техните представители в съдебно заседание.
Съставът на
въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на
въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 313 НПК и 314 от НПК, установи:
С Присъда №400/05.09.2017 г. по нчхд №380/2017 г. Районен
съд – гр. Разград признал подсъдимия И.М. за виновен в тава, че на 28.04.2017 г. в с. Топчии е
нанесъл лека телесна повреда на М.М.М. ***,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 130 ал.2
от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил
от наказателна отговорност и наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Оправдал подсъдимия К. по обвинението за това, че на
28.04.2017 г. в с. Топчии е причинил на М.М.М.
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
Осъдил подсъдимия, по предявения граждански иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, да заплати
на М.М.М. 800 лева - обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 24.04.17 г. до
окончателното изплащане на сумата, а в останалата част до 2500 лева съдът отхвърлил
гражданския иск като неоснователен.
Съдът присъдил разноски в полза на тъжителката и
държавна такса върху иска.
С оглед събраните доказателства е установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият И.М.К. е български гражданин, роден на ***
г. в гр. Ловеч. ***, не е женен. Не е
осъждан.
Тъжителката М.М.М. живее в с. Топчии.
На 28.04.2017 г.
вечерта, около 19 ч., тъжителката отишла до магазина за хранителни стоки
в селото, за да извика мъжа си Деян Димов и сина си А.. Там дошъл с кола
племенника й – св. М. М., с когото били в обтегнати отношения, който на улицата
започнал да спори с мъжа й и сина й. Малко по-късно дошъл и другият племенник
на тъжителката – св. Ст. М.. Той се скарал със сина на тъжителката - А. и му
нанесъл няколко удара с ръка.
Тъжителката М.М. се намесила да разтърве биещите се. В
това време към тях се приближил и
подсъдимият И.К., който бил наблизо и бил привлечен от виковете на каращите се.
Той бил в приятелски отношения с братята М. и Ст. М., племенници на тъжителката,
и решил да се намеси на тяхна страна. Виждайки тъжителката, която била
застанала пред сина си, подсъдимият се приближил до нея и й нанесъл няколко
удара с ръка в главата и тялото. Тъжителката паднала на земята. След това
свидетелите Ст. и М. М. и подсъдимият си тръгнали. Близките на тъжителката й
помогнали да се изправи и да се прибере в дома си. Малко по-късно била
потърсена и медицинска помощ и на мястото дошла линейка за оказване помощ на
пострадалата.
От съдебно-медицинска експертиза се установява,
че М.М. е получила участък с оток и насиняване на меки тъкани в тилна област на
главата, хематом на дясна орбита, по изразен на долния клепач с дължина около 2
см, петнист хематом по канта на поясна област от дясната страна, които
увреждания, по своята медико-биологична характеристика, обуславят болка и
страдание. Те могат да бъдат получени от удари с юмруци, а хематома в кръстната
област от удар с предмет с по-голяма удряща повърхност – напр. ритник с крак.
Драскотината на горния клепач на дясно око може да се дължи на въздействие на
ръб на нокът. Вещото лице счита, че в случая не е налице изпадане в
безсъзнателно състояние на пострадалата.
Описаната фактическа обстановка се установява от:
-
показанията на
свидетелите И. Д., М. Х. и М.А.;
-
писмените
доказателства;
-
СМЕ.
Подсъдимият в обясненият си твърди, че пострадалата е
ударена от сина си.
Свидетелите М. М. и Ст. М., които са братя и съпругата
на М. М. – св. Р. Г.също твърдят, че пострадалата била удряна от сина си.
Това обстоятелство се твърди от св. М. М.. Той
заявява, че пострадалата е била на място, брат му – Ст. е дошъл на мястото
половин час след него, че И. не е удрял никого и че синът на М. я ударил, като
„2-3 пъти я удари и я събори на земята. С ритници я риташе. Събори я долу с
шамари по главата и тя падна“.
Подобно обстоятелство твърди св. Р.Г. – съпруга на св.
М. М.. Свидетелката заявява, че А. обидил Ст. и Ст. ударил А., след което
застанала между тях и А. я ударил и загубила съзнание, а когато се свестила
видяла М., която дърпала А. до голямата чешма, а той започнал да я удря със
шамари по лицето, окото й било синьо.
Св. Ст. М., който твърди, че се „сдърпал“ с А., а
сестра му, жена му и майка му го държали през кръста. Като И. дошъл след тях и
го бутал да не се сбие с А.. Твърди, че не е виждал никой да удря М..
Показанията на свидетелите М. М., Ст. М. и Р.Г. са
непоследователни, противоречиви и съдът не ги счита за достоверни. Свидетелите М.
М. и Р. Ганчева се стремят да оневинят подсъдимия, като твърдят, че ударите са
нанесени от сина на пострадалата, а св. Ст. М., че никой не е удрял
пострадалата. Противоречиви са относно времето на пристигане и престой на
мястото на инцидента, относно ударите нанесени на пострадалата.
Съдът намира, че показанията на останалите свидетели И.Д.,
М.Х.и М.А. са ясни, последователни, логични, взаимнодопълващи се и ги приема за
достоверни.
Обективно установени са и отразени в медицинската документация,
наранявания на пострадалата, които по време и начин на причиняване, според СМЕ,
съответстват на изложеното в тъжбата. Твърденията в тъжбата се доказват и от
показанията на посочените свидетели.
Съдът приема, че подсъдимият е нанесъл удари на пострадалата,
без да бъде провокиран от нея, които удари са причинили уврежданията, описани в
тъжбата.
Няма противоречие в показанията на всички разпитани
свидетели, относно факта, че тъжителката не се е намесвала в конфликта, освен с
цел да предотврати сбиване.
Съставът на ОС Разград споделя фактическите изводи на
първоинстанционния съд и намира присъдата за обоснована. При анализ на
събраните доказателства съдът не установява неотстранени противоречия и
неизяснени обстоятелства, тъй като са събрани всички възможни доказателства,
като въз основа на тези от тях, които са достоверни, взаимно се допълват са
изяснени въпросите от предмета на доказване. Съдът е преценил доказателствата и
приел, че са доказани твърденията в тъжбата, което се споделя и от състава на
въззивния съд.
Установено е по несъмнен начин, че подс. К. *** е
причинил на тъжителката М.М. Костова лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, с е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 2
от НК. Действал с пряк умисъл – съзнавал
е, че нанасяйки удари причинява увреждания на тъжителката и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието – увреждане на
здравето й.
Законосъобразно РС е установил, че са налице
предпоставки за освобождаването на подс. К.
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на
административно наказание, тъй като:
- за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба;
- подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред,
- няма имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
Съдът е отчел смекчаващите вината обстоятелства и като
се отчете липсата на данни за имотното състояние на подсъдимия, правилно е
приел, че следва да бъде наложено наказание в минимален размер - глоба 1000 лв.,
което е достатъчно за поправяне на подсъдимия.
По гражданския иск.
Извършвайки посоченото престъпление подсъдимият е
причинил на пострадалата болки и страдания и на основание чл. 45 от ЗЗД дължи
обезщетение за неимуществени вреди, чиито размер следва да се определи по
справедливост. В хода на наказателното производство са установени – виновно и противоправно
поведение на подсъдимия, вреда и причинната връзка между тях.
Предвид броя тежестта на ударите, както и другите
обстоятелства, при причиняване на увреждането, отчетени от РС, законосъобразен
и съответен на критерия по чл. 52 ЗЗД, е извода че подсъдимият дължи обезщетение в размер на 800 лв.
Налице са и основанията на чл. 86 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение в размер на законната
лихва от датата на деянието до окончателното плащане.
Правилно е отхвърлен иска до предявения размер, като
несъответен на доказаните в процеса болки и страдания, претърпени от ищцата.
С оглед на изложеното съставът на ОС Разград намира
жалбата за неоснователна. Няма допуснати нарушения на процесуални правила от
първоинстанционния съд. Присъдата е законосъобразна, обоснована и справедлива и
следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №400/05.09.2017 г. по нчхд
№380/2017 г. на Районен съд – гр. Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
ДГ