Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 99/29.11.2017 г.

Година 2017

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на тридесети октомври

2017 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев

2. Валентина Димитрова

секретар Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №357 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 21 НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Е.М.С. ***, ЕГН ********** против Присъда №23/12.07.2017 г. по нчхд №297/2016 г. на Районен съд – гр. Исперих.

Постъпила е жалба от адв. С. – защитник на подсъдимия Е.М.С. (вх. №2735/14.07.2017 г. на РС Исперих) против Присъда №23/12.07.2017 г. по нчхд №297/2016 г. Оплакванията са , че присъдата е неправилна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на присъдата и признаването му за невиновен и алтернативно за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК и намаляване на присъденото по предявения граждански иск.

В допълнителни съображения, изготвени след уведомяване на жалбоподателя за изготвяне на мотивите, се сочи, че са налице следните пороци на присъдата:

- липса на мотиви, тъй като РС не е дал отговор на изложените доводи и съображения от защитата;

- противоречие между мотиви и диспозитив – признат е за невиновен да е нанесъл удар с юмрук в корема, а е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати обезщетение за нанесен удар с юмрук в областта на корема;

- не е изяснено колко удара и на кои места са нанесени;

- съдът се е позовал на твърдения на тъжителя, преценявайки ги като източник на доказателства;

- съдът при наличие на противоречия между доказателствата не е съпоставил доказателствата, не е дал оценка кои от тях кредитира и на какво основание, не е съобразил роднинската връзка на св. Шефика А.;

- приемайки фактическа обстановка, основана на твърденията на тъжителя, без да са взети предвид обясненията на подсъдимия, които я оборват, както и останалите доказателства по делото, съдът е направил и неправилни правни изводи;

- съдът неправилно е приел, че е осъществен състав на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК;

- дори и да се приеме за установено, че е нанесъл удар, то го е извършил в опит да се защити от нападението на частния тъжител;

- при липса на доказателства съдът е приел, че е осъществил състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, тъй като не е установено, че тъжителят е въприел или чул някаква заплаха за неговата личност, не се е оплакал на кмета и полицейските служители;

- при липса на доказателства съдът е приел, че е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. Твърди, че тъжителят го е псувал. Позовава се и на реторсия, като счита, че и да се пиреме за установено че има отправени думи към тъжителя, то е налице реторсия;

- позовава се и на явна незначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК (внчхд №103/2016 г. РОС).

Поддържа се искането в жалбата за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан, а гражданските искове отхвърлени. Алтернативно да бъде приложен чл. 78а НК и да бъдат намалени размерите на уважените граждански искове.

В съдебно заседание адв. С. поддържа жалбата. Твърди, че не са изложени мотиви от първоинстанционния съд по анализа на доказателства, с оглед съществуващите противоречия, не са анализирани обясненията на подсъдимия, не е отговорено на възраженията на защитата, поддържа че е налице противоречие между диспозитив и мотиви.

Сочи, че няма доказателства за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. НК. Защитникът адв. С. счита, че дори да се кредитират показанията на сестрата на пострадалия, то не е осъществено деяние, тъй като тя заявява, че пострадалия не е чул и не е възприел казаното.

Иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен, а ако съдебният състав счете, че е налице престъпление по чл. 130 НК намира, че следва да се приложи чл. 78а НК.

В последната си дума Е.С. моли да бъде оправдан.

Жалбата е съобщена на въззиваемия тъжител З. Ненчев С. на 25.07.2017 г. Не е подадено възражение по чл. 322 НПК против постъпилата жалба.

В съдебно заседание повереникът на З.С. – адв. К. заявява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата правилна и законосъобразна. Счита, че РС обосновано е кредитирал показания на свидетел, тъй като само един от свидетелите е възприел станалото. Защитникът поддържа, че изложеното от подсъдимия е защитна теза, намира, че извършеното съставлява престъпления и не са налице условията на чл. 9, ал.2 НК, поради това, че кметът намира подсъдимия за безконфликтен. Намира, че не са налице условията на чл. 78а НК, тъй като се касае до съвкупност от няколко престъпления. Искането е за потвърждаване на присъдата. Претендират за присъждане на разноски.

Няма направени доказателствени искания нито в жалбата, нито от страните и техните представители в съдебно заседание.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 313 НПК и чл. 314 от НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което имат право на жалба.

С Присъда №23/12.07.2017 г. по нчхд №297/2016 г. Районен съд – гр. Исперих признал подсъдимия Е.М.С. за виновен в това, че на 14.05.2016 г. в село Хума, посредством удар с юмрук в областта на корема и ребрата е нанесъл на З.Н.С. *** телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Признал подсъдимия Е.М.С. за виновен в това, че на 14.05.2016 г. в село Хума, се е заканил на З.Н.С. *** престъпление против неговата личност – че ще заколи него и семейството му, ще им отреже главите и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 144, ал. 1 от го осъдил на лишаване от свобода за срок от 9 месеца.

Признал подсъдимия Е.М.С. за виновен в това, че на 14.05.2016 г. в село Хума, казал думите „Ще ви еба майката“ – думи унизителни за честта и достойнството на другиго – З.Н.С., в негово присъствие, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и му наложил наказание глоба в размер на 1 500 лв.

На основание чл. 23 НК определил общо наказание за деянията по чл. 130, ал. 2 и чл. 144, ал. 1 от НК в размер на по-тежкото 9 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил наказанието „ГЛОБА“ в размер на 1 500 лв., наложено за деянието по чл.146, ал.1 от НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

По предявения граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, осъдил подсъдимият Е.М.С. да заплати на тъжителя З.Н.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесената лека телесна повреда посредством удара с юмрук в областта на корема сумата 600лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил иска за сумата над 600 лв. до първоначално предявеният размер – 3 000 лв.

По предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимият Е.М.С. да заплати на тъжителя З.Н.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в преживян страх в резултат на отправените закани за престъпление против личността му сумата 700 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил иск за сумата над 700 лв. до първоначално предявеният размер 1 000 лв.

По предявения граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимият Е.М.С. да заплати на тъжителя З.Н.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени срам и унижение в резултат на нанесените обиди сумата 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил иска за сумата над 500 лв. до първоначално предявеният размер 1 000 лв.

Съдът присъдил разноски в полза на тъжителката и държавна такса върху иска.

От събраните доказателства е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия Е.С. е български гражданин, роден на *** ***, завършил е средно образование, женен, не е осъждан, пенсионер.

Подсъдимият и тъжителят З.Н.С. са съселяни – живеят в с. Хума и съседи - притежават съседни имоти. Между тях съществувал спор във връзка с границата между имотите им.

На 14.05.2016 г. З.С. бил в дома си. В един момент бил извикан от подсъдимия на улицата. Е.С. твърдял, че С. преместил незаконосъобразно оградата между имотите. Между двамата възникнал спор по повод ограда между имотите им. В хода на спора С. започнал да блъска С. и да му крещи. Последния тръгнал да се прибира, но подсъдимият го последвал в двора му. Там нанесъл удар с юмрук в лявата част на гърдите, в подребрието. В същото време псувал – казал думите „Ще ви еба майката“, след това го заплашил, че ще заколи всички, ще им отреже главите. В саморазправата се намесила свидетелката Ш.А.– сестра на тъжителя, която била в градината. Тя изгонила подсъдимия от двора и се прибрала в къщата, където избягал и се скрил тъжителя З.С.. С. бил уплашен. Обадил се и съобщил за инцидента в Полицията, а след това отишъл в кметството и съобщил за случилото се и на кмета – свидетеля Е. А.. Докато бил пред кметството, там пристигнал и подсъдимия. С. казал на кмета, че се скарали с тъжителя заради преместена от С. ограда. В един момент Е.С. пак тръгнал заплашително към З.С., но присъстващите пред кметството свидетели Х. и А. застанали между тях, за да не се стига до физическа саморазправа. Малко по-късно на место дошли служители на РУ на МВР – Исперих.

Видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза причинените на тъжителя С. увреждания, по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание. Палпаторната болезненост можело да се дължи на получени удари с твърд тъп предмет на тези места. Локализацията им отговаряла такива удари да са нанесени с дясната ръка на нападателя и в положение лице срещу лице.

Подсъдимият е дал обяснения пред първоинстанционния съд и твърди, че бутнал пострадалия, но когато бил в неговия двор и не го е псувал или заплашвал.

Обясненията на подсъдимия са опровергани от останалите събрани доказателства.

Няма противоречие относно мястото, на което е попаднал ударът, нанесен от подсъдимия. В тъжбата пострадалият е описал нанесен удар в лявото подребрие. При прегледа му е установена палпаторна болезненост в лявата ребрена дъга и предна коремна стена в ляво. Свидетелката А. описва удар, нанесен с дясна ръка в областта на ребрата – „в лявата страна на брат ми“. С оглед на това съдът намира за безспорно установен нанесен удар от подсъдимия на тъжителя. Увреждането е описано от съда. То е причинило болка и страдания. Показанията на св. А. съответстват с установеното при прегледа на пострадалия и заключението по СМЕ.

Описаната фактическа обстановка се установява от:

- показания на св. Е. А., А. Х., Ш.А., С. Ю., Н. Р. и И.Д.. Св. А. е очевидец на деянията, св. Юзеиров е очевидец на деянието, св. А. и Х. са възприели състоянието на пострадалия след деянието и агресивното поведение на подсъдимия, което е наложило да се намесят, за да не стане „нещо по-сериозно“, св. Р.и св. Д. – служители на полицията описват действията си след като се отзовали, в изпълнение на служебните си задължения, на сигнал за възникнал скандал;

- заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице доктор Дияна Василева;

- писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение, решение на ТЕЛК, справка за съдимост, характеристика, характеристична справка, преписка вх. №384/2016 г. на ИРП.

Показанията на свидетелите са взаимно допълващи се, ясни, без противоречия по основните факти. Няма обстоятелства, които да будят съмнение в достоверността на свидетелските показания. Родствените връзки на тъжителя със св. А. не изключват достоверност на показанията. Показанията й се подкрепят от показанията на св. Юзеир, който е видял съприкосновението между подсъдимия и пострадалия, от показанията на св. А. и Х., които са възприели агресивното поведение на подсъдимия след извършване на деянията и състоянието на пострадалия – „притеснен и пребледнял“. Показанията й са в съответствие с установеното при прегледа на пострадалия и съответно заключението по СМЕ.

Характера на уврежданията се установява и въз основа на заключението по СМЕ.

Няма съмнения в правилността и на назначената експертиза.

При анализ на събраните доказателства съдът не установява противоречия и неизяснени обстоятелства, тъй като са събрани всички възможни доказателства, които са достоверни, взаимно се допълват и изясняват въпросите от предмета на доказване.

Не е вярно посоченото в жалбата, че присъдата се основава на твърденията в тъжбата. Съдът е преценил доказателствата и приел, че са доказани твърденията в тъжбата, което се споделя и от състава на въззивния съд.

Обясненията на подсъдимия са взети предвид, но те се опровергани от свидетелските показания.

Тъжителят твърди, че е възприел заканите и обидните думи, това се потвърждава и от показанията на св. А..

Няма доказателства пострадалият да е отговорил по същия начин на подсъдимия. Единствено подсъдимия твърди, че е псуван от пострадалия. Но неговата защитна теза, която не се възприема за достоверна от съда, е че само пострадалият е псувал.

Не е налице малозначителност на деянията. Те са извършени в дома на пострадалия, прекратено е едва след намесата на св. А., не е налице липса на обществена опасност, нито незначителна обществена опасност. Подсъдимият е бил активната страна в спора, той е извикал пострадалия, нанесъл е удари и отправил закани и обидни думи.

С извършеното, подсъдимият Е.М.С., е осъществил състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като нанесъл удар с юмрук в областта на корема и ребрата на З.Н.С. ***, който е причинил болка и страдание и съставлява лека телесна повреда. Действал е при пряк умисъл - съзнавал, че причинява болка и страдания на пострадалия и е искал това.

На същата дата и място, подсъдимият Е.М.С., е осъществил състав на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, тъй като се е заканил на З.Н.С. с престъпление против неговата личност – че ще заколи него и семейството му, ще им отреже главите и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

Тези отправени закани са възбудили основателен страх у тъжителя за тяхното реално осъществяване, с оглед влошените отношения и агресивното поведение на подсъдимия. Св. Х. е забелязал, че С. бил притеснен и пребледнял. З.С. е възприел отправените закани, избягал е и се е скрил в къщата си, сигнализирал на полицията.

Подсъдимият е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха, знаел е, че заканата се възприема от С. и е целял да предизвика страх, за да мотивира С. към желаното от него поведение.

По същото време и на същото място подсъдимият Е.М.С. е осъществил състав на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като е казал думите „Ще ви еба майката“, които са унизителни за честта и достойнството на другиго – З.Н.С.. Думите са казани в негово присъствие.

Деянието е извършено в дома на пострадалия, в негово присъствие и З.С. е имал възможност да чуе и е чул обидните думи.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на пострадалия, казал ги е за да бъдат чути от З.С..

По наказанието.

За деянието по чл.130, ал.2 от НК е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

За деянието по чл.144, ал.1 от НК е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, тъй като обществената опасност на този вид деяния е по-висока.

За деянието по чл.146, ал.1 от НК е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева.

Не са налице основанията за приложение на чл. 78а НК, с оглед разпоредбата на ал. 7, тъй като са налице множество престъпления.

За престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

За престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК наказанието е лишаване от свобода до три години.

За престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК наказанието е глоба от хиляда до три хиляди лева.

Установеното по делото е, че подсъдимият не е осъждан, пенсионер е, не е конфликтен, няма установен размер на доходите.

С оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразени и от първоинстанционният съд, съставът на ОС Разград счита, че са налице основания за налагане на наказанието към предвидените в закона минимални размери.

Деянията не са с висока степен на обществена опасност, налице е кратък инцидент, прекратен след намесата на сестрата на пострадалия. Подсъдимият е с добри характеристични данни, според установеното в хода но процеса, не е с повишена обществена опасност.

Съдът намира, че за престъплението по чл. 144 НК следва да се наложи наказание към минимума – 3 месеца лишаване от свобода. Няма особен интензитет на заплахите и наказание в минималния размер е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК.

Съдът намира, че и глобата наложена за престъплението по чл. 146 НК, е завишена, както по изложените съображения, така и предвид, че подсъдимият е пенсионер, не е установен размер на доходите му, деянието не е продължително. Глобата следва да е в минималния размер – 1000 лв.

Присъдата следва да се измени в частта, относно наложените наказания за престъплението по чл. 144, ал.1 НК и чл. 146, ал.1 НК като бъдат намалени на 3 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лв.

По гражданските искове.

Предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес са граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД:

- за престъплението по 130, ал. 2 от НК в размер на 3000 .

- за престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК в размер на 1000 лв.

- за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК в размер на 1000 лв.

Извършвайки посочените престъпления подсъдимият е причинил на пострадалия болки и страдания и на основание чл. 45 от ЗЗД дължи обезщетение за неимуществени вреди, чиито размер следва да се определи по справедливост. В хода на наказателното производство са установени – виновно и противоправно поведение на подсъдимия, вреда и причинната връзка между тях. Първоинстанционният съд е приел, че са доказани съответно за:

- престъплението по 130, ал. 2 от НК в размер на 600 лв.

- престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК в размер на 700 лв.

- престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК в размер на 500 лв.

Въззивния съд счита, че при определяне размера на обезщетението РС Исперих, правилно е съобразил критерията по чл. 52 ЗЗД, като отчел интензитета на преживените от тъжителя болки и страдания, физически, психически и емоционален стрес.

В гражданската част няма основание за изменение на присъдата. Всички обстоятелства от значение за прознасяне по граждански иск са взети предвид от РС. Присъдата в тази част е законосъобразна и обоснована.

Жалбата е частично основателна единствено до размер на наложените наказания, които въззивния съд прие за явно несправедливи по изложените вече съображения.

В останалата си част присъдата е законосъобразно и обоснована, не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения и няма основания за отмяната й или изменението й в останалата част, извън посочената.

От събраните доказателства безспорно се установява, че са извършени деянията, описани в тъжбата и че съставляват престъпления по посочените текстове от наказателния закон. Правилно е приложен материалния закон.

Съдът е изложил в достатъчна степен мотиви за приетото от фактическа и правна страна и присъдата съдържа произнасяне по въпросите по чл. 301 НПК и отговаря на изискванията на чл. 305 НПК.

По изложените съображения, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда №23/12.07.2017 г. по нчхд №297/2016 г. на Районен съд – гр. Исперих като намалява наложеното наказание на Е.М.С. ***, ЕГН **********:

- за престъплението по чл. 144, ал. 1 НК от 9 месеца на три месеца лишаване от свобода;

- за престъплението по чл. 146, ал. 1 НК от глоба в размер на 1500 лв. на 1000 лв.

съответно в частта, с която е определено общо наказание като го намалява на три месеца лишаване от свобода и намалява размера на присъединеното наказание глоба от 1500 лв. на 1000 лв.

Потвърждава Присъда №23/12.07.2017 г. по нчхд №297/2016 г. на Районен съд – гр. Исперих в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ