О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

град Разград, 02.12.2016г.

 

Окръжен съд - Разград, наказателно отделение, на втори декември две хиляди  и шестнадесета година, в закрито съдебно  заседание, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА  НЕЙЧЕВА

 

при секретаря……………..

и с участието на прокурор……………………

 

като разгледа ЧНД  № 371 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Разград, докладвано на  29.11.2016г. на съдията Теодора Нейчева и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството  е  по  реда  на  чл.243, ал.4  и ал.5  НПК.

С постановление от 15.11.2016г. на Окръжна прокуратура – Разград, на основание  чл.243, ал.1, т.2 НПК,  е прекратено наказателно производство под  № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено срещу Ремизе Съртева за деяние по чл.123, ал.1 НК, поради недоказаност.

Недоволна от постановлението  е останала Х.Т.П., наследник и  съпруга на починалия на 14.11.2015г., която го  обжалва в законния срок. Според жалбоподателя постановлението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като направените от прокурора изводи за прекратяване на производството по посоченото по-горе досъдебно производство са направени въпреки, че по делото са останали неизяснени релеватни за предмета на доказване обстоятелства  и не е проведено всестранно, пълно и обективно разследване, за да се потвърдят с категоричност изводите на прокурора за прекратяване на производството. Моли съда да отмени обжалваното постановление  като върне делото на Окръжна прокуратура – Разград за продължаване на следствените действия на досъдебната фаза със задължителни указания. Подробни съображения в този смисъл са развити в жалбата.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по досъдебно производство  № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено срещу Ремизе Съртева за деяние по чл.123, ал.1 НК, с изразеното становище на жалбоподателя и провери изцяло правилността на обжалваното постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимиран субект – в качеството му на наследник на пострадал.  

Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

С посоченото постановление е прекратено наказателното производство по досъдебно производство  № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено срещу Ремизе Съртева за деяние по чл.123, ал.1 НК, поради недоказаност.

   Изводът на наблюдаващия делото прокурор, че разследването по делото е проведено обективно, всестранно и пълно, като производството по същото следва да се прекрати на основание  на основание  чл.243, ал.1, т.2 НПК е необоснован, а изложените в жалбата възражения на пострадалия са основателни.

Досъдебно производство № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград е образувано на 24.03.2016г.  срещу Ремизе Юсуф Съртева за извършено престъплание по чл.123, ал.1 НК.

          В хода на ДП са разпитани свидетелите -  Х.Т.П., Мустафа Мусов Палов, Тефик Мусов Палов/първата от тях съпруга на починалия  Муса Мустафов Палов,  а вторият и третият – негови синове/ и св. Айше Т. Мусова.

Обвиняемата Ремизе Юсуф Съртева се е възползвала от правото си да не дава обяснения.

                Назначена е СМЕ, с вещи лица д-р Д.Радойнова –ръководител УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ – Варна и началник на Клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Марина” – Варна,  д-р Стефан Янев, специалист по кардиология в УМБАЛ „Св.Марина” – Варна и д-р Яна Гинкова, специалист по вътрешни болестии кардиология в  МЦ „Санита”-Варна.

От заключението на СМЕ е установено по отношение на  обвиняемата Ремизе Юсуф Съртева следното: Относно въпроса към вещите лица на СМЕ - Да даде заключение -  Дали действията на медицински фелдшер Ремизе Юсуф Съртева, с ЕГН ********** при консултирането на пациента МУСА МУСТАФОВ ПАЛОВ от гр. Лозница на 14.11.2015 година при посещението му във ФЦСМП - Лозница са правомерни нормативно, в унисон с добрата медицинска практика и имат ли причинна връзка с настъпилата смърт същия ден, заключението е следното:

От предоставените материали в следственото дело (свидетелски показания и медицински документи - РК (рецептурна книжка) № 5615294; копие на фиш за спешна мед. помощ, извършена в 8.05 ч. на 14.11.2015г. с амбулаторен № 3746; 2 броя ЕКГ (електрокардиограма) от същата дата и копие на фиш за спешна мед. помощ, извършена у дома на починалия в 9.05 ч. с амбулаторен № 3748/14.11.2015г.) се установява, че приживе Муса Мустафов Палов-60 г. е имал следните диагностицирани заболявания:

захарен диабет - тип 2 (ЗД) с неизвестна давност, на лечение пер ос (през устата) с Еукреас 50/850 мг в доза 2x1 т. и Амарил 4 мг 1 т. дн.;

хипертонична болест (ХБ) от 1,5-2 год., на лечение с Тертензиф SR 1,5 мг 1 т., Бизогама 10 мг 1 т. дн. и Егирамлон 10/5 мг 2x1 т., с незадоволителен медикаментозен контрол и обичайни стойности на АН (артериално кръвно налягане) на фона на това лечение. По данни мед. фелдшер Ремизе Съртева стойностите на кръвното налягане на Палов са били 160/90мм Hg;

ИБС (исхемична болест на сърцето), кодирана в РК с 120.8, код който по международната класификация на болестите (МКБ) означава Ангина пекторис (стенокардия, гръдна жаба) при физически усилия, но не е документирано лечение на това заболяване;

Затлъстяване с неясна давност, на диетолечение, с последваща редукция на телесното тегло с около 20 кг. през последната година и

ДХПЖ (доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза), без медикаментозно лечение. В свидетелските си показания Х.П., съпруга на Муса Палов твърди, че до деня на смъртта той се е чувствал много добре. На 14.11.2015 г. около 08. ч., Муса е споделил, че не се чувства добре и има неопределени усещания, локализирани в горния етаж на корема (епигастриума) и тежест в гърдите. По повод на тези оплаквания семейството му е потърсило медицинска помощ във ФСМП - Лозница, където е приет и прегледан в 8.05ч. от мед. фелдшер Ремизе Съртева. В издадения от този преглед фиш за спешна мед. помощ не е отразена анамнеза (разпит на пациента за оплакванията му), но в писменото си становище, дадено след смъртта на М. Палов, Съртева посочва, че пациента е имал краткотрайно стягане в гърдите. По време на самия преглед не е имал оплаквания. Не е отразен и цялостен обективен статус (състоянието на болния при прегледа), вписани са само две стойности на АН - 180/100 и 160/90, и са направени 2 бр. ЕКГ на некалибриран за време ЕКГ апарат (проверено и потвърдено от агенция „Медицински Одит" към МЗ), без вписани имена и възраст на пациента, имена и подпис на мед. лице, направило и разчело тези ЕКГ-та.

Не са назначени и извършени други образни и лабораторни изследвания. Направените ЕКГ-та са отразени във фиша от този преглед, без да е вписано разчитането им. В писменото си становище м.ф. Съртева твърди, че в тези ЕКГ няма данни за остра исхемия. Вписана е диагноза ИБС, но не е уточнена клиничната й форма. Муса Палов е върнат у дома с уверението, че е добре, неясно c какви указания за режим, лечение и поведение при евентуален нов пристъп от гръдна тежест или болка. По пътя обратно към с. Ловско, където е живеел, Муса Палов не се е оплаквал, но през цялото време се е държал за гърдите (показания на Тефик Палов - син на починалия). При завръщането си у дома отново споделил, че не се чувства добре и си легнал. Това притеснило близките му и те взели решение да отидат за консултация в болницата в гр. Търговище. Няколко минути по-късно, внезапно състоянието му рязко се влошило, имал силна стягаща болка в гърдите, станал неконтактен, не реагирал на повикване, а в показанията си Айше Му сова (мед. сестра в спешен к-т в гр. Лозен и роднина на Муса), която била пристигнала в дома на пациента преди повикания в 09.06 ч. спешен екип казва, че болният дишал тежко, държал се за гърдите, бил блед и изпотен.

В 09.10 ч. на адреса на пациента пристигнала м.ф. Съртева. В издадения от това посещение фиш за спешна помощ, отново липсват анамнестични данни (в медицинската практика анамнестичните данни се събират не само от пациента, но и от неговите близки, когато той е неконтактен), не е отразено обективното състояние, в което е намерен пациента. Отбелязано е само АН 0/0, а в графа лекарства и дози е вписано Адреналин 1 амп субкутанно (подкожно) и 1 банка физиологичен серум венозно. Започнат е индиректен сърдечен масаж, но болният не е обдишван директно или с балон тип Амбу, което прави сърд. масаж неефективен. Не е направен задължителния в такива случаи ЕКГ запис, не е извършена дефибрилация (кардиоелектрошок) на пациента. Вписан е летален изход (настъпила биологична смърт) в 09.15ч.

От изложените до тук факти става ясно, че заболяването на Муса Мустафов Палов е започнало остро и внезапно около 08.00 ч. на 14.11.2015 г. с гръдна опресия (тежест, притискаща болка в гърдите), епигастрален дискомфорт и общо неразположение, протекли вълнообразно - т.е. болка за 15-20 мин, краткотрайно затихване и нов тласък. Предоставените ни 2 бр. ЕКГ от 14.11.2015 г. са направени в интервал от 1.12 мин. и са напълно идентични. Те показват синусов ритъм, сърдечна честота 73 удара/мин., нормална продължителност на PQ и QT интервалите, елевация (издигане) на S-T сегмента до 2 мм в III и AVF отвеждания (вълна на Пърди), огледален образ с десцендентна депресия на ST сегмента 1,5 - 2 мм в I и AVL отвеждания, дълбок Q зъбец с нормална продължителност 0,02 сек., но с абнормно голяма амплитуда, надминаваща с 1/4 амплитудата на R зъбец в III и AVF отвеждания, негативна Т вълна в I и AVL и бифазна Т вълна във V2- V6 отвеждания. Не е регистрирана ритъмно-проводна патология.

Описаните ЕКГ промени, настъпили на фона на предно торакална болка/дискомфорт, с рецидивиращ характер и голяма продължителност, каквито е имал пациента, ни дават основание от клинична гледна точка да приемем, че Муса Палов реализира остър долен миокарден инфаркт (ОМИ) със ST елевация (трансмурален миокарден инфаркт). Този инфаркт е резултат от обтурация (запушване) най-вероятно на дясната коронарна артерия в зависимост от типа на коронарна циркулация.

При почти всички случаи (>90%) ОМИ се дължи на атеросклероза на коронарните (сърдечни) артерии, която настъпва по-рано и се развива по-бързо при високорискови хора. Това са пациенти, фамилно обременени с това заболяване, по-често от мъжки пол и възраст над 50 г. с ХБ и /или ЗД, пушачи, хора със затлъстяване, хиперлипидемия (ниски стойности на серумния високоплътен липопротеин, високи стойности на триглицеридите и на нископлътния холестерол), повишен хомоцистеин, намалена физ. активност и др.

Формираните атеросклеротични плаки водят до неравности и стеснения в лумена на засегнатата артерия, което нарушава ламинарния (правия, равномерния) ход на кръвта и води до завихряне (въртеливо движение с голяма центробежна сила) на кръвотока. Това увеличава циркумферентния стрес (натиск) върху атеросклеротичната плака и върху цялата стена на коронарната артерия, по-изразено при болни с ХБ и неовладяно високи нива на АН, и води до разкъсване на плаката, „изливане" на нейното мастно съдържимо в лумена на съда, тромбозиране и пълно или почти пълно обтуриране (запушване) на засегнатия съд. Тази обтурация остро, за продължително време прекъсва или силно намалява коронарния кръвоток, с последваща тежка исхемия и некроза (клетъчна смърт) в зоната от миокарда, която е кръвоснабдявана от запушената артерия.

Болката и предноторакалният (предно гръдния) дискомфорт са най- важната изява на ОМИ. Те се появяват не само по време на или след физически усилия, но и в покой, понякога през нощта или скоро след ставане от сън, най-често в интервала между 6 и 12 ч., с пикова честота около 9 часа сутринта. Локализират се на широка площ в областта зад гръдната кост и се разпространяват към двете страни на предната гръдна стена с предоминиране в ляво, най-често към лявото рамо и надолу по вътрешната страна на лявата ръка, 4-ти и 5-ти пръст и предизвикват чувство на изтръпване. По-рядко те ирадиират нагоре към шията и долната челюст или назад в междуплещното пространство. Понякога (по-често при долен инфаркт, какъвто е в конкретния случай) болката започва или се разпространява към епигастриума (най-горната част на стомаха), може да се придружава от гадене, повръщане, диспепсия, изпотяване и симулира различни абдоминални нарушения, поради което ОМИ може да се приеме погрешно за остро стомашно, панкреасно или жлъчно заболяване. Характерът на типичната болка при ОМИ е силно стягяне в менгеме или обръч, притискане, смазване, чувство на задушаване и дълбока тежест в гърдите. Тя не се повлиява, не намалява и не прекъсва в покой и в легнало положение. Нейната продължителност за разлика от другите болкови форми на ИБС е голяма, над 20- 30 мин., понякога часове, и често протича вълнообразно, на тласъци, с краткотрайно затихване и ново засилване.

Според критериите на международното дружество по кардиология и СЗО (световна здравна организация), клиничната диагноза на трансмуралния ОМИ се базира на триадата:

анамнеза за остро настъпили предноторакална болка/дискомфорт,

недвусмислени промени в ЕКГ - патологичен Q зъбец, широк над 0,04 сек. и/или с амплитуда по-голяма от 1/4 от амплитудата на R зъбеца в същото отвеждане и ST сегмент с елевация > 2мм в две съседни гръдни отвеждания или > 1мм в две отвеждания от крайниците,

повишени стойности на серумните маркери за миокардна некроза - СК- МВ изоензим >12 U/1, който се позитивира след 6-8 часа от началото на инфаркта и се нормализира до 2-3 дни и на кардиачноспецифични тропонини Т и I > 0,lng/ml, чийто стойности се повишават след 3-12 часа и се нормализират след 5- Юдни.

Според дефиницията на СЗО, диагнозата на ОМИ се базира на наличието на най-малко два от изброените три критерия, единият от които са недвусмислените промени в ЕКГ. От тази триадата, елевацията на ST сегмента е с най-голяма специфичност за предсказване на диагноза трансмурален МИ (над 90%). Когато ЕКГ показва описаните недвусмислени промени, диагнозата може да се постави само по ЕКГ!

Изследването на маркерите за миокардна некроза в доболничната помощ не е задължително при наличието на другите два критерия и най-често не се прави, за да се спести ценно време, необходимо за транспорт на болния до най- близкото болнично заведение. Доболничната стратегия за поведение при болни със предполагаем или сигурен ОМИ касае пациентите, техните близки и спешната помощ, защото съдбата на болния в началото на ОМИ е в неговите собствени ръце и тези на неговите близки и във възможностите на спешната помощ в даденото населено място.

От изключителна важност е болният да бъде имобилизиран на легло и без отлагане да бъде повикана бърза медицинска помощ. Първото изискване към доболничната спешна помощ е възможно най-бързо изпращане на линейка с добре обучен медицински екип от поне двама човека (лекар и мед. сестра или при кадрови затруднения само мед. фелдшер със сестра), с опит в диагностиката, лечението и поведението при ОМИ.

Сега и у нас в България във всички по-големи областни спешни центрове се използват спешни коронарни линейки с опитни медици и пълно техническо оборудване, консумативи и медикаменти, необходими за обезболяване и провеждане на лечение на настъпилите животозаплашващи усложнения на инфаркта, за провеждане в пълен обем на кардиопулмонална ресусцитация (действия за възстановяване на дишането и сърдечната дейност), за дефибрилация при сърдечен арест (спиране на сърцето) и евентуално за провеждане на доболнична тромболитична терапия в домашна обстановка и/или по време на транспорта, когато най-близкото болнично заведение с ИКО (интензивно кардиологично отделение) или отделение за инвазивно лечение са на разстояние, налагащо транспорт над 60-90 мин.

Базирайки се на изложените до тук теоритични данни за ОМИ - рискови фактори, анатомични промени в сърдечните артерии като причина за миокардния инфаркт, характеристика на гръдната болка като водещ клиничен симптом, електрокардиографски промени, критерии за диагноза и стратегия за доболнично поведение при пациенти с ОМИ, и след задълбочен преглед и анализ на данните от приложените в делото медицински документи и свидетелски показания приемаме, че действията на м.ф. Р.Съртева в случая с Муса Палов са неадекватни и несъобразени със съвременните общоприети стандарти за доболнична стратегия при ОМИ, и не съответстват на правилата за добра медицинска практика.

М.ф. Съртева е пренебрегнала наличните при този болен рискови фактори, не е снела задълбочено и последователно по правилата анамнезата му, не е разпознала недвусмислените за остър долен миокарден инфаркт електрокардио­графски промени, а по-късно при посещението й в дома на болния не е извършила в пълен обем и по правилата кардиопулмонална ресусцитация.

Действията й показват сериозна некомпетентност, недопустима за медицинско лице с правомощия за работа в сектор за спешна помощ. Всичко това е попречило на Съртева да оцени правилно и адекватно състоянието на М. Палов и спешността му, поради което не е предприела никакви действия за консултация с лекар кардиолог или интернист и за транспортирането му към най-близкото болнично заведение с ИКО или още по-добре към болница с възможности за ангиопластика, стентиране и кардиохирургия, ако има в близост такава при условие, че болният може да бъде транспортиран за 1-1,5 часа.

По този начин м.ф. Съртева е лишила пациента от възможността да получи навременно и адекватно лечение, базирано на съвременните достижения и възможности на медицината, и от шанса да преживее инфаркта.

Направените от вещите лица  изводи за описаните подробно по –горе нарушения, извършени от обв. Съртева са в унисон и с цитираните писма за длъжностните задължения и познания на медицинския специалист - медицинския фелдшер за това, че той трябва да изготвя, разчита ЕКГ, клинични и други данни при остър коронарен синдром, както и да продължи последващите терапевтични и поведенчески действия.

На въпроса за причинно-следствената връзка между действията на м.ф. Р.Съртева и настъпилата смърт, вещите лица са отговорили, че  е трудно да се отговори с пълна категоричност, въпреки сигурните клинични и ЕКГ данни за ОМИ, защото при М. Палов не е извършена аутопсия. Освен това и днес, въпреки масовото ранно приложение на тромболитично лечение (в първите 2 часа от началото на инфаркта) и в малките районни болници, дори и в доболничната помощ, въпреки големия брой центрове и отделения за инвазивно лечение и въпреки по-масовото прилагане на спешна сърдечна хирургия, все още много пациенти умират от ОМИ включително и такива, които са потърсили на време спешна помощ и са лекувани адекватно, по правилата на добрата медицинска практика и общоприетите стандарти в съвременната кардиология. Но пропуските в конкретния случай са отнели шанса на пациента за благоприятен изход.

          С оглед изложеното, съдът намира, че крайният извод на ОП - Разград не може да бъде споделен от съда, по следните съображения:

Наказателното производство би могло да бъде прекратено само при достатъчно доказателства позволяващи категорични изводи по чл. 24, ал.1 от НПК. В настоящия случай, все още не са налице достатъчно доказателства за окончателен извод, а събирането им е възможно и законосъобразно. В тази връзка са основателни възраженията на жалбоподателя.

Видно от обжалваното постановление, съдът счита, че НЕ Е НАПРАВЕН  ИЗЧЕРПАТЕЛЕН  и ВСЕСТРАНЕН АНАЛИЗ на гласните доказателства, показанията на свидетелите  - Х.Т.П., Мустафа Мусов Палов, Тефик Мусов Палов/първата от тях съпруга на починалия  Муса Мустафов Палов,  а вторият и третият – негови синове/ и св. Айше Т. Мусова, а единстевно е посочено кой, какво е разказал за случая. Следва, с оглед данните, които сочат свидетелите, особено св. Айше Т. Мусова, да бъде разпитан като свидетел ЛИЧНИЯ  ЛЕКАР на починалия Муса Палов, д-р ГОРЛЬОВ, който въобще не е разпитван. Същият е вписал в медицинската документация, приложена по ДП,  като причина за смъртта на Муса Палов – инфаркт, без същият да присъства по време на смъртта на починалия. Следва да бъде изяснено, кой му е съобщил, че е починал Муса Палов, така щото да впише като като причина за смъртта на Муса Палов – инфаркт. Следва да бъде разпитан д-р ГОРЛЬОВ, за заболяванията от които е страдал преживе Муса Палов , още повече, че от свидетелските показания на св. Айше Т. Мусова, се сочат факти, че обвиняемата е работила и при него, с оглед изясняване на обстоятелството, дали същата е знаела, щом е работела при личния лекар на починалия за заболяванията, от които е страдал преживе Муса Палов, и които е следвало да има предвид когато последният е потърсил  на 14.11.2015г. рано сутрина, медицинска помощ във ФСМП - Лозница, където е приет и прегледан в 8.05ч. от мед. фелдшер Ремизе Съртева/обвиняемата/, което рефлектира и върху обема на нарушенията, които същата е извършила, подробно описани в заключението на СМЕ, посочени по-горе, и на лист 90 – 94 от ДП.

Не  е  НАПРАВЕН  ИЗЧЕРПАТЕЛЕН  и ВСЕСТРАНЕН АНАЛИЗ, и на писмените доказателства, вкл. на медицинската документация, приложена по ДП.  Не е  НАПРАВЕН  ИЗЧЕРПАТЕЛЕН  и ВСЕСТРАНЕН АНАЛИЗ,  и на заключението на СМЕ, още повече, че от същото се установяват МНОЖЕСТВО, извършени от обвиняемата нарушения, подробно описани в заключението на СМЕ, посочени по-горе, и на лист 90 – 94 от ДП.

В контекста на изложеното, следва да бъде посочено, че съгласно практиката на ВКС, неведнъж е посочвано, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и оценката в експертното заключение не е обвързваща за съда, респективно за прокурора, но винаги изисква от съда, респективно от прокурора  аргументация за нейното приемане или отхвърляне, което не е сторено в настоящия случай от прокурора по отношение на заключението на СМЕ и същото в съвкупност с отстаналите доказателства/гласни и писмени/ по ДП.

В този аспект, относно въпроса за причинно-следствената връзка между действията на м.ф. Р.Съртева и настъпилата смърт, вещите лица са отговорили, че е трудно да се отговори с пълна категоричност, въпреки сигурните клинични и ЕКГ данни за ОМИ, защото при М. Палов не е извършена аутопсия. Но пропуските в конкретния случай са отнели шанса на пациента за благоприятен изход. Тоест, вещите лица  са отговорили, че е трудно да се отговори с пълна категоричност на въпроса за  причинно-следствената връзка между действията на м.ф. Р.Съртева и настъпилата смърт на М.Палов,  а  не, че не е налице такава, за да се приеме, че действително не е налице такава причинно-следствената връзка. Ето защо, с оглед изясняване по безспорен и категоричен начин на обстоятелството –дали е налице или не е налице причинно-следствената връзка между действията на обвиняемата Р.Съртева и настъпилата смърт на М.Палов, следва да бъде извършена ексумация на трупа на починалия М.Палов, естествено ако е налице съгласие за това на неговите роднини, още повече, че една от тях, която не е доволна от процесното постановление за прекратяване на наказателното производство, водено срещу обв. Съртева, е неговата съпруга, която го обжалва пред настоящата съдебна инстанция. И  едва тогава, ако не е налице такова съгласие, прокурорът след като направи обстоен и всестранен анализ на събрания доказателствен материал по ДП, следва да направи извод дали има или няма причинно-следствената връзка между действията на м.ф. Р.Съртева/обвиняемата/ и настъпилата смърт на М.Палов,  които действия вещите лица определят категорично като нарушения, които  са отнели шанса на пациента за благоприятен изход.

По изложените по - горе съображения съдът счете, че в хода на досъдебното производство не са положени всички процесуални усилия, за да бъдат изяснени обстоятелствата по делото, имащи значение за разкриване на обективната истина и разследването не е проведено пълно и всестранно. Прекратявайки, наказателното производство в нарушение на чл. 107, ал. 5 от НПК без да са подложени на внимателна проверка всички събрани доказателства и без да са изчерпани всички способи на доказване, предвидени в НПК, Окръжна прокуратура – Разград е постановила незаконосъобразен и необоснован акт, който съдът следва да отмени и да върне делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени по – горе в мотивите на настоящото определение.

Водим от гореизложеното и на основание  чл.243, ал.5, т.3 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО постановление от 15.11.2016г. на Окръжна прокуратура – Разград, с което на основание  чл.243, ал.1, т.2 НПК,  е прекратено наказателно производство под  № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено срещу Ремизе Юсуф Съртева за деяние по чл.123, ал.1 НК, поради недоказаност.

ВРЪЩА на Окръжна прокуратура  - Разград, досъдебно производство № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, за изпълнение  на  дадените  в  мотивите  на  определението  указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Варненския апелативен съд в седемдневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                            ОКРЪЖЕН   СЪДИЯ: