О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер:     /22.05.2017 г.

Година 2017

Град Разград

 

Разградски окръжен съд

на двадесет и втори май

2017 г.

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

                                               ЧЛЕНОВЕ:  1. С. Робева

                                                                     2. Т. Нейчева

като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев в.ч.н.дело №173 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 22, по чл. 309, ал. 6 НПК.

 Постъпила е жалба от ад. Енчев – защитник на подсъдимия А.Г.А. ***, ЕГН ********** против определение от 09.05.2017 г. по нохд №48/2017 г. на Районен съд Разград, с което е изменена мярката за неотклонение от подписка в задържане под стража. Излагат се доводи, че не са налице предпоставките на чл. 309, ал.2 НПК, тъй като няма опасност подсъдимия да се укрие. Установено е,  че в хода на производството А. винаги се е явявал, когато е призован, има регистриран адрес и работи по трудов договор.

            Съдът установи следното:

С присъда № .. /09.05.2017 г. А.Г.А. е признат за виновен за това, че на 08.02.2016 г. извършил престъпление по чл. 211, пр. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК и е осъден на 4 години лишаване от свобода.

Подсъдимият се е явявал в проведените 3 съдебни заседания.

Не е дал обяснения.

Привлечен е като обвиняем за престъплението по обвинителния акт с постановление от 24.11.2016 г. (л. 43), предявено му на 14.12.2016 г. Не е дал обяснения и на досъдебното производство.

Видно от приложената справка за съдимост (л. 52) е осъждан  с присъда от 09.10.2008 г. за престъпление по чл. 210 НК, извършено на 21.10.2007 г. 10 месеца лишаване от свобода, по споразумение от 04.06.2009 г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК на пробация, по споразумение от 18.02.2011 г. за престъпление, извършено на 20.11.2010 г. по чл. 210 НК на 9 месеца лишаване от свобода, по споразумение от 24.10.2012 г. за престъпление, извършено на 13.08.2010 г. по чл. 210 НК на 1 година лишаване от свобода, по споразумение от 27.05.2014 г. за престъпление извършено на 12.08.2013 г. по чл. 211, пр. 2 НК на 2 години лишаване от свобода и по споразумение от 24.07.2014 г. за престъпление, извършено на 05.09.2013 г. на една година лишаване от свобода.

След определяне на общо наказание с определение от 23.09.2014 г. е освободен условно предсрочно на 28.08.2015 г. с остатък на наказанието 1 месец и четири дни.

Съставът на съда намира, че обжалваното определение, с което е изменена МНО в по-тежка е законосъобразно. Налице са доказателства, че А. е осъждан многократно, което сочи, че е с повишена обществена опасност и е налице риск да извърши престъпление. Несъмнено той изпълнява задълженията си като обвиняем и подсъдим по НПК, но това не опровергава извода на съда за повишена обществена опасност и риск да извърши друго престъпление, с оглед съдебното му минало.

Многобройните дела са приключили със споразумение, но това не попречило да извърши последователно престъпления на 21.10.2007 г., след това на 13.08.2010 г. , на 20.11.2010 г., на 12.08.2013 г. и на 05.09.2013 г.

Поради това съдът приема, че процесуалното поведение на подсъдимия не следва да се преценява като изключващо риска да извърши друго престъпление. Поради изложеното не е основание за отмяна на определението и установената му трудова ангажираност и регистриран адрес. Многобройните осъждания сочат на повишена обществена опасност на личността на жалбоподателя. В случая за преодоляване на съществуващия риск да извърши друго престъпление и за осигуряване на нормалния ход на наказателното производство, след произнесена осъдителна присъда и наложено наказание лишаване от свобода, е необходимо да се вземе мярка задържане под стража.

Съгласно чл. 63 НПК мярка за неотклонение задържане под стража се взема когато доказателствата по делото сочат на реална опасност подсъдимия да извърши друго престъпление.

Налице са основанията на чл. 309, ал. 2 НПК, с оглед постановената от съда осъдителна присъда, при която е наложено наказание лишаване от свобода. Същата разпоредба указва, че съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка, обстоятелствата относно личността на подсъдимия са правилно преценени от съда и обосновано е взета мярка задържане под стража.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.05.2017 г. по нохд №48/2017 г. на Районен съд Разград, с което е изменена мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия А.Г.А. ***, ЕГН ********** от подписка в задържане под стража.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:                                               Членове: 1.                                       2.