ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград, 26.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Робева ВЧНД № 271 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Постановление от 26.06.2017 г. Кубратската районна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП № 290 ЗМ-312/2016 г. по описа на РУ на МВР – Кубрат , вх. № 350/2016 г. по описа на РП-Кубрат, образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, поради липса на престъпление от общ характер. Прокурорът е приел, че са налице данни за престъпление по чл. 130 НК, наказателното преследване за което се възбужда по тъжба на пострадалия.

С Определение № 120/10.07.2017 г., постановено по ЧНД № 151/2017 г. Кубратският районен съд е потвърдил горното постановление.

Недоволна от определението на КРС е останала Л.Б.М. *** и чрез повереника си адв. Емил Николов от АК - Разград го обжалва с искане за отмяната му. В жалбата се оспорват изводите на КРС, че липсват хулигански подбуди при причиняване на леката телесна повреда и се развива съображения за наличие на осъществен грабеж на телефона и опит за изнасилване.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство е образувано срещу виновно лице за това, че на 12.10.2016 г. в гр. Кубрат, Разградска област, по хулигански подбуди е причинило лека телесна повреда на Л.Б.М. ***, изразяваща се в кръвонасядания на шията, кръвонасядания на лява мишница, довели до причиняване на болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК.

В хода на разследването е установено, че от 2010 г. св. Танжу Ариф Шюкри и св. Л.Б.М. имали интимна връзка. През лятото на 2016 г. съпругата на св. Танжу Шюкри – св. Севгинар Шюкри узнала за отношенията им и организирала среща, на която те обещали да прекратят връзката си. Няколко месеца по-късно установила, че не са спазили обещанието си и уведомила майката на св. Л.М. – св. Атанаска Стоилова. Трите жени провели разговор, при който св. Севгинар Шюкри настояла св. Л.М. да не търси повече св. Танжу Шюкри. В следващите седмици св. Л.М. и св. Танжу Шюкри продължилили да разговарят по телефона и да се срещат. Св. Л.М. се оправдавала пред майка си, че св. Танжу Шюкри я притеснява. Св. Атанаска Стоилова се обаждала на св. Севгинар Шюкри и тези обаждания предизвиквали разправии в семейство Шюкри.

На 12.10.2016 г. около 20,30 часа св. Танжу Шюкри позвънил на св. Л.М. и поискал да се срещнат пред блока, в който живеела. Тя отключила вратата на входа и го посрещнала. Двамата започнали да разговарят, но се скарали. Св. Шюкри сграбчил св. М. и я стиснал с ръце в областта на шията. В един момент мобилният телефон на св. М. започнал да звъни. Св. Шюкри го грабнал от ръцете й и тръгнал да излиза от входа. Тя го застигнала и настояла да й върне телефона. Телефонът продължавал да звъни. Повикванията били от св. Атанаска Стоилова. Св. Шюкри протегнал ръка към ухото на св. М., за да разговаря с майка си. Св. М. извикала за помощ, след което св. Шюкри прекратил обаждането и побягнал с телефона. От друг телефон св. М. се обадила на св. Севгинар Шюкри и се оплакала, че съпругът й я набил. Св. Севгинар Шюкри излязла от къщи, пред блока срещнала съпруга си и двамата заедно се насочили към дома на св. Атанаска Стоилова, за да й предадат телефона на св. Л.М. и с информацията от него да я убедят, че именно дъщеря й безпокои св. Танжу Шюкри.

Пред входа на жилището на св. Л.М. се намирали тя, св. Атанаска Стоилова и св. Тодор Тодоров. Св. Танжу Шюкри дал телефона на св. М. на св. Атанаска Стоилова и й казал да провери кой на кого е звънял. Св. Севгинар Шюкри, св. Танжу Шюкри, св. Атанаска Стоилова и св. Л.М. започнали да се карат, да си разменят упреци и обиди.

Малко по-късно пристигнали служители на РУ на МВР – Кубрат, които ги отвели в полицейското управление и им съставили протоколи за предупреждение.

На 14.10.2016 г. св. Л.М. била освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал, че има кръвонасядания по шията и кръвонасядания на лява мишница, които по медико-биологически признак се преценяват като болка и страдание.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на посочените свидетели, които въззивният съд подложи на самостоятелна преценка и намери, че са противоречиви, непоследователни и в отделни части – нелогични.

Несъмнен е фактът на получените от св. Л.М. телесни увреждания, констатирани при прегледа й от съдебния лекар. Относно мястото и начина на причиняването им доказателствата не са еднопосочни. При разпита си като свидетел /л. 55 от ДП/ св. М. твърди, че св. Танжу Шюкри започнал да я души извън жилищния блок, докато се опитвала да си вземе телефона. Според св. Атанаска Стоилова дъщеря й разказала, че Танжу я сграбчил и хванал за врата още при отварянето на вратата на входа /л. 65 от ДП/. Същото твърдение е направено в жалбата до Окръжна прокуратура – Разград, подадена от Л.М. / л. 19 от ДП/. А във въззивната жалба до Разградския окръжен съд се твърди, че уврежданията са били получени вътре в блока.

Неправдоподобни са и позициите на св. Л.М. и св. Атанаска Стоилова относно наличието на интимна връзка между М. и св. Танжу Шукри. Св. Л.М. заявява, че няма никакви отношения с него, което се опровергава от гласните доказателства и от собственото й поведение. При липсата на лични контакти и нежеланието за такива необяснимо е присъствието й година по-рано през тъмната част на денонощието в автомобила на Танжу Шюкри и многобройните обаждания на неговия телефон, за което свидетелства полицейския служител Красен Стефанов / л. 70 гръб от ДП/. Неправдоподобно е обяснението й, че е приела срещата с Танжу на 12.10.2016 г., защото той заплашвал да разгласи позорни обстоятелства за нея. Неправдоподобни са и показанията на нейната майка св. Атанаска Стоилова, която сочи, че до инцидента не е знаела, а и сега не вярва, че дъщеря й имала връзка с Танжу /л. 65 от ДП/. Декларираното от нея незнание противоречи на изложеното от Стоилова в жалбата й до Директора на ОД на МВР – Разград, в която е описала срещи и разговори със св. Севгинар Шюкри и предприети мерки за предпазване на Л./л. 115 – л. 117 от ДП/.

От друга страна са показанията на св. Севгинар Шюкри, които съдът цени като достоверни в частта относно отношенията, предхождащи инцидента на 12.10.2016 г. Св. Севгинар Шюкри разказва, че е уличила съпруга си в извънбрачна връзка с Л., че се е срещала с нея, че е получила обещание да не се срещат повече, но отношенията им не били преустановени, което наложило да разговаря и с майка й.

Св. Танжу Шюкри дава показания, че съпругата му била много разстроена и била тормозена без да е виновна. На 12.10.2016 г. се обадил на Л. с намерението да да докаже на майка й, че не само той е виновен, а и дъщеря й също иска да се среща с него. При срещата на 12.10.2016 г. взел телефона й, за да го покаже на майка й и от него да се види, че и Л. го е търсила.

Относно връщането на телефона св. Назик Фехми и св. Тодор Тодоров сочат, че е станало преди да дойдат полицаите /л. 71 и л. 72 от ДП/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Правните изводи на КРС съответстват на установената фактическа обстановка. Събраните доказателства не обосновават осъществени състави на престъпления от общ характер.

Отнемането на мобилния телефон на св. Л.М. не е било извършено с намерение за противозаконно своене, поради което това деяние на св. Танжу Шюкри е несъставомерно като кражба от субективна страна. По същата причина то не може да се квалифицира и като грабеж, още повече, че не е доказано насилието от св. Танжу Шюкри спрямо св. Л.М. да е било упражнено с цел да установи фактическа власт върху телефона. Мотивите на св. Танжу Шюкри са били посредством информацията от телефона да опровергае пред св. Атанаска Стоилова твърденията на св. Л.М., че е преследвана от него. Постигнал е тази цел, след което е върнал телефона. Макар укорими, действията му във връзка с отнемането на телефона не съставляват кражба, грабеж или друго престъпление от общ характер.

Липсват достатъчно доказателства и за опит за изнасилване. В тази посока са пряк източник на доказателствена информация са показанията на св. Л.М., която сочи, че по стълбите във входа св. Танжу Шюкри я блъскал, влачил, а тя се съпротивявала. Опитал се и успял да разкопчае дънките й, поради което счела, че той искал да има полов акт с нея. Когато обаче телефонът й звъннал, той я пуснал и й казал да види кой я търси. После грабнал телефона и тръгнал да излиза от входа. Анализът на тези показания налага следните заключения: Първо, поради описаните принуда и съпротива би следвало пострадалата да е получила множество увреждания, а такива не са били установени при прегледа от съдебния лекар. Второ, показанията на св. М. по основни елементи от предмета на доказване като място и начин на извършване на деянието са противоречиви. Като причина за това във въззивната жалба се твърдят преживения стрес и шок. Но въззивният съд взима предвид показанията й като свидетел, които са дадени в разпита на 24.01.2017 г. в присъствието на адвокат, а именно тези показания не са достоверни. И трето, дори св. Танжу Шюкри да е имал намерение за насилствено съвкупление, той се е отказал да го реализира, а доброволният отказ от довършване на престъплението не се наказва – чл. 18, ал. 3, б. „а“ НК.

Осъществяващо признаците на престъпен състав е единствено причиняването на телесната повреда на св. Л.М.. Верен и в съответствие с материалния закон е изводът на КРС, че деянието не е било извършено по хулигански подбуди. За да се квалифицира телесната повреда по чл. 131, т. 12 НК, следва причиняването й да е предхождано или съпътствано от хулигански действия, като поведението на дееца следва да представлява демонстрация на неуважение към личността и обществото като цяло. Хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични отношения между виновния и пострадалия. А в случая св. Танжу Шюкри и св. Л.М. са се познавали и предходните им контакти са предпоставили конфликта, при който е причинена телесната повреда. И въззивният съд споделя правната квалификация на деянието по чл. 130, ал. 2 НК, която определя престъплението като такова от частен характер, а съгласно чл. 161, ал. 1 НК наказателното преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалия.

С оглед на горното въззивният съд не намира основания за доразследване, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 120/10.07.2017 г., постановено по ЧНД № 151/2017 г. по описа на Кубратския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.