ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Гр. Разград 29.12.2017 г.

Разградски окръжен съд на двадесет и девети декември две хиляди и тринадесета година в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. ч. н. дело № 428 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С Постановление от 09.11.2017 г. Районна прокуратура - Разград прекратила наказателното производство по ДП № 1873 ЗМ-434/2017г. по описа на РУ на МВР Разград, образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

С определение от 23.11.2017 г., постановено по чн дело № 923 / 2017 г. Районен съд - Разград отменил Постановлението от 09.11.2017г. и върнал делото на Районната прокуратура – Разград.

Недоволна от определението, Разградска районна прокуратура го протестира, с искане за отмяната му и за потвърждаване на постановлението за прекратяване на делото.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, постановлението за прекратяване и протестираното определение, прие следното:

За да постанови обжалваното определение РС – Разград приел от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 1873 ЗМ-434/2017г. по описа на РУ на МВР е образувано и водено срещу неизвестно лице за това, че на 17.06.2017 г. в с. Езерче причинило на Р.Х.М. от с. с. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разклащане на долните леви резци, неподлежащо на лечение- неизбежна екстракция, без които се затруднява дъвченето - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. Производството е образувано след подадена на 27.06.2017 г. жалба от Р. Х. М. чрез адв. Ю. Й.

В хода на разследването от обективна страна е установено, че на 19.06.2017г. в 11 ч. жалбоподателят Р. М. посетил Спешно отделение при МБАЛ- Разград€ за това обстоятелство е представен амбулаторен лист № 9531/19.06.2017 г. с основна диагноза: контузия на главата и анамнеза: претърпял побой с удари по главата и тялото, със счупена протеза. Пострадалия твърдял, че около 16.45 ч. познат мъж, съселянин го ударил по лицето, от което го съборил на земята и го ритал. На 21.06.2017 г. Р. М.посетил и съдебен лекар, за което било издадено СМУ № 19/2017 г. от д-р Диана Василева, като е насочен и към лекар по дентална медицина, който издал амбулаторен лист от 21.06.2017г.

Назначената по ДП комисионна съдебномедицинска експертиза дава заключение, че в резултат от нанесен му побой на 17.06.2017г. на пострадалия Р. М. са причинени:

1. Травма в окосмената част на главата- кръвонасядане в лява челна област и над и зад лява ушна мида; 2. Травма на устата- травматично разклащане на първи и втори резци на долната редица от лявата страна, подлежащи на екстракция /от цитиран консулт с лекар по дентална медицина/; неправилни разкъсвания на прехода на кожата с видимата лигавица на горна устна от лявата страна и през цялата ширина на видимата лигавица на външната част на долната устна от същата страна; разлято кръвонасядане под лигавицата на долна устна към преддверието на устната кухина; 3. Травма на тялото- кръвонасядане под външната част на лява ключица; две широки и с удължен вид кръвонасядания върху ребрената дъга от лявата страна 7/3 см и под него, лекодъговидно 18/3 см; 4. Травма на десния лакът- неправилни разкъсвания и дълбоки, под нивото на околната кожа, охлузвания.

По своята медико- биологична характеристика травматичното разклащане на долните леви резци, неподлежащо на лечение- неизбежна екстракция, обуславя трайно затруднение в дъвкателната функция /фаза на отхапване/ за срок повече от един месец, а останалите-временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Обловатите кръвонасядания в окосмената част на главата и под лява ключица добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци, а по своя вид кръвонасядането върху и под ребрената дъга от лявата страна- да е резултат от ритане с крак /частично отпечатване на контура на подметка на обувка/. Възможно е приземяването на терена да е било по тръбната страна на тялото с опора в десния лакът, от което са травмите в тази област- охлузвания и разкъсно- контузии рани. В съвкупност травмата на устата може да бъде получена от удар с юмрук, попаднал фронтално и към ляво върху съзъбието на долна челюст.

По досъдебното производство са разпитани като свидетели- пострадалия М., както и Р. И. Ч., К. А.Х. и А.И. А., както и сочения като извършител в жалбата- С. С.С. Пострадалият твърди, както в жалбата, така и в показанията си, че побоят от лицето С. С. С., му е нанесен около 16:45 часа на 17.06.2017г. Същото е посочено и възприето и в медицинската документация, а така също и от вещите лица.

Останалите трима свидетели- Ч., Х. и А. говорят за случка станала по-късно- около 20-21 часа на 17.06.2017г., когато С.е направил забележка на пострадалия М., но и тримата са категорични, че размяна на удари е нямало. Разпитан като свидетел С. С. С. твърди, че е бил афектиран от поведението на М.и отправените от последния псувни по негов адрес, но е категоричен, че не е удрял пострадалия.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приел, че разследването не е проведено всестранно и задълбочено, като не са събрани всички относими доказателства, съответно направените от прокурора правни изводи не почиват на събраните по делото доказателства. За да стигне до този извод съдът констатирал разминаване в показанията на свидетелите и отразеното медицинската документация относно часа на инцидента, както и че не е разпитан като свидетел посочен от пострадалия очевидец-А. Р..

В протеста на прокурора не се излагат конкретни съображения относно мотивите на първоинстанциониня съд за връщане на делото.

В жалбата, с която обжалвал постановлението, пострадалия Р. М. посочил, че не е съгласен с извода на прокурора, че са налице предпоставките на чл. 132, ал. 1, т.2 вр. с чл. 129 от НК, тъй като не е отправял обидни думи към С. С.С.. Не го предизвиквал по никакъв начин и не може да си обясни защо го нападнали започнал да го удря без никаква причина.

Въззивната инстанция извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства, при което констатира следното:

В показанията си пострадалия Р. М. сочи, че на 17.06.2017 г. около 16:45 часа отишъл с автомобила си до магазина на А. в с. Езерче, за да пазарува. Слезнал от автомобила и видял пред магазина да седят около маса С. С., К. А., Р. И. и А. Р., всички от с. Езерче. Минал покрай тях, поздравил ги и докато хване дръжката на магазина, чул глас, обърнал си и видял С., който го ударил отляво на главата, над ухото, с юмрук. Опитал се да се предпази, но тогава той го ударил с отново с юмрук отляво по брадата. От удара паднал на земята и С.започнал да го рита отляво в ребрата. Преди това пострадалия бил изпил около 300-400 грама ракия и около 2 литра бира. След боя станали и се качил на автомобила, с който се прибрал в дома си. Като причина за побоя пострадалия си обяснява, с че въртял гуми с колата си. Като отишъл до магазина и покрай тях не го бил провокирал по никакъв начин. Присъстващите не се намесили. От всички тях само А. Р. не пиел алкохол.

В показанията си св. Р.Чакал сочи, че на 17.06.2017 г. в с. Езерче имало борби на стадиона. Бил с К. от с.с.. Бил изпил около 400 гр. ракия и няколко бири, след което с К. отишли до магазина на А.около 20:00 часа. Там отново седнали да пият ракия на масите, които били навън, като след това при тях дошъл С.. Преди да дойда С., че той на улицата предупредил Р., като му казал да не кара силно колата си, тъй като Р. бил с колата. С.му казал, че е пиян, да не кара бързо, защото има малки деца и възрастни хора по улицата и да не прегази някой.. С К. чули разговора, защото били на 3-4 метра от тях. След това Р. се качил на автомобила си и с бясна скорост тръгнал на някъде. След това С.дошъл при тях и пили по една ракия, но не се сеща С. дали пил ракия или бира.Свидетелят не видял С. да удря Р..

В показанията си св. К. Х. сочи, че на 17.06.2017 г. в с. Езерче имало борби, на които били с Р., с когото пийнали. Около 20:30 часа двамата отишли в центъра на селото в магазина на А., като малко след това там дошъл и С.. Двамата с Р. били на маса отвън. Видял как С., преди да дойде при тях, предупредил Р.да не кара бързо колата си, тъй като бил с нея и бил пиян. Сали говорел на висок тон. Р. си тръгнал, а С. дошъл при тях и се черпили. Не видял С. да удря Р..

В показанията си А. А. – собственик на магазина- сочи, че около 20730 часа на 17.06.2017 г. бил вътре в магазина, а отвън били С. С., К. А. и Р. Ч., който пиели ракия. Били изпили доста ракия. По това време чул викове от С.“ защо правиш така„. Видял приз прозореца Р. М.. Виковете продължили 2-3 минути. Имал клиенти и не видял какво става. Когато излезнал навън нямало никой. Половин час по рано Р. пак идвал до магазина с колата си.

В показанията си св. С. С. също сочи, че случката странала на 17.06.2017 г. около 20700-21:00 часа. В магазина на А. били К. и Р., с които се заговорил. Тогава дошъл с автомобила си Р., видял, че си купил бира, след това се качил в автомобила си, започнал да върти гуми и тръгнал. След около 5 минути Р. се върнал и пак спрял с автомобила пред магазина.. когато слезнал от автомобила той го попитал защо прави така. Р. започнал да му се заканва.Разговора продължил 1-2 минути. Останал още около половин час и се прибрал.

При тези фактически констатации въззивният съд намери от правна страна, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Прокуратурата не е изпълнила в цялост задължението си за всестранно и задълбочено разследване. По делото има разминавания относно времето на инцидента. Не е разпитан очевидец, посочен от пострадалия – А. Р.- като единствения, който не е употребил алкохол.

След връщане на делото следва да бъде извършен разпит на А. Р. относно обстоятелствата по делото, както и да бъдат изяснени в пълното времето на извършване на деянието и имало ли е разменени реплики и какви са били те, между св. С.и пострадалия М..

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.11.2017 г., постановено по чн дело № 923 / 2017 г. по описа на РС – Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.