Мотиви към Присъда № / 30.06.2015 г.

по НОХД № 19 по описа на Окръжен съд Разград за 2015г.

Окръжна прокуратура Разград е повдигнала обвинение срещу:

Б.М.М. ***, за това, че на 22.12.2013г. в гр. Разград, е използвал платежен инструмент – банкова карта № ***, издадена от „Инвестбанк” с титуляр А.Е.А., осъществявайки транзакция № М00554 от 15,02ч. за сумата от 200лв. без съгласието на титуляра и за това, че на 22.12.2013г. в гр.Разград в съучастие като съизвършител с Е.А.Ю. е използвал платежен инструмент – банкова карта № ***, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С.Ш.М., осъществявайки транзакция № В50305 от 15,04ч. за сумата от 400лв. без съгласието на титуляра, като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление – престъпление по чл.249 ал.1 пр.1 в.в. с чл.26 ал.1 в.в. с чл.20 ал.2 НК;

Е.А.Ю. ***, за това, че на 22.12.2013г. в гр. Разград в съучастие като съизвършител с Б.М.М. е използвала платежен инструмент – банкова карта № ***, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С.Ш.М., осъществявайки транзакция № В50305 от 15,04ч. за сумата от 400лв. без съгласието на титуляра – престъпление по чл.249 ал.1 пр.1 в.в. с чл.20 ал.2 НК.

Представителят на ОП – Разград в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че същото е доказано от фактическа и правна страна в рамките, установени съобразно събраните доказателства в хода на наказателното производство. Предлага на съда да наложи на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода в размер близък до минималния, определен в закона, а на подсъдимата Ю. – в минималния размер. По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба прокурорът пледира за налагане на максималните размери на този вид наказание.

Подсъдимият Б.М.М. изразява становище, че не е извършил престъплението, вменено му с обвинителния акт. Твърди, че той е изтеглил сумите от двете банкови карти, но не е знаел, че върши това без съгласието на титулярите. Моли съда да бъде оправдан.

Подс. Е.А.Ю. изразява становище, че не е извършила престъплението, в което е обвинена. Излага твърдение, че се е озовала случайно на местопрестъплението и само е наблюдавала тегленето на пари, без да участва по някакъв начин в извършване на деянието.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и изготвените експертизи, констатира следната фактическа обстановка: През 2013г. и до средата на 2014г. свидетелят А.М. живеел под наем в апартамент в ***. Същият притежавал банкова карта № ***, издадена от „Инвестбанк” /видно от писмо изх. № 8116-121 / 20.11.2014г. на служител на банката, горният номер и номер ***6 се отнасят за една и съща банкова карта, като последната цифра 6 е контролно число, генерирано на случаен принцип и изписано на пластиката на картата/. По банковата сметка, обслужвана от тази карта, свидетелят получавал заплатата си.

Свидетелката С.М. е бивша съпруга на св.А.М.. През посочения по-горе период живеела в Турция, а когато се връщала в България, отсядала в апартамента при св.А.М.. При едно от завръщанията си в края на 2013г. била на медицински преглед, на който й предписали ползването на слухов апарат. За закупуването му имала право на социална помощ. Тъй като свидетелката не можела да престоява в България за продължителен период от време, оставила своята банкова карта № ***, издадена от Банка „ДСК”, на св.А.М.. Уговорили се, че когато парите за слуховия апарат постъпят по нейната сметка, св.А.М. ще ги изтегли, ще закупи апарата и ще й го изпрати в Турция. След това св.С.М. напуснала България. На 19.12.2013г. по нейната сметка постъпила сумата 430лв., преведена от АСП и представляваща социална помощ за закупуването на слуховия апарат.

Свидетелят А.М. съхранявал двете банкови карти – своята и на св.С.М. на секция в хора на обитавания от него апартамент. ПИН-кодовете им били написани на лист, който също бил оставен до картите.

Подсъдимият Б.М. работел като лекар – хирург в МБАЛ гр.Разград. В качеството си на такъв се запознал със св.Е.С. и подсъдимата Е.Ю. – двете били негови пациенти в различни периоди от време. Подс.Ю. *** и през 2013г. си търсела квартира в гр.Разград. Двете се запознали чрез подс.М.. Св.С. ги свързала със св.А.М., когото познавала и за когото знаела, че ще освобождава апартамента, защото щял да заминава да живее в Турция. Уговорили се да отидат на оглед в жилището. Един ден в периода октомври – ноември, 2013г. подс.М., подс.Ю. и св.С. посетили св.А.М. в апартамента. Огледали хола и кухнята, поговорили и си заминали. След това двамата подсъдими и св.С. посещавали многократно св.А.М. в жилището, като към тяхната компания понякога се присъединявал и св.Ст.Й.. През време на тези посещения сядали около масата в кухнята, черпели се. Вратите на жилището били отворени и посетителите имали достъп до всички помещения. Тъй като престоявали по-дълго време, двамата подсъдими ставали и се разхождали в другите помещения на апартамента.

През м.декември, 2013г., при едно от посещенията си, подсъдимите М. и Ю. взели намиращите се в хола на секцията две банкови карти, заедно с листа, на който били написани ПИН-кодовете, без знанието и съгласието на св.А.М.. Св.С.М. не била в България и също не узнала за взЕ.нето на картите.

На 22.12.2013г.Б.М. и Е.Ю. отишли до банкомат № 58818, обслужван от „УниКредит Булбанк”АД, находящ се в гр.Разград, ул.”Паркова” № 4. В 15,00ч. подс.М. поставил банкова карта № ***/6/, издадена от „Инвестбанк” с титуляр А.М. в банкомата и въвел ПИН-код /ф.к.9 от снимков материал към видео-техническа експертиза, кадърът е маркиран като card_enter – л.89 от ДП/, след което извършил проверка на баланс по сметката /вж. л.78 от ДП/. Непосредствено след това поставил същата банкова карта в банкомата, въвел ПИН-код, след което в 15,02ч. изтеглил сумата 200лв. /ф.к.21 от снимковия материал – отбелязването на кадъра е cash taken/ и операцията приключила в същата минута. След тези действия, отново в 15,02ч. подсъдимият М. поставил в банкомата банкова карта № ***, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С.Ш.М. и въвел ПИН-код /ф.к.28 и 29 – отбелязванията на кадрите са card_enter и PIN_enter/, след което извършил справка по сметката /вж л.39 и л.74 от ДП/. Извадил картата и в 15,03ч. отново я поставил в банкомата /ф.к.36 от снимковия материал – на кадъра отбелязването е card_enter/. В 15,04ч. подс.М. и подс.Ю. заедно въвели ПИН-кода /ф.к.37 – отбелязването е PIN_enter/. В същия час и минута подс.Е.Ю. взела от банкомата зададената от двамата подсъдими сума 400лв. /ф.к.40 – отбелязването на кадъра е cash_taken/. Изтеглянето на сумата е удостоверено от представените извлечения от банкова сметка ***.39 и 74 от ДП.

Към материалите по делото е приобщен като веществено доказателство компакт диск, съдържащ снимков материал, направен от монтирана на банкомат № 58818 камера. Изготвена е съдебна видео-техническа експертиза на ДП и допълнителна такава в хода на съдебното следствие, експертът по която е изготвил снимковия материал и е дал заключение, че лицата на записаните кадри са Б.М. /най-вероятно/ и Е.Ю. /вероятно, доколкото нейният образ е ограничен от обхвата на камерата/. Съдът приЕ. заключението като изготвено от лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване и анализиране на приложения като веществено доказателство компакт диск. Двамата подсъдими признават установения от експерта факт, че именно те са записани на камерата от банкомата в посоченото време. Съдът приЕ. техните признания, тъй като кореспондират със събраните доказателства.

Впоследствие при едно от поредните си посещения в жилището на св.А.М., подсъдимите върнали отново незабелязано двете банкови карти и листа с ПИН-кодовете на мястото, от което ги взели – на секцията в хола.

Няколко дни по-късно св.А.М. ги взел и отишъл заедно със св.Р. И. – негов приятел, до банкомата, находящ се в сградата на Община Разград, с намерение да изтегли пари от своята сметка за посрещане на новогодишните празници и от тази на св.С.М., за да закупи слухов апарат за последната. В един момент към тях се присъединила и св.Е.С.. При опитите да изтегли пари А. М. установил, че по сметките има минимално количество парични средства, които изтеглил. Дал 20лв. от тях на св.С., защото щяла да пътува за селото, в което живеела, след което се разделили.

В първите дни на 2014г. св.А.М. отишъл до АСП, за да се интересува дали парите за слуховия апарат на св.С.М. са преведени. Оттам му отговорили, че са ги превели по нейната сметка. След това свидетелят отишъл в двете банки – „Инвестбанк” и Банка „ДСК”, за да провери защо липсват пари по двете сметки и тогава разбрал за изтеглянето на сумите. Когато св.С.М. пристигнала в България, двама отишли в полицията и подали жалба.

Впоследствие, когато подсъдимите М. и Ю. и свидетелите Е.С. и А.М. отново се събирали в жилището на последния, пострадалият няколко пъти повдигал въпроса за изтеглените пари с неговата и на С.М. банкови карти. Всички отричали да са теглили пари с оставените в апартамента карти. При едно от посещенията подсъдимият М. дал на св.А.М. 600лв. Когато свидетелят го попитал защо му дава парите, подсъдимият отговорил, че ще се разберат с останалите от компанията.

Подсъдимите Б.М. и Е.Ю. не са осъждани. Б.М. работи и получава брутно месечно възнаграждение, чийто общ размер за 2014г. е 32 128,30лв. Е.Ю. не работи.

Горните обстоятелства се установяват от събраните в хода на наказателното производство доказателства: извлечения от сметки, издадени от „Инвестбанк” /л.29, 30, 80, 81 от ДП/ и Банка „ДСК” /л.33, 34, 39, 40 от ДП/, уведомление от „Инвестбанк” /л.78 и 79 от ДП/, уведомление от Банка „ДСК” / л.74 от ДП/, приобщения като веществено доказателство компакт диск, съдържащ снимков материал от камера, монтирана на банкомат № 58818, находящ се в гр.Разград, ул.”Паркова” № 4, заключението по назначената съдебна видео-техническа експертиза /л.83 – 98 от ДП/ и допълнителното заключение, изготвено в хода на съдебното следствие /л.117 – 121 от съдебното производство/, писмо от „Инвестбанк” относно идентификацията на банкова карта № ***/6/, показанията на свидетелите А.М., С.М., Е.С., Ю. Салим, С.Й., Р.А., А.Х., Х.Х., извършените очни ставки между св.С. и Х. и между С. и Б., заключението по съдебно-психиатричната експертиза на св.Е.С., заедно с цялата медицинска документация, отнасяща се до здравния статус на тази свидетелка, справки за съдимост, удостоверение за брутен доход, частично от обясненията на двамата подсъдими.

По делото е безспорно установено, че подс.Б.М. на 22.12.2013г. е използвал двете банкови карти с титуляри А.М. и С.М. на банкомат, находящ се в гр.Разград, ул.”Паркова” № 4, за да изтегли сумите съответно 200лв. и 400лв. Този факт се установява от записите на камерата на банкомата, съдържащи се на приобщения като веществено доказателство компакт-диск, заключението по съдебната видео-техническа експертиза с приложения снимков материал и справките от „Инвестбанк” и Банка”ДСК”, от съдържанието на които се установява датата и часа на изтеглените с платежните инструменти парични средства. В обясненията си подс.М. признава, че е изтеглил пари от двете карти в общ размер 600лв. и това признание кореспондира изцяло с горните доказателства, поради което съдът го кредитира.

Спорните въпроси, възникнали в хода на процеса досежно установяване на фактите, са: дали двамата подсъдими са изтеглили пари от сметките на А.М. и С.М., като са знаели, че вършат това без съгласието им и дали подс.Ю. е участвала в осъществяване на инкриминираното деяние.

По първия спорен въпрос съдът в настоящия си състав приЕ., че двамата подсъдими са взели двете банкови карти заедно с листа, на който са били написани ПИН-кодовете, от секцията в хола на жилището на св.А.М., без знанието и съгласието на този свидетел и на св.С.М.. В тази връзка съдът кредитира събраните косвени доказателства – показанията на Св.А.М., Е.С., Ст.Й. във връзка с обстоятелството, че М. и Ю. са били чести посетители в дома на пострадалия свидетел. Същите са имали свободен достъп до цялото жилище, вкл. и до хола, където банковите карти са били съхранявани от св.М. и са ги взели незабелязано, без съгласието на последния. Св.М. в своите показания заявява, че гостите му са се разхождали свободно в жилището, вратите не са били заключени. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подс.М., че св.М. заключвал вратите заради св.С.. По същото време св.С.М. била в Турция, поради което също не е давала съгласието си за тяхното използване от двамата подсъдими. Двамата пострадали в своите показания са категорични, че не са давали банковите си карти на трети лица, в т.ч. нито на св.С., нито на някой от двамата подсъдими.

Основната теза на подсъдимите е, че на 22.12.2013г. св.С. била в апартамента на св.М.. Последният се обадил на подс.М. да дойде и да я закара в с.Манастирско и след като подсъдимият дошъл със своя автомобил, С. го помолила да отидат до банкомат, за да изтегли пари. Тъй като М. имал уговорена среща със св.К.Я. в сладкарница „Мирена”, находяща се срещу банкомат на „УниКредит Булбанк” на ул.”Паркова”, той спрял автомобила си на тротоара непосредствено до банкомата. Оставил С. и влязъл да разговаря с Я.. Когато излязъл, С. го повикала и го помолила да изтегли парите вместо нея, като му дала картите и казала ПИН-кодовете. М. изтеглил пари от двете карти. През това време покрай банкомата минала подс.Ю. със своя приятелка. Тази подсъдима твърди, че отивала да спортува и се движела в посока отдолу на улицата нагоре по посока към парка. Спряла при своите познати и тъй като й станало любопитно откъде С. има пари по банкови сметки, се навела над банкомата, за да погледне. Изложените от двамата подсъдими факти не се установяват от проведеното съдебно следствие. Събрани са гласни доказателства – показанията на св.К.Я. и Д.Д., които заявяват, без да конкретизират определена дата, че в края на м.декември, 2013г. са видели как подс.М. е спрял своя автомобил на тротоара пред банкомата на „УниКредит Булбанк” и е влязъл в сладкарница „Мирена”. По-късно св.С., която останала в колата, го извикала, подала му карти и го помолила да изтегли пари. След като подсъдимият изтеглил пари, предал същите на С.. Съдът приЕ. тезата на прокуратурата в обвинителния акт, че К.Я. и Д.Д. са възприели друг случай, а не инкриминирания такъв на 22.12.2013г. На първо място, двамата свидетели не са видели подс.Ю. при случая, за който разказват. В този смисъл св.Д. е категорична, че е видяла само подс.М. и св.С. при банкомата. Съдът дава вяра на депозираните на ДП и прочетени в хода на съдебното следствие показания на св.Я., които същият поддържа. Без да е сигурен, в проведеното съдебно заседание свидетелят допълва, че може би подс.Ю. е била там, защото имало хора с руси коси. Съдът не възприЕ. това негово твърдение, защото свидетелят не е сигурен и защото неговото изявление е направено в с.з., вече в присъствието на Е.Ю. в качеството й на подсъдима, т.е. при известност на фактите от обвинителния акт. В подкрепа на тезата на обвинението е обяснението на св.С., че е имало случай, в който е теглила пенсията си от банкомат в присъствието на подс.М., който я е закарал с автомобила си. Същата посочва устройство, намиращо се на друго място, но неточността съдът отдава на отдалечеността на събитието назад във времето, както и ежемесечната повторяемост на това действие, при което е съвсем нормално същата да допусне този вид неточност. На второ място, подс.М. твърди, че е имал предварително уговорена среща със св.Я.. Последният обаче заявява, че за случая, за който свидетелства, двамата са се срещнали случайно, след като са се видели пред сладкарница „Мирена”, намираща се срещу банкомата на ул.”Паркова”. На трето място, подсъдимите твърдят, че лекият автомобил на подс.М. е бил спрян непосредствено до банкомата. По отношение на лекия автомобил, попадащ в кадрите на ф.к.43,44 и 45 от снимковия материал към съдебната видео-техническа експертиза на ДП, в хода на съдебното следствие е поставена допълнителна задача на вещото лице. От неговото заключение се установява, че този автомобил не е притежаваният от подсъдимия л.а. марка „БМВ” и освен това е паркиран на отсрещния тротоар, на разстояние от камерата на банкомата до него приблизително 7,6м. Към момента на изготвяне на допълнителното заключение непосредствено до банкомата се е намирал случайно спрял автомобил, който е влязъл в кадъра на камерата /ил.9 от снимковия материал към допълнителното заключение/. В кадъра от 22.12.2013г. обаче липсва друг автомобил, освен спрялото до отсрещния тротоар МПС. Съдът не кредитира обяснението на Б.М., че на кадъра от 22.12.2013г. закривал с гръб своя автомобил – на част от кадрите са заснети предметите непосредствено пред банкомата, но неговият автомобил липсва /ф.к. 42 и 43 на л.95 от ДП, направени в една и съща минута – 15,04:14ч. и 15,04:38ч./. Всички тези противоречия в обясненията на подсъдимите, както и прортиворечията между тях и останалия събран доказателствен материал, въз основа на който съдът изгражда по-горе фактическата обстановка, дават основание техните твърдения да бъдат приети като защитна версия, която съдът не кредитира. Предвид горното, съдът преценява като ирелевантни твърденията на подс.М. за близки отношения между св.А.М. и Е.С., позволяващи на последната да вземе картите от апартамента на св.М..

В хода на цялото наказателно производство св.Е.С. е поддържала еднозначни, непротиворечиви показания в смисъл, че на 22.12.2013г. не е давала двете банкови карти с титуляри св.А.М. и С.М., на подс.М., който да изтегли от тях пари. Действително, тази свидетелка има заболявания, за които е провеждала лечение и това обстоятелство се установява от медицинската документация, гласните доказателства и изготвената съдебно-психиатрична експертиза. Дълбочината на когнитивните нарушения и личностова промяна, настъпили вследствие на синдрома на алкохолна зависимост обаче не достигат до такава дълбочина, че да нарушават качествено способността на свидетелката правилно да възприЕ. фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях както към датата на инкриминираното деяние, така и към настоящия момент. В тази връзка съдът възприЕ. изцяло заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която е изготвена от лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото и тези, намиращи се в ПО на МБАЛ гр.Разград, където Е.С. е провела лечение, а също и след извършен преглед на свидетелката. Отделно от това и както бе посочено по-горе, нейните показания са изключително последователни, което не дава на съда основание да направи извод, различен от този на вещото лице – психиатър. Приложените към ДП листи 113 и 114 по естеството си представляват писмени св.показания, каквито наказателният процес не допуска. Недопустимостта по силата на закона следва от обстоятелството, че не става ясно къде, кога и при какви обстоятелства са писани тези писмени обяснения, което е пречка същите да бъдат взети под внимание.

Тук е мястото да се обсъдят показанията на св.Д.Б.. Същият твърди, че на 21.03.2015г. е бил в апартамента на св.А.М., в който по същото време са били св.А.М. и св.С.М.. По-късно в апартамента пристигнала и св.Е.С.. Св.А.М. й казал да не идва повече, защото е взела банковите карти. Св.С. признала, че тя ги е взела и помолила подс.М. да изтегли пари от тях. Това станало около 14ч. на 21.03.2015г. и тогава св.Б. записал признанието на свидетелката на своя телефон. От представената справка за задгранични пътувания на А.М. и С.М. обаче се установява, че на тази дата и двамата са били извън страната /вж.л.204 от съдебното производство/, поради което не е възможно да се е осъществила подобна среща между свидетелите. Ето защо съдът не кредитира изцяло показанията на този свидетел.

По втория спорен въпрос съдът в настоящия си състав намира, че подс.Ю. е участвала заедно с подс. М. в тегленето на втората сума 400лв., използвайки банковата карта на С.М., издадена от Банка „ДСК”. Съдът не кредитира обясненията й, че само е минавала покрай банкомата през инкириминирания период от време и тъй като й е станало любопитно откъде св.С. има пари, е спряла до банкомата, поради което е попаднала в кадрите на камерата. Установява се от снимковия материал към съдебната видео-техническа експертиза, изготвена в хода на ДП, че Е.Ю. и Б.М. заедно са започнали втората операция по теглене на пари от картата на С.М., поставяйки я в устройството – ф.к.37 от снимковия материал на ДП, след което Ю. е взела парите – ф.к. 40, на който кадър операцията е маркирана като cash_taken, а подс.М. е стоял встрани и не е попаднал в кадъра. Именно поради факта, че подсъдимата е взела парите, съдът приЕ., че същата не се е намирала случайно на мястото на престъплението, а е взела участие в извършване на деянието. Предвид горното, съдът приЕ. обясненията на Е.Ю. като нейна защитна теза и не ги кредитира.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: От събраните по делото доказателства следва, че подсъдимите Б.М. и Е.Ю. са извършили престъпление по чл.249 ал.1 пр.1 в.в. с чл.20 ал. 2 НК, а подс.М. и в.в. с чл.26 ал.1 НК. Б.М. е използвал платежен инструмент – банкова карта № ***/6/, издадена от „Инвестбанк” с титуляр А.Е.А., осъществявайки транзакция № М00554 от 15,02ч. за сумата от 200лв. без съгласието на титуляра. Б.М. и Е.Ю. в съучастие са използвали платежен инструмент – банкова карта № ***, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С.Ш.М., осъществявайки транзакция № В50305 от 15,04ч. за сумата от 400лв. Липсва съгласие от титулярите за използването на двете карти, което се установява от св.показания на А.М. и С.М.. Тъй като деянията не представляват по-тежко престъпление, следва да бъдат подведени под нормата именно на чл.249 ал.1 НК. По отношение на подс.Б.М. двете деяния се явяват извършени в условията на продължавано престъпление съгл. чл.26 ал.1 НК – същите осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление- по чл.чл.249 ал.1 пр.1 НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Обектът, който двамата подсъдими са засегнали с извършените деяния, са обществени отношения, свързани с функционирането на паричното обръщение и банковата сигурност и регламентирания ред за ползване на платежните инструменти. В чл.25 ал.3 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти изрично е регламентирано, че платежният инструмент се ползва само лично от оправомощения ползвател на платежни услуги. С извършените деяния Б.М. и Е.Ю. са нарушили регламентираните по този начин обществени отношения.

Предмет на престъплението са два платежни инструмента – банкова карта № ***/6/, издадена от „Инвестбанк” с титуляр А.Е.А. и банкова карта № ***, издадена от Банка „ДСК” с титуляр С.Ш.М.. Съдът намира възражението на защитата за липса на идентичност на банковата карта с титуляр А.М. за неоснователно. Посочено бе по-горе, че № *** и № ***6 се отнасят за една и съща банкова карта, издадена от „Инвестбанк”, с титуляр А.М., като последната цифра 6 е контролно число, генерирано на случаен принцип и изписано на пластиката на картата. Горният факт се установява от писмо изх. № 8116-121 / 20.11.2014г., изд. от „Инвестбанк”.

Субекти на извършеното престъпление са Б.М. и Е.Ю., което се установява от записа на камерата на банкомата, находящ се в гр.Разград, ул.”Паркова” № 4, обективиран върху приобщения като веществено доказателство компакт диск. По-нататък, вещото лице по изготвената и приета от съда видео-техническа експертиза дава заключение, че лицата, записани на снимковия материал, са двамата подсъдими. М. в своите обяснения също признава факта, че е изтеглил на два пъти сумите от двете банкови карти. По отношение на участието на Ю. са налице безспорни доказателства, че заедно с подс.М. е използвала банковата карта с титуляр С.М. – видно е от изготвения снимков материал, че подс.М. е извършил проверка на наличността по тази карта, но след това двамата заедно са я поставили отново в банкомата, въвели са отново ПИН-кода, след което Ю. е взела парите. По този начин подс.М. е действал като извършител, използвайки платежния инструмент с титуляр А.М., а двамата подсъдими са действали като съизвършители, използвайки платежния инструмент с титуляр С.М.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимите виновно, при форма на вина пряк умисъл. Двамата са съзнавали, че използват платежни инструменти, на които не са титуляри. Освен всички изложени по-горе съображения в тази насока от фактическа страна, които съдът не намира за нужно да повтаря отново, следва да се посочи още, че върху всяка от банковите карти са изписани имената на титулярите, установено от направената от съда справка в съдебно заседание от 10.03.2015г. По този начин, при използването на картите Б.М. и Е.Ю. са били наясно, че титуляри на картите са А.М. и С.М.. Подсъдимите са съзнавали също така, че ползвателите на банковите карти не са давали съгласието си за използването им.

При индивидуализация на наказанието на подс.Б.М. съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнително ниската стойност на сумите, които е изтеглил при използването на платежните инструменти, фактът, че е върнал парите на св.А.М., както и че не са настъпили вредни последици за св.С.М. – впоследствие тя е закупила необходимия й слухов апарат. Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства. При така извършената преценка приложение намира разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК – предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, най-лекото, предвидено в чл.249 ал.1 НК наказание в размер на 2 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, предвид което следва да бъде определено под най-ниския предел. Съдът го определя над предвидения в общата част на НК минимален размер за този вид наказание. Б.М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 НК за отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години. Нормата на чл.249 ал.1 НК предвижда и кумулативното налагане на наказанието глоба, което съдът определя също в размер над минималния предвиден такъв в чл.47 ал.1 в.в. с чл.249 ал.1 НК, съобразявайки обстоятелството, че подсъдимият работи и получава месечни доходи, не е женен.

По отношение на Е.Ю. съдът отчита също наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, още по-ниската стойност на сумата, която е изтеглила при използването на платежния инструмент, фактът, че е участвала само при осъществяване на второто изпълнително деяние, обстоятелството, че не са настъпили вредни последици за св.С.М., тъй като впоследствие тя е закупила необходимия й слухов апарат. Приложение отново следва да намери разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, най-лекото, предвидено в чл.249 ал.1 НК наказание в размер на 2 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. Ето защо съдът определи и по отношение на тази подсъдима наказание под най-ниския предел, по-ниско от това на Б.М., тъй като съдът отчита факта, че Ю. е участвала само във второто деяние, при това в съучастие с другия подсъдим. Е.Ю. не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 НК за отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години. Кумулативно предвиденото в чл.249 ал.1 НК наказание глоба съдът определи също в размер над минималния предвиден такъв в чл.47 ал.1 в.в. с чл.249 ал.1 НК, съобразявайки обстоятелството, че подсъдимата е участвала само във второто деяние и освен това същата не работи и не реализира доходи.

Съобразно изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимите Б.М. и Е.Ю. следва да заплатят разноските в наказателното производство.

Водим от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

СЪДИЯ:

MH