Делото е образувано по внесен обвинителен акт от ОП Разград по ДП №296 ЗМ-41/2015 г. по описа на РУ МВР Лозница против Х.О. ***, ЕГН ********** и Р.М.А. ***, ЕГН **********, по обвинение за това, че:

На 14.03.2015 г. в гр. Търговище, в съучастие като съизвършители помежду си, са използвали платежен инструмент - банкова карта с IBAN ***, издадена от „ЦКБ“ АД, Клон Разград с титуляр А.М.П. ***, осъществявайки успешна транзакция в 10, 04 ч. за сумата от 140 лева, без съгласието на титуляра - престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Счита за установено от техническата експертиза и останалите доказателства, че подсъдимата М. е извършила действия по изтегляне на пари от банкомата, въвеждането на пин-кода, който е съобщен от другата подсъдима – А. и разпределянето на част от изтеглените пари сочат, че и двете са участвали в изпълнителното деяние. Предлага да се наложи наказание към минимума на предвиденото в закона – 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 НК и се наложи глоба в минимален размер.

Подсъдимата М. дава обяснения в съдебно заседание на 29.09.2015 г. В обяснения си подсъдимата твърди, че подсъдимата А. теглила пари, като преди това заявила, че има дебитна карта с пари. Твърди, че не е взимала карта от св. П.. Делото се разглежда, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, в отсъствие на подсъдимата М.. Същата се е явил в съдебно заседание на 29.09.2015 г. и е дала обяснения. Подсъдимата след това е напуснала адреса, който е имала, не е намерена на посочения от нея адрес и е променила същия, без да уведоми съответния орган. Налице са данни от Кмета на с. Чудомир, че е извън страната.

Защитникът на подсъдимата М. – адв. М. счита, че повдигнатото обвинение не е доказано от обективна и от субективна страна, тъй като подсъдимата не е участвала, нито съдействала, за извършването на престъплението. Моли да бъде постановена оправдателна присъда. Алтернативно посочва, че следва да се вземат предвид и смекчаващите обстоятелства.

Подсъдимата А. дава обяснения. Твърди, че не е теглила пари от картата на св. П., че не знае кода на картата, а парите са изтеглени от подсъдимата Х. М., която живеела със св. П. на „семейни начала“. Подс. М. казала, че П. й дал картата. Заявява, че не е взимала картата на св. П.. Счита, че не е виновна.

Защитникът на подсъдимата А. – адв. В. намира, че при правилен анализ на събраните доказателства се установява, че че подсъдимата А. не е извършила съставомерно деяние по чл. 249 НК, т.е. не се е ползвала от чужд платежен документ, без съгласието на собственика. Намира за установено, че подсъдимата Х. М. е живяла на семейни начела с пострадалия А.П., затова имала безконтролен достъп до дома на пострадалия и до имуществото му. Не се установява, че А. е знаела или предполагала за липсата на съгласие от страна на пострадалия. Дори да се приеме, с оглед заключението по техническата експертиза, че тя е осъществила банковата транзакция, то е установено, че тази карта е предоставена именно от фактическата съжителница на пострадалия. Моли да бъде постановена оправдателна присъда. Алтернативно сочи, че тъй като се касае за нищожна сума от 140 лв., трябва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК. Като изтъква доводи, че са налице основания за приложение на чл. 55 НК ако съдът приеме, че подсъдимата е извършила престъпление, което не е маловажен случай.

В последната си дума подсъдимата А. заявява, че не се счита за виновна.

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Х.О. М. е българска гражданка, родена на *** ***, Община Лозница, с постоянен адрес ***, не е осъждана (справка за съдимост на л. 24), с ЕГН **********.

Р.М.А. е родена на *** ***, не е осъждана (справка за съдимост на л. 20), ЕГН **********.

Двете са с основно образование и са били безработни.

Подсъдимите М. и А. и свидетеля П. ***. След като подс. М. се разделила с мъжа, с който живеела в с. Йонково, и се върнала в с. Чудомир, се сближили с подс. А.. Срещали се често и поддържали близки отношения. Подс. М. живеела със св. П.. Тримата поддържали близки отношения.

На 13.03.2015 г. подс. М. и подс. А. били в дома на св. А.М.П.. Подс. М. го помолила да ги закара до гр. Лозница, до Бърза помощ, за да й измерят кръвното и да си купи лекарства. Тя казала, че не разполага с пари. В следобедните часове тримата отишли до гр. Лозница. Там св. П., понеже не носел очилата си, дал кредитната си карта „Маркет“, издадена от „ЦКБ“ АД, Клон Разград, на подс. М. и й казал да изтегли 50 лева, като й казал и ПИН-кода си. С тези пари те заедно купили лекарства и хранителни продукти. По-късно, тъй като тези пари свършили, св. П. отново дал картата си на подс. М. и поискал отново да изтегли 20 лева. Тези две операции били направени на банкомат, собственост на „ЦКБ“ АД в гр. Лозница. Банковата си карта св. П. прибрал в портмонето и след това всички се прибрали в с.Чудомир.

Към 20 часа в дома на св. П. дошли двете подсъдими, като той ги почерпил с кафе. След известно време подсъдимите поискали компот от домакина, който слязъл до мазата на къщата си. Докато той бил там, М. и А. взели от портмонето на св. П. неговата банкова карта с обслужващ го IBAN ***.

Св. П., като не намерил подсъдимите, след като се върнал от мазата, се усъмнил в техните действия и проверил наличието на картата си. Същата я нямало. П. потърсил подсъдимите още вечерта, но не ги намерил.

На 14.03.2015 г. сутринта подсъдимите помолили св. Р.М.Е. да ги закара до гр. Търговище. Той се съгласил и ги закарал до Кооперативния пазар в гр. Търговище, където останал да ги чака. Подсъдимите отишли до близкия банкомат, обслужван от Търговска банка „Д“ АД. Подс. М. извадила картата „Маркет“ на св. П., дала я на подс. А., като последната изтеглила сумата от 140 лева. Една част от парите А. предала на М.. Тези действия се развили от 10,02 ч. до 10,05 ч. на 14.03.2015 г. След това двете подсъдими отишли при св. Е.,***. По пътя обвиняемите заредили автомобила на св. Е. с газ.

Св. П. отишъл до банката, установил че са изтеглени суми от карата и се оплакал в полицията.

Видно от назначената техническа експертиза (л. 33), на иззетия видеозапис се виждат две жени, отиващи до банкомата, едната с черно яке и бяла шапка на главата, а втората с бяло яке. Жената с шапката изважда синя карта, а жената с бяло яке поставя картата в банкомата. Жената с бялото яке брои пари, като част от тях дава на жената с шапка.

От показанията на св. П. и обясненията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание, е установено, че жената с бялата шапка е подс. М., а жената с бялото яке – подс. А..

След този случай подсъдимите са напуснали Р България и пребивавали в Германия.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства. Тя се установява по несъмнен начин с оглед показанията на св. П. и св. Е., заключението по техническата експертиза (л. 33) и писмените доказателства: разпечатка за движението по банковата сметка на П. (л. 12), справка за извършените транзакции (л. 42 и л. 45), свидетелства за съдимост (л. 20, л. 24), характеристични справки (л. 21, л. 25).

Посочените доказателства, съдът преценява като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и изграждащи фактическата обстановка, изложена по-горе, по несъмнен начин.

В обясненията си двете подсъдими прехвърлят една на друга вината. С оглед установеното при техническата експертиза е налице очевидна недостоверност на обясненията им и същите съдът приема за необоснована защитна теза. Съдът не кредитира нито обясненията на подс. М., че А. изтеглила парти от синя карта, която заявила, че е нейна, нито обясненията на подс. А., че М. изтеглила пари от карта, която заявила, че П. й е дал. От техническата експертиза се установява, че А. и М. заедно са отишли до банкомата, именно подс. М. е извадила синя карта, а подс. А. е поставила картата в банкомата, броила пари и дала част от тях на М..

От правна страна.

Безспорно е установено, че на 14.03.2015 г. подс. М. е държала в себе си платежен инструмент - банкова карта с IBAN ***, издадена от „ЦКБ“ АД, Клон Разград с титуляр А.М.П. и пред банкомат в гр. Търговище, обслужван от Търговска банка „Д“ АД, предала картата на подс. А., която изтеглила сумата 140 лв., преброила парите и дала част от тях на подс. М.. Известно време след това подсъдимите заминали за Германия.

В съдебно заседание подсъдимите прехвърлят вината една на друга и твърдят, че не те са теглили пари от карата, че не са знаели, че е на П. и т.н.

Подсъдимите са използвали кредитната карта „Маркет“, издадена от „ЦКБ“ АД, с титуляр св. П., като са я поставили в банкомата и извършили действия по теглене на парични средства – 140 лв. от сметка с IBAN ***, които си разделили. Съгласно чл. 93, т. 24 НК платежен инструмент е „веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности”, каквото очевидно е и банковата карта. Този платежен инструмент е използван, без съгласието на титуляра – св. П., което се установява от неговите показания, установените действия след деянието – търсил подсъдимите, оплакал се в полицията.

Деянието осъществява състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК – двете подсъдими, в съучастие, като съизвършители помежду си, са използвали платежен инструмент - банкова карта с IBAN ***, издадена от „ЦКБ“ АД, Клон Разград с титуляр А.М.П. ***, осъществявайки транзакция в 10 часа и 04 минути за сумата от 140 лева, без съгласието на титуляра.

За умисъла на дееца, при липса на самопризнание, следва да се съди не по това, което заявява в своите обяснения, а по обективно установените действия. Установените действия на подсъдимите пред банкомата по несъмнен начин сочат, че подсъдимите са действали при общ умисъл, говорят за съвместна дейност. За осъществена неправомерна дейност и знанието, че е такава говори и обстоятелството, че след деянието са преустановили контакти със св. П., с когото преди това са били близки. Едва по-късно подс. М. се върнала при св. П. убеждавайки го, че подс. А., без нейно знание е изтеглила парите. Това очевидно не е така с оглед приложеният по делото видеозапис.

Престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали, че използват чужда карта, че не е налице съгласие на титуляра, както и общеетвеноопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и искали настъпването на тези последици, водени от желанието да се сдобият с парични средства.

Съдът намира, че деянието не е малозначително, с оглед размера на отнетите парични средства. Престъплението по чл. 249 НК, освен че накърнява имуществото на лицата, причинява и по-тежки последици - разколебаване доверието в банковата система, в системата за парични плащания и преводи чрез банкови карти, престъплението е по-трудно разкриваемо от престъпление срещу собствеността, съответно извършителите по-лесно прикриват следите си, тъй като използваните карти дават възможност за дистанционен, пряк и бърз достъп до финансови средства по банкови сметки и разпореждане с тях, без да остават някакви материални следи – подписи, писмени нареждания и т.н. По тези съображения съдът намира, че деянието осъществява състав на престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, не е малозначително и подсъдимите следва да носят наказателна отговорност за извършеното.

По наказанието.

Съдът намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимите, липсата на парични средства и работа към момента на извършване на престъплението, размера на отнетите парични средства, обстоятелството, че след деянието са трудово ангажирани, според получените данни по делото. Съответно тези обстоятелства имат характер на изключителни смекчаващи вината обстоятелства и минималното наказание – 2 години лишаване от свобода е несъразмерно високо за извършеното. Поради това съдът на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Тъй като са налице предпоставките на чл. 66 НК и за поправянето на подсъдимите не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието, каквото е и единодушното мнение на обвинението и защитата, съдът отложи изпълнението за срок от три години.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността за привеждане в изпълнение на наложеното наказание са в състояние да окажат нужното въздействие за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.

Съдът не наложи глоба, на основание чл. 55, ал. 4 НК, съобразно с данните за имотно състояние и семейно положение на подсъдимите.

Съдът присъди и направените по делото разноски, съгласно чл. 189 НПК.

Съдия:

ДГ