МОТИВИ към Присъда № 46/29.09.2016г. по НОХД № 162/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Л.И.К., ЕГН **********, който е обвинен в това, че в периода м. юни – 25.11.2015 г. в с. Дянково, с. Каменар и с. Студенец, Област Разград, в условията на продължавано престъпление, 5-кратно, се съвъкупил и извършил опити да се съвъкупи с ненавършилата 14-години Г.Г. Ю., родена на *** г., като я принуждавал към това със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 и във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага подс.К. да бъде осъден за престъпление по чл.152, ал.4, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.1 НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер, предвиден в закона.

Гражданският ищец и частен обвинител Г.Г. Ю. чрез особения си представител адв.И.И. *** моли за признаване на подсъдимия за виновен и за осъждането му да заплати обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 25.11.2015г. до окончателното изплащане.

Подс.Л.К. не се признава за виновен. Твърди, че не е извършвал описаните деяния и, че е жертва на лъжа. Неговият служебен защитник адв.М.Е. *** предлага делото да бъде върнато на прокуратурата поради това, че обвинението не е формулирано ясно и точно, което накърнява правото на защита на подсъдимия. Алтернативно моли за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Относно гражданския иск счита, че е предявен от нелигитимно лице и следва да бъде отхвърлен.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л.К. е брат на св.Г.Ф.Ю., която е майка на Г.Г. Ю., родена на *** г.

В продължение на около 10 години подс.К. работел в Германия. Върнал се в края на 2014г. заедно с приятелката си св.Я.А.. Двамата се установили в с.Дянково, ул.”Шейново” № 27 в квартирата на неговата майка Х.С. И.. В същото жилище, освен Х.И., живеели детето Г., майката Г.Ю., която страдала от лека степен на умствена изостаналост, и по-малкия й брат И. К., който бил диагностициран с умствена изостаналост в тежка форма.

Единствените доходи на домакинството били от пенсията на И. К. и месечната помощ на Х.И. като личен асистент на сина си И.. Понякога св.Г.Ю. просела. Г. била ученичка в ОУ „Отец Паисий” – с.Дянково и учителите я подпомагали с пособия, дрехи и храна.

Подс.Л.К. често злоупотребявал с алкохол, след което ставал агресивен, предизвиквал скандали и нанасял побои на съжителницата си Я.А.. През м.април 2015 г. подсъдимият заминал сам за Германия, а св. А. се прибрала при родителите си в гр. Любимец.

В края на месец май 2015 г. подс. К. се върнал в България и се установил при майка си в с. Дянково. Често в пияно състояние тормозел св.Г.Ю. и св.Г. Ю., обиждал ги и ги биел. След като св.А. го напуснала, подс.К. насочил вниманието си към своята племенница. Забранявал й да се разкрасява, за да не я харесват други мъже. Знаел, че тя се страхува от духове и като я зяплашвал с такива, я принуждавал да спи с него в едно легло. Една вечер през м.юни 2015 г. в пияно състояние свалил бельото на Г. и, удряйки я, осъществил полов акт с нея.

През лятото на 2015 г. имотът в с.Дянково бил продаден от собствениците му и семейството се преместило в с.Каменар, общ. Лозница, където живели около два месеца. Докато били в с.Каменар, веднъж подс. К. като удрял племенницата си, отново осъществил полов акт с нея, въпреки нейното несъгласие.

В началото на месец септември 2015 г. св.Г.Ю., болният й брат, тяхната майка и детето Г. отишли да живеят в с.Китанчево, общ.Исперих, в дома на другата сестра на подс. К. - А.К.. Подсъдимият останал в с. Каменар. На 21.10.2015 г. Х.С. И. починала. Една седмица по-късно подс.К. отишъл в с.Китанчево и обявил, че той ще се грижи за брат си И., за сестра си Г. и за племенницата си Г.. Четиримата заживяли в ангажирана от него квартира в с. Студенец, общ.Лозница, ул.”Огоста” № 8. Г. била започнала учебни занятия в училището в с.Китанчево, но от 12.11.2015г. подс.К. я записал в ОУ ”Христо Ботев”-с.Гороцвет.

Семейството ползвало две стаи в къщата в с.Студенец. В едната стая спели подс.Л.К. на едното легло, а Г. и И. К. – на другото. Детето Г. спяло в другата стая. Подсъдимият ежедневно употребявал алкохол и продължавал да тормози сестра си и племенницата си. Заплашвал ги, че ще даде сестра си в лудница, а детето – в дом. Биел ги. Наричал Г. „уруспийка“ и „магистралка“. Заканвал се да я изкара на магистралата, за да му изкарва пари. Една нощ завел Г. и Г. на турското гробище в с.Студенец и ги държал там до сутринта, плашейки ги с духовете на починалите. Възползвайки се от страховете на Г., подс.К. я заставял да спи в неговото легло. Няколко пъти след като се връщал пиян удрял Г. и осъществявал полови актове с нея. Св.Г.Ю. възприемала стенанията на детето си, но не смеела да го защити, защото се страхувала от брат си. Г. неведнъж й се оплаквала, че вуйчо й прави секс с нея, но майката бездействала, за да не си навлече гнева на брат си. Освен това при посещението на гробището подс.К. се бил заканил, че ще ги закопае там, ако кажат на някого за случващото се. Г. споделила за сексуалните посегателства и с леля си А.. Въпреки, че св.Г.Ю. потвърдила думите на детето си, А.К. не им повярвала. Попитала брат си дали е вярно и след като той отрекъл, не предприела никакви действия в защита на племенницата си.

На 24.11.2015 г. вечерта св.Г.Ю. и св.Г. Ю. си легнали да спят. Подс.Л.К. не бил вкъщи. В различни заведения в селото изпил 3-4 бири и около 400 гр уиски. Върнал се в квартирата около 23 часа и наредил да сестра си да стане. Започнал да крещи и да я бие. Детето Г. се събудило и отишло на леглото при майка си. Подс.К. започнал да удря и племенницата си. Отново я обидил с думите „уруспийка” и „магистралка”. Хвърлил нож срещу нея, при което я наранил в задната част на дясното бедро. Върнал Г. в леглото си и угасил лампата. Свалил бельото й, съблякъл се и поискал детето да ближе половия му орган, след което се опитал да осъществил полов акт с него. Г. се съпротивявала, поради което подсъдимият я ударил по главата и по гърдите. Тя светнала лампата и избягала навън. Почукала на прозореца на съседите св.Г.А. и съпругата му св.Д.И. с молба да спи у тях, защото вуйчо й пак ги бие. Свидетелите А. и И. отишли в жилището на подсъдимия, но не могли да разговарят с него, защото се преструвал на заспал. Детето и неговата майка били приютени от св.Л.С. – братовчед на подсъдимия. Няколко минути по-късно подс.К. отишъл в дома на св.С., за да търси сестра си и племенницата си, но те отказали да се приберат с него.

На сутринта св. Г.Ю. се оплакала на кмета на с. Студенец, а той уведомил органите на МВР.

Със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Разград от 27.11.2015г. детето Г. било настанено в Кризисен център за деца, преживели насилие - с.Балван, община Велико Търново.

Към настоящия момент се намира в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи в гр.Разград.

Назначената по делото съдебно – медицинска експертиза е дала заключение /т. 1, л.119-л.121 от ДП/, че при прегледа на Г. Ю. на 25.11.2015г. в 17,05 часа са установени: порезна рана в горната половина на гръбната повърхност на дясното бедро, палпаторна болка в окосмената част на главата и външната половина на ребрената дъга от лявата страна, старо разкъсване на химена със заоблени дефлорационни щърбини, достигащи до основата му, и зачервяване на лигавицата около входа на влагалището, което се дължи на натиск и/или триене с твърд тъп предмет на това място. Вещото лице изяснява, че разкъсването на химена е с давност повече от 14 дни, докато зачервяването на входа на влагалището е с давност 1-2 дни.

При прегледа на Л.К. не са били установени механични или травматични увреждания, които да са относими към деянието на 24/25.11.2015г. /вж.заключение на СМЕ на л.126, том І от ДП/.

По делото са били назначени три комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи /КСППЕ/.

Първата експертиза е освидетелствала детето Г. Ю. и е дала заключение, че то е с интелектуален дефицит в гранични стойности към лека умствена изостаналост, но това не му пречи правилно да възприема фактите, да реагира адекватно и да дава достоверни показания за тях /т. 1, л. 136-л.144 от ДП/. Вещите лица обръщат внимание, че поради намалените критични способности и повишената внушаемост съпротивата й лесно може да бъде преодоляна. При психологическото изследване експертите са установили данни за ранна сексуализация, за инцест /сексуално общуване между подрастващ или с незряло развитие лице и зряло, с достатъчно възрастова разлика, лице/. Сочат, че тези данни имат връзка със случилото се и с начина на живот на семейството. Инцестите се случват в дисфункционални семейства, както е и в конкретния случай - майката няма ресурс да оцени и защити детето си, а силата и властта упражнява вуйчото - единственият здравомислещ член на семейството, от когото зависимостта е финансова и физическа. В заключението /л.143/ е отразено, че при продължаване във времето на инцестното поведение детето става все по-объркано, смутено и уплашено. В голяма степен страховете са свързани с чувството на безсилие, произтичащо от обстоятелства, които момичето не може да контролира. Вещите лица са констатирали неустойчивото емоционално състояние на пострадалата, което е продиктувано от една страна от негативните чувства, а от друга е свързано с личностните особености и непълноценност на психичните сфери.

Втората КСППЕ, освидетелствала Г.Ю. /т. 1, л.151-л.159 от ДП/, заключава, че тя страда от лека степен на умствена изостаналост, което се определя като недоразвитие на интелекта и общото интелектуално функциониране е по-ниско от средното. При тази степен на олигофрения – дебилността има развита втора сигнална система, но мисленето не достига до логични абстракции, а е предимно конкретно образно. Това не пречи на Г.Ю. да възприема правилно фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, както и да оценява случващото се с детето й като неприемливо и противоречащо на закона. В съдебно заседание вещото лице - психиатър д-р З. изяснява, че освидетелстваната има нарушения и в трите компонента на паметта /фиксация, ретенция и репродукция/, поради което не би могла да подрежда събитията по дати и часове, но като цяло последователността може да бъде възпроизведена. При тази степен на умствена изостаналост лицата са податливи и по-лесно манипулируеми, като Г.Ю. няма капацитета да изгради стратегия за манипулиране. Възможно е да й бъдат внушени определени факти, но не може да изгради цялостен план на събитията.

Третата КСППЕ е изследвала психическото състояние на подс.Л.К. /т. 1, л.166-л.173/ и не е установила той да страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. По време на извършване на деянието на 24/25.11.2015 г. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не му е пречило да разбира и да ръководи постъпките си. Не са регистрирани данни за наличие на сексуални девиации, включително педофилия. Инцестното поведение се дължи на дисфункционалната семейна среда, характеровите обобености на освидетелствания и освобождаващото действие на алкохола. Вещите лица разясняват, че е действал ситуационно и под влияние на алкохол, като улесняващи фактори са били лидерската му позиция в този микросоциум, намалените интелектуални възможности на сестра му и възрастта на детето.

Заключенията на вещите лица като компетентни, обосновани и неоспорени от страните се възприемат от съда изцяло.

Приетите от съда факти се доказват от показанията на свидетелите Г. Ю. /т.І, л.6-л.7 от ДП/, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.5 НПК, Г.Ю., Г.А., Д.И., Л.С., М.А., М.Д., А.К., И.Д., Н.С. и М.И.. От тези гласни доказателства се установява, че през инкриминирания период подс.Л.К. е осъществявал многобройни полови контакти със своята племенница Г., като е преодолявал несъгласието й със заплахи и удари.

Сексуалните преживявания на детето са установени и от заключенията на съдебномедицинската и комплексната експертиза. Първата е намерила физически следи от извършени съвкупления и опит за такова - старото разкъсване на химена на детето и прясното зачервяване на входа на влагалището. А втората експертиза е констатирала отражението, което деянията са оставили върху психиката на детето - инцестното поведение и неустойчивото емоционално състояние.

Обстоятелствата във връзка с начина на осъществяване на половите контакти и упражняваното от подсъдимия насилие се доказват пряко от показанията на Г. Ю. и от показанията на Г.Ю., и косвено – от показанията на лицата, на които те са разказали за случилото се, а именно на инспектора ДПС св.Д., на съседката св.Д.И., на св.А.К. – съжителник на лелята А.К. и на социалния работник св.М.И..

Съдът подложи протокола за разпит на Г. Ю. на внимателна проверка и прецени, че разказът на детето е искрен, житейски правдив и непротиворечив. То посочва, че с друг мъж такива работи не е правило. Разказва, че в с.Дянково за първи път вуйчо й Л. й смъкнал гащите, като на три места й правел лошите неща – един път в с.Дянково, един път в с.Каменар и няколко пъти в с.Студенец. Освен, че я заплашвал, все я удрял и биел. Противно на становището на защитата съдът счита, че показанията на Г. разкриват извършването на полови актове, а не на опити. Тези изключително трудно дадени показания не съдържат детайли за начина на извършване на всяко деяние, но провеждането на подробен непосредствен разпит от съда е недопустим. Повторният разпит на малолетен свидетел, който е бил разпитан на досъдебното производство пред съдия, се изключва от разпоредбата на чл.280, ал.6 НПК. Следва да се отчете, че св.Г. Ю. е на 13 години, с памет и интелект в граничен вариант на развитие /вж.КСППЕ, л.141/, поради което което не може да се очаква точно възпроизвеждане на негативните събития, още повече, че всяко от тях е свързано с чувства на страх от насилника и срам от извършените спрямо нея действия. Детето е било разпитвано многократно - от полицията, от социалните работници, пред съдия и от вещите лица по комплексната експертиза. Всяка споделена от него информация е събрана по делото и тя е еднопосочна – че е била в интимни отношения с вуйчо си и че те са били съпътствани с насилие. Т.е. показанията на св.Г. Ю. не са единствения доказателствен източник и нов разпит не се налага, особено в присъствие на подсъдимия.

На обсъдената доказателствена съвкупност противоречат единствено обясненията на подс.К.. Той твърди, че никога не му е минало през ум да се възползва сексуално от племенницата си, а е жертва на една много добре измислена лъжа. Обяснява, че е малтретирал сестра си и племенницата си, защото бил против техните лоши навици – да лъжат, да крадат и да просят. Убеден е, че племенницата му била изучена и подготвена от майка си да лъжесвидетелства срещу него, за да бъде изпратен в затвора и двете да си живеят, както искат. Твърди, че в с.Студенец племенницата му спяла отделно в другата стая. Никога не била спала при него в леглото. Това, че ги бил водил на гробищата, били пълни глупости и измислици. Няколко пъти удрял шамари на Г., защото постоянно се прибирала късно вечерта. В с.Дянково ходела по парковете с момчета, което разбирал от телефонните разговори с майка си. Закъснявала, и докато били в с. Каменар и в с. Китанчево. Подсъдимият отрича да е заплашвал Г. с нож. Обяснява, че тя лежала зад него, на неговото легло. Той се ядосал на сестра си, че не е нахранила брат им и поискал да я уплаши с ножа. При ставането от леглото одраскал племенницата си, без да иска. Няма представа защо тя е имала зачервяване в областта на половите органи и не знае как е била ударена по главата и по гърдите.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, а ги преценява като неправдоподобни, вътрешнопротиворечиви и лишени от доказателствена основа. Свидетелските показания не подкрепят твърдението му, че, където и да ходи, племенницата му постоянно се забърквала в неприятни истории.

Св.Н.С., която е била класен ръководител на Г. в с.Дянково я описва като нормално дете, което не се различавало от останалите и нормално общувало с тях. Страдала, защото майка й отсъствала често, понякога за месец-два. Бабата споделяла със св. С., че Г. е закъснявала, но това били обичайни, детски неща, примерно защото се била заприказвала с приятелка по пътя. Бабата не се била оплаквала, че детето е ходило някъде с момчета в паркове, нито пък св.С. е чувала подобно нещо от други хора.

Св.А.К. дава показания, че Г. била послушна. Докато живяла у тях в с.Китанчево, не закъснявала, не скитала с други деца. Играела само с неговите деца и със съседските. Не създавала проблеми. Св.К. не е чувал да е имала връзки с момчета или с мъже.

Св.И.Д. – директор на училището в с.Гороцвет и преподавател на Г. по музика сочи, че била скромно и тихо момиченце, което никого не дразнело и децата не я дразнели.

Невярни са обясненията на подс.К., че проблемите между него и сестра му Г. били по повод отказа й да се грижи за болния им брат. Св.Г.А. свидетелства, че Г. се грижела за И. К., тя го къпела, тя го бръснела, двамата спели заедно в едно легло. Според св.Л.С., когато през нощта на 25.11.2015г. подс.К. отишъл у тях, той настоявал Г. да се върне у дома, за да смени памперса на брат си, което е още една проявна форма на полаганата от нея грижа за болния И..

Подсъдимият отрича да е водил сестра си и племенницата си на гробището, но за това посещение детето се е оплакало на св.Г.А., а впоследствие и то, и майка му са съобщили на св.Д. и на св.И..

Твърдението на подс.К., че племенницата му никога не е спала с него в едно легло противоречи на собствените му обяснения за начина, по който я е наранил с ножа – докато тя лежала зад него на леглото му. Недостоверен е и описания от него механизъм за причиняване на увреждането от ножа. И св.Г.Ю. и св.Г. Ю. са дали показания, че подсъдимият е бил пиян, викал, удрял ги, взел ножа и го хвърлил по посока на детето, при което го пробол по крака. Именно това му действие извънредно уплашило Г., която за първи път избягала от къщи и потърсила помощ у съседите.

Подсъдимият поддържа тезата, че е жертва на лъжите на сестра си и племенницата си. Защитникът му я подкрепя по съображения, че двете свидетелки са подвластни на внушения. Съдът отхвърля подобна вероятност предвид становището на вещото лице д-р З., че поради дебилността си Г.Ю. няма капацитета да изгради стратегия за манипулиране. Напротив, поведението на подс.К. е било манипулативно – използвал е различни заплахи, за да включва детето в сексуални дейности и да поддържа мълчанието му /вж.КСППЕ, л.143/.

Да се вмени участие на невръстно дете и на умствено изостаналата му майка в предполагаем заговор, освен, че е неправдоподобно, е безнравствено. Св.Г.Ю. е знаела и чувала какво върши брат й с детето, но била обект на ежедневен физически тормоз от негова страна, а и поради заболяването си трудно би могла да изрази собствена позиция и да я защити, както изяснява вещото лице - психолог К.. Детето е споделило с най-близките си хора – с неговата майка, която се страхува от брат си и физически и психически не е била в състояние да му противодейства, и със своята леля, която не му е повярвала и е бездействала. При тази обстановка на неразбиране, недоверие и безпомощност е следвало да понася сексуалната агресия на своя вуйчо и все повече да се обърква и плаши.

Подс.Л.К. е на 35 години, не е женен, не работи. Сочи, че е работил в гр.Ботевград и в гр.Търговище, но трудови договори с него не са били регистрирани. Твърди, че има две деца, но по делото липсват надлежни доказателства за бащинство.

С присъда по НОХД № 5736/2006 г. на СРС, влязла в сила на 15.08.2006 г., на подс.К. е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години, за престъпление, извършено на 19.03.2004г.

С присъда по НОХД № 337/2008 г. на РС-Кубрат, влязла в сила на 30.12.2008 г., на К. е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години, за престъпление, извършено на 07/08.05.2004г.

Независимо от липсата на надлежно групиране на наказанията по двете дела, престъпленията са осъществени при условията на реална съвкупност, налице е едно осъждане и след изтичане на изпитателния срок по втората присъда е настъпила реабилитация по право. Поради това подс.К. се счита за неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи връщане на делото на прокурора. Неоснователен е доводът на защитника на подсъдимия за нарушено право на защита поради липсата на ясно и точно формулирано обвинение. Обвинителният акт отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 и ал.3 НПК. В него са описани всички обстоятелства от предмета на доказване, включително в кое населено място и с какви конкретно действия са осъществени деянията. Вярно е, че с изключение на последното не са посочени датите на извършване, които с оглед възрастта и психическото състояние на детето и майката не могат да бъдат установени. Но по делото са изяснени времевите параметри на продължаваната престъпна дейност, която е с начало м.юни 2015г., когато семейството се е намирало в с.Дянково, св.Г. Ю. е била в пети клас и подс.К. се е бил завърнал в България. Последното деяние е било на 24 срещу 25.11.2015г., преди детето да отиде у съседите около 00,30 часа. Това е достатъчно за определяне фактическия състав на престъплението по време.

Възражението за процесуалната негодност на показанията на св.Д. е неаргументирано. Правилото по чл.118, ал.2 НПК забранява да бъдат разпитвани като свидетели лица, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия. Св.Д. не попада в тези категории лица. Той е инспектор ДПС в РУ на МВР-Лозница, не е разследващ орган и не е извършвал каквито и да било процесуално-следствени действия. Не представлява такова действие присъствието му по време на извършване на разпита на пострадалата пред съдия в досъдебното производство. Показанията на св.Д. са оспорени и с оглед твърдението му, че мястото на първото деяние е в с.Киченица. Свидетелят не е сигурен, че първият случай е бил в това населено място, а и по делото е безспорно, че семейството не е живяло там. Събрани са достатъчно други доказателства, че става въпрос за с.Дянково.

Констатацията на защитата, че части от комплексните експертизи са еднакви по отношение на Г. Ю. и на Г.Ю., има логично обяснение. След като и двете освидетелствани лица страдат от лека степен на умствена изостаналост, то резонно е да има съвпадение на съответните признаци на това заболяване, както и на психологическите му характеристики.

Що се касае до протокола за оглед на местопроизшествие съдът се съгласява, че неговото съдържание включва изявления на присъстващата Г. Ю., които имат характер не на бележки, както допуска чл.129, ал.1 НПК, а на показания, което е недопустимо. Съдът не основава фактическите си изводи на това писмено доказателствено средство, още повече, че отразените в него данни са установени от други доказателства.

По същество обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Налице е верига от преки и косвени доказателства, които обосновават категоричния извод, че многократно през периода м.юни 2015г. – 25.11.2015г. подс.Л.К. се е съвкупявал с малолетната Г. Ю., като я е принуждавал към това със сила и заплашване. Деянията са извършени с пряк умисъл: подс.К. е знаел, че племенницата му не е навършила 14 години, съзнавал е, че тя не желае половите актове с него, искал ги е и ги е осъществил, въпреки несъгласието на детето. Последното деяние е останало във фазата на опита по независещи от подсъдимия причини – бягството на детето.

Касае се до множество деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при еднаква обстановка и при еднородна вина, като последващите се явяват продължение на предходните, което сочи на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.152, ал.4, т.1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Последното деяние, извършено на 24 срещу 25.11.2015г., представлява опит, но останалите са довършени, поради което съдът квалифицира цялостната престъпна дейност като довършено престъпление.

В обвинителния акт е прието, че поради ниската степен на социална зрялост на пострадалата малолетна Г. Ю. и на майка й – св. Г.Ю., е обективно невъзможно да се установи кои от деянията на обвиняемия К. по осъществяване на насилствено съвкупление с малолетната му сродница са били довършени и кои и колко от тях са останали във фазата на опита. В хода на съдебните прения обаче прокурорът предлага осъждане за довършено престъпление.

Постановявайки осъдителна присъда за довършено продължавано престъпление, съдът приложи закон за еднакво наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Както е указано в Решение № 382 от 15.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 370/2010 г., II н. о., за да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което да навежда на необходимост от съответни процесуални процесуални действия от страна на прокурора, е нужно съставомерните факти по престъпното поведение, установени в хода на съдебното следствие, да са дотолкова нови и различни, че съществено да променят фактическите обстоятелства, срещу които подсъдимият се е защитавал. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК, дали е налице съществено изменение се решава във всеки конкретен случай. В настоящия случай фактическата рамка по обвинителния акт не се променя съществено. В него са описани както довършени деяния, така и опити. Разликата е, че съдът приема само последното деяние за опит, а останалите - за довършени. Такава е и заключителната позиция на прокурора.

Затова съдът даде различната правна квалификация на еднаквото престъпление, което пък не налага постановяване на оправдателна присъда по първоначалното обвинение /вж. Решение № 497 от 11.02.2015 г. на ВКС по н.д. № 1578/2014 г., ІІІ н.о./.

За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. При определяне на неговия размер съдът взе предвид като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства факта, че пострадалата е негова близка родственица – племенница, начина, по който той е манипулирал детето, както и многобройността на деянията. Отговорността на подсъдимия се отегчава и от лошите му характеристични данни като лице, което не е трудово ангажирано, системно злоупотребява с алкохол и малтретира близките си. Единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство е чистото му съдебно минало с оглед настъпилата реабилитация. С оглед на това съдът определи наказанието лишаване от свобода в размера на 15 години, което счете за съответно на характера и тежестта на престъплението, и подходящо за постигане на целите по чл.36 НК. Този срок е необходим, за да може подс.К. да преосмисли поведението си и да се поправи. В този размер наказанието е достатъчно и за реализиране на генералната превенция.

Съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.

В съответствие с чл.59, ал.1 НК съдът приспадна предварителното задържане на подсъдимия – от 25.11.20015г. до 26.11.2015г. по ЗМВР и от 26.11.2015г. по мярката за неотклонение задържане под стража.

Гражданският иск е допустим. Предявен е от адв.И.И. ***, която е била назначена от органа на досъдебното производство като особен представител на малолетната Г. Ю. на основание в чл.101, ал.2 НПК /т.ІІ, л.137 от ДП/. Въпреки че тази разпоредба изисква противоречие между интересите на недееспособния пострадал и неговия представител, това е приложимата процедура, по която следва да бъдат охранени интересите на детето, след като единственият му законен представител е с лека степен на умствена изостаналост. В противен случай правото на защита на пострадалото дете би било нарушено. В Решение № 499 от 09.01.2008г. на ВКС по н.д. № 563/2008г., ІІІ н.о. и Решение № 520 от 15.01.2010г. на ВКС по н.д. № 627/2009г., ІІІ н.о. е коментирана възможността за прилагане на чл.101 НПК и в други случаи, извън следващите от буквалния прочит на нормата. Назначаването на особен представител съответства и на чл.6 от Рамково решение на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (2001/220/ПВР).

С оглед на горното гражданският иск се явява предявен от надлежен представител на пострадалата, поради което съдът прие да го разгледа.

По същество гражданският иск е основателен и доказан. Налице са предпоставките по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение от страна на подс.К. – процесното престъпление; неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в претърпените болки, страдания, срам, унижение и безпомощност; причинна връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав предпоставя реализирането на пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който дължи на ищцата обезщетение от 15000 лв. Съдът намери този размер за справедлив и достатъчен за овъзмездяване на причинените неимуществени вреди от продължителната престъпна дейност. Присъдената сума се дължи ведно с текущата законна лихва от момента на довършване на продължаваното престъпление – 25.11.2015г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия разноските от досъдебното и от съдебното производство, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: