Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура Разград по ДП №330-Зм-320/2015 г. по описа на ОД на МВР Разград, постъпил с вх. №3151/15.07.2016 г., против:

1. И.С.В. от гр. Вятово, ЕГН **********, по обвинение в това, че в периода от 11.06.2014 г. до 28.02.2015 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик и управител на „Двама братя” ЕООД гр. Разград, сам и в съучастие като извършител с Р.В.П. ***, който е действал като помагач и в качеството на упълномощено лице за „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, по търговско пълномощно рег. № 2716/13.06.2014 г., с нотариална заверка на нотариус № 215 на НК в района на Районен съд - гр. Русе, е избягнал установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в големи размери - 5481, 91 лева, дължими на основание чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ и определени на основание Наредба № 18 на Общински съвет - Разград, като в 2-месечен срок от първоначалната им регистрация не е подал пред Община Разград данъчни декларации, изискуеми по чл. 54 от ЗМДТ, за придобитите в собственост през 2014 г. от „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, 80 МПС, описани в обвинителния акт - престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т.1 във вр. чл. 20, ал. 2 и във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и против

2. Р.В.П. ***, ЕГН ********** по обвинение в това, че периода от 16.06.2014 г. до 28.02.2015 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството на упълномощено лице за „Двама братя“ ЕООД гр. Разград по търговско пълномощно peг. № 2716/13.06.2014 г. с нотариус № 215 в района на Районен съд - гр. Русе и в съучастие като помага, с И.С. ***, който действал като извършител и в качеството си на едноличен собственик и управител на „Двама братя“ ЕООД гр. Разград, избягнал установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по Закона за месните данъци и такси (ЗМДТ) в големи размери - 5227. 55 лева, дължими на основание чл. 52, т. 1 и чл, 53 от ЗМДТ и определени на основание Наредба № 18 на Общински съвет - Разград, като в 2- месечен срок от първоначалната им регистрация в България не подал и не уведомил И.С. *** на данъчни декларации, изискуеми по чл. 54 от ЗМДТ за придобитите през 2014 година в собственост от „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград и регистрирани лично от него и чрез преупълномощаване на В.Б.Г. *** и т. Г.Д. ***, общо 78 МПС, описани в обвинителния акт, престъпление по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението против подс. В. и подс. П., с изключение на размера на данъчното задължение, като намира, че с оглед, назначената в хода на съдебното следствие комплексна експертиза, следва да се коригира размера на данъка, дължим от подсъдимия В. на 4 751, 71 лв. и по отношение на подсъдимия П. на 4 497, 35лв.

Прокурорът намира, че от събраните доказателства се установява извършвана регистрация на множество автомобили от подсъдимия П., под изрично генерално пълномощно, дадено му от подсъдимия Велчев и на два автомобила от подс. В., което е породило задължения за деклариране на регистрираните автомобили, по силата на ЗМДТ, в двумесечен срок от регистрацията и съответното задължение, в същия срок, да се плати дължимият за тези автомобили данък. След като за нито един от регистрираните автомобили не е подавана данъчна декларация, а двамата подсъдими са съзнавали, че от съвместната дейност, за която В. е упълномощил П., ще възникнат данъчни задължения, но нито са имали намерения, нито последващо са осъществили действия по отношение на тези данъчни задължения, то е обективирана общност на умисъла на двамата подсъдими за избягване на декларирането и плащането на данъчните задължения и извършеното осъществява състав на престъплението, в което са обвинени. Прокурорът предлага да се наложи наказание под долната граница на предвиденото от закона лишаване от свобода, като по отношение на подсъдимия П. са налице основания и за отлагане изпълнението на това наказание и към долната граница на предвиденото наказание глоба.

Подсъдимият В. дава обяснения в съдебно заседание на 05.04.2017 г. Твърди, че му се обадил св. П., с когото се познават, тъй като са от един град и със сина му са баджанаци, тъй като чул, че има фирма и поискал даде пълномощно, за да могат да регистрират коли на „името на фирмата“. При срещана с П. се запознал с подс. П. и след като го упълномощил повече не се срещали, не са разговаряли, не е получавал информация за регистрираните коли, а на 03.09. влязъл в затвора.

В последната си дума подс. В. моли съда да бъде оправдан.

Защитникът на подс. В. – адв. В. моли съда да постанови оправдателна присъда. Защитникът излага доводи, че без да се оспорват фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, относно хронология на регистриране на автомобили на румънски граждани, то при правилен анализ на тази фактическа обстановка, се обуславя извод, че В. не е извършил съставомерно деяние по чл. 255 НК. Защитникът счита за установено, че след като на 11.06.2014 г. подсъдимия В., с посредничеството на свидетеля П. - основна движеща сила във всички сделки, е извършил регистрацията на тези два автомобила, впоследствие не е извършвал каквато и да е дейност и на 03.09. - около два месеца, след упълномощаването на втория подсъдим е постъпил в затвора в гр. Ловеч. Не е установена общност на умисъл между подсъдимите, тъй като не са имали контакт след упълномощаването на П., В. не е знаел за регистрираните автомобили, съответно не е осъществил състав на престъплението, в което е обвинен.

Подс. П. дава обяснения в съдебно заседание на 04.11.2016 г. и в съдебно заседание на 05.04.2017 г. П. твърди, че от 2012 г. със св. П. регистрират автомобили на територията на Русе, за което получавал възнаграждение (15-20 лв. на автомобил). Тъй като в Русе се чакало много търсели вариант да се преместят в друг град и в тази връзка П. го запознал със подс. В., който му „направил“ пълномощно, за да може да регистрира автомобилите (П. и В. отишли до нотариус, направили пълномощното и му го донесли пред КАТ-Русе). Нямал предварителни уговорки с никого, за каквото да било, видял В. един единствен път. П. осигурявал клиенти, тъй като знаел румънски, предимно румънски граждани, те звънели на него, а П. придвижвал документите. Задачата му била в КАТ да оформя документите и да ги придвижа, не е имал уговорки да пуска данъчни декларации и да прави каквото и да е друго.

Защитникът на подс. П. – адв. П. моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като намира обвинението за недоказано. Излага доводи, че няма данни в доказателствата по делото за взаимоотношения и съвместна дейност между двамата подсъдими. Защитникът счита, че подс. П. е нямал задължение да подава, каквото й да било в местната данъчна администрация, нито да уведомява подс. В.. Няма доказателства, че подс. П. се е съгласил с подс. В. да не подават данъчни декларации, нито че се е съгласил, чрез бездействие, да улесни бездействието на В.. Дейността е извършвана под инициаторството на свидетеля П. и при създадена от него организация, а тези, които са получили изгодата, са румънските граждани, които ползват автомобилите и не плащат данъци за тях. Поради това единствено свидетеля П. би могъл да бъде обвинен за някакво престъпление, като подбудителство и помагачество, за укриване на данъци. Защитата счита, че следва да бъде произнесена оправдателна присъда.

По отношение на В., който на 09.09.2014 г., а в периода 11.06. – 08.07.2014 г. са регистрирани 16 автомобила и съответно е нямал възможност обективна страна да извърши престъплението, в което го обвиняват за останалите автомобили, а данъкът за тези 16 автомобила не надхвърля 3 000 лв.

В последната си дума подс. П. заявява, че не се признава за виновен, тъй като между него и И.В. не е имало никаква уговорка, са се виждали един път. Поддържа изложените в обясненията му доводи, че е технически изпълнител и поради неграмотността на свидетеля П., придвижвал документите в КАТ. Не е имал уговорки с никого, включително и с румънските граждани. Излага доводи, че има доста пълномощници, срещу които няма повдигнати обвинения, които имат не по-малко регистрирани автомобили от него, а обвиненията срещу него са тъй като пуснал жалба в окръжна прокуратура за редица безредици, които се извършват на територията на КАТ — Разград, за корупция, прилагане на двоен стандарт - определени лица и фирми могат да регистрират, а на него му било забранено по телефона от Стефан Бойков, неправомерно му били отнети документи на 6 автомобила, а св. П. е организатор на всичко и раздавал пари. Моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.С.В. е роден на *** г. в с. Писанец, български гражданин е, с постоянен адрес *** и живее в същия град. В. има основно образование, разведен е и е безработен. Осъждан е няколкократно за престъпления, извършени в периода 1997 г. - юли 2014 г. и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ (справка за съдимост на л. 35, т. 1 от ДП). На 09.09.2014 г. е постъпил в затвора за изтърпяване на присъда и е освободен на 16.08.2016 г.

Подсъдимият Р.В.П. е роден на *** г. в гр. Ботевград, български гражданин е, който е с постоянен адрес *** и живее в същия град. П. е с основно образование, женен е, с две деца, безработен и неосъждан.

Р.П. се занимавал с регистрации на автомобили в КАТ Русе и КАТ Разград срещу заплащане. (обяснения на подсъдимия П. в съдебно заседание, показания на св. П. и характеристична справка на л. 151, т. 1).

Подсъдимият В. и св. П. се познавали, тъй като са от един град – Ветово и освен това П. и сина на В. са баджанаци.

Подс. П. и св. П. се познавали. П. знаел, че П. е „регистратор“ в КАТ – че съдейства за регистриране на автомобили, срещу заплащане в КАТ, тъй като се „оправя“ с документите за регистрация в КАТ.

Св. Д.И.П. съдействал на румънски граждани, за да регистрират автомобили в България, според твърденията му, с цел да избегнат таксите по регистрация, които в Румъния били високи. За тези „услуги“ получавал възнаграждение. Поради това, че не бил „компетентен документално“, П. потърсил подс. П. за съдействие, за да могат да регистрират колите на румънските граждани в КАТ.

През април 2014 г. подс. В. закупил ЕООД „Двама братя“ с първоначална регистрация от 20.10.2008 г. и ЕИК 200431233. Придобивайки собствеността, подс. В. поискал вписването си като собственик и управител и формално вписване на седалище и адрес на управление на дружеството в гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ № 33-34 (л. 92 и 93, т. 1).

Св. П. знаел, че подс. В. има фирма и за да може да се извършва регистрация на автомобилите, потърсил В. и поискал от него да упълномощи П., за да може да извършва регистрация.

Няколко регистрации подс. В. извършил лично. След като, с посредничеството на св. П., установил контакти с румънски граждани, които предоставили, осигурени от тях автомобили „Форд Фокус“ и „БМВ 532 И“ и подс. В. подготвил и подписал Заявления за първоначална регистрация в България, които на 11.06.2014 г. представил в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - гр. Разград. Към заявленията били представени и необходимите приложения, в това число и договори за придобиване в чужбина на собствеността на автомобилите от „Двама братя“ ЕООД — гр. Разград и договори за предоставяне на ползването им на лизинг на съответните румънски граждани (л. 1- 31, т. 4). Въз основа на заявленията на 11.06.2014 г. била извършена регистрация на двата автомобила като собствени на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград.

Подс. В., след като получил уверения, че нищо не го застрашава се съгласил да упълномощи друго лице да представлява дружеството, срещнал се и се запознал, чрез св. П., с подс. П.. В. и св. П. организирали изготвяне и заверили пред нотариус пълномощно, с което на 13.06.2014 г. В., в качеството на управител и едноличен собственик на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, упълномощил подс. П. с пълномощно, нотариално заверено с peг. № 2716 на нотариус № 215 в района на Районен съд — гр. Русе, генерално да представлява търговското дружество (л. 83, т. 4). В кръга на правомощията на упълномощения били включени представителни функции пред всички държавни, общински и областни административни, изпълнителни, финансови и контролни органи, в т.ч. Национална агенция по приходите, данъчните служби към общините, КАТ, които функции могат да бъдат осъществявани чрез съставяне, подаване и получаване на документи, молби и декларации, сключване на договори, издаване и получаване на платежни документи, плащане на дължими данъци. В пълномощното било изрично записано правото на упълномощения да закупува и продава автомобили, да сключва договори за лизинг, да закупува от името на дружеството моторни превозни средства и да заплаща всички данъци и такси за тях, да представлява дружеството пред КАТ във връзка с регистрацията за движение на превозните средства, включително като подписва изискуемите в тази връзка декларации, да подава молби, заявления и декларации в данъчната служба при съответната община и да заплаща данъци, дължими от фирмата. Със същите права упълномощеният можел да преупълномощава други лица.

След това до 15.12.2014 г. П. извършил в сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - гр. Разград множество регистрации на автомобили, с посочена придобита първоначална собственост в чужбина от „Двама братя“ ЕООД.

„Клиентите“, които желаят да ползват, осъществяваната от П. услуга, били осигурявани предимно от св. П., той се свързвал с тях. Автомобилите се осигурявали от румънски граждани, които сключвали договор за лизинг с „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград и така получавали ползването на автомобила. П. се занимавал с набавяне на клиенти и контактувал с тях, П. извършвал регистрацията на автомобилите, като в известен период бил подпомаган от св. Г.. П. присъствал при регистриране на автомобилите.

В края на юли и началото на август 2014 г. подс. П. няколкократно ползвал помощта на св. В.Г., като го преупълномощил. П. се обърнал към св. Г., тъй като не бил правоспособен водач на МПС, а се налагало да се местят автомобилите. Това станало със заверено пред нотариус пълномощно, с peг. № 3704 от 30.07.2014 г., на нотариус № 215 в района на Районен съд — гр. Русе, с което св. Г. бил овластен генерално да представлява търговското дружество. В кръга на правомощията на упълномощения били включени представителни функции пред всички държавни, общински и областни административни, изпълнителни, финансови и контролни органи, в т.ч. Национална агенция по приходите, данъчните служби към общините, КАТ, които функции могат да бъдат осъществявани чрез съставяне, подаване и получаване на документи, молби и декларации, сключване на договори, издаване и получаване на платежни документи, плащане на дължими данъци. В пълномощното било изрично записано правото на упълномощения да закупува и продава автомобили, да сключва договори за лизинг, да закупува от името на дружеството моторни превозни средства и да заплаща всички данъци и такси за тях, да представлява дружеството пред КАТ във връзка с регистрацията за движение на превозните средства, включително като подписва изискуемите в тази връзка декларации, да подава молби, заявления и декларации в данъчната служба при съответната община и да заплаща данъци, дължими от фирмата. Със същите права упълномощеният можел да преупълномощава други лица.

Г. извършил регистрация за движение на 10 автомобила (т. IX, л. 60-142, т. XI, л. 22-101 и т. ХII л. 1-43). Регистрацията била извършена от св. Г., от името и за сметка на собственика им „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - гр. Разград в периода от 30.07.2014 г. до 05.08.2014 г.:

Регистр. номер	Марка	Дата
РР9543ВА	БМВ 525 ТДС	30.7.2014
РР9547ВА	ОПЕЛ АСТРА	30.7.2014
РР9548ВА	АУДИ А 4	30.7.2014
РР9561ВА	КРАЙСЛЕР ВОЯДЖЕР	30.7.2014
РР9671ВА	РЕНО ЛАГУНА	04.8.2014
РР9674ВА	ФОРД ТРАНЗИТ	04.8.2014
РР9676ВА	ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ	04.8.2014
РР9677ВА	ПЕЖО 306	04.8.2014
РР9703ВА	МЕРЦЕДЕС А 170 ЦДИ	05.8.2014
РР9704ВА	МЕРЦЕДЕС ВИТО 220 ЦДИ	05.8.2014

Възможност за такава регистрация П. предоставил еднократно, като услуга, и на своя познат, св. Тодор Д. (т. IV, л. 91-112). т. Д. бил помолен от негов приятел – гражданин на Румъния да съдейства за регистриране на автомобила. Понеже имал регистрация в друго населено място, Д. помолил познатия си Р.П. да му предостави пълномощно от име на фирма. Регистрацията на лек автомобил „Форд“ „Ц-Макс“ с рег. № РР8782ВА била извършена от св. Д. на името на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - гр. Разград на 24.02.2014 г. За целта било представено и писмено пълномощно от управителя на дружеството, с което овластил Д. за регистрация на посочения автомобил (л. 104, т. IV). За извършеното Д. не е заплащал на подс. П., нито получавал възнаграждение.

През юни 2014. Р.П. подготвил и подписал лично, като пълномощник, от името и за сметка на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, Заявления за първоначална регистрация за движение в България на 6 автомобила, осигурени от различни румънски граждани, окомплектовал ги с необходимите приложения, включително договори за ползване на лизинг от румънските граждани и копие от пълномощно per. № 2716/13.06.2014 г. и ги представил за регистрация в Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР - гр. Разград (т. IV, л. 32-157 и т. V, л. 1-20). Заявленията послужили като основание за надлежна първоначална регистрация за движение у нас на съответните автомобили, извършена от името и за сметка на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград в периода от 16.06.2014 г. до 30.06.2016 г. включително:

Регистр. номер	Марка, модел на автомобила	Дата
РР8657ВА	РЕНО МЕГАН	16.6.2014
РР8658ВА	НИСАН ТЕРАНО 2	16.6.2014
РР8741ВА	АУДИ А6	19.6.2014
РР8813ВА	ФОЛКСВАГЕН ПОЛО 1,4	26.6.2014
РР8814ВА	ПЕЖО 807	26.6.2014
РР8829ВА	ФОЛКСВАГЕН ШАРАН	30.6.2014

По аналогичен начин през юли 2014 г. П., действайки като пълномощник на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, заявил за първоначална регистрация за движение у нас 47 автомобила, посочени като придобити в собственост от дружеството в чужбина (т. V, л. 21-167, т. VI, л. 1-235, т. VII, л. 1-213, т. VIII, л. 1-191, т. IX, л. 1- 163, т. X, л. 1-83). Регистрацията била извършена на името на това търговски дружество в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР - гр. Разград в периода от 02.07. до 31.07.2014 г.:

Регистр. номер		Марка, модел на автомобила		Дата
РР8901ВА		РЕНО МАСКОТ		2.7.2014
РР8905ВА		МЕРЦЕДЕС Е 270 ЦДИ		2.7.2014
РР8937ВА		РЕНО КАНГО		4.7.2014
РР8970ВА		ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ		7.7.2014
РР9053ВА		ОПЕЛ МОВАНО		8.7.2014
РР9057ВА		ОПЕЛ ЗАФИРА		8.7.2014
РР9058ВА		ПЕЖО 607		8.7.2014
РР9070БА		ФОЛКСВАГЕН ТРАНСП.		9.7.2014
РР9089ВА		АЛФА РОМЕО 156		9.7.2014
РР9118ВА		ФОРД ТРАНЗИТ		10.7.2014
РР9120ВА		ФОЛКСВАГЕН КАРАВЕЛ		10.7.2014
РР6059ВА	ЛАНД РОВЕР ФРИЛАНДЕР		11.7.2014
РР9146ВА	ОПЕЛ ВЕКТРА		11.7.2014
РР9147ВА	АУДИ А 6		11.7.2014
РР9152ВА	БМВ 320 Д		11.7.2014
РР9153ВА	ФИАТ СТИЛО		11.7.2014
РР9170ВА	ОПЕЛ КОРСА		14.7.2014
РР9172ВА	ФОЛКСВАГЕН ШАРАН		14.7.2014
РР9173ВА	МЕСЦЕДЕС СПРИНТЕР 413 цди		14.7.2014
РР9210ВА	ФИАТ ДУКАТО		15.7.2014
РР9212ВА	ТОИТО КОРОЛА ВЕРСО 2,0 ТД		15.7.2014
РР9297ВА	ДЖИП ГРАНД ЧЕРОКИ		18.7.2015
РР9310ВА	ОПЕЛ ВЕКТРА		21.7.2014
РР9330ВА	БМВ X 5		21.7.2014
РР9389ВА	РЕНО МЕГАН		23.7.2014
РР9390ВА	ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР		23.7.2014
РР9403ВА	ОПЕЛ АСТРА		23.7.2014
РР9429ВА	ИВЕКО ДЕЙЛИ		24.7.2014
РР6067ВА	ЛАНД РОВЕР ФРИЛАНДЕР		24.7.2014
РР9432ВА	ФИАТ УЛИСЕ		24.7.2014
РР9433ВА	ПЕЖО 806		24.7.2014
РР9434ВА	ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ		24.7.2014
РР9447ВА	БМВ 320 И		25.7.2014
РР9448ВА	ФИАТ ДУКАТО		25.7.2014
РР9481ВА	ФИАТ МУЛТИПЛА		28.7.2014
РР9516ВА	БМВ 316 И		29.7.2014
РР9519ВА	ОПЕЛ ВЕКТРА		29.7.2014
РР9521ВА	ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ		29.7.2014
РР9525ВА	СЕАТ ЛЕОН 2,0		29.7.2014
РР9526ВА	ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ		29.7.2014
РР9531ВА	БМВ 330 Д		29.7.2014
РР9580ВА	ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ		31.7.2014
РР9581ВА	НИСАН ТРАДЕ		31.7.2014
РР6071ВА	МИЦУБИШИ ПАДЖЕРОО		31.7.2014
РР9605БА	МИЦУБИШИ Л300		31.7.2014
РР9582ВА	БМВ 316 И		31.7.2014
РР9586ВА	ФОРД ТРАНЗИТ		31.7.2014

През август 2014 П., в качеството си на надлежно упълномощен представител на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград заявил, за регистрация за движение в България от името на търговското дружество в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР — гр. Разград 10 автомобила (т. X, л. 84-175, т. XI, л. 1-165):

Регистр. номер	Марка	Дата
РР9620ВА	ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ	1.8.2014
РР9622ВА	МЕРЦЕДЕС ВИТО 108 ЦДИ	1.8.2014
РР9623ВА	ДЖИП ЧЕРОКИ	1.8.2014
РР9626ВА	ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ ТДИ	1.8.2014
РР9433ВА	ПЕЖО 807 2,2Д	1.8.2014
РР9660ВА	БМВ 525 ТД	4.8.2014
РР9661ВА	БМВ 523 И	4.8.2014
РР9664ВА	БМВ 523 И	4.8.2014
РР9668ВА	ШКОДА ОКТАВИЯ	4.8.2014
РР9735ВА	ПЕЖО 807	6.8.2014

През декември 2014 г. П., като пълномощник на „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, заявил и представил за регистрация, като придобити в собственост от дружеството, 4 автомобила (т. XII, л. 68-149). Същите били надлежно регистрирани за движение у нас в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР — гр. Разград в периода 12.12. -15.12.2014 г.:

Регистр. номер	Марка, модел на автомобила	Дата
РР2252АХ	ФОЛКСВАГЕН КАДИ	15.12.2014
РР2253АХ	МЕРЦЕДЕС ВИТО 108 Д	12.12.2014
РР2254АХ	ВОЛВО С 40	15.12.2014
РР2257АХ	ВОЛВО С 60	15.12.2014

Регистрацията за движение на автомобили е регламентирана с чл. 12а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и се извършва по постоянния адрес на собственика - физическо лице или на седалището на собственика - юридическо лице. За регистрация се изисква подаване на заявление, което се подписва и подава лично от собственика на превозното средство - физическо лице или юридическо лице или от негов упълномощен представител с представяне на нотариално заверено пълномощно. Както и представяне на документи, в т.ч. оригинален талон за регистрация на съответния автомобил в 2 части, фактура или договор за закупуването му в оригинал и в превод на български език, декларация за придобиването, декларация за оползотворяване на отпадъци и документ за платена продуктова такса, валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“. Когато при регистрацията се заявява вписване на ползвател на превозното средство, се прилага и договор за лизинг.

При регистрация служителите на Пътна полиция устно предавали на лицата, подали заявление за регистрация, че следва в едномесечен срок да се явят в Община Разград, за да регистрират автомобила.

След регистрация на автомобилите за движение юридическите лица, собственици на превозни средства, следва да декларират пред общината по седалището си притежаваните от тях превозни средства в 2-месечен срок от придобиването им или ако не са били регистрирани до момента в България — в 2-месечен срок от датата на регистрацията им за движение. С придобиване на автомобила, съгласно разпоредбите на ЗМДТ, възниква и задължение за плащане на данък за превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, което следва да се изпълни, съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗМДТ, в 2-месечен срок.

Процесните сделки и автомобили не са декларирани в Община Разград и не са заплащани дължимите данъци.

Според заключението, прието в съдебно заседание на 05.04.2017 г., без да е оспорвано от страните, размерът на дължимите данъци е 4 497, 36 лв., след като са отчетени и обстоятелствата, даващи възможност на собствениците да ползват данъчни облекчения. Съответно това е неплатената сума на данъчните задължения по ЗМДТ за автомобилите, регистрирани от подс. П., като собственост на ЮЛ, което представлява.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д., Г., К. и Д., както и обясненията на подсъдимите, писмените доказателства по делото и заключенията на вещите лица.

Няма противоречия между събраните доказателства по съществените въпроси от предмета на доказване.

Но от тях не се установява приетото от прокурора, че подс. В., след като разбрал от св. П., че много румънски граждани желаят да регистрират за движение в България ползвани от тях автомобили в чужбина, по съвет на П. регистрирал дружество и поискал както вписване като седалище и адрес на управление на дружеството, такива в гр. Разград, ж.к. „Освобождение“ № 33-34, тъй като разчитал, че след като няма реално отношение към този адрес, трудно би могъл да бъде намерен за реализиране на задълженията му като собственик на търговското дружество. Съответно уведомил св. П., че ще започне да се занимава с регистрация на автомобили за движение и поискал да го свърже с човек,който да го подпомага в тази дейност, а П. го свързал с П..

Съдът приема за установено от показанията на св. Г., обясненията на подсъдимите В. и П., а и от показанията на св. П., че инициативата за осъществяване на тази дейност, организацията й, както и идеята да се ползва фирмата на В. и познанията на П., относно необходимите документи и процедури по регистрация на автомобили е на П.. Всички събрани доказателства сочат, че и набавянето на клиенти е резултат на неговите контакти. Според неговите показания и разпределението на полученото възнаграждение също е извършвано от него – „От парите плащах на Р.“ (л. 166, т. 1).

От събраните доказателства не се установява съпричастност на подс. В. към извършваното престъпление. Нито се установява, че е знаел за регистрираните автомобили, нито че е осъществявал някаква фактическа, организационна или управленска дейност (с изключение на двата регистрирани автомобила), тъй като само тогава може да се изследва дали действията му са престъпление – дали е избегнал установяване или плащане на данъчни задължения. След като се установява, че В. не е запознат с дейността на дружеството, като управител и данъчно-задължено лице, то не би могъл да носи и наказателна отговорност, при липсата на положителни доказателства за наличие на умисъл за осъществяване на данъчно престъпление от негова страна. И подс. П., и св. П., а и св. Г. заявяват, че В. не е имал какъвто и да е принос към осъществяваната дейност.

Съдът намира за несъстоятелен извода, че след като В. не е контролирал умишлено извършваната от пълномощника дейност, обективно се е съгласил с целия обем и с обществено- опасния резултат от същата и това е основание да понесе наказателна отговорност. Липсата на грижа на „добрия търговец“ или немарливост при осъществяване на търговска дейност в случая не е основание за възникване на наказателна отговорност. За това поведение би могло да се носи административна и друга отговорност по данъчните закони.

Поради това съдът призна подс. В. за невиновен.

Данъчните задължения са законоустановени, тъй като фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, са уредени в закон, в случая - в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Като юридическо лице ЕООД „Двама братя“ е носител на данъчни задължения. В чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ е предвидено данъчно задължение към общинския бюджет върху придобитите в собственост от физически и юридически лица превозни средства, а размерът на това задължение се определя с наредба, предвидена в чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ и съобразно нормите на чл. 55 от ЗМДТ. Данъкът върху превозните средства, регистрирани за движение на територията на Община Разград, се определя съобразно разпоредбите на чл. 14-16 от Раздел IV на Наредба № 18 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Разград, приета от Общински съвет - гр. Разград ( л. 196 и 197, т. 1).

С данък върху превозните средства се облагат тези, които са регистрирани за движение по пътната мрежа у нас и данъкът се заплаща от техните собственици. Нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, в редакцията му към 2014 г., предвижда задължение за юридическите лица, собственици на превозни средства, да декларират пред общината по седалището си притежаваните от тях превозни средства в 2-месечен срок от придобиването им или ако не са били регистрирани до момента в България — в 2-месечен срок от датата на регистрацията им за движение у нас. Задължението за плащане на дължимия данък за превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, следва да се реализира, съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗМДТ в 2-месечен срок, съразмерно на оставащите до края на календарната година месеци.

Посочените норми пораждат задължение за представителя на дружеството „Двама братя“ ЕООД - гр. Разград, да декларира пред Община Разград и плати в приход на бюджета й определен данък върху всяко едно превозно средство от посочените по-горе, като придобити в собственост от търговското дружество и заявени за регистрация за движение у нас.

Това задължение е възникнало от момента на регистрацията на автомобила – за първия от 11.06.2014 г. и максимално допустимият срок за деклариране и плащане на дължимия данък за последния, регистриран за движение на 15.12.2014 г., автомобил е изтекъл към края на февруари 2015 г.

За описаните по-горе и регистрирани МПС не е подавана декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ през Община Разград и не е плащан дължимия тях данък (справка л. 88, т. 1).

Съдът счита, че е налице извършено деяние, което осъществява състав на престъплението, описано в обвинителния акт и извършител е подсъдимия П., който е действал при пряк умисъл.

В посоченият период са регистрирани значителен брой автомобили, придобити от „Двама братя“ ЕООД въз основа на писмени договори, представени при регистрацията и приложени по делото (без да бъде установено от кого са съставени, от кого са подписани, къде са съставени). Автомобилите са регистрирани и предоставени на румънски граждани по договори за лизинг (без да бъде установено договорите от кого са съставени, от кого са подписани, къде са съставени), с цел, според св. П., румънските граждани да избегнат заплащане на високи такси по регистрацията им в Румъния. В резултат на сделките, извършени от „Двама братя“ ЕООД, чрез упълномощения представител П., е възникнало задължение за заплащане на данък по ЗМДТ.

Подс. П., като търговски пълномощник на юридическо лице е осъществявал дейността самостоятелно, макар и в сътрудничество с подс. П., могъл е да взема самостоятелни решения – предоставил пълномощно на св. Д., за да извърши регистрация на МПС, привлякъл, за да му сътрудничи, св. Г. и съдът намира, че извършеното от подс. П. осъществява от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 255 НК. П. не е подал декларация за регистрираните автомобили и по този начин е осуетил установяването и плащането на данъчни задължения за превозни средства по Закона за месните данъци и такси в големи размери – 4 497, 35 лв. Декларирането на автомобилите и съответно внасяне на дължимите данъци по ЗМДТ би довело до намаляване на приходите от дейността или преустановяването й.

Съдът намира, че обстоятелството че от упълномощаването не възникват задължения, не обуславя извод, че пълномощник не може да е извършител на престъпление по чл. 255 НК. Няма съмнение, че П. е осъществявал фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец, а и е разполагал с пълни права за това. Упълномощаването не е ограничено единствено до извършване на действия пред КАТ. Овластяване в такъв обем не е било необходимо ако дейността на П. би се състояла единствено в това да чака на опашките пред гишетата за регистрация. Собственика В. се е дезинтересирал от дейността на дружеството и не е имал принос или каквато и да е материална изгода от извършваното от подс. П. и св. П.. Въпросът с приноса на св. П. е от компетентността на прокуратурата и не е от значение по настоящото наказателно производство за отговорността на подс. П.. В случая са налице данни за принос на св. П., при осъществяване на инкриминираната дейност, но обвинението е функция единствено на прокурора и липсата на обвинение не е основание за липса на отговорност на конкретно лице, при установено в хода на наказателното производство деяние, което осъществява състав на престъпление по НК.

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез неподаване на декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за регистрираните от името на търговското дружество автомобили и неплащане на дължимия за тях данък.

Дружеството „Двама братя“ ЕООД е съществувало единствено, за да бъде възможно регистрирането на автомобили, които след това се предоставят на румънските граждани. Установената по делото цел на съществуване на дружеството е - да могат румънските граждани да избегнат високите такси по регистрация на автомобилите. Единствен, който е действал от името на дружеството и осъществявал дейността по регистрация е подс. П..

От показанията на св. К. се установява, че е предавано на лицата, извършвали регистрация в Пътна полиция Разград, че следва да се явят в Община Разград и да регистрират автомобила.

П. е действал при пряк умисъл – съзнавал е, че е извършил действия – регистрация на МПС за движение в България, съответно има обстоятелства, които подлежат на деклариране, съгласно съответния данъчен закон, в указан срок, но бездейства, като съзнава че постига съставомерния престъпен резултат - избягването на установяването и плащането на данъчно задължение в големи размери. Обяснението на подс. П., че не е знаел, че трябва да подава декларации за регистрираните от него, като пълномощник превозни средства, не може да го освободи от наказателна отговорност. Никакви действия за подаване на декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, не са предприети дори и след образуване на ДП и е ясно демонстрирано, че няма намерение да спази закона, с цел да избегне установяването на данъчни задължения. П. е бил наясно с броя на извършените регистрации, с всички обстоятелства, които подлежат на деклариране. И по отношение на регистрираните от св. Г. автомобили се установява, че това е станало със знанието и под контрола на подс. П.. По делото е установено, че Г. е ангажиран от подс. П. и само го е подпомагал. Поради това отговорност за това, че е избегнато установяване и плащане на данъчни задължения и по отношение на регистрираните от Г. автомобили следва да се носи от П..

По отношение на подс. П. съдът приложи закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Единствената отлика от изложеното в обвинителния акт, произтича от извода на съда, че пълномощникът е възможен субект на престъпление по чл. 255 НК и съответно на това и оценката на дейността на П. като на извършител, а не като на помагач. Съдът призна подсъдимия П. за виновен в това, че е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Деянията са осъществени в кратък период от време, осъществяват един и същ престъпен състав и имат един и същ престъпен резултат - избягване плащането на данъчни задължения. Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК, с оглед законоустановения период на деклариране и плащане на данъците по ЗМДТ. Поради изложеното, в обхвата на състава на престъплението по чл. 255 НК, се включват и всички деяния, макар всяко едно да е значително под 3 000 лв., тъй като са част от продължавана престъпна дейност и при общ съвкупен резултат, осъществяват състава на посоченото престъпление.

Съдът призна подсъдимия П. за невиновен относно това, че престъплението е извършено в съучастие с подсъдимия В. и относно качеството му на помагач. Съдът постанови оправдателна присъда относно размера на данъчното задължение, предвид установеното от назначената в хода на съдебното следствие експертиза, според която, след приспадане на данъчните преференции по чл. 59 ЗМДТ, данъчното задължение е в размер на 4  497, 36 лв., а не както е по първоначалното обвинение - 5 227, 55 лв.

По наказанието.

За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години.

Прокурорът счита, че наказанието следва да се определи към долната граница на предвиденото.

Защитниците считат, че следва да се постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият П. не е осъждан. Не работи и не са установени източници на доходи, освен оказваните услуги по регистрация на МПС. Има две непълнолетни деца. Подсъдимият има добро процесуално поведение и според характеристиката, изготвена от МВР, не е известен с противообществени прояви.

Съдът намира, че при превес на смекчаващите обстоятелства и като се отчете приноса на П. при осъществяване на престъплението следва да се наложи наказание към минимума. При наличие на условията на чл. 66 НК не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието за постигане на целите по чл. 36 НК. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода са достатъчни, за да се окаже поправително въздействие върху подсъдимия.

При установеното за имотното състояние на подсъдимия съдът наложи глоба в минимален размер – 100 лв.

В тежест на подс. П. са присъдени направените по делото разноски на основание чл. 189 НПК.

ДГ Съдия: